О П
Р Е Д Е
Л Е
Н И Е
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри Въззивен граждански
състав
На 18 ноември 2020 година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА
ВЪЛЧАНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
възз. гр. дело № 586 по описа за 2020 година
За да се произнесе взе предвид:
В изпълнение на
задълженията си по чл.267 ГПК, Ямболският окръжен съд констатира следното:
Делото е образувано по въззивна
жалба подадена от ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, против Решение
№260061/09.10.2020г. на EРС, постановено по гр.д.№207/2020г.
С атакуваното решение ГД
"Гранична полиция"МВР - гр.София е осъдена да заплати на П.Р.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1579,69 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г.
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху сумата от 1579.69 лева - считано от датата на подаване на
исковата молба – 11.02.2020г. до окончателното й изплащане; на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 226,39 лв. - лихва за забава върху главницата от 1579,69 лева начислена за периода на
забавата - от 30.04.2017г. до датата на
подаване на иска в съда – 11.02.2020г., и разноски по делото в размер на 355,69 лв. С решението си ЕРС е
отхвърлил иска за заплащане на лихва за забава за
разликата над 226,39 лв. до 248,30 лв.
Съдът констатира, че
жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимна страна и при наличие
на правен интерес от обжалване, относно осъдителната част от съдебното решение.
Същата в тази й част е редовна от външна страна.
ЯОС намира, че
въззивната жалба в частта, с която се обжалва Решение №260061/09.10.2020г. на EРС, постановено по
гр.д.№207/2020г. от ГД "Гранична
полиция" при МВР - гр.София, в частта му, в която е отхвърлена претенцията
на П.Р.Р., за
присъждане на лихва за забава за
разликата над 226,39 лв. до 248,30 лв., е процесуално
недопустима и следва да се остави без разглеждане в тази й част, като
въззивното производство следва да бъде прекратено. За жалбоподателя липсва
правен интерес да обжалва решението, в частта му, в която исковете предявени
срещу него са отхвърлени.
Въззиваемата
страна е депозирала отговор на жалбата.
Страните по делото не
са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.
ЯОС намира, че следва
да извърши доклад на жалбата и отговора, който да връчи на
страните.
Делото обаче, не
следва да бъде насрочено в о.с.з., а производството по същото следва да бъде
спряно, на осн. чл. 633 вр.с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК, по следните съображения:
Служебно известното е
на настоящия състав на ЯОС обстоятелство, че пред Съда на Европейския съюз е
висящо дело С-262/ 2020 г., образувано по преюдициално запитване на основание
чл.267 от Договора за функциониране на ЕС, отправено от запитващата юрисдикция
– РС-Луковит на 15.06.2020 г. по гр.д.№606/2019г. по описа на същия съд, при
страни: ищец – В.Б., действащ чрез процесуален представител - адв.В. П. от АК-П. и ответник - ГД"ПБЗН" към
МВР-гр.София, с предмет идентичен на настоящия, в което са включени следните
въпроси, поставени в контекста и на настоящото производство:
1./ Ефективната
защита по чл. 12, б. ,,а" от Директива 2003/88/ЕО изисква ли
нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е
по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?;
2./ Принципът на
равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основите права на
Европейския съюз, изисква ли определената в националното право нормална
продължителност на нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор, да се
прилага и за работници в публичния
сектор, включително за полицаи и пожарникари?;
3./ Ефективното
постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива 200З/88/ЕО - да се
ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна
уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд,
включително на заетите в публичния сектор?.
Съгласно
практиката на ВКС, обективирана в Определение №138 от 21.03.2019 г. на ВКС по
ч.гр.д.№631/2019 г., IV г.о., ГК, разпоредбата на чл.628 от ГПК задължава всеки
български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на
разпоредба от правото на ЕС, е от значение за правилното решаване на делото. С
отправяне на запитването съдът спира производството по делото /чл.631 ал.1
изр.1 от ГПК/, а след произнасянето на СЕС, то се възобновява /чл.631 ал.2 от ГПК/. Решението на СЕС по запитването обаче е задължително не само за съда,
който го е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в Република
България /чл.633 от ГПК/. Това означава, че когато е отправено преюдициално
запитване от национален съд на държавата – членка и пред друг съд на държавата
– членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване
на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд
трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл.633 вр.с
чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК. /в т. см.: Определение №444 от 11.10.2019 г. на ВКС
по ч.гр.д.№3621/2019 г., IV г.о., ГК и Определение №42/21.01.2020 по дело
№94/2020 на ВКС, ГК, III г.о./. Поради това след като СЕС вече е ангажиран с
произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси, и след като вече е
сезиран, всеки следващ български съд следва да спре производството пред себе
си.
С оглед
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва на осн. чл.633 вр.с
чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК да спре производството по делото до произнасянето на
Съда на Европейския съд по преюдициалното запитване, отправено с Определение от
15.06.2020г. по гр.д.№606/2019г. на РС-Луковит, по което е образувано дело
С-262/2020г. на СЕС.
Водим от изложеното,
ЯОС
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на ГД "Гранична полиция"
при МВР - гр.София, в частта, с
която се обжалва Решение №260061/09.10.2020г. на EРС, постановено по гр.д.№207/2020г, в частта
му, в която е отхвърлена претенцията на П.Р.Р., за присъждане на лихва за забава за разликата над 226,39 лв. до 248,30 лв. и прекратява въззивното производство по в.гр.д. №586/2020г. на ЯОС в тази му част.
Извърши доклад на жалбата и отговора, както
следва:
В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Твърди се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си
задължения на 12 часови /дневни и нощни/ работни смени, съгласно месечни графици, като работното време се
е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните
разлики на отработеното време, е формиран резултат, който при надвишаване на
нормата работни часове, му е заплащан като извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Сочи се, че при
изчисляване на времето, отработено от ищеца и за компенсиране на положения извънреден труд, е била приложена нормативната уредба
по специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи, като за спорния въпрос,
за времето от 19.08.2014г. до 02.08.2016г. била приложима Наредба №8121з-407/11.08.2014г., а за останалата
част от процесния период - Наредба №8121з-776/29.07.2016г. Според въззивника това е нормативната база, която
изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за
нощен труд на държавните служители в МВР, като неправилно районният съд бил приел, че по отношение на
държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание
КТ. Въззивникът сочи, че за
нощния труд на служителите в МВР била неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй
като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, били необходими предвидените в
нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не били налице - продължителност на
нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното
работно време били с една и
съща продължителност от 8 часа и не било налице работа по трудови норми.
Предвид изложеното и по подрони съображения, изложени
в жалбата, се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на
ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, и бъдат присадени
разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
В писмения отговор се сочи, че
въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЕРС е
правилно и законосъобразно. Претендира се, жалбата да бъде отхвърлена,
атакуваното решение потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски
пред въззивната инстанция.
Съдът
приканва страните
към спогодба.
СПИРА, на осн. чл.633
вр.с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК, производството по
настоящото възз.гр.д. №586/2020 г. по описа на
ОС-Ямбол, до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното
запитване, отправено с Определение от 15.06.2020г. по гр.д.№606/2019г. на
РС-Луковит, по което е образувано дело С-262/20г. на СЕС.
Делото да се докладва всеки месец за проверка относно приключването на
производството пред СЕС по посоченото преюдициално запитване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта му с която частично се прекратява
производството по делото, и в частта му в която се спира производството по
делото, може да бъде обжалвано, с частна жалба пред Апелативен съд-Бургас, в
едноседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.