Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Плевен 03.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Ивайло Цветков като
разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 923 по описа за 2020 г. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С
решение №260294 от 09.10.2020 г. по
гр.д. №1301/2020 г. Плевенски Районен съд е:
ПРЕКРАТИЛ
С РАЗВОД на основание чл.49, ал.1 от СК гражданския брак, сключен съгласно акт
№0050 на 14.03.2015 г. в гр.Плевен между К.Р.М., с ЕГН:********** и А.В.М., с ЕГН:**********,
поради настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство.
НЕ СЕ Е ПРОИЗНЕСЪЛ
на основание чл.49, ал.3 от СК за вината.
ПРЕДОСТАВИЛ
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетното дете К.К. М., с
ЕГН:**********, на бащата К.Р.М., с ЕГН:**********,
като на майката А.В.М., с ЕГН:********** е ПРЕДОСТАВИЛ следния режим на лични
контакти с детето: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 ч. в петък до
18.00 ч. в неделя с две преспивания, половината от зимната, пролетната и
лятната ваканции, всяка сряда от месеца майката има право да взема детето с
преспиване, ако професионалните й ангажименти позволяват, както и по друго
време след предварителна уговорка, детето да прекарва Коледа и Лазарица през
четни години с майката, а в нечетни - с бащата, а Нова година и Великден -
обратното - в нечетни с майката, а в четни - с бащата Рожденият ден на детето
да се празнува съвместно с двамата родители, националните празници по взаимна
предварителна уговорка между родителите, както и детето да присъства на рождените дни на родителите си.
ОПРЕДЕЛИЛ
местоживеене на детето К.К. М., с ЕГН:********** при бащата К.Р.М., с ЕГН:**********.
ОСЪДИЛ на
основание чл.143, ал.2, вр. с чл.139 от СК А.В.М., с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАЩА
на малолетното дете К.К. М., с ЕГН:********** чрез неговия баща и законен
представител К.Р.М., с ЕГН:**********, месечна издръжка в размер на 152,50 лв., считано от 06.03.2020 г. до настъпването на
причини и условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
ПОСТАНОВИЛ
след развода жената да носи брачното си фамилно име – М..
ПРЕДОСТАВИЛ
ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Плевен, ***, на бащата с детето.
ОСЪДИЛ на основание
чл.69, ал.1, т.7 и чл.78, ал.6 от ГПК А.В.М., с ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ДТ върху присъдения размер издръжка - 219,60 лв.
и допълнителна ДТ-25 лв.
Недоволна
от решението в частите му относно упражняването на родителските права, режима
за лични контакти с детето, местоживеенето на детето, издръжката на детето и
ползването на семейното жилище, е останала А.В.М. и е подала въззивна жалба
срещу него, в която моли то да бъде отменено като неправилно и необосновано и
вместо него да бъде постановено друго решение, с което упражняването на
родителските права по отношение на детето К. да бъде предоставено на майката;
да бъде определен режим за лични контакти на детето К. с бащата в обема по
първоинстанционното решение; да бъде постановено, че местоживеенето на детето К.
е при майката; да бъде определена издръжка на детето К., дължима от бащата в
размер на 152.50 лв. и да бъде постановено, че семейното жилище ще се ползва от
майката с детето К..
Въззивницата
счита, че е недопустимо съдът да мотивира решението си в обжалваните му части с
отговора на 4-годишното дете К., даден на въпрос във връзка с психологическа
оценка в условията на игра.
Според
А.В.М., прогнозата за бъдещи психотични епизоди зависи от категоричния отговор
на въпроса дали при нея е налице фамилна обремененост. Въззивницата намира, че
въпреки положените от нея усилия в първоинстанционното производство, такъв категоричен
отговор не е получен.
Препис
от въззивната жалба е връчен на К.Р.М. на
17.11.2020 г. и на 02.12.2020 г. по ел. поща е подаден отговор, в който се моли
да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваните части.
Въззиваемият
твърди, че от момента на фактическата му раздяла с А.В.М. и понастоящем той се
грижи за детето К., като дори е напуснал постоянната си работа във връзка с
усложнената епидемиологична обстановка в страната и затварянето на детските
заведения. Счита, че вече е утвърден модел на живот на детето – с неговия баща,
промяната на който модел крие риск за детето.
Недоволен
от решението в частите му относно режима на лични контакти между детето и майка
му и относно дължимата от майката издръжка на детето е останал К.Р.М. и е подал
въззивна жалба срещу него с искане то да бъде отменено като неправилно и вместо
него да бъде постановено друго решение, с което да бъде определен конкретно
посочен по-ограничен режим на лични
контакти и майката да бъде осъдена да заплаща по 160 лв. месечно за издръжката на детето.
Препис
от въззивната жалба е връчен на А.В.М. на
09.11.2020 г. и на 23.11.2020 г. е подаден отговор, в който не се съдържат
доказателствени искания и се моли да бъде потвърдено първоинстанционното
решение в обжалваните части.
В
о.с.з. на 14.01.2021 г. страните са потвърдили, че помежду им не е спорно, че
от март 2020 г. са във фактическа раздяла и че оттогава до настоящия момент
местоживеенето на детето е при бащата, като до постановяване на обжалваното
първоинстанционно решение режима на лични контакти между детето и майката е бил
договарян с бащата, а след това – съответен на обжалваното решение.
Процесуалните
представители и на двете страни са пледирали за уважаване на въззивните им
жалби и за присъждане на направените разноски.
Подробна
писмена защита е представила само адв. Г.. Според нея, 5-годишната К. е в
състояние да прецени поведението на околните и да определи къде и с кого желае
да живее. В този смисъл за релевантен се сочи направения от детето избор на
бащата като по-значима фигура в неговия живот. Акцентира се, че събраните
допълнително доказателства потвърждават тезата, че към настоящия момент бащата
е с по-голям родителски капацитет и че промяна в грижещия се за детето не би
била в негов интерес.
Според
адв. Г., това че бабата на детето по майчина линия не се води на учет, не
означа че тя не страда от психично заболяване. По-същественото обаче е, че
наследствената обремененост не е водеща при прогнозиране развитието на
установеното заболяване на майката на детето. Обстоятелството, че понастоящем А.В.М.
живее сама, се счита за рисково за детето, защото няма да има кой да забележи
началото на нов епизод на заболяването на майката и да сигнализира за това на
бащата или на специализираните здравни органи.
В
писмената защита се настоява за ясна предсказуемост в живота на детето и се твърди, че такава то ще има, ако живее с
баща си. Акцентира се върху това, че последният се ползва и с подкрепата на
своите близки.
Адв.
Г. намира, че контакта на детето с майката всяка седмица в сряда не е подходящ,
защото ще възпрепятства бащата да планира отпуск. За рисково се счита
преспиването на детето при майката за две нощи – в петък и събота всяка първа и
трета седмица, поради липсата на подпомагаща среда при майката и в случай на
нов епизод на нейното заболяване.
Адв.
М. не е представила писмена защита.
В
о.с.з. на 14.01.2021 г. представителят на ДСП „ОЗД“-гр. Плевен е представил
жалба на А.В.М. от 11.11.2020 г. и изготвен
във връзка с нея доклад от 25.11.2020 г.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Няма спор,
че детето К. е родено на *** г. – по време на брака между А.В.М. и К.Р.М.. Не е
спорно, че понастоящем К. е на навършени 5 години и че бракът между родителите
ѝ е прекратен с развод с решение №260294 от 09.10.2020 г. по гр.д. №1301/2020 г. на Плевенски Районен
съд.
Не е
спорно, че А.В.М. и К.Р.М. са във фактическа раздяла от март 2020 г., като
оттогава в по-голяма част от времето местоживеенето на детето е при бащата и
той полага преобладаващо непосредствените грижи за него.
Спорно е
кой от двамата родители е с по-голям капацитет да се грижи непосредствено за
детето и кой от тях може да предложи по-добра битово и по-спокойна емоционално
среда, така че да има стабилност и предвидимост в живота на детето.
Диагностицирането
на А.В.М. с параноидна шизофрения и последващия ѝ отказ да се лекува
адекватно са посочени от К.Р.М. не само като причини за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака им, но и като мотиви да се страхува за живота и здравето
на детето им и да иска да му бъде възложено упражняването на родителските
права.
Видно от
приложените към исковата молба епикриза по И.З. №13633/2017 г. и епикриза по
И.З. №22370/2018 г., и двете сочат, че на А.В.М. е поставена диагноза по
МКБ-10: F
20.0 параноидна шизофрения, във връзка с която е проведено лечение в
психиатрична клиника и е препоръчано амбулаторно лечение с медикаментозна
терапия. Диагнозата е поставена след анамнеза, снета по данни на пациентката и
нейните близки. Важна част от жизнената анамнеза са данните за наследствената
обремененост на пациента. Видно и от двете по-горе посочени епикризи е, че в
частта им „фамилна обремененост“ е посочено: майка с психично заболяване.
В отговора
на исковата молба А.В.М. е посочила, че след като се е запознала с приложените
епикризи, е забелязала, че „има отразени
неща, които не е казвала и които не отговарят на истината“. Тези „неща“ не са конкретизирани. Епикризите
не са оспорени като неверни документи в съответните им части. Доказателствени
искания във вр. с тях не са правени в отговора. В о.с.з. на 25.06.2020 г. по
искане на ищеца, с което ответницата е била съгласна, Плевенски Районен съд е
допуснал съдебно-психиатрична експертиза относно психичния статус на А.В.М. и
значението му за родителския капацитет на същата, респ. за интереса на детето.
Видно от
писменото заключение на ВЛ д-р Т., изготвено въз основа на доказателствата по
делото /в т.ч. и епикризите/ и след психиатричен преглед, страдащата от
параноидна шизофрения А.В.М. в момента е в ремисия и притежава психична годност
да се грижи за развитието на детето си.
Ходът на болестта ѝ обаче е непредвидим и при нов психотичен
епизод е възможно тя да постави в сериозен риск здравето и живота на дъщеря си.
При
изслушване в о.с.з. на 06.10.2020 г. на ВЛ д-р Т. по повод приемане на
изготвеното от него заключение отново е повдигнат от ищеца въпроса за фамилната
обремененост на ответницата. ВЛ е заявило, че данни за тази обремененост има в
епикризите и че няма основание да се съмнява в тях. ВЛ е заключило устно, че
генетичната предиспозиция не бива да е основна и водеща при прогнозирането на
болестта. Тогава А.В.М. отново не е направила категорично фактическо твърдение,
че нейната майка К.А.К. не страда от никакво психично заболяване и че в т.см.
посоченото в епикризите е невярно. Отново не са направени и никакви
доказателствени искания.
В
първоинстанционното производство е изготвена психологическа оценка на детето К..
С цел изследване характеристиките на връзката на детето с членовете на неговото
семейство, е използван съответен за възрастта му тест „Семейни
отношения/диагностика на междуличностни отношения“. В рамките на това
изследване в условията на игра, на въпроса: „С кого иска да живее?“ детето е
отговорило: „С тати.“.
При така
установената фактическа обстановка, Плевенски Районен съд е мотивирал решението
си със заболяването на майката, имащо
обективен характер; с ниската възраст
на детето и с неговото желание да
живее с баща си. Отчетено е, че заболяването на А.В.М. е в ремисия и че няма
как категорично да се предвиди дали то ще има нов епизод, който да постави
детето в риск.
Въззивната
инстанция е счела, че предвид липсата на достатъчна яснота в отговора на
исковата молба, Плевенски Районен съд е следвало да укаже на А.В.М. да
конкретизира кои са отразените в епикризите „неща, които не е казвала и които не отговарят на истината“ и след
съответно уточнение, да очертае предмета на оспорване и да разпредели
доказателствената тежест. Допуснатото процесуално нарушение по смисъла на
чл.266, ал.3 от ГПК е дало основание на въззивната инстанция да уважи искането
на А.В.М. за издаване на съдебно удостоверение. То е послужило съответно и в
о.с.з. на 14.01.2021 г. са представени две удостоверения, издадени от Отделение
за диспансерно наблюдение на болни с психични заболявания към *** ЕАД – гр.
Плевен. От тях е видно, че нито А.В.М., нито нейната майка К.А.К. се водят на
диспансерен учет. Според въззивния съд, тази информация нито променя безспорното
между страните обстоятелство, че А.В.М. страда от параноидна шизофрения, нито
означава, че К.А.К. не страда от психично заболяване.
Правилно в
обжалваното решение като релевантно за спора е посочено заболяването на А.В.М.
като обективно обстоятелство, а не някаква хипотетична прогнозата за неговото
развитие, основана на ненадлежно доказана генетичната предиспозиция.
Правилно е
отчетено от Плевенски Районен съд, че не е в интерес на детето съчетанието
между неговата ниска възраст и характера на заболяването на майката. Този извод
не е достатъчно обоснован в обжалваното решение и следва да бъде доразвит в
смисъл, че симптоматичното начало на един хипотетичен нов епизод на
заболяването няма как да бъде навреме и адекватно отчетено от детето по начин,
че да бъде избегната рискова за него ситуация. Следва да се отбележи, че дори и
да имаше възрастен съжител на майката, който да наблюдава поведението ѝ,
няма гаранции, че този съжител би могъл да разпознае и оцени правилно острите
прояви и хроничните проблеми на шизофренията.
По
аргумент от чл.15 от ЗЗД, неправилно, за да мотивира решението си за
предоставяне упражняването на родителските права на бащата, Плевенски Районен
съд се е позовал пряко на избора на детето,
заявен при изготвяне на психологическата му оценка. С посочената норма
законодателят е придал релевантност на изслушването на детето пред съд, а не
пред друг орган, като това изслушване е задължително ако детето е на поне 10
години.
Плевенски
Районен съд е могъл да обоснове решението си пряко на психологическата оценка,
според която детето е объркано в сложната ситуация на раздяла на родителите му;
тревожно е, защото се страхува от изоставяне; има нужда от емоционално стабилна
среда. В контекста на тази експертна оценка съдът е следвало да реши правния
въпрос кой е най-добрият интерес на детето.
Във
въззивното производство се събраха нови доказателства относно интереса на
детето и капацитета на родителите му да го защитят адекватно.
Видно от
жалба от 11.11.2020 г., около месец след постановяване на обжалваното решение А.В.М.
е сезирала Отдел „ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО“ към ДСП-гр. Плевен с искане за съдействие
за рационалното отглеждане на К. – от двамата родители при равни права до
окончателното разрешаване на спора. В жалбата се твърди, че К.Р.М. се позовава
на невлязлото в сила съдебно решение, за да ограничава контактите на А.В.М. с К..
Твърди се, че детето е „отчуждено“ в
резултат на манипулационния метод на възпитание на бащата. По повод тази жалба
ДСП-гр. Плевен е възложила на Центъра за социална рехабилитация и интеграция за
жени и деца, преживели насилие-гр. Плевен да проведе изследване дали има
манипулация спрямо детето от страна на бащата. Видно от съответния доклад изх.
№131/25.11.2020 г., няма манипулативно въздействие спрямо детето. Липсата на
родителско отчуждение обаче сама по себе си не е маркер за здравословни
психологически взаимоотношения между родителите и детето. То е в конфликт на
лоялност, породен от влошените отношения между самите родители, който конфликт
ако продължи по-дълго, би могъл да доведе до високи нива на стрес у детето.
По заявка
на бащата във вр. с настоящото дело, Център за психологическо консултиране и
подкрепа-гр. Плевен е изготвил оценка за емоционалното състояние на детето К. и
за неговото отношение към родителите му. Видно от Протокол изх. №020/03.12.2020
г., бащата е заявил, че детето се страхува от майка си и че отказва посещения при нея. Такъв страх
не е установен от провеждащите изследването психолог и консултант. Двамата
специалисти също достигат да извода, че К. преживява конфликт на лоялност,
който обяснява отказите ѝ да посещава майката. Те са категорични, че е
извън възможностите на детето да определи при кого от двамата родители иска да
живее. К. обаче преживява невъзможността сама да предприеме действия във връзка
с процесната ситуация и очаква отношенията в семейството да се променят. Така
се обясняват тъгата и тревожността ѝ. Според специалистите, най-добрият
интерес на детето е защитен – както е понастоящем и не се налага промяна,
състояща се в замяна на грижещия се за него родител. При баща си К. се чувства
сигурна и защитена, без това да означава, че няма позитивна емоционална връзка
с майка си.
С оглед
горепосочените нови писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните,
Плевенски Окръжен съд намира, че след като е невъзможно двамата родители
съвместно да упражняват родителските права, трябва да се отдаде приоритет на
един от тях, но не защото субективният капацитет на един от тях е по-значим или
защото детето така желае, а защото обективните обстоятелства го налагат.
Характера на заболяването на майката и необходимостта детето да остане там,
където се чувства сигурно, а именно – при бащата и неговото разширено семейство
обосновават правилността на първоинстанционното решение и неговото
потвърждаване в частта му относно местоживеенето на детето и упражняването на
родителските права.
Решението
на Плевенски Районен съд се явява правилно и в частта му относно режима за
лични контакти между майката и детето. К.Р.М. е мотивирал въззивната си жалба в
тази част с родителското отчуждение между майката и детето, каквото не се
доказа; със страха на детето от майката, какъвто не се доказа; със способността
на детето само да избира при кой родител да живее и как да контактува с другия
родител, каквато не се доказа. Именно ниската възраст на детето и неговия пол,
както и съхранената емоционална връзка с майката, обосновават извода, че
определеният от Плевенски Районен съд режим за лични контакти е правилен.
Актуалната психическа годност на А.В.М.
не дават основание да се приеме, че посещенията на детето при майката и
преспиванията там крият риск за живота и здравето му.
Решението
на Плевенски Районен съд следва да бъде потвърдено и в частта му относно
издръжката. Несъстоятелно във въззивната жалба от 29.10.2020 г. като „поискан“ размер се сочи сумата от 160
лв. В исковата си молба от 06.03.2020 г. К.Р.М. е претендирал издръжка за
детето в размер на 140 лв. месечно, а Плевенски Районен съд правилно е присъдил
152.50 лв. месечно, колкото е минималната издръжка към момента на постановяване
на решението.
С
оглед гореизложеното, Плевенски Окръжен съд намира, че първоинстанционното
решение в обжалваните му от двете страни части е правилно и че като такова
следва да бъде потвърдено.
При този
извод на спора по същество – с оглед оставянето и на двете жалби без уважение,
разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК
като ПРАВИЛНО решение №260294 от
09.10.2020 г. по гр.д. №1301/2020 г. по
описа на Плевенски Районен съд в обжалваните му от двете страни части.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му при
условията на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: