Решение по дело №2470/2018 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

                                      Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е № 751

                                    Гр. Пловдив 10.06.2019 година

 

                                     В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение ,ІІІ гр.състав, в публично заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година ,в състав:

                                                           Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева

при участието на секретаря Диана Плачкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2470  по описа за 2018г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Г.Р.Р., ЕГН **********, с адрес-***, със съдебен адрес:***, ***,подадена чрез пълномощника му- адв. Г.В., с която е предявен иск с правно основание  чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България ,с адрес-гр. София, бул. „Витоша”№ 2.

Ищецът твърди, че на 11.11.2010г. бил привлечен като обвиняем за три престъпления по сл. дело№ 6/2010 г. на ОСО при ОП – ***, а впоследствие бил подсъдим образуваното нохд№ 3460/2012 г., ***, ***, приключило с Присъда № 220/29.05.2012 г., с която бил признат за виновен в това, че през ***в ***,като ***– ***, при условията на продължавано престъпление е злоупотребил със служебното си положение, като е възпрепятствал срочното приключване на ДП № 486/2009 г., ДП №523/2009 г. и ДП№635/2009 г., всички по описа на ***при ОД на МВР – ***, поради което на основание чл. 78-а, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 387, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК бил освободен от наказателна отговорност с налагане на администра-тивно наказание глоба. Със същата присъда ищецът бил оправдан по останалите повдигнати му обвинения. Присъдата била обжалвана пред *** и с Решение № 62/25.02.2013 г. по внохд№ 9/2013 г.- отменена ,а делото - върнато за ново разглеждане от ***. При новото разглеждане било образувано нохд№ 1009/2013 г., ***, ***, като с Присъда № 356/06.11.2013 г. ищецът бил оправдан по повдигнатите му обвинения. Оправдателната присъда била протестирана и потвърдена изцяло с Решение № 76/27.03.2014 г. по внохд № 278/2014 г. на ***. Ищецът поддържа, че в случая е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и твърди, че продължилото близо 5 г. наказателно производство му се отразило изключително тежко в личен план, довело е до личностни проблеми, напрежение в семейството и притеснения. Освен това, широката гласност на случая ,чрез множество публикации в сайтове и периодични издания, в които били описани повдигнатите обвинения, допринесла за създаване по отношение на ищеца на изключително негативни обществени нагласи. Същият се изолирал от приятели и познати, чувствал се угнетен, получавал панически пристъпи.        

Предвид изложените факти и обстоятелства ,се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца сума в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение причинените му неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда по нохд№1009/2013 на *** ,с която е признат за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения ,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2015 г. до окончателното й плащане. Претендират се разноски.

Допълнителни съображения по спора са изложени в писмени бележки на адвокат В.-пълномощник на ищеца.

От ответника -Прокуратурата на Република България ,в законоустановения  срок по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор на исковата молба ,с който се оспорва изцяло предявения иск като недоказан и неоснователен.Твърди се, че липсват доказателства да са претърпени от ищеца неимуществените вреди, описани в исковата молба. Освен това е изложено, че претендираното обезщетение е в силно завишен размер и не отговаря на принципите на справедливостта, съгласно практиката на съдилищата и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност ,намира следното:

Установява се от приложеното към делото нохд №1009/2013г. на ***, съдържащо и  материалите по сл. дело №6/2010г. по описа на ОСО при ОП- *** , че с постановление от 06.01.2010г. е образувано досъдебно производство против Г.Р.Р. -за престъпления по чл.387,ал.3 вр. с ал.2,вр. ал.1 от НК, по чл.387,ал.2, вр.ал.1 вр. с чл.26,ал.1 от НК и по чл.294,ал.1 от НК ;против И.З.Д.-за престъпление по чл.294,ал.1 от НК и срещу К.А.Б.-за престъпление по чл.387,ал.1 от НК. В хода на разследването, с постановление от 11.11.2010г. Г.Р. е привлечен в качеството на обвиняем и по отношение на него е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000лв. /внесена на 24.11.2010г./.С протокол от 06.12.2010г. разследването е предявено на обвиняемия. Досъдебното производство е приключило с мнение от 06.12.2010г. за предаване на съд на обвиняемимите лица и е изпратено на РП-***. На 13.01.2011г. е внесен от РП-*** обвинителен акт пред *** ,по повод на който е образувано нохд №277/2011г. С разпореждане от 31.01.2011г. съдебното производство е прекратено и делото е върнато на РП-*** за допълнително разследване. С постановление от 11.04.2011г. за привличане на обвиняем обвинението по отношение на настоящия ищец е прецизирано, на същата дата му е предявено разследването ,а на 20.04.2011г. е постановено  допълнително мнение за предаване на съд на обвиняемия. На 30.05.2011г. е внесен обвинителен акт от РП-*** против горепосочените лица и е образувано нохд №3460/2011г. С присъда № 220/29.05.2012г. Г.Р. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл.387, ал.2, пр.1 вр. ал.1 вр. с чл.2,ал.1 от НК и по обвинението за престъпление по чл.288 от НК ;признат е за виновен в извършване на престъпление по чл.387,ал.1 вр. с чл.26,ал.1 НК ,като на основание чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание-„глоба“ в размер на 700лв. Присъдата на първоинстанционния съд е протестирана и обжалвана пред *** ,който с решение №62/25.02.2013г. по образу-ваното внохд №9/2013г. е отменил същата и е върнал делото за ново разглеждане. По новообразуваното нохд №1009/2013г. на *** е постановена присъда №356/ 06.11. 2013г., с която ищецът е оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения. Срещу присъдата е депозиран протест от РП-*** и е образувано внохд №278/ 2014г. на *** ,по което с решение №76/10.04.2014г. същата е потвърдена.

Видно е от представените по делото разпечатки от Интернет страниците на електронни издания ,съотв. със заглавия -”***“; „*** ,***”; „***” ; „***“,че воденото срещу ищеца наказателно производство е било отразявано в пресата.

За доказване твърдените в исковата молба ,като претърпени от ищеца, неиму-ществени вреди вследствие на незаконното обвинение в престъпление, по делото са ангажирани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелките –С.Ц.Р.и Р.Р.П., които са съотв. съпруга и сестра на ищеца.

Свидетелката Р. сочи ,че съпругът й работил *** години в ***, бил изключително отдаден на работата си ,изпълнявал служебните си задължения с голямо желание. През *** срещу него започнало разследване, били му повдигнати обвинения ,а по-късно водени и съдебни дела ,като наказателното производство продължило почти четири години. Това променило ищеца изключително много ,той бил шокиран от обвиненията, изпаднал в дълбока депресия ,в негативни емоционални състояния ,взаимоотношенията в семейството му се влошили ,имало постоянни скандали. Преди започването на наказателното производство ищецът се грижил за семейството си, срещал се с приятели , семейството му било щастливо, след това обаче престанал да излиза ,изолирал се ,отказвал да разговаря ,имало периоди от време ,през които се изнасял от дома си и отивал на вилата. Особено негативно върху емоционалното му състояние се отразило обстоятелството, че информацията по повод воденото наказателно производство излязла във вестниците .Свидетелката заявява ,че се влошило и здравословното състояние на съпруга й ,в резултат на преживения стрес се появило заболяване псориазис ,което и понастоящем не е излекувано.

Свидетелката Р.П.депозира аналогични показания. Същата знае за воденото против ищеца наказателно производство и твърди ,че преди случилото се брат й бил много спокоен, весел човек ,с много добро чувство за хумор ,виждал се с приятели ,отношенията в семейството му били нормални. След като му повдигнали обвиненията той се променил драстично ,изнервил се ,станал избухлив ,абсолютно неконтролируем ,изпадал в ярост ,плачел, считал ,че животът му е провален, взаимо-отношенията със съпругата му се влошили. По време на наказателното преследване при ищеца се отключило заболяване псориазис ,което станало хронично, а освен това той имал неврологични и сърдечни проблеми ,наложило се да приема и успокоителни .

При така събраните доказателства и установени обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:

           Според чл.2 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от разследващите органи ,прокуратурата или съда в посочените в закона хипотези.

В случая се претендира ангажиране отговорността на Прокуратурата на Р България за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпление ,по което същият е оправдан -чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.

За да възникне отговорността на държавата, в лицето на Прокуратурата, е необходимо да се установи наличието на следните кумулативни предпоставки- незаконно обвинение в извършено престъпление, претърпени вреди ,както и причинна връзка между повдигнатото неоснователно обвинение и вредните последици.

Отговорността на държавата има обективен характер, не зависи от това дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице /чл.4 ЗОДОВ/ ,като се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

По делото не е спорно ,а и се установи от приложеното нохд №1009/2013г. на *** ,че против Г.Р. е образувано наказателно производство и са му е повдигнати обвинения за престъпления по чл.387,ал.2,пр., вр. с ал.1 вр. чл.2,ал.1 от НК; чл.288 НК и чл.387,ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.26 от НК, за които същият е оправдан с влязла в сила на 10.04.2014г. присъда .С оглед на това ,действията по образуване и провеждане на досъдебното производство, които се осъществяват под ръководството и надзора на Прокуратурата, както и действията по съставяне на обвинителен акт, внасянето му в съда и поддържане на обвинението следва да се определят като незаконни по см. на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, което налага извод за доказаност на първата предпоставка за уважаване на исковата претенция.

Наличието на останалите два правно-релевантни факта за хипотезата на чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ-претърпяването от ищеца на неимуществени вреди и причинната им връзка с въведените в процеса действия и актове на Прокуратурата се установиха от показанията на разпитаните свидетели, които, преценени с оглед нормата на чл.172 от ГПК, съдът кредитира в голямата им част, като непротиворечиви ,взаимно допълващи се и основаващи се непосредствените им възприятия от поведението и състоянието на ищеца. От изслушаните свидетелски показания стана ясно, че разследването, повдигна-тите обвинения и водените наказателни дела са се отразили негативно върху емоционалното и психическо състояние на ищеца, причинили са му стрес, тревоги , напрежение. Същият се чувствал потиснат, променил се драстично ,станал нервен, избухлив ,затворил се в себе си, ограничил социалните си контакти ,влошили се взаимоотношенията със съпругата му. Последица от воденото наказателно производ-ство са уронването на авторитета и доброто име ,с които се ползвал ищецът пред близките си и в професионалните среди. Г.Р. е работил в ***, заемал е *** и обстоятелството ,че случаят е имал широка медийна разгласа ,несъмнено е допринесло за злепоставянето му и накърняване на доброто му име в по-висока степен, довело е до притеснение и загуба на самочувствие. Разпитаните в хода на настоящото производство свидетелки безпротиворечиво описват и влошаване на здравословното състояние на ищеца -появилите се  вследствие на претърпения стрес заболяване псориазис ,кардиологични и неврологични проблеми ,но доколкото свидетелските показания не са годно доказателство за установяване на посочените факти ,а и в исковата молба не са въведени твърдения за търпени такива вреди ,то съдът не кредитира показанията в тази им част .

 С оглед изложеното, следва да се приеме ,че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за репариране на установените неимуществени вреди, претърпени от ищеца.

При определяне размера на дължимото обезщетение,съдът следва да се съобрази с критериите за справедливост ,визирани в чл.52 от ЗЗД, и да отчете обстоятелствата досежно характера и вида на претърпените вреди, тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство.

В случая се установи ,че срещу ищеца е водено наказателното производство в продължение на повече от четири години ,през който период той несъмнено е търпял неимуществени вреди ,изразяващи се в негативни емоционални изживявания, свързани с тревоги, стрес ,напрежение , притеснение да не бъде осъден за престъпления ,които не е извършил, като интензитетът на отрицателните емоции е довел и до ограничаване на социалните му контакти и влошаване на взаимоотношенията в семейството му. При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази, че наказателното производство срещу Г.Р. е било предмет на коментари в средствата за масова информация, което е засегнало доброто му име и авторитета му в професионалните среди ,злепоставило го е пред близки ,приятели и в обществото. По делото са представени доказателства за широко медийно отразяване на случая, при което следва да приеме, че това обстоятелство е допринесло за злепоставянето на ищеца и накърня-ване на репутацията му в по-висока степен. Наред с горното ,при преценка размера на обезщетението трябва да се отчете още, че престъпленията ,за които е повдигнато и поддържано обвинение, са тежки по см.на чл.93,т.7 от НК , както и че по отношение на обвиняемия е наложена сравнително лека мярка за неотклонение- „парична гаранция“ . Съобразявайки така установените обстоятелства, съдът намира ,че за справедливото обезщетяване на реално претърпените от ищеца вреди следва да се присъди сума от 15000лв., за която искът се явява основателен и ще се уважи, а разликата до пълния предявен размер от 30000лв. - ще се отхвърли .Липсват доказателства по делото за наличие на сериозни и трайни отражения върху психиката на ищеца извън обичайните такива неблагоприятни емоционални изживявания на човек, поставен в подобно положение. Освен това ,не се твърди наказателното преследване да е рефлектирало в отрицателна насока върху физическото здраве на ищеца или да са настъпили съществени и необратими промени в личността му и начина му на живот.

Върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищеца ще се присъди и законната лихва ,считано от 31.10.2015г. до окончателното му изплащане –така ,както е поискано в исковата молба.

Заявено е от ищеца искане за присъждане на разноски ,като от представените по делото доказателства се установява ,че са направени такива в размер на 10лв. -за заплатена държавна такса. Ето защо, с оглед изхода на правния спор и съгласно разпоредбата на чл.10,ал.3 от ЗОДОВ, ще се присъдят в полза на ищеца разноски в размер на 10лв.

            По изложените съображения, съдът

 

                                       Р      Е      Ш       И :

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул. ”Витоша” №2, да заплати  на Г.Р.Р., ЕГН **********, с адрес-***, сумата от 15000 /петнадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпления по чл.387,ал.2,пр.1, вр. с ал.1 вр. чл.2,ал.1 от НК; чл.288 НК и чл.387,ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.26 ,ал.1 от НК, за които същият е признат за невинен и оправдан с влязла в сила на 10.04.2014г. присъда №356/ 06.11.2013г. ,постановена по нохд № 1009/2013г. на *** ,ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение ,считано от 31.10.2015г. до окончателното му изплащане ,като в останалата част, за разликата над уважения размер от 15000лв. до пълния претендиран размер от 30000лв., ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Р.Р.  иск за обезщетение за неимуществени вреди ,като неоснователен.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул. ”Витоша” №2, да заплати  на  Г.Р.Р., ЕГН **********, с адрес-***, сума в размер на 10 /десет/лв.-разноски по делото.

Присъдените в полза на ищеца Г.Р.Р. суми да се изплатят от ответника по следната банкова сметка –***: ***.

            Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок  от връчването му на страните.

 

Съдия: