№ 23072
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110149849 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
19.12.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и двадесет и четвърта година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретар Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 49849/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ЗАД „ЕВ“ АД срещу ЗАД „ОК“ АД, като се твърди, че на
06.03.2024 г. било настъпило ПТП в района на гр. Разлог, което било причинено от
виновното и противоправно поведение на водача на МПС „ДАФ“, рег. № СВ **** ХВ, като в
следствие на това били настъпили вреди по МПС „Порше“, модел „Кайен“, рег. № СВ ****
ХВ. Поддържа, че за ПТП-то бил съставен двустранен констативен протокол от който се
установявало, че ПТП-то било настъпило, тъй като виновният водач не бил спазил
необходимата дистанция при движение на заден ход. Навежда доводи, че за увреденото МПС
към момента на ПТП-то има валидно сключен договор за застраховка „Каско“, обективиран
в полица № 00500100532782/01.09.2023 г., като във връзка с инцидента била образувана
1
застрахователна преписка № **********/07.03.2024 г. Излага съображения, че била
определено застрахователно обезщетение в размер на 3588,22 лева, за което било извършено
насрещно прихващане с дължима вноска за застрахователна премия поради което дължимата
сума била в размер на 3033,34 лева, която била изплатена на застрахованото лице.
Поддържа, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на
увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Твърди, че към момента на ПТП-то
гражданската отговорност на ответника е била покрит застрахователен риск при ответника,
като излага доводи, че били сторени и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева.
Инвокира доводи, че е поканил ответника да заплати дължимите суми, но последния бил
изпаднал в забава, поради което дължал и сумата от 138,60 лева – мораторна лихва за
периода от 11.05.2024 г. до 20.08.2024 г. Иска ответника да бъде осъден да заплати
претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като
претенциите се оспорват. Твърди, че не били налице материалните предпоставки за
ангажирането на гражданската отговорност на ответника. Поддържа, че механизма на ПТП-
то бил различен от посочения от ищеца. Навежда доводи, че всички увреждания сочени от
ищеца били в причинно-следствена връзка с ПТП. Излага съображения за недоказаност на
иска по размер. Иска отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СРС, 156-ти състав е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Представена е застрахователна полица по застрахователна полица „Каско“ №
00500100532782, сключена между И. К. Ж. от една страна в качеството на застраховащ и
ЗАД „ЕВ“ АД от друга страна в качеството на застраховател, като страните уговорили, че
застрахователят отговаря за вредите при условията на пълно „Каско“, който биха настъпили
по отношение на лек автомобил „Порше“, модел „Кайен“, рег. № СВ **** ХВ, с уговорен
период на застрахователно покритие 02.09.2023 г. до 01.09.2024 г. В полицата като
застраховано лице е посочен лизингодателя на автомобила „Амиго Финанс“ ЕООД – клон
София.
2
Застрахователният договор, сключен във формата на застрахователна полица е частен
диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради което при липсата на
доказателства за неговата неавтентичност последният обвързва страните с обективираните в
договора изявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
Следователно в случая безспорно е установено, че е налице валидно сключен договор
за застраховка „Каско“ по отношение на лек автомобил „Порше“, модел „Кайен“, рег. № СВ
**** ХВ.
Приложен е двустранен констативен протокол от 06.03.2024 г., като се установява, че
е настъпило следното ПТП, при следния посочен механизъм: на 06.03.2024 г. в гр. Разлог,
между лек автомобил „Порше“, модел „Кайен“, рег. № СВ **** ХВ и влекач „*****“, рег. №
СВ **** ХВ, с ремарке, рег. № СВ *** ЕВ – настъпва удар, като при движение на заден ход,
влекача удря паркирания лек автомобил по който са нанесени вреди.
Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180
ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават
материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно
убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е
налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при
извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да
приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на
оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите
събрани по делото доказателства. В процесният случай между страните се спор досежно
механизма, поради което съдът намира, че следва да цени двустранни констативен протокол
като частен свидетелстващ документ (арг. чл. 180 ГПК) с оглед всички останали събрани
доказателствени средства по делото.
Представена е справка от Гаранционен фонд (л. 45 в кориците на делото), като се
установява, че по отношение на автомобилистите на МПС с рег. № СВ **** ХВ е била
налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ЗАД „ОК“ АД, с период на застрахователно покритие от 18.04.2023 г. до 17.04.2024 г.
Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2014 г., ОСТК, „…справка в Информационния център на Гаранционния фонд не е елемент
от фактическия състав на сключване и прекратяване на застрахователните договори,
доколкото същата дори да притежава, по арг. от чл. 295, ал. 7 КЗ (отм.), доказателствена
сила на официален документ, съдържа информация за вече настъпил, а не предстоящ
факт.“. Тоест, справката от информационната система на Гаранционен фонд пълно и главно
доказва наличието на застрахователно правоотшение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, като в случая съдът отчита, че нито е вписано
прекратяване на застрахователния договор, нито се спори, че е била налице валидно
застрахователно правоотношение с ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
Следователно няма съмнение, че при ответника е била налице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
От неоспорено извлечение от банкова сметка (л. 31 в кориците на делото) се
установява, че ищецът в качеството на застраховател е заплатил на застрахования по
договора сумата от 3033,34 лева с посочено основание „05000912639/ДКН/СВ****ХВ“.
Тоест, налице и плащане от страна на застрахователя към застрахования.
На следващо място трябва да се вземе предвид факта, че от неоспорения опис-
3
протокол и доклад по застрахователната преписка (л. 24-27 в кориците на делото) се
установява, че застрахователят – ищец е определил сумата от 3588,22 лева, като
застрахователно обезщетение, като е извършил прихващане със сумата от 554,88 лева –
дължими вноски по застрахователната премия.
В правилото на чл. 369, ал. 1 и ал. 2 КЗ е предвидено, че ако застрахователят има
изискуемо вземане за застрахователна премия или друго изискуемо вземане по
застрахователния договор, той може да ги удържи от вземане на застрахования или трето
ползващо се лице към него, което произтича от застрахователния договор. Когато
застрахователно събитие е настъпило, преди застрахователната премия да е издължена
изцяло от застраховащия, застрахователят може да удържи неиздължената премия от
дължимото застрахователно обезщетение или сума.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. И. Ж..
От казаното от св. Ж. се изяснява, че през м,.03.2024 г. бил участвал в ПТП, като при
разтоварване на стока камион на „Дискордия“, излизал от цеха, като шофьора бил
предприел маневра на заден ход и ударил автомобилът му по който били нанесени вреди –
по предна броня, фар. Сочи, че другият водач бил избягал от произшествието, след което му
се обадили и той бил спрял на бензиностанция „Лукойл“, след което го помолил да снима
автомобила, за да го изпрати на шефа си. След това отишли да напишат двустранен
констативен протокол. Свидетелства, че инцидентът бил настъпил в гр. Разлог, ул.
„Изворите“, пред входа на фирма „Бул Форест Къмпани“. Изяснява, че по това време
управлявал лек автомобил „Порше“, модел „Кайен“ – син на цвят, който автомобил по това
време бил в паркирано положение. Уточнява, че по неговия автомобил вредите били по
долна престилка на бронята и десен фар, като удара с другия водач бил настъпил с неговата
лява задна броня, при извършената маневра за даване на заден ход. Сочи, че с другия водач
нямали разногласия във връзка с инцидента и неговия механизъм, като по камиона нямало
вреди. При предявяване на протокола, находящ се на л. 10 в кориците на делото сочи, че това
е протоколът, който са написали с другия водач, като подписа до б. „Б“ е положен от него.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Ж. за достоверни, тъй като,
преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични,
като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на
делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до
извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече,
логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо,
допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на
човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се,
включително свидетелят ги потвърждават, под страх от наказателна отговорност.
Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните
възприятия е нормално свидетелят да описва някои детайли по различен начин, доколкото
същият има преки впечатления от процесното ПТП.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ от което се изяснява, че механизма на
ПТП-то е следния: на 06.03.2024 г. в гр. Разлог, между лек автомобил „Порше“, модел
„Кайен“, рег. № СВ **** ХВ и влекач „*****“, рег. № СВ **** ХВ, с ремарке, рег. № СВ ***
ЕВ – настъпва удар, като при движение на заден ход, влекача удря паркирания лек
автомобил по който са нанесени вреди. Експертът е посочил, че вредите по увредения
автомобил са по предна броня и десен фар, които са в причинно-следствена връзка с
настъпили механизъм на ПТП-то, като стойността необходима за възстановяване на
4
увредения автомобил по средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 4153,10
лева. Уточнено е, че предния десен фар попада в зоната на съприкосновение между ППС с
оглед механизма на ПТП-то. Експертът е посочи, че при тези вреди предната броня е била
със степен на увреждане за боя, а фара за подмяна. Посочено е, че стойността необходима за
възстановяване на вредите по средни пазарни цени при алтернативно доставчици е в размер
на 4601,93 лева. В о. с. з. от 28.11.2024 г., вещото лице е посочило, че не може да посочи
какво е точно увреждането на фара, вкл. с оглед представен снимков материал, но при удар в
предната броня същата се измества навътре към купето, при което се получавал натиск към
държачите на фара, чието закрепване бил тънко с порядъка на 3 мм. Изяснено е, че същите
технологично не се отремонтират, като е възможно да са счупени при този механизъм на
ПТП-то. Посочено е, че не може да се изясни какво точно са имали предвид експертите на
ищеца при становището си с оглед представените по делото доказателства, но изяснява, че
фара може да се увреди при такъв тип съприкосновение със степен за подмяна. Експертът е
посочил, че при представените по делото доказателства обаче не може да се направи извод за
това кое е наложило подмяната на фара.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно праивлото на чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен.
При определяне на стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че
следва да вземе предвид стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни
цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящият съдебен състав, че съгласно
нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава действителната или
възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. За
възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид,
в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ, предмет на застрахователния
договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е
оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при обикновената имуществена
застраховка максималният размер на вредите, които могат да настъпят, може предварително
да бъде определен, поради което застрахователната сума не трябва да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. Начинът на определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл. 405 КЗ, съответно чл.
410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от осъществяване на
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към същия момент – така
Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 59 от
6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на
ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК.
Настоящият съдебен състав намира, че при съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност са налице всички материални
предпоставки за уважаване на предявения иск за главницата в пълния предявен размер, при
спазване на основния принцип на българският граждански процес – за диспозитивното
началото (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК).
В случая безспорно се установява, че водачът на МПС „ДАФ“, рег. № СВ **** ХВ е
нарушил виновно (при небрежна форма на вината – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД) и противоправно
правилата за движение по пътищата – нормата на чл. 40 ЗДвП, според която преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
5
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението. По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности. А също така и чл. 20 ЗДвП, в който е предвидено, че
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
В конкретния случай увреждането на самите автомобилни части при процесното
ПТП, водещо до намаляване стойността на автомобила, представлява непосредствена вреда
под формата на претърпяна загуба. В случая макар и да е налице иск за заплащане на
обезщетение по договор за имуществена застраховка, отново се обезщетява негативния
интерес, което означава, че заплащането на застрахователно обезщетението има за цел да
постави увредения в имущественото състояние, което то е било преди увреждането (да се
приведе увреденото МПС в предишното му техническо състояние), поради което
обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за постигането на тази
цел. Тоест, макар и да се касае за договорен иск, който принципно защитава позитивният
интерес на ищеца – този от изпълнение на договора, то същото цели един по далечен
резултат, а именно удовлетворяването и на посочения негативен интерес, без това да е
свързано с извършването на разноски от имуществения патримониум на ищеца, респ. на
застрахования. Въпреки, че вещото лице по кредитираната САТЕ прави възможен извод за
увреждането на фара, като сочи, че при огъването на бронята от удара могат да се увредят
държачите на фара, то несъмненият извод в тази насока би могъл да се постигне единствено
чрез оглед на увредения детайл. Това в случая обаче не променя извода на съда, доколкото
показанията на свидетеля Ж. са именно в насоката на изводите на заключението на САТЕ,
доколкото самият свидетел посочва, че е бил увреден и фара на лекия автомобил. При това
положение и при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност не може да има съмнение, че фарът на процесния лек автомобил е бил
увреден именно при процесното ПТП с изяснен механизъм, а конкретният механизъм на
увреждането е, че са увредени държачите на фара, които не подлежат на ремонт в следствие
удара в предната броя на от страна на МПС „ДАФ“, рег. № СВ **** ХВ, която при огъването
е довела като закономерна последица до увреждането на този детайл от автомобила.
Доводите на ответника в противна насока на първо място са бланкетни. Едва при
изслушването на заключението на САТЕ ответника се е опитал да конкретизира какво явно е
искал да оспори, но това не е направено своевременно в отговора на исковата молба, поради
което доколкото се касае за материално-правно възражение, то същото се явява
преклудирано – арг. чл. 133 ГПК, във вр. чл. 131, ал. 1 ГПК. Трябва да се отбележи, че в
отговора на исковата молба единствено бланкетно е споменато, че не всички детайли са
увредени при това ПТП и при оспорения механизъм, т.е. не била налице причинно-
следствена връзка. Но това възражение е бланкетно, доколкото липсва каквато и да била
конкретика за увредена или увредени части от друго ПТП или при друг механизъм, нито
такива се твърдят, или се сочат от ответника. Тоест, налице е бланкетно оспорване, което се
опровергава от съвкупния анализ на доказателствените средства по делото от които се
правят логични изводи за механизма на ПТП-то, вредите по процесния лек автомобил и
наличието на причинно-следствената връзка между настъпили удар и уврежданията.
6
По отношение претенцията на за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира
следното:
В новелата на чл. 412, ал. 3 КЗ е предвидено, че в срок 30 дни от представянето на
всички доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже плащането.
Следователно, една след изтичане на срока за доброволно плащане длъжника изпада в
забава.
Представено е писмо с рег. № 111-88/5/08.04.2024 г. от ЗАД „ЕВ“ АД до ЗАД „ОК“
АД, което е получено в деловодството на последното с вх. № ЦУ-19-336/10.04.2024 г. С
писмото ищецът е поканил ответника да заплати дължимите суми по регресната претенция.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответника е заплатил
дължимите суми нито в срок, нито понастоящем, поради което с оглед неблагоприятните
последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. При това
положение с оглед правилото на чл. 412, ал. 3 КЗ, съдът намира, че от 11.05.2024 г.
ответникът е изпаднал в забава. Следователно, при извършено аритметическо изчисление от
съда и при приложение на правилото на чл. 162 ГПК, настоящият съдебен състав достига до
извод, че дължимата сума за мораторна лихва за процесни период е в размер на 139,97 лева,
но с оглед основният принципн в българският граждански процес – за диспозитивното
начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), съдът следва да се произнесе в заявеният от ищеца размер –
сумата от 138,60 лева, за която сума претенцията за мораторна лихва е основателна и следва
да бъде уважена.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1, във вр.
ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, следа да му се присъди сумата
от 794,13 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОК“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
************** да заплати на ЗАД „ЕВ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. **************, на основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата от 3603,22 лева, представляващи регресно вземане и обичайни ликвидационни
разходи по застрахователна преписка № **********/07.03.2024 г. за ПТП от 06.03.2024 г. в
гр. Разлог, между лек автомобил „Порше“, модел „Кайен“, рег. № СВ **** ХВ и влекач
„*****“, рег. № СВ **** ХВ, с ремарке, рег. № СВ *** ЕВ – настъпва удар, като при
движение на заден ход, водача на влекачава виновно и противоправно нарушава правилата
на ЗДвП, като влекача удря паркирания лек автомобил по който са нанесени вреди, ведно
със законната лихва от 22.08.2024 г. (датата на подаването на исковата молба) до
окончателното плащане, както и сумата от 138,60 лева, представляващи мораторна лихва за
периода от 11.05.2024 г. до 20.08.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП ЗАД „ОК“ АД, ЕИК: ********* да заплати на ЗАД „ЕВ“ АД, ЕИК:
*********, сумата от 794,13 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
7
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8