№ 151
гр. С., 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20241800900045 по описа за 2024 година
Г. Д. А. от гр. Я., ж.к. „З.“ 12, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, чрез пълномощник
адв. Я. Д. от САК, е предявила срещу ЗАД „О. – З.” АД, ЕИК ********* обективно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ :
1. за заплащане на обезщетение в размер на 120 000 лева за причинени на ищцата
неимуществени вреди – физически болки, страдания и стрес вследствие нанесени й телесни
увреждания – фрактура на лявата ключица, фрактура на лявата лакътна кост, счупване на
костите на скулите и горната челюст, разкъсно-контузна рана на дясното коляно, лицева
асиметрия вдясно поради хлътване вследствие на фрактурите на лицето, периорбитален
хематом и оток вдясно, инекция на конюнктивата, травми на гръдния кош и окосмената част
на главата, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 27.08.2023 год. около 5 часа в
района на км. 31+800 на АМ „Тракия“, по вина на Х. С. Х. с ЕГН ********** – водач на
микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК № К 4137 ВН, със застрахователна
полица № BG/23/123001742894 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 19.06.2023 год. до 18.06.2024 год., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2023 год. до окончателното й заплащане;
2. за заплащане на обезщетение в размер на 1 490 лева за причинени й имуществени
вреди – направени разходи във връзка с лечението на причинените й при горното ПТП
телесни увреждания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2023 год. до
окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на осн. чл.38, ал.2 от
ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
1
по делото, предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
С исковата молба се твърди, че на 27.08.2023 год. Х. С. Х. управлявал по АМ
„Тракия“ микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК № К 4137 ВН в посока от гр.
С. към гр. П., когато около 5 часа в района на км. 31+800 загубил контрол над МПС и поради
неспазване на необходимата дистанция се ударил в задната част на движещия се пред него
товарен автомобил марка „Скания“ с peг. № 07 DKC 21, управляван от турския гражданин
Ekrem Ozgoz, като реализирал ПТП.
Твърди се, че при процесния инцидент е пострадала ищцата Г. Д. А. в качеството й на
пътник в микробуса. Местопроизшествието било посетено от дежурен при ОД на МВР,
който съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 278/27.08.2023 год. По
случая било образувано ДП № 172/2023 год. по описа на РУ – И., пр. пр. № 1593/2023 год.
по описа на РП – С., ТО – И..
Твърди се, че след произшествието на ищцата била оказана медицинска помощ в
УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД в гр. С., където постъпила с оплаквания от силни болки в
областта на ляв горен крайник, главата, дясно коляно и гръдния кош. След проведени
прегледи и консултации били установени следните травматични увреждания – фрактура на
лявата ключица, фрактура на лявата лакътна кост, счупване на костите на скулите и горната
челюст, разкъсно-контузна рана на дясното коляно, лицева асиметрия вдясно поради
хлътване вследствие на фрактурите на лицето, периорбитален хематом и оток вдясно,
инекция на конюнктивата, травми на гръдния кош и окосмената част на главата.
Сочи се, че на 29.08.2023 год. била проведена оперативна интервенция, при която
била извършена мануална репозиция на двете фрактури на лявата ръка и фиксация с мека
имобилизация тип „Дезо“. След извършване на оперативната интервенция пострадалата
била насочена за оперативно лечение на откритата рана в областта на дясната коленна става.
На 31.08.2023 год. била проведена втора оперативна интервенция, при която били
извършени ексцизиране на девитализирани тъкани, лаваж с антисептични разтвори и шев на
меките тъкани на дясната коленна става.
На 15.11.2023 год. ищцата била хоспитализирана в МБАЛ „Централ хоспитал“ – гр.
П. по повод провеждането на рехабилитационно лечение и физикална терапия. При него
били установени патологични синдроми, състоящи се в намален обем на движение и
мускулен дисбаланс. След проведения рехабилитационен курс пострадалата била изписана
на 22.11.2023 год. с подобрение.
На 29.01.2024 год. пострадалата потърсила нова медицинска помощ поради
нестихващо главоболие и главозамайване, като й е било предписано приемането на
лекарствени средства.
Твърди се, че получените вследствие на ПТП травми и наранявания са причинили
болки и страдания на пострадалата, които са били със значителен интензитет през първите
месеци от възстановителния период. Счупванията в областта на скулите и горната челюст са
довели до силно непрестанно главоболие, неповлияващо се от обезболяващи, придружено
2
със замайване, гадене и световъртеж. Травматичните увреждания в областта на лявата ръка и
дясната коленна става са й причинили трайни затруднения и остри болки при движение,
което в първите седмици от възстановителния период е било невъзможно, а проведената
оперативна интервенция на коленната става ще остави белези.
Горното наложило пострадалата да бъде в състояние на покой, което значително
нарушило обичайния й ритъм на жИ.т. За задоволяване на ежедневните си нужди като
хранене, обличане, тоалет тя е разчитала изцяло на семейството си. Това допълнително е
засилило чувството за безпомощност и уязвимост в Г. Д. А., като тя се е считала за
постоянно бреме за своите близки и роднини. Ищцата е водила активен за годините си начин
на жИ.т, а последиците от ПТП са довели до промяна в нормалното й ежедневие, до
ограничаване на социалната и семейната ангажираност; пострадалата е била
възпрепятствана да се грижи и за своите деца. Психологическите последици от инцидента –
изживян стрес и душевни страдания, ще съпътстват пострадалото лице до края на жИ.та му.
Твърди се, че във връзка с лечението на причинените й при горното ПТП телесни
увреждания ищцата извършила разходи в размер на 1 490 лева, удостоверени с
представените с и.м. фактури и касови бонове.
Твърди се, че за микробуса марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК № К 4137 ВН,
управляван при ПТП от деликвента Х. С. Х., е била сключена със ЗАД „О. – З.” АД
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/23/123001742894, валидна от 19.06.2023 год. до 18.06.2024 год., което ангажира
отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на произшествието
неимуществени и имуществени вреди.
Твърди се, че ищцата подала до застрахователя претенция по чл.380, ал.1 от КЗ – вх.
№ 99-7111/30.10.2023 год. по описа на ЗАД „О. – З.” АД, по която е била образувана
преписка по щета № 0411-660-0003-2023 и по която ответникът отказал изплащане на
застрахователно обезщетение с писмо изх. № 21-467/30.01.2024 год. – в последния ден от
срока по чл.496, ал.1 от КЗ.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м., че описаното в и.м. ПТП е настъпило по
вина на застрахован при ответника водач. Сочи се, че в представения констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 278/27.08.2023 год. изобщо не са посочени фактите и
обстоятелствата, при които е възникнало ПТП, като същите не са детайлизирани и с
исковата молба. Отделно се сочи, че констативният протокол за ПТП не може да се ползва с
доказателствена сила относно механизма на ПТП, документът е официален свидетелстващ
такъв, но на осн. чл.179, ал.1 от ГПК същият има обвързваща доказателствена сила само за
фактите, осъществени от или в присъствието на съответното съставило го длъжностно лице.
3
Твърди се, че водачът на микробуса марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 318“ с ДК №
К 4137 ВН, не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на
ПТП, като не е нарушил виновно правилата за движение и за него събитието е случайно.
Същият не е имал техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на
ПТП, а ударът е настъпил вследствие на неправомерното поведение на водача на т.а.
„Скания“ с peг. № 07 DKC 21, който поради извършване на неправомерна маневра –
внезапно спиране/намаляване на скоростта без да има причина за това, е станал причина за
настъпване на ПТП.
Оспорват се твърденията по и.м., че в резултат на ПТП за пострадалата са възникнали
всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, респ. твърдените в тази връзка
болки и страдания.
Евентуално и ако бъде установено, че е налице основание за ангажиране
отговорността на ответника, се твърди, че е налице съществено съпричиняване от страна на
пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, като се сочи, че в нарушение на
чл.137а от ЗДвП същата е пътувала в микробуса без правилно поставен предпазен колан.
Твърди се, че всички телесни наранявания на ищцата са резултат от свободното
придвижване на тялото й в и извън пространството на автомобила и вследствие ударите в
предметите и частите от автомобила, като това е и основната причина за констатираните
телесни наранявания.
На отделно основание се твърди наличие на съпричиняване от страна на ищцата
поради непровеждане на предписаното лечение и контролни прегледи, с което в значителна
степен е допринесла за интензитета и продължителността на търпените болки и страдания.
При условията на евентуалност и само доколкото бъде установено, че е налице
основание за ангажиране отговорността на ответника, се прави възражение за независимо
съизвършителство от страна на служители на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД. Сочи се, че от
приложените по делото доказателства е видно, че не са извършени необходими процедури и
манипулации за бързото и своевременно лечение на пострадалия след ПТП. След
мануалната репозиция на установената фрактура крайникът е бил имобилизиран с мека
ортеза тип „Дезо“, вместо да бъде фиксиран с гипсова имобилизация, а по отношение на
констатираните травми по черепа и челюстта на ищцата не е предприета никаква терапия
и/или лечение и др. Твърди се, че с действията и бездействията си служителите на лечебното
заведение значително са допринесли за времетраенето и интензитета на търпените от
ищцата болки и страдания.
С отговора се сочи, че исковата претенция за неимуществени вреди е прекомерна и не
отговаря на икономическата конюнктура и вредата – сумата, която се претендира като
обезщетение за неимуществени вреди от ищцата, е прекомерно завишена, като не отговоря
на установеното от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за
подобен род вреди.
Оспорва се изцяло и претенцията за имуществени вреди, като се сочи, че избор на
4
самата ищца е да бъде настанена в самостоятелна стая и да бъде придружена от външно за
лечебното заведение лице /придружител/, без за това да има медицински показания. Оспорва
се и претенцията за лихва поради неоснователността на главните искове.
С отговора ответникът признава твърдяното с и.м. застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗАД „О. – З.”
АД за микробуса марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК № К 4137 ВН, със
застрахователна полица № BG/23/123001742894, валидна от 19.06.2023 год. до 18.06.2024
год.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
Пълномощникът на ищцата в о.с.з. на 03.12.2024 год. е направил искане по чл.78, ал.5
от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от
ответника прекомерно адвокатско възнаграждение.
С отговора на и.м. ответникът е направил искане по чл.219, ал.1 от ГПК за
привличане на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, ЕИК ********* като трето лице – помагач на
ответника. С определение № 264/30.05.2024 год. на СОС искането е оставено без уважение.
С определение № 2107/21.08.2024 год. на САС по ч.гр.д. № 2201/2024 год. определението на
СОС е отменено и УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД е конституиран като трето лице – помагач на
ответника.
Третото лице – помагач на ответника УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД чрез пълномощника
си адв. М. Я. от САК в о.с.з. оспорва предявените искове по основание. Сочи, че не е налице
твърдяното с отговора на и.м. съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
лекарските екипи в болницата, които с действията или бездействията си да са допринесли за
увеличаване на времетраенето и интензитета на търпените от ищцата болки и страдания.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с и.м. констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
278/27.08.2023 год. на ОДМВР – С., в същия е отразено посетено от органите на МВР ПТП,
настъпило на 27.08.2023 год. около 5 часа в района на км. 31+800 на АМ „Тракия“, с
участието на микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК № К 4137 ВН, с водач Х.
С. Х. с ЕГН ********** и товарен автомобил марка „Скания“ с peг. № 07 DKC 21,
управляван от турския гражданин Ekrem Ozgoz. В констативния протокол като пострадала
при ПТП е посочена ищцата Г. Д. А. – с фрактури, а като обстоятелства и причини за ПТП –
че микробусът „Мерцедес“ се е ударил в задната част на движещия се в същата пътна лента
товарен автомобил „Скания“.
Образуваното по случая досъдебно производство № 172/2023 год. по описа на РУ –
И., пр.пр. № 1593/2023 год. на РП – С., ТО – И. е било прекратено с постановление от
05.01.2024 год. за прекратяване на наказателното производство на осн. чл.343, ал.2, т.2 от
НК – по искане на пострадалата А..
5
От показанията на свидетеля Х. С. Х., водач на микробуса „Мерцедес“, участвал в
ПТП, се установява, че управлявал същия по магистрала „Тракия“ от гр. С. към гр. П.,
когато около 5 часа сутринта претърпял ПТП в района на гр. И.. Било тъмно, бил с включени
фарове, движел се със скорост от 120 км/ч на прав участък, нямало завои. Свидетелят
предприел изпреварване на ТИР в неговата лента и когато се престроил за да се върне
обратно в нея, в последния момент забелязал, че там също се движил друг ТИР. Бил
прекалено близо – на около 2-3 метра и независимо, че натиснал спирачките, не успял да
предотврати сблъсъка; ТИР-ът имал задни светлини и свидетелят не може да си обясни как
не го видял своевременно. Ударът за микробуса бил в предната му дясна част, счупило се
предното стъкло, капакът на двигателя се бил вдигнал, били огънати ламарините странично
в предната дясна част.
Свидетелят сочи, че микробусът бил пътнически и с него се връщали от Г. към гр. К.
шест човека. На предната дясна седалка лежала ищцата Г. А., била без поставен предпазен
колан. При удара от всички пасажери пострадала само тя, била затисната в микробуса, но
успели да я извадят и да повикат спешна помощ, като била откарана с линейка на спешна
помощ в болнично заведение.
От заключението по назначената КСМАТЕ, оспорено от пълномощника на ответника,
се установява следният механизъм на ПТП :
На 27.08.2023 год. около 5 часа – в тъмната част на денонощието, по автомагистрала
„Тракия”, в зоната на километър 31+800, в платното за движение в посока гр. С. – гр. П., със
скорост 120 км/ч се е движил на къси светлини пътнически микробус „Мерцедес Спринтер”
с ДК № К 4137 ВН, управляван от Х. С. Х.. В микробуса на предна дясна седалка се е
намирала ищцата Г. Д. А., която е лежала на седалката без поставен предпазен колан. Към
този момент микробусът се е движил в лявата пътна лента, изпреварвайки товарен състав и
след извършване на изпреварването водачът е предприел действия за прибиране в дясната
пътна лента, по която със скорост около 85 км/ч се е движил товарен състав с влекач
„Скания” с турски регистрационен номер с прикачено към него полуремарке марка
„Шмитц”, управляван от Ekrem Ozgoz. Предвид по-високата скорост на микробуса същият е
настигнал товарния състав и с челната си дясна част се е ударил в лявата задна част на
полуремаркето. Водачът на товарния състав е усетил удара и е предприел действия за
спиране, придвижвайки се в посока напред и вдясно по отношение на първоначалната си
посока и се е установил в покой. Микробусът също се е придвижил в посока напред преди да
се установи в покой.
Експертизата сочи, че въз основа на горното може да са направи извода, че от
техническа гледна точка причините за възникване на ПТП следва да се търсят единствено в
субективните действия на водача на пътнически микробус „Мерцедес Спринтер”, който в
зоната на ПТП не е контролирал постоянно управляваното от него превозно средство.
КСМАТЕ сочи, че изводимо от описаното в протокола за оглед, деформациите по
микробуса са били концентрирани основно в предната му част, като в дясната част същите
6
достигнали до купето, деформиран е бил и таванът, счупено е било предно стъкло, счупена и
изкривена е била предна дясна врата. Въз основа на описаното може да се направи извод, че
ударът е бил осъществен между челната дясна част на пътническия микробус и задната лява
част на полуремаркето на товарния състав. Изводимо от определените скорости на двете
превозни средства, деформациите по купето на микробуса следва да са били дълбоки, но
липсват посочени данни за размера им. Естествено е при определения механизъм на ПТП
деформациите да са в посока от челото на ППС към пътническия отсек; при тези
деформации е възможно части от микробуса – задната част на преден капак, предна дясна
колонка на купето и от дясната врата да има известно навлизане към пътническия отсек, но
такива не са били описани в протокола за оглед.
КСМАТЕ сочи, че видно от приложената по делото медицинска документация,
вследствие на ПТП на пострадалата са били причинени следните травматични увреждания :
счупване на лявата ключица; счупване на лявата лакътна кост в областта на гривнената
става; счупване на дясната ябълчна кост /зигоматикус/, която е анатомично и функционално
свързана с горната челюст; счупване на горната челюст вдясно, ангажиращо синуса;
разкъсноконтузна рана в областта на дясното коляно, зараснала вторично.
По повод фрактурите на левия горен крайник пострадалата е била подложена на
закрито наместване и гипсова и мека имобилизация, по повод фрактурата на дясната скулна
кост е била подложена на оперативно лечение, а раната на дясното коляно е била лекувана
хирургично. Приложена е била и медикаментозна терапия, проведена е била и физиотерапия
и рехабилитация в специализирана лечебно заведение.
Според заключението в първите месеци пострадалата е изпитвала болки и страдания
с първоначално висок интензитет, като впоследствие същият е намалявал прогресивно. Към
момента на прегледа на ищцата, извършен от д-р Т. в състава на КСМАТЕ, е налице
остатъчно затруднение на движенията в лявата раменна става, както и болезненост и
изтръпване в дясната лицева половина, които ще се засилват при промяна на времето и
физическо натоварване на крайника. Тези оплаквания ще персистират дожИ.т. В.л. не
установява лицева несиметрия, нито козметичен дефект в резултат на лицевите фрактури.
Променената чувствителност по лицевата половина се дължи на засягане на лицевия нерв,
но ще причинява само сетивни смущения, без да има отражение върху дъвкателния процес
или говора.
КСМАТЕ сочи, че не са налице данни за неправилно и несвоевременно проведено
лечение на уврежданията на пострадалата в болничното заведение. Констатираните
остатъчни клинични прояви се обясняват с тежестта и анатомичната локализация на
травмите. След дехоспитализацията й ищцата е провела по предписание физиотерапия и
рехабилитация в специализирано лечебно заведение.
Експертизата констатира, че при извършената проверка по номера на рамата на
микробуса „Мерцедес“ се установява, че е произведен през 2015 година в „Daimler AG” – Г.,
предназначен е за Европа и предна дясна седалка е оборудвана с триточков, самозатягащ се
инерционен предпазен колан, който при челен удар на автомобила, движещ се със скорост
7
над 18 – 20 км/ч и при политане на тялото напред вследствие на възникналите инерционни
сили блокира закопчаващия механизъм и се разширява единствено от разтягането на
материала, което е в рамките на 125 мм. Теоретично правилно поставен изправен предпазен
колан е високо ефективен при скорости на движение на превозното средство до около 120
км/ч, която ефективност се изразява в предпазване на ползващия колана от съприкосновение
с интериора на автомобила, с останалите пътници, предотвратяване на изпадане от купето и
т.н.
В случая КСМАТЕ, допълнена с отговори на в.л. в о.с.з. на 03.12.2024 год., дава
категорично заключение, че с оглед механизма на произшествието, тежките челни
деформации на автомобилното купе на микробуса, анатомичната локализация на травмите и
механизма на тяхното причиняване, същите биха се получили независимо дали пострадалата
е била с поставен или не обезопасителен колан. Сочи се /отговор в о.с.з. на в.л. Т./, че тези
тежки деформации на автомобилното купе, които са довели до притискане на ищцата към
седалката, са причинили описаните горе травми – нараняванията са причинени от навлизане
на възли и агрегати в купето и пострадалата е била притисната от автомобила.
От показанията на свидетеля М.А.А. се установява, че разбрал за инцидента с леля си
Г. А. и незабавно я посетил в „П.“ в гр. С.. Била в тежко състояние, предстояла й операция;
лицето й било посинено, окото й било подуто, имала драскотини по ръцете и от коленете й
течала кръв. Била неподвижна, не можела да говори нормално и едва го разпознала. В
болницата престояла около две седмици, през което време извършили няколко операции – на
лицето, ключицата и на ръката, където сложили импланти. Още докато била в болница,
изпратил негова позната, която да я гледа, понеже не можела да се храни сама, да се къпе, да
ходи до тоалетна. След като я изписали, ищцата дошла в къщата на свидетеля в с. Ш., П.
област, където живеел със съпругата си – понеже той й бил най-близък. Със съпругата му
полагали ежедневни грижи за нея в битовото й обслужване, а Г. едва на третия месец
започнала самостоятелно да се облича, да ходи сама до баня и тоалетна. През този период се
оплаквала от парене в областта на сърцето и гърдите, изтръпване на крайниците,
задушаване, недостиг на въздух и сърцебиене, получавала паник-атаки. Наложило се да
посетят невролог и психолог в гр. П., предписали й медикаменти. Във връзка с травмата на
ръката посещавала и рехабилитатор, а дотогава – четири месеца след катастрофата, не
можела да си движи ръката. И в момента носи превръзка от лакътя до китката, защото когато
се застуди времето или е на климатик, усеща болки в областта между китката и лакътя. След
проведени изследвания се оказало, че повишила и нивата на кръвната захар, което лекарите
казали, че се дължи на стреса. Станала нервна, раздразнителна, остра в общуването с
близките си, постоянно пушила цигари.
Видно от представените с и.м. фактура № *********/04.09.2023 год. на стойност 480
лева, ведно с касов бон, фактура № *********/04.09.2023 год. на стойност 960 лева, ведно с
касов бон № 50591/04.09.2023 год. и квитанция № 7437/15.11.2023 год. за сумата от 50 лева –
всички разходи на обща стойност 1 490 лева, ищцата удостоверява заплатени самостоятелна
стая и такса за придружител за осем денонощия в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД и такса
8
„подобрени битови условия“ в „Централ онко хоспитал“.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът с оглед становището на ответника в
отговора на и.м. е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните твърдяното от ищцата застрахователно правоотношение във
връзка със застрахователна полица № BG/23/123001742894 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗАД „О. – З.” АД за микробус марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК № К 4137 ВН, валидна от 19.06.2023 год. до 18.06.2024
год.
Видно от представената с и.м. застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Г.
Д. А. – вх. № 99-7111/30.10.2023 год. по описа на ЗАД „О. – З.” АД, по същата е била
образувана преписка по щета № 0411-660-0003-2023, като застрахователят е отказал
изплащане на застрахователно обезщетение с писмо изх. № 21-467/30.01.2024 год. – в
последния ден от срока по чл.496, ал.1 от КЗ.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
9
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на Г. Д. А. – вх. № 99-7111/30.10.2023 год. по описа на ЗАД „О. – З.”
АД, по която е била образувана преписка по щета № 0411-660-0003-2023 и по която
застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение с писмо изх. № 21-
467/30.01.2024 год. – в последния ден от срока по чл.496, ал.1 от КЗ.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението
по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на процесното ПТП са били субективните действия на водача на микробуса
марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК № К 4137 ВН – Х. С. Х., който в зоната на ПТП
не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал – при
извършеното от него изпреварване и връщане обратно в средната лента за движение на
магистралата не е възприел намиращата се там товарна композиция, движеща се с по-ниска
10
от неговата скорост, не е успял своевременно да намали скоростта си и е реализирал сблъсък
със задната част на полуремаркето.
Съдът намира, че от заключението на КСМАТЕ, кредитирано от съда като
обосновано, обективно и пълно, ценено в съвкупност с приобщените по делото писмени
доказателства и показанията на свидетеля Х. С. Х., по несъмнен начин се установява, че
причинените на ищцата при ПТП телесни увреждания са се дължали на притискането на
тялото й в купето от навлезли при удара части и агрегати. Ударът е бил концентриран
основно в предна дясна част на микробуса – от страната на седалката на А., деформациите
на купето са били изключително дълбоки, а поради специфичната конструкция на
пътническия микробус двигателният му отсек е бил в непосредствена близост до купето.
Свидетелят Х. ясно сочи в показанията си, че ищцата е била затисната в микробуса, но
успели да я извадят – без да се налага разрязване на купето с помощни средства, което
кореспондира с извода на КСМАТЕ, че нараняванията са следствие на притискането на
тялото от части от микробуса, поради което биха се получили със или без поставен
обезопасителен колан.
Съдът намира за недоказани и останалите две въведени с отговора на и.м. от
ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат –
- че ищцата със собственото си бездействие е съпричинила вредоносния резултат
поради непровеждане на предписаното лечение и контролни прегледи; горното възражение е
напълно бланкетно, а отделно – бе опровергано от представените писмени доказателства и
заключението на КСМАТЕ; установено бе, че ищцата е провела всички предписани й
изследвания и рехабилитационни процедури след болничния престой;
- че е налице независимо съизвършителство от страна на служители на УМБАЛСМ
„Н. И. П.“ ЕАД, които не са извършил необходимите процедури и манипулации за бързото и
своевременно лечение на пострадалата след ПТП. Заключението на КСМАТЕ е категорично,
че не са налице данни за неправилно и несвоевременно проведено лечение на уврежданията
на пострадалата в болничното заведение, като констатираните остатъчни клинични прояви
се обясняват с тежестта и анатомичната локализация на травмите.
По делото бе установено и че всички причинени на ищцата травматични увреждания,
описани в исковата молба, са в причинна връзка с протИ.правните действия на деликвента
Х. С. Х.. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на
противното, а горната презумпция в настоящото производство не само не бе опровергана, но
и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен начин – с установяването на
факта на нарушаване на правилата за движение по пътищата от този водач, регламентирани
в чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищцата телесни
увреждания и търпените от нея физически болки и страдания и изживян стрес.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
11
обстоятелството, че за микробуса марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК № К 4137 ВН,
управляван при ПТП от деликвента Х. С. Х., е била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/23/123001742894, валидна от 19.06.2023 год. до 18.06.2024 год., т.е. към датата на ПТП,
27.08.2023 год.
Доказан по основание, предявеният първи обективно съединен иск по чл.432, ал.1 от
КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти
по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедлИ.ст. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания и изживян стрес, търпени от ищцата като пряка и непосредствена последица от
получените при ПТП травматични увреждания.
В случая следва да се отбележи, че търпените физически болки и страдания от
ищцата, жена на 43 години в работоспособна възраст към момента на инцидента, са били
интензивни и продължителни, пострадалата е била подложена на оперативно лечение във
връзка с фрактурата на дясната й скулна кост и лекувана хирургично във връзка с разкъсно-
контузната рана на дясното коляно, а болничният й престой в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД е
продължил 11 дни /от 27.08.2023 год. до 07.09.2023 год./, през което време е била лекувана
последователно в Първа клиника по ортопедия и травматология и в Клиниката по лицево-
челюстна хирургия. Видно от показанията на свидетеля М.А., при болничният й престой
ищцата била в изключително тежко състояние, неподвижна, в невъзможност сама да се
обслужва и храни; положението й било сходно в продължение на месеци при престоя на
пострадалата в дома на свидетеля, което налагало непрекъснато да бъде обгрижвана от него
и съпругата му. Ищцата се оплаквала от парене в областта на сърцето и гърдите, изтръпване
на крайниците, задушаване, недостиг на въздух и сърцебиене, получавала паник-атаки,
което наложило да бъде прегледана от невролог и психолог, предписали й медикаменти;
независимо от горното, и до настоящия момент стресът от случилото се оказва въздействие
върху ежедневието й – станала е нервна, раздразнителна, остра в общуването с близките си.
Остатъчните проявления от травмите бяха установени както с показанията на свидетеля
Андонов, така и от заключението на КСМАТЕ – четири месеца след катастрофата Г. А. не
можела да си движи ръката, а дори и след проведена рехабилитация продължава да усеща
болки в областта между китката и лакътя при студено време, като носи непрекъснато
превръзка на ръката; към момента на прегледа на ищцата, извършен в.л., е налице остатъчно
затруднение на движенията в лявата раменна става, както и болезненост и изтръпване в
дясната лицева половина, които ще се засилват при промяна на времето и физическо
натоварване на крайника и ще персистират дожИ.т. Експертизата констатира и променена
чувствителност по лицевата половина, което се дължи на засягане на лицевия нерв.
12
В обобщение съдът приема, че така установените и претендирани неблагоприятни
проявления от причинените на ищцата увреждания – продължителни и интензивни
физически болки и страдания и стрес, налагат определяне на обичайния определян в
практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени
вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в патримониума на ищцата, а именно – обезщетение в размер на
80 000 лева, която сума следва да осъди ответника да заплати на ищцата, ведно със законната
лихва, считано от 30.10.2023 год. – датата, на която е била входирана застрахователна
претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Г. Д. А. до ЗАД „О. – З.” АД. Предявеният иск следва да
се отхвърли като неоснователен в частта му за разликата до пълния му предявен размер от
120 000 лева.
Във връзка с неоснователността на изложените възражения на ответника по чл.51,
ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата и от трети лица доводи
бяха изложени по-горе.
Предявеният втори обективно съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ –
за заплащане на обезщетение в размер на 1 490 лева за причинени на ищцата имуществени
вреди – направени разходи във връзка с лечението на причинените й при горното ПТП
телесни увреждания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2023 год. до
окончателното й заплащане, е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. Установено бе,
че всички сторени от ищцата разходи са били за заплатени самостоятелна стая и такса за
придружител за осем денонощия в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД при болничния й престой,
както и заплатена такса „подобрени битови условия“ в „Централ онко хоспитал“, т.е.
разходите имат отношение единствено към създадените удобства на лекуваната, но нямат
никаква връзка с проведеното лечение, поради което не подлежат на репатриране от
ответника – не съставляват вреди, които да са в причинна връзка с деликта.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 80/09.02.2024 год. ищцата е била освободена от заплащане
на държавни такси и разноски в настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на
осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда
дължимата държавна такса от 3 200 лева върху уважения размер на исковете, както и
направените разноски от бюджета на съда в размер на 400 лева – изплатени възнаграждения
на в.л. по КСМАТЕ.
В хода на производството по делото ищцата не е направила разноски.
Тъй като, видно от представения в с.з. на 03.12.2024 год. договор за правна помощ от
20.09.2024 год., сключен между ищцата и адв. Я. Д. от САК, същият е за оказване на осн.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по
делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищцата и осъди ответника да заплати така
13
определената сума на адвоката. Съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с
оглед уважения размер на исковете /80 000 лева/ минималният размер на възнаграждението
по чл.7, ал.2, т.4 възлиза на 7 050 лева, което съдът намира за съответно на фактическата и
правна сложност на делото, поради което ответникът следва да се осъди да заплати на
пълномощника горната сума; върху така определеното възнаграждение няма основание за
начисляване на ДДС. Така определеното от съда възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от
ЗА не подлежи на редукция съразмерно на отхвърлената част на исковете с оглед
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК /определение № 7/17.01.2022 год. по т.д. № 339/2021 год.
на ВКС, ТК, I т.о./.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 12
588 лева – внесен депозит от 600 лева за възнаграждение на в.л. по КСМАТЕ, заплатена ДТ
от 10 лева за съдебни удостоверения и 11 878 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство с начислен ДДС. Пълномощникът на ищцата е направил в
о.с.з. на 03.12.2024 год. искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на
разноските, съставляващи претендирано от ответника прекомерно адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно.
Съгласно възприетото с ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на
ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът
следва да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права, следва да бъде намалено и заплатеното възнаграждение.
В настоящия случай невисоката фактическа и правна сложност на делото е
обусловена от предмета на спора, обусловил предмета на доказване – процесуалните
действия по събиране на доказателства са включили разпит на двама свидетели и изслушано
заключение на една експертиза в две проведени заседания.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските
възнаграждения. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с
оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на
делото /определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год. на ВКС, II т.о./.
Съпоставяйки горните критерии, съдът намира, че съответно на горната сложност на делото
и спецификата на конкретния случай е размер на възнаграждението от 7 050 лева – същият
размер, определен и при възнаграждението по чл.38, ал.2 от ЗА на пълномощника на
ищцата; върху така редуцираното по реда на чл.78, ал.5 от ГПК възнаграждение обаче следва
да се начисли ДДС, доколкото пълномощникът на ответника е регистриран по ЗДДС или
възнаграждението, което следва да се присъди, е в размер на 8 460 лева с ДДС.
С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да се осъди да заплати
14
на ответника сумата от 3 097.49 лева, съставляваща направени по делото разноски, вкл.
редуцираното по реда на чл.78, ал.5 от ГПК адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част на исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ ЗАД „О. – З.” АД, ЕИК *********
да заплати на Г. Д. А. от гр. Я., ж.к. „З.“ 12, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, сумата от 80
000 лева /осемдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени на ищцата
неимуществени вреди – физически болки, страдания и стрес вследствие нанесени й телесни
увреждания – фрактура на лявата ключица, фрактура на лявата лакътна кост, счупване на
костите на скулите и горната челюст, разкъсно-контузна рана на дясното коляно, лицева
асиметрия вдясно поради хлътване вследствие на фрактурите на лицето, периорбитален
хематом и оток вдясно, инекция на конюнктивата, травми на гръдния кош и окосмената част
на главата, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 27.08.2023 год. около 5 часа в
района на км. 31+800 на АМ „Тракия“, по вина на Х. С. Х. с ЕГН ********** – водач на
микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК № К 4137 ВН, със застрахователна
полица № BG/23/123001742894 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 19.06.2023 год. до 18.06.2024 год., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2023 год. до окончателното й заплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявен
размер от 120 000 лева /сто и двадесет хиляди лв./.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Д. А. от гр. Я., ж.к. „З.“ 12, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН
**********, срещу ЗАД „О. – З.” АД, ЕИК ********* обективно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на сумата от 1 490 лева /хиляда
четиристотин и деветдесет лв./, съставляваща обезщетение за причинени на ищцата
имуществени вреди – направени разходи във връзка с лечението на причинените й при
горното ПТП телесни увреждания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
30.10.2023 год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗАД „О. – З.” АД, ЕИК ********* да заплати
по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 3 600 лева /три хиляди и шестстотин лв./,
съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и направени разноски
от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД „О. – З.” АД, ЕИК ********* да заплати на
адвокат Я. Д. Д. от САК, с ЕГН **********, със служебен адрес гр. С., ул. „А.“ №*, ет.*,
сумата от 7 050 лева /седем хиляди и петдесет лв./, съставляваща определено от съда по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Г. Д. А. от гр. Я., ж.к. „З.“ 12, вх.*, ет.*, ап.*, с
15
ЕГН **********, да заплати на ЗАД „О. – З.” АД, ЕИК *********, сумата от 3 097.49 лева
/три хиляди и деветдесет и седем лв. и четиридесет и девет ст./, съставляваща направени по
делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, ЕИК
********* като трето лице – помагач на ответника ЗАД „О. – З.” АД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
16