№ 16260
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110109381 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация София” ЕАД
срещу В. Т. В., в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сума в
размер на 745,42 лева (седемстотин четиридесет и пет лева и 42 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019г.
до 30.04.2021г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.=============
аб.№ 47628, ведно със законна лихва за периода от 13.10.2022г. до изплащане на вземането,
сумата 124,58 лева (сто двадесет и четири лева и 58 стотинки), представляваща мораторна
лихва върху сумата за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
15.09.2020г. до 29.09.2022г., 32,91 лева (тридесет и два лева и 91 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законна лихва върху тази сума за периода от 13.10.2022г. до
изплащане на вземането, сумата 6,59 лева (шест лева и 59 стотинки), представляваща
мораторна лихва върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 31.10.2019г. до 29.09.2022г. По така подаденото заявление било образувано
ч.гр.дело № 55428/2022г. по описа на СРС, 25 състав, по което била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. От В. Т. В. било подадено възражение, поради което на
“Топлофикация София” ЕАД били указани правата по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като исковата
молба е подадена в срок. При така изложените факти и като поддържа, че ответникът, като
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.============= аб.№ 47628,
е потребявал топлинна енергия за посочения период, която не е заплатил, ищецът моли да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че същия дължи посочените
суми. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответникът В. Т. В.. Във
възражението по чл. 414 ГПК по ч.гр.дело № 55428/2022г. по описа на СРС, 25 състав е
посочено единствено, че се оспорва да се дължи цялата посочена сума.
Третото лице – помагач „Нелбо“ АД не е взело становище по основателността на
исковите претенции. С молба от 25.05.2023г. са посочили, че разпределението на топлинна
енергия в сградата в режим на ЕС, където се помещава процесния имот, се извършва по
система за дялово разпределение съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Посочено е, че начислението на
потребеното количество топлинна енергия за отопление и топла вода в ап. № 53 на адрес: гр.
София, ж.к. „Дружба- 1“, бл. 22, вх. В, с титуляр на партида към топлофикационното
дружество- В. В., за периода от 05.2019г. до 04.2021г. е определено съгласно правилата,
залегнали в действащите към съответните моменти законови нормативи. В процесния имот
бил монтиран един топлинен разпределител върху единствения присъединен към
разклоненията на общата отоплителна инсталация радиатор, като по време на процесния
период уредът бил подменен с такъв с възможност за дистанционен отчет. Била налична
една щранг- лира и един индивидуален водомер за топла вода. При изготвяне на
изравнителната сметка на абонатната станция за периоди май 2019г.- април 2020г. и май
2020г. - април 2021г., включени в процесния, делът за отопление – имот и топла вода бил
изчислен по показания на уредите, снети в края на съответните сезони.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия
период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора
топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В настоящия случай в проведеното съдебно заседание на 15.06.2023г. В. В. е заявил,
че не оспорва сумите и не оспорва, че ги дължи. Сочи, че е длъжник и ще плати сумите, но
три години бил в тежко финансово състояние. Посочил е, че ще посети офис на
„============ ЕАД за изготвяне на споразумение за заплащане на сумите и ще представи
същото в съда.
В проведеното съдебно заседание на 02.10.2023г. процесуалният представител на
ищеца е заявил, че няма сключено споразумение с ответника, както и че към датата на
съдебното заседание не са налице извършени плащания и не са постъпвали суми от
ответника, касаещи процесните претенции.
С оглед изявленията на ответника, че не оспорва дължимостта на процесните суми, с
протоколно определение от 02.10.2023г. съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че за процесния период и
имот страните са били обвързани от облигационно правоотношение, както и че ищецът е
доставил топлинна енергия в количеството и стойността, посочени в исковата молба.
2
Горните обстоятелства се установяват и от приетите по делото доказателства, а именно-
удостоверение за наследници на Костадина Георгиева Иванчова, починала на 30.07.2016г. и
оставила за свой законен наследник- В. Т. В., нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 93, том LX, дело № 11897/1993г. на нотариус Даниела Комсалова, както и
заявление-декларация за откриване на партида за процесния имот от 06.12.2016г.,
изхождащо от В. В..
С оглед на извършеното признание на основателността на предявените искове от В.
В. в проведеното съдебно заседание на 15.06.2023г., съдът намира, че предявените искове са
основателни.
По делото не са ангажирани доказателства от страна на ответника за сключено
споразумение, респ. за извършвани плащания на процесните суми към датата на устните
състезания пред настоящата инстанция. Поради което предявените искове следва да бъдат
уважени в цялост.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. В заповедното
производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна такса в размер на 25
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, поради което следва да му се
присъдят разноски в общ размер от 75 лева. В исковото производство е сторил разноски за
държавна такса в размер на 75 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определи на основание чл. 25 НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК на сумата от 100 лева с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото, тоест на ищеца следва да се присъдят
разноски в исковото производство в общ размер от 175 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Т. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „========, дължи на „============ ЕАД, ЕИК ========, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „============ следните суми: 745,42
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
ж.к.============= аб.№ 47628, ведно със законна лихва за периода от 13.10.2022г. до
изплащане на вземането, сумата 124,58 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до
29.09.2022г., 32,91 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва върху тази сума за
периода от 13.10.2022г. до изплащане на вземането, сумата 6,59 лева, представляваща
мораторна лихва върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
3
периода от 31.10.2019г. до 29.09.2022г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по ч.гр. дело № 55428/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав.
ОСЪЖДА В. Т. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „======== да заплати
на „============ ЕАД, ЕИК ========, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „============ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 175 лева, представляваща
разноски в исковото производство, както и сумата от 75 лева, представляваща разноски по
ч.гр. дело № 55428/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Нелбо“ АД на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4