№ ………………../…………………….2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти касационен състав,
в публично заседание на 28.11.2019 г., в
състав:
Председател: Красимир Кипров
Членове:
Веселина Чолакова
Марияна Бахчеван
при секретаря Галина Владимирова,
с участието на прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно
дело № 2833
по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ от ЗАНН, във
вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по жалба на „С. Т.2001” ЕООД,представлявано от управителя С. С.Д.,
против решение № 1593/16.08.2019 г. по НАХД № 2256/2019 г. по описа на ВРС, с което е изменено издаденото от директора на дирекция „Инспекция по
труда”-Варна НП № 03-009906/8.08.2018 г.,като наложената имуществена санкция е намалена от 5000
лв. на 1500 лв. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост на изводите на въззивния съд за наличие на трудово
правоотношение между касатора и посоченото в НП лице А.Т.М.,както и такива за
пропуск на съда да констатира допуснатите в административно-наказателното
производство нарушения по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Иска се постановяване
на съдебно решение за отмяна
на обжалваното решение
и постановяване на друго такова за отмяна
на НП. В съдебно заседание не се явява представител на касатора.
Ответникът Дирекция
„Инспекция по труда”- Варна, чрез упълномощения юрисконсулт Н. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол
съдебен акт, а разгледана по същество тя
е неоснователна.
С обжалваното пред въззивния съд НП, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена на касатора имуществена санкция в
размер на 5000 лв. за извършено
нарушение на чл.62,ал.1 във вр. с чл.1,ал.2 и чл.61,ал.1 от КТ,а именно :
затова,че на 18.07.2018 г. в обект хотел „Елена” ,находящ се в КК „Златни
пясъци”, в качеството си на работодател е допуснал до работа лицето А.Т.М. да
престира труд в полза на „С. Т.2001” ЕООД с определено работно място – хотел
„Елена”, с определено работно време от 15.00 ч. до 21.00 ч. и договорено
трудово възнаграждение в размер на 50 лв. на ден,за изпълнение на трудовите
функции на длъжност „работник кухня”,без да е сключен трудов договор в писмена
форма между страните по трудовото правоотношение.
При постановяване на решението си
за изменение на обжалваното пред него НП, ВРС е приел установеност от събраните по делото
доказателства на описаните в НП факти ,както и
липсата на допуснати от наказващия орган съществени процесуални
нарушения,но поради явна несправедливост на адм.наказание е намалил същото до
предвидения в разпоредбата на чл.414,ал.3 от КТ минимален размер от 1500 лв.
Касационният съд намира,че
противно на изложените в касационната жалба доводи,въззивното решение е
постановено при правилно приложение на материалния закон. Касационната жалба не
съдържа обосновани аргументи относно възражението за наличието на допуснати в административно-наказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила по чл.42 и чл.57 от ЗАНН – изложените в тази насока съображения на касатора са относими към
установеността на спорните факти,но не и към правилата за форма на АУАН и
НП,регламентирани съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Фактите от описаното в НП
деяние са установени от въззивния съд при обоснована преценка на събрания по
делото доказателствен материал – при извършената съвкупна преценка на писмените
доказателства /декларация на А.М./ и събраните гласни такива /показанията на
свидетелите П.М.и А.М./ ,съдът обосновано е приел недостоверност в отричащите показания на свид.М.. Дадените от
този свидетел пред съда показания са в
противоречие с попълнената и подписана от него декларация,съдържаща
пълно описание на всички необходими за наличието на трудово правоотношение
елементи – определено работно място, определено работно време,договорен размер
на трудово възнаграждение. Същевременно,показанията на свид.М.са категорични и
безпротиворечиви,поради което правилно ВРС е приел,че те опровергават
показанията на свид.М.,които са заинтересовани предвид установеното
обстоятелството,че неговата майка е служител на касатора. При така установените
факти за престиране на труд от М. в полза на „С. Т.2001” ЕООД ,правилен е
извода на ВРС за наличие на трудови правоотношения между тях. Съобразно тези обстоятелства
и предвид безспорните такива за липсата на сключен в писмена форма трудов
договор между страните по трудовото правоотношение,касаторът действително е
допуснал нарушение на разпоредбата на
чл.62,ал.1 от КТ,с което е осъществил цитираният в НП състав на адм.нарушение
по чл.414,ал.3 от КТ. При тази процесуална законосъобразност на НП и наличието
на материално-правна такава относно квалификацията на деянието ,ВРС е изменил
НП в съответствие с правилното приложение на материалния закон – наложената
имуществена санкция е в минималния предвиден
от разпоредбата на чл.414,ал.3 от КТ размер от 1500 лв.
Освен материално законосъобразно
по тези съображения ,при извършената от касационния съд служебна проверка не се
установиха пороци относно валидността и допустимостта на обжалваното решение,поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1593/ 16.08.2019 г. по НАХД № 2256/2019 г. по описа на ВРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :