РЕШЕНИЕ
гр. София, 6
Август 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на шести юли две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 11645 описа за 2016 год.
, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е по реда на чл.422 от Граждански процесуален кодекс ГПК) установителен иск.
Ищецът
Д.И.Д. твърди, че на 19/10/2011 год. ответницата издала в негова полза запис на
заповед, с който се задължила безусловно и неотменимо да заплати сумата 70 000
лева до 18/10/2013 год. На датата на настъпване на изискуемостта на вземането
ответницата не изпълнила задължението, поради което ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за главницата по
записа на заповед, лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението
и разноски. В хода на изпълнението, ответницата подала възражение. Ето защо ищецът
предявява иск за установяване съществуването на вземането по записа на заповед
и законната лихва върху главницата, за които била издадена заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК от 30/11/2015 год. по гр.д. № 6133/2015 год. на
РД-Стара Загора. Претендира направените по делото разноски.
Ответницата
М.Д.И. оспорва предявения иск. Твърди, че не е подписвала сочения от ищеца
запис на заповед, нито имената под издател са написани от нея. Подписът под
записа на заповед бил прекопиран от нотариален акт, подписан от нея. Твърди, че
между нея и ищеца липсват каузални правоотношения, които да са послужили като
основание за издаване на записа на заповед. моли искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът установи от фактическа страна следното:
На 19/10/2011
год. М.Д.И. е подписала запис на заповед в полза на Д.И.Д. за сумата 70 000
лева, която се е задължил да заплати неотменимо и безусловно, без протест и
разноски, с дата на падеж 18/10/2013 год. Записът на заповед не е бил предявен
на поемателя.
Със
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена на 30/10/2015 год. по ч.гр.д.
№ 6133/2015 год. на РС-Стара Загора, М.Д.И. е осъдена да заплати на Д.И.Д.
сумата 70 000 лева по записа на заповед от 19/10/2011 год., заедно с лихва от 16/4/2015
год. до окончателно изплащане на задължението и разноски в заповедното
производство от 2400 лева. Издаден е изпълнителен лист за посочените суми.
На
31/03/2016 год. ищецът е уведомен, че срещу заповедта за изпълнение е постъпило
възражение.
по
делото е представен нотариалният акт, от който ответницата твърди да е бил
прекопиран подписът й.
По
делото са изслушани две единични и една тройна съдебно графологични
експертизи.
Според
заключението на първата единична експертиза ръкописният текст по подписа за
издател на процесния запис на заповед не е изпълнен от М.Д.И.. Вещото лице
допуска подписът да е бил прекопиран на просвет, без да е извършено пълно припокриване на всички буквени и безбуквени елементи. Вещото лице допуска подписът под
записа на заповед да не е положен от соченото в записа на заповед лице. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че не е ползвал оригинал на нотариалния
акт, от който се твърди да е направено прекопирането,
както и че не той е снел експерименталните образци. При изследване на подписа и
ръкописния текст, положени за издател, вещото лице констатирало различия в
буквените елементи, въз основа на които е направило изводите си. Вещото лице
правело отделно изследване на сравнителния материал и констатирало разлика
между него и подписа и изписването на имената на ответницата, направени в
нотариалния акт, от който се твърди да е било копирано. Самите сравнителни
материали били изпълнени от едно и също лице.
Вещото лице по
втората единична експертиза заключава, че
подписът за издател в записа на заповед не е положен от М.Д.И., нито
ръкописният текст на името на издателя е написан от нея, но и двете са
изпълнени от едно и също лице. Вещото лице допуска и подписът и ръкописният
текст да са били копирани, чрез пренасяне от нотариалния акт, който сочи
ответницата, въпреки, че съвпадението между изписаният текст и парафа в двата
документа било частично. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че е ползвала
сравнителен материал, снет в нейно присъствие. Уточнява също така, че
частичното съвпадение между подписа и ръкописния текст в записа на заповед и в
нотариалния акт можело да се дължи както на автоматизацията на почерка на
лицето, така и на направен опит за прекопиране.
Вещото лице заявява в съдебно заседание, че почеркът на соченото за издател
лице е могъл да бъде както прекопиран, така и имитиран, като да е била
използвана комбинация от тези два метода. Заявява, че при ответницата се
забелязвало силно криволичене на почерка – изместване на елементите във
възходящо и низходящо направление, което било устойчив признак, но това не се
забелязвало в положения от нея сравнителен материал. Според вещото лице
отклоненията между изследваните подпис и текст и почерка на ответницата били
под 1% и имали случаен характер, а от факта, че такива отклонения имало в 5
различни признака вещото лице заключава, че е подписът и текстът са изпълнени
от друго лице. При изследване чрез увеличение вещото лице констатирало неточно
възпроизвеждане на точките за начало и край на движение, както и при
свързаността на движенията, които били автоматизирани, поради което се
получавало припокриване на щрихите. Динамичният стереотип на изписване бил
съществен признак, който различавал истинския почерк от имитирания. Разлика
имало в в отлагането на химикалната
паста върху оспорените текст и подпис и върху сравнителните образци – при
последните имало различно отлагане на химикална паста
и различна плътност на мастилените щрихи, а при оспорените текст и подпис имало хомогенно еднородно отлагане на химикална паста.
Вещите лица от
тройната експертиза дават заключение, че подписът за издател в процесния запис
на заповед и ръкописният текст под него са съответно положен и изписан от М.Д.И..
Вещите лица не са установили следи от копиране на просвет
или чрез подражание/имитация при полагането на подписа и изписването на
ръкописния текст. В съдебно заседание вещите лица дават обстойни обяснения
относно използваните от тях методи на изследване и е изразено мнение относно
използваните от другите вещи лица методи на изследване. Вещите лица заявяват,
че в нито един от така наречените свободни и условно свободни образци и
експериментални, не е налице пълно
припокриване на подписите. Според тях е невъзможно едно и също лице да положи
два напълно еднакви подписа – това по-скоро говорело за копиране. Винаги в
някой елемент, който съдържа подписа, се откривала разлика с предхождащ или
последващ подпис. Освен това при полагане на оспорения подпис липсвали признаци
за необосновано спиране на движението или дописване – подписът бил изпълнен с
висок темп на движение, с промяна на натиска при различните посоки на движение.
При копиране било невъзможно изпълнение на подписа с такъв висок темп, тъй като
не можело да се следват движенията и да се оформят елементите. Пренасяне на
подписа било невъзможно, тъй като в случая е използвана химикална
паста, която не можело да се пренася с уреди. Изследванията си вещите лица
правили с оригинала на записа на заповед и оригинала на нотариалния акт, от
който се твърди да е било копирано. Според вещите лица размерът на почерка е
общ признак и не влияе а идентификацията на автора, тъй като последният можел
да променя размера на почерка си според мястото, където следва да бъде положен
подпис или изписан текст.
Горното
се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключенията на графологичните експертизи, приети от съда.
При така приетите за установени факти, съдът
намира следното от правна страна:
Искът
за установяване съществуването на вземането по записа на заповед е подаден в
рамките на срока по чл.415 ал.1 от ГПК.
С
оглед разясненията относно предмета на установителния иск, предявен по реда на
чл.422 от ГПК, дадени в Тълкувателно решение № 4/18.6.2014 год. по т.д.№ 4/2014
год. на ОСГКТ на ВКС- т.17, съдът не дължи да изследва каузално правоотношение
между страните по абстрактната сделка, когато твърдение за наличие на такова не
е заявено по делото. В тълкувателното решение изрично е посочено, че при
направено общо оспорване на иска, ищецът не е длъжен да сочи и да доказва
наличие на каузално правоотношение. В този смисъл възраженията на ответницата,
че липсата на каузално правоотношение, което е причина за издаване на записа на
заповед, влияят на основателността на предявения иск, са неоснователни.
Неоснователно
е и оспорването на иска с твърдение, че записът на заповед не е бил предявен на
датата на падежа. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 28.12.2005г. по тълк.д. №1/2004 г., ОСТК на ВКС, предявяването на записа на
заповед с определен падеж „се явява предпоставка само за поставянето на
длъжника в забава и представлява необходимото съдействие на кредитора за
изпълнение на задължението“. От това, че записът на заповед не е бил предявен
за плащане на датата на падежа съдът не може да направи извод, че поемателят не е поел задължение по записа на заповед.
За
да възникне вземане в полза на ищеца, на основание процесния запис на заповед,
е необходимо ценната книга да е редовна от външна страна, да съдържа всички
реквизити по чл.535 от ТЗ, в това число и подпис на издателя, задължението и
падежът да са определени точно и ясно, да няма зачертавания. Записът на заповед
в конкретния случай представлява редовен от външна страна менителничен
ефект. Той съдържа всички необходими реквизити. Основният спорен въпрос между
страните по делото е дали записът на заповед е автентичен. С оглед събраните по
делото доказателства – три графологични експертизи и
като кредитира единствено заключението на вещите лица по тройната експертиза,
съдът приема, че записът на заповед е подписан от сочения в нео издател –
ответницата по делото. За да достигне до този извод, съдът направи съпоставка
на аргументационната част на трите графологични експертизи и отговорите на вещите лица, дадени
в съдебно заседание при изслушване на заключенията им. Въз основа на тази
съпоставка съдът приема, че най-последователно, най-добре мотивирано и
най-логично е заключението на тройната съдебно графологична
експертиза. За разлика от трите вещи лица, които са достигнали до единодушно и
категорично заключение, вещите лица от другите две единични експертизи са
непоследователни в своите заключения и не обясняват по убедителен начин някои
от констатираните разлики в признаците на оспорените подпис и ръкописен текст.
За да приеме заключението за обективно и правилно, съдът трябва да е напълно
убеден в крайният извод на вещите лица. такава убеденост заключенията на двете
единични експертизи не създават. Това е причината, поради която съдът основава
решението си изцяло на заключението на тройната графологична
експертиза и приема, че записът на заповед е бил подписан от ответницата.
По изложените
съображения, предявения установителен иск следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски: С оглед
изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски за настоящото производство в
размер на 4360 лева. Ответницата е направила възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение от 1500 лева, заплатено от ищеца. Възражението е
неоснователно. Адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца е под минималния
размер, определен в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и не следва да бъде намалявано.
Разноските
за заповедното производство не са били претендирани.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по установителния
иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК от Д.И.Д., ЕГН **********,*** – адв.И.И. против М.Д.И., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, офис 3 – адвокат Г.Х., съществуването на вземане в
размер на 70 000 лева главница, законна лихва върху главницата от 16/4/2015
год. до окончателното й изплащане, по запис на заповед, издаден от М.Д.И. в
полза на Д.И.Д. на 19/10/2011 год., с падеж 18/10/2013 год., за което е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по гражданско дело № 6133/2015
год. на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА М.Д.И., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, офис 3 – адвокат Г.Х. да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********,*** – адв.И.И., на основание чл.78 ал.1
от ГПК сумата 4360 лева – разноски за настоящото производство.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба
пред Софийски Апелативен съд.
Председател: