Решение по дело №221/2020 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 240
Дата: 1 декември 2020 г.
Съдия: Маргарита Йорданова Стергиовска
Дело: 20207270700221
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 01.12.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Борисова

                                                                          Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                              Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 221 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на ОД на МВР, гр. Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт И.С.срещу Решение № 64/23.07.2020г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 51/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменен  Електронен фиш за налагане на глоба Серия „К“ № 3327555, издаден от РУ – Нови пазар при на ОД на МВР - гр. Шумен, с който на П.С.П.,***, за допуснато нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа становището, че мястото, в което е установено превишението на максимално допустимата скорост е било в рамките на гр. Каспичан, за което представя и съответните писмени доказателства. Поради това и с оглед изложените доводи относно безспорната установеност на простъпката, приписана на П.П., отправя искане за отмяна на съдебното решение и за потвърждаване на наложеното наказание. В съдебно заседание касаторът се представлява от главен юрисконсулт Симеонова, която поддържа отменителните основания и претендира присъждане на съдебни разноски. Депозира и писмени бележки, в които излага допълнителни аргументи в подкрепа на предявената претенция за отмяна на съдебния акт и поддържа претенцията си за присъждане на съдебни разноски за две инстанции.

Ответната страна, П.С.П., депозира отговор на касационната жалба, с който отправя искане за отхвърлянето ѝ като неоснователна. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

П.П. е санкциониран с ЕФ за налагане на глоба Серия „К“ № 3327555, издаден от РУ – Нови пазар при на ОД на МВР - гр. Шумен за това, че 13.11.2019г. в 12.20 ч. в област Шумен, гр. Каспичан, по път І-2, кил.132+290, посока към гр. Шумен, до бившата зоологическа градина, управлява  МПС „Мерцедес 2535 Л Актрос“, специален автомобил с рег. № РР 8606 ВА, при ограничение от 50 км.ч. за населено място и след отчетен толеранс от -3 км.ч. с превишение на скоростта от 26 км.ч., което му поведение е възприето противоречащо на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като на П. е наложена глоба от 100 /сто/ лева на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка и след като обсъдил приобщените писмени доказателства, районният съд приел, че участъкът от пътя, а именно път І-2, километър 132+290, посока към гр. Шумен, като част от републикански път І-2 има характер на път „извън населено място“ по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и че в пътния участък, където е установено движението на водача с превишена скорост, липсва поставен знак, указващ начало на населеното място /Д11/, който да дава информация за преминаващите, че следва да се движат с предписаната скорост, валидна за населено място, т.е. с ограничение до 50 км.ч. липсва и пътен знак за посоченото ограничение на скоростта. Поради това съдът счел, че водачът не е възприел, че се движи в населено място и твърдяната простъпка не е извършена виновно, и не представлява административно нарушение. По тези съображения предходният съдебен състав отменил атакувания пред него ЕФ.

Съобразявайки приобщените доказателства и доводите на страните, настоящият съдебен състав достига до извод относно безспорната установеност на приписаното на ответника в настоящото производство деяние. Установява се, че  на процесната дата, 13.11.2019г., техническото средство е било разположено на път първи клас № I-2 в гр. Каспичан, по км. 132+290, до бившата зоологическа градина в служебен автомобил с рег. № Н 4746 АН. Надлежният монтаж на системата е установим от приложения Протокол за монтаж и настройка на система TFR1-M, № 591/12 от 01.11.2017г. По делото е приложен и съответния протокол за използване на техническото средство, изготвен от Д.Д., където са отразени данните за разположението на устройството, както и за началния и крайния час на работата с него. Протоколът за използване е приет от Т.Д.на 14.11.2019г. и проверен съответно от В.Р.на 15.11.2019г.

Задълбоченият прочит на приобщените доказателства установя също, че контролираният участък попада в рамките на населеното място с произтичащото от това задължение по съблюдаване на максимално въведената скорост от 50 км/ч. В тази насока, касационният състав не споделя мотивите на районния съд, чрез които е била аргументирана отмяната на НП, доколкото същите не са съобразени с наличните доказателства. Районният съд е формирал своето решаващо становище в разрез с приобщените писмени доказателства. С категоричност се установява, че участъкът, където е извършена контролната дейност е част от републикански път I-2, но попада в границите на населено място, обозначено със съответните знаци „Д11“ и „Д12“, а именно от км. 132+235 до км. 133+420, като разделя населеното място на две части. Нарушението е констатирано на км. 132+290. Подобен извод кореспондира и с представените пред районния съд, а и пред настоящата инстанция официални писмени документи, сред които е и Протокол за местоположението на пътни знаци „Д11“ и „Д12“ от 10.05.2019г., изготвен от комисия, в която са участвали представител на Областно пътно управление и представител на Община Каспичан. Именно комисията при извършения оглед и базирайки се на съответните планове е определила мястото на посочените знаци в смисъла, коментиран по-горе. По делото са приложени и Заповед № РД-18-57/01.10.2015г., с която е одобрена кадастралната карта и регистри за землището на гр. Каспичан и извадки от кадастрално-административната информационна система, които подкрепят становището, че републиканският път разделя населеното място на две части, с надлежно отразено начало и край на града. Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 112, ал. 2 от Наредба № 18 oт 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, наименованието на населеното място и селищното образувание задължително се повтаря и с латински букви, ако пътния знак „Д11“ се намира на републикански път – обстоятелството, установимо от приложения от страна на наказващия орган снимков материал. Евентуалното наличие на други указателни табели, каквито съображения развива решаващият състав на Районен съд – Нови пазар, в. т.ч. и знак „Д25“, с който се сигнализира републикански път, за ползването на който се изисква заплащане на винетна такса, не променя този извод, доколкото изрично заплащането им е изключено по силата Решение № 959/31.12.2018г. на МС за участъците от републиканските пътища, попадащи в границите на населените места, трайно обозначени със знаци „Д11“ и „Д12“, каквато е и настоящата хипотеза, а водачът е могъл и е бил длъжен да съобрази избора на скорост на управление на превозното средство с въведените ограничения, произтичащи от навлизането в рамките на гр. Каспичан.

Превишението е установено с одобрено и техническо изправно средство, а служителят, оперирал с него, е преминал през съответното обучение. Установен е и субектът на отговорността – привлеченото към отговорност физическо лице, явяващо се законен представител на „Хладилна база за дивечово месо“ АД, което не е посочило друг водач на превозното средство. При това положение настоящата инстанция намира, че с поведението си П.П. виновно е допуснал вмененото му нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, правилно санкционирано по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Като е отменил електронния фиш, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него да се постанови друг по съществото на делото, с който наложената глоба бъде потвърдена.

При този изход на спора, на касатора на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред двете съдебни инстанции – Районен съд – Нови пазар и Административен съд – Шумен, в минимален размер - по 120 лв. за всяка инстанция или общо 240 лева.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 64/23.07.2020г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 51/2020г. по описа на съда и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия „К“ № 3327555, издаден от РУ – Нови пазар при на ОД на МВР - гр. Шумен, с който на П.С.П.,***, за допуснато нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева.

ОСЪЖДА П.С.П. да заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева разноски по делото пред две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................           ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                   2..........................

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло сила на 01.12.2020г.