Решение по дело №634/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260168
Дата: 9 юни 2021 г.
Съдия: Десислава Динкова Динкова Щерева
Дело: 20192100900634
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                Р Е Ш Е Н И E

 

№ 231                                     09.06.2021 година                                  гр.Бургас

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд                                                      граждански състав

на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година

публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова

                      ЧЛЕНОВЕ:

секретар Станка Чавдарова

прокурор

като разгледа докладваното от съдия Д.Динкова

т.дело номер 634 по описа за 2019 година.

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от изпълнителния директор Петя Димитрова и прокуриста Милена Ванева, чрез пълномощника си адвокат Христина Иванова, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 8, ет. 3, против Н.С.Ж., ЕГН **********, с адрес *** за приемане на установено, че ответницата дължи на ищеца част от размера на цялото му вземане, произтичащо от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 32214 от 19.12.2007 год., а именно: главница в размер на 25 564,60 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените в настоящото производство разноски.

Ищецът твърди, че по силата на сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 32214/19.12.2007г., предоставил на И.Ж.Ж.и Н.С.Ж. кредит в размер на 32 900 евро, която сума е преведена за  усвояване по сметка на И.Ж.на 31.01.2008 год.  С това  ищецът  изпълнил поетото  от него задължение. Посочва, че за връщането на кредита и за другите задължения по него кредитополучателите отговарят солидарно.

Твърди, че към договора са сключени допълнителни споразумения от 21.10.2010 г., 02.11.2012 г., 28.11.2013 г. и 27.01.2017 г., които представлявали неразделна част от него. По силата на разпоредбите на всяко от допълнителните споразумения, кредитополучателите се съгласили, натрупаните и непогасени към момента на сключването им просрочия да бъдат погасени, чрез преоформянето им към редовна главница по кредита, като така общо отпусната сума възлиза на 39 130,55 евро.

Поради неизпълнение от страна на кредитополучателите на задълженията им по договора, за заплащане на дължимите погасителни вноски, ищецът обявил цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да прекратява действието на договора, което сторил на основание чл. 18, ал. 1 от договора и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, поради допуснато просрочие на погасителна вноска с падеж 23.07.2018 г. Длъжниците били уведомени лично за настъпване на предсрочната изискуемост с нотариални покани №№ 64 и 63 от 13.02.2019 г. на нотариус Гергана Недина.

По-нататък ищецът излага, че за събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, ал. 2 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителни лист. По този повод било образувано частно гражданско дело № 229/2019 г. по описа на Районен съд – Поморие, в което производство била издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. Въз основа на посочените документи, срещу длъжниците било образувано изпълнително дело № 810/2019 г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова.

Посочва се, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, пълното задължение на кредитополучателите по договора е: главница в размер на 36 359,53 евро, договорна лихва за редовен кредит в размер на  3 888,70 евро, договорна лихва за просрочен кредит в размер на  432,72 евро, такси в размер на 132,81 евро, такси в лева в размер на 134 лева, застраховки в размер на 14,12 евро. Сочи се още, че разноските по ч.гр. д. № 229/2019 г. по описа на Районен съд – Поморие са в размер на 2 536 лева. По указание на съда е направено уточнение от ищеца, че предявява иска като частичен, само за главница в размер на 25 564,60 евро от общо 36 359,53 евро и законната лихва от 04.04.2019 год. до окончателното ѝ изплащане.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа претенцията, ангажира доказателства.

Ответницата е депозирала писмени отговори, с които оспорва иска.

Счита, че не са се осъществили предпоставките за обявяване на кредита като предсрочно изискуем, паради което ищецът не е надлежен кредитор за претендираното вземане. Позовава се на ТР № 4/2013 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ. Подчертава, че при отпуснат кредит в размер на 32 900 евро и извършени плащания от над 26 000 евро, ищецът претендира общ дълг на главницата към 04.04.2019 г. в размер на 25 564,60 евро. Изтъква и обстоятелството, че в нотариалната покана, с която кредита е обявен за предсрочно изискуем, невярно са изложени фактите, касаещи размера на дълга, който към 23.07.2018 г. е обявен за предсрочно изискуем в размер на 39452,70 евро. Счита, че размера на дълга към момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем е бил формиран неправилно, поради което неправилно са определени размерите на вноските и съотношението между главница и лихва.

Ответницата заявява, че ищецът до обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е отнасял вноските по него в нарушение на разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, като преимуществено е погасявал лихвите по задължението. Прави възражение, че в нотариалните покани, банката не е посочила ясно на коя дата е настъпила предсрочната изискуемост и с неплащането на кои анюитетни вноски е обоснована. Счита, че банката не е реализирала надлежно правото се да обяви кредита за предсрочно изискуем.

На следващо място ответницата излага твърдения за наличие на нищожни клаузи в договора и допълнителните споразумения, с които е предвидено да се капитализират изтеклите лихви. Сочи, че начисляването на лихви върху лихви, води до неопределени или неопределяеми лихвени проценти, с които длъжникът не е бил запознат и не е могъл да узнае, което се явява едностранна промяна на непредвидено в договора основание.

Твърди, че в договора и анексите са налице клаузи, които са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 3 и т. 10 от Закона за защита на потребителите. Такива са клаузите, предвиждащи изменение на дължимата възнаградителна лихва, при липса на обективни критерии и методология за нейното определяне. Като такива се сочат и клаузите, предвиждащи, че банката има право по всяко време едностранно да променя дължимите такси и комисионни.

Подчертава се и липсата на погасителен план към договора за кредит и допълнителните споразумения. Счита, че правоотношението по договора за кредит е недействително, тъй като липсва посочване на ГПР и за кредитополучателя е било неясно как са били отнасяни и какво са погасявали плащанията. Твърди, че недействителността на договора влече недействителност и на анексите, поради което дължима се явява само чистата стойност на кредита, като към 04.04.2019 г. е налице задължение за плащане от около 6 900 евро.

В условията на евентуалност се прави възражение за погасяване по давност на вземанията на банката.

С нарочна молба ответницата е направила искане за разсрочване на изпълнението на съдебното решение.

В съдебно заседание оспорването се поддържа, ангажират се доказателства.

Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните са сключили договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 32214/19.12.2007г., по който ищецът предоставил на ответницата и починалия ѝ съпруг, спрямо когото производството по настоящото дело е прекратено,  кредит в размер на 32 900 евро за покупка на недвижим имот в гр.Поморие. Няма спор и от заключението по съдебно-икономическата експертиза се установява, че кредитополучателите са усвоили заемните средства.

 При сключването на договора страните са уговорили заплащането на възнаградителна лихва по чл.3.1 от договора, лихва при просрочие/предсрочна изискуемост (чл.3.3), размер и вид на дължимите от кредитополучателя такси – чл.4 от договора, краен срок на издължаване, както и разсрочване на задължението на равни месечни вноски, включващи главница и лихви, с фиксиран размер  от 210,30 евро. Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен – евро – чл.6 ал.2. Падежът на вноската е всяко 31-во число на месеца.

След сключване на договора страните последователно са подписали помежду си допълнителни споразумения и анекс, като от представените от ищеца молби става ясно, че преструктуриранията на дълга са предприети по искане на кредитополучателите. С допълнителните споразумения страните се съгласяват,  че всички плащания във връзка с кредита, които са просрочени към датата на подписването им, се преоформят  чрез натрупване към редовната усвоена и непогасената част от главницата по първоначално предоставения кредит. Съгласяват се, че кредитополучателите ще ползват период на облекчено погасяване на дълга. През периода на облекчено погасяване ще бъде заплащана фиксирана годишна лихва в посочен размер. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва. Страните са се съгласили че, новия размер на дълга ще бъде погасяван съгласно погасителен план, неразделна част от допълнителните споразумения.

Ищецът не е представил погасителен план към основния договор за кредит, като по признания на процесуалния представител на банката не съществува погасителен план, подписан от длъжниците. Представен е единствено погасителен план с подписите на кредитополучателите от дата 30.01.2017 год., т.е. след подписването на последния анекс по кредитната сделка. От това следва, че по повод другите допълнителни споразумения не са били подписани от длъжниците погасителни планове.    

Ответницата твърди, че основния договор е недействителен, тъй като липсва погасителен план и липсва посочване на ГПР, съобразно разпоредбата на чл.14 от ЗПК (отм.), както и са допуснати нарушения по чл.6, чл.7 т.4-14, чл.8 ал.1, чл.9 ал.1 и чл.10 от ЗПК. В писмените си бележки е доразвила доводите за недействителност на договора поради липса на съгласие и противоречие със закона, но тези възражения се явяват преклудирани. Освен това е въвела възражения за недействителност на допълнителните споразумения и  на текстове от споразуменията и от договора като неравноправни и поради това - нищожни на основание чл.146 ал.2 от ЗЗП.

Според съда липсата на погасителен план не може да доведе до недействителност на основния договор за кредит. При подписването му страните са уговорили всички съществени параметри на отношението, вкл.размер на заемните средства, цел на финансирането, срок на погасяване, размер на месечната погасителна вноска, падежно число. Длъжниците са били наясно в кой момент и какво следва да престират, като видно от заключението погасяването е осъществявано редовно до 2014 год. Също така е видно, че погасяването се извършва на равни месечни вноски, което според уточненията на вещото лице в съдебно заседание означава, че в началото на погасителния период по-голям е процента на погасената лихва в общия размер на месечната вноска, който постепенно намаля за сметка на относителното тегло на главницата. След като длъжниците са поели задължение за погасяване на кредита на равни месечни вноски, неоправдано е възражението, че банката незаконосъобразно е отнасяла погасяванията най-вече за лихвата и минимално за главницата. Позоваването на защитните клаузи на ЗПК (отм.) е неоснователно, тъй като този закон не се прилага по отношение на кредити, обезпечени с ипотека.

Основателно е възражението за неравноправност на отделни клаузи от договора. На първо място се сочи, че чл.3 ал.5 от договора дава възможност на банката едностранно да променя лихвения процент, без посочване на условията за това, което води до значително неравновесие в правата и задълженията на страните.

Според чл.3 ал.1 от договора, възнаградителната лихва се формира като сбор от базовия лихвен процент за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период, плюс договорна надбавка от 0.15 пункта. Към датата на сключване на договора БЛП за жилищни кредити в евро е 6,35%. С чл.3 ал.5 от договора страните са се съгласили, че действащия БЛП на банката не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.

От самото съдържание на клаузата на чл.5 ал.3 от договора става ясно, че тя е изготвена отнапред и кредитополучателите са лишени от възможност да влияят върху съдържанието ѝ, както и върху размера на БЛП, който формира заедно с надбавката възнаградителната лихва. От  заключението е видно, че кредиторът е увеличавал едностранно размера на БЛП, по-късно индекса „Прайм“, както и че промени на лихвените нива са уговорени в допълнителните споразумения. Приложена е Методология за определяне на референтен лихвен процент по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, прието от АЛКО на банката с протокол от 22.04.2013 год., подписана от кредитополучателите.        

По делото е безспорно, че кредитополучателите, като физически лица, на които по силата на сключения с банката през 2007 г. договор е предоставен жилищен кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, имат качеството на потребители по см. на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката – ответник съответно се явява търговец по см. на пар. 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

В решение №67/12.09.2919 год. по т.д.№1392/2018 год. на І т.о. на ВКС се приема, че  клаузата, с която се определя възнаградителната лихва, касае основния предмет на договора - цената на договора, формирана  като сбор от две компоненти – надбавка  и БЛП на банката за жилищни кредити. В решение № 92/09.09.2019 г. по т. д. № 2481/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е направено разграничение, че при клауза в договор за банков кредит, с която е постигнато съгласие дължимата от кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит да се формира от два компонента - БЛП с точно определен към датата на подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка, с възможност за промяна на цената /лихвата/, обусловена от промяна на БЛП, но при липса на ясна методика и условия за промяната, доведена до знанието на кредитополучателя, е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП и нищожна съгласно чл. 146 ЗЗП, но само в частта, даваща право на банката - кредитор да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП, но не и в частта, определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва, включваща БЛП и договорна надбавка в определен размер. Прието е, че липсата на указана в договора и в общите условия конкретна методика за промяна на базовия лихвен процент, доведена до знанието на кредитополучателя към момента на сключване на договора, създава възможност банката - кредитор да променя лихвата по своя субективна преценка съобразно собствените си вътрешни правила и нарушава изискването за добросъвестност, както и равновесието между правата и задълженията на кредитора (търговеца) и кредитополучателя (потребителя).

С решение № 231/02.03.2018г. по т.д.№ 875 по описа за 2017 год.,  І т.о. на ВКС се приема, че обявяването на методология за образуване на БЛП, публикувана на интернет сайта на банката, е без правно значение при  въведено възражение за неравноправност на клаузите, тъй като тя не е част от договорното съдържание. Промяната в договорната лихва би настъпила при промяна на БЛП, без в съдържанието на договора да е включена методиката за това изменение, т.е. на „непредвидено в него “ по смисъла на чл.143, т.10 (сега т.11) ЗЗП основание. Липсата на уговорени от страните ясни правила относно методиката и условията за едностранна промяна на лихвения процент, а оттук и за размера на анюитетните вноски по кредита, води до невъзможност да се обоснове „основателна причина“ по смисъла на чл.144 , ал.2, т.1 ЗЗП или външни фактори, които са „извън контрола на търговеца“ по смисъла на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП, а оттук и за прилагане на изключенията от потребителска защита.

Формираната трайна практика на ВКС налага извод, че клаузата на чл.3 ал.5 от договора е неправноправна, като предоставяща възможност на кредитора за едностранно изменение в лихвения процент, което не е обвързано от ясно посочени, обективни критерии – чл.143 ал.2 т.11 от ЗЗП. Клаузата на чл. 3, ал. 5 от договора изрично предвижда, че промяната има действие незабавно и кредитополучателите не се уведомяват лично, а чрез обявление в банковите салони. По същия ред автоматично се променя и размерът на погасителните вноски според чл. 6, ал. 3, което означава, че няма изключение от потребителската защита по чл.144 ал.2 от ЗЗП, тъй като кредиторът не е поел задължение да уведоми насрещната страна за промяната в лихвения процент, нито ѝ е предоставил възможност за отказ от договора. Според чл.58 от ЗКИ в редакцията ѝ към момента на подписване на договора, банката е била задължена да предостави на клиентите писмена информация за лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита, като в случая ищецът не е представил доказателства за изпълнение на това задължение и за индивидуално договаряне с кредитополучателите при подписване на договора.

Въведено е възражение, че всички клаузи на допълнителните споразумения са нищожни, като сключени в нарушение на член 10 ал. 3 от ЗЗД при анатоцизъм. Твърди се, че клаузите на допълнителните споразумения, с които изтеклите лихви са добавени към главницата и значително е увеличен размерът на дълга, са нищожни. Отделно от това се твърди, че с допълнителните споразумения са въведени клаузи в ущърб и вреда на кредитополучателите, тъй като с тях уговорено, че след изтичане на периода на облекчено погасяване банката едностранно и без никакво основание въвежда към БЛП допълнителна договорна лихвена надбавка.

От съдържанието на допълнителните споразумения е видно, че клаузите по тях са индивидуално уговорени, съобразени са със затрудненията и възможностите на кредитополучателите, както и с конкретното състояние на кредитната сделка. Същевременно, по въпросите за валидността на допълнителните споразумения, с които по кредитни сделки се въвеждат периоди на облекчено погасяване, също е формирана съдебна практика, която трябва да бъде отчетена при разрешаването на настоящия спор. В решение № 146/01.11.2017 г. по т. д. № 2615/16 г. на І т. о. ВКС приема, че допълнително споразумение, представляващо спогодба и имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, е нищожно на основание чл. 366 ЗЗД. С решение № 65/06.07.18 г. по т. д. № 1556/17 г. на І т. о., е прието, че допълнителното споразумение би било индивидуално договорено и са преодолени последиците от нищожността, когато то преурежда съдържанието на спорните и установими като неравноправни, по смисъла на  чл. 143 ЗЗП, клаузи на основния договор. Когато липсва подобно предоговаряне, а напротив изрично се запазва действието на останалите разпоредби на основния договор, незасегнати от предмета на допълнителното споразумение, за правния спор няма значение качеството на уговорките в допълнителното споразумение като индивидуално или неиндивидуално уговорени. Предоговарянето на условията на кредита относно размера на дължимото от кредитополучателя, изчислено в съответствие с неравноправни клаузи на договора за кредит, не санира нищожността на неравноправната клауза в същия и не предпоставя дължимост в така установения размер.

Видно е, че споразуменията не са засегнали чл.3 ал.5 от договора, даващ право на кредитора за едностранна промяна в нивата на БЛП. Размерът на дълга, признат от кредитополучателите в допълнителните споразумения, е формиран изцяло въз основа на неравноправната клауза на чл.3 ал.5 от договора и едностранно променените от банката лихвени нива. Просрочените задължения са били преоформени чрез натрупване към редовната главница (допълнително споразумение №1 и чл.2 ал.2 анекс/27.01.2017 год.), като към нея е добавена не само просрочената главница, но и такси, застраховки и дължими лихви, в резултат на което при отпуснат кредит от 32 900 евро банката претендира главница в размер на 36 359,53 евро. Допълнителните споразумения са нищожни и на друго основание – чрез недопустим анатоцизъм е увеличен размерът на дълга по начин, по който на кредитополучателите не е била предоставена никаква информация за ефекта на предоговарянето върху тежестта на поетите задължения. Очевидно е, че кредиторът не е изпълнил задължението си да представи нови погасителни планове към споразуменията, с изключение на последното, при което длъжниците не са били отнапред наясно, след изтичането на периода на облекчено погасяване, какъв ще бъде размерът на дълга в резултат на преоформянето на главницата, прибавянето на изтеклите редовни лихви през периода на облекчено погасяване и прибавянето на допълнителната лихвена надбавка. Допълнителните споразумения представляват уговорки във вреда на потребителите, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителите, те са неравноправни и поради това - нищожни. Те не обвързват кредитополучателите и задълженията им трябва да бъдат изчислени въз основа на договора, като не се приложат чл.3 ал.5 и чл.6 ал.3 от същия, а само чл.3 ал.1, според който възнаградителната лихва се формира от БЛП от 6,35% и надбавка в размер на 0.15 пункта.

От заключението се установява, че според счетоводните записвания на банката, ответниците са погасили сума в размер на 19 713,30 евро. Кредитът е обслужван сравнително редовно до месец септември 2014 година. Последното плащане е извършено на 07.01.2019 година в размер на 300 евро, с което са погасени просрочени вноски падеж 22.06.2018 и 22.07.2018 год. Кредитът е изпаднал в трайно просрочие от вноската с падеж 23.07.2018 година за главницата и от вноската с падеж 22.08.2018 година за лихвите. При прилагане на първоначалните условия на договор за кредит и като не се вземат предвид допълнителните споразумения, по отношение на главницата кредитът би изпаднал в просрочие от 31.10.2009 год. Неплатените вноски за главница са в   общ размер 5610,45 евро - вноски с падеж от 31.10.2009 до 31.03.2019 година. Непогасената част от месечните вноски за лихва би била в размер на 7999,71 евро - вноски с падеж от 30.11.2014 година до 31.03.2019 година.Кредитът би изпаднал в просрочие по отношение на договорните лихви, считано от дата 30.11.2014 година

Според съда изцяло са осъществени предпоставките, въз основа на които да се приеме, че към датата, на която банката е упражнила правото си по чл.18 от договора, са били налице основания за обявяване на цялото вземане за предсрочно и незабавно изискуемо. С разпоредбата на чл.60 ал.2 от ЗКИ се урежда възможността кредитът да бъде обявен за изцяло предсрочно изискуем при допусната забава в плащанията. Според възприетото с т.18 от ТР №4/18.06.2014 год. по т.д.№4/13 год. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост по чл.60 ал.2 от ЗКИ настъпва с волеизявлението на само една от страните по облигационната връзка при наличието на две предпоставки: обективен факт на неплащане и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, с нарочно волеизявление, което трябва да достигне до длъжника и именно моментът на узнаването му е момент на предсрочната изискуемост. Според чл.18.1 от договора, непогасяването на която и да е вноска и неизпълнението на което и да е задължение от договора представлява възможност за банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Забавата, на която ищецът се е позовал в поканата до длъжниците, е очевидна – и при прилагане на основния договор, и при прилагане на периодите на облекчено погасяване по допълнителните споразумения, към 14.03.2019 година, когато на ответницата е била връчена нотариалната покана, кредитът е бил в просрочие. Липсва задължение за кредитора да включи в изявлението си за трансформиране на задължението в предсрочно изискуемо някакви определени реквизити или да посочи точна дата, от която счита дълга за изцяло изискуем, каквито са оплакванията на ответницата (така решение №106/20.02017 год. по т.д.№60152/2016 год. ІV г.о. ВКС). Освен това, в получената от нея нотариална покана ясно са разграничени задълженията ѝ по отделните кредитни сделки с банката, ето защо не може да се приеме, че банката не реализирала валидно правото си по чл.18 от договора.

Въз основа на първоначалните условия по договора за кредит от вещото лице са направени изчисления за размера на дълга в приложение №6 към заключението. Използван е първоначално уговорения лихвен процент от 6,5%, както и определената в договора надбавка при просрочие от 10%. В колона №20 с червен цвят са посочени реалните плащания от кредитополучателите. С тях е платена договорна лихва в размер на 14 064,27 евро, главница в размер на 684,10 евро, такси в размер на 906,44 евро, лихва върху просрочена главница в размер на 3 753,21 евро и застраховки в размер на 305, 28 евро. Общата стойност на дължимата главница е 32 215 евро, от които 5610,45 евро – неплатени падежирали месечни вноски и 26 605, 45 евро – непадежирала главница. Липсват основания дългът да се изчисли по приложение №7, тъй като там е заложен друг реда за погасяване на задълженията, какъвто не е уговорен между страните – с предимство да се погасява главницата, а после лихвата.    

От гореизложеното се налага извод за основателност на претенцията. В заповед №125 за незабавно изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№229/19 год. по описа на ПРС, на длъжниците Иво и Н. Желязкови е разпоредено да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД сумата в размер на 25 564,60 евро, представляваща главница по договор за кредит от 19.12.2007 год., ведно със законната лихва от 04.04.2019 год. Както в заповедта, така и в заявлението, с което ПРС е бил сезиран, липсва уточнение, че главницата е предявена частично от по-голям съществуващ размер на това задължение, с което кредиторът си запазва правото да предяви остатъка в друг процес. Настоящият съд е изцяло обвързан от присъденото със заповедта и не може да излезе извън нейния предмет, доколкото настоящото производство представлява продължение на заповедното. С оглед на горното, дори и при отправен петитум за частично установяване на вземането, исковият съд трябва да установи съществуването на претендираната главница, която е в по-малък размер от установената с експертизата, но като пълен размер на исканото задължение.

Погасителната давност е прекъсната с подаване на заявлението по чл.417 от ГПК на 04.04.2019 год. Давността е била прекъсвана многократно преди подаване на заявлението чрез признаване на вземанията от длъжниците – с подписване на допълнителните споразумения на 21.10.2010 год., 02.11.2012 год.,28.11.2013 год. и анекса от 27.01.2017 год. Според експертизата, ако не се приложат споразуменията и анекса, вземанията за главница са непогасени от   31.10.2009 год. От този момент до първото прекъсване, а и между самите прекъсвания, са изминали периоди, по-кратки от пет години, ето защо възражението за погасяване на вземанията по давност е неоснователно.    

Поискано е обезщетение за забава в размер на законната лихва от момента на подаване на заявлението в съда, което е основателно, тъй като от този момент ответницата е поставена в забава.   

Направено е искане за разсрочване изпълнението на решението по реда на чл.241 от ГПК. Приложена е дакларация за материалното състояние на ответницата и доказателства за нейните доходи и тези на детето ѝ. Ищецът в писмените си бележки е изразил становище, че разсрочване изпълнението на решението не е целесъобразно. Заявил е, че кредитът е обезпечен с ипотека и най-добрият вариант е бърза продажба на имота, с цел погасяване на главницата. Посочил е, че ответницата разполага и с други имоти, поради което продажбата на обезпечението не би я оставила без жилище.     

Съгласно т.14 от ТР №4/18.06.2014 год. по т.д.№4/13 год. на ОСГТК ВКС исковият съд, който разглежда установителния иск за вземането, е компетентен да се произнесе по искането с правно осн.чл.241 от ГПК. При разглеждането му по същество съдът взема предвид имотното състояние на страната и други релевантни обстоятелства, каквито биха могли да бъдат семейното положение, здравословното състояние, възрастта и пр. Ответницата сама отглежда детето си след смъртта на своя съпруг – вторият кредитополучател. Тя не работи по трудово правоотношение и не получава обезщетение за безработица. Детето Ж.Ж. получава наследствена пенсия и други добавки. Ответницата и детето притежават недвижими имоти, върху които са наложени ипотеки и възбрани, както и автомобил, върху който е наложен запор в полза на банката-ищец. Обезпеченията препятстват възможността на ответницата да се  разпореди с имуществото си.  Влошеното  й  финансово състояние и необходимостта сама да осигурява издръжка на детето, което е на 10 години, водят да извод за основателност на искането за разсрочване на съдебното решение. Аргументите на ищеца, че по-целесъобразно е бързо да се продаде недвижимия имот и така да се погаси главницата, са неотносими към предпоставките по чл.241 от ГПК.  Предвид възможността имотите да бъдат отдавани под наем, тъй като наложените обезпечения не препятстват реализирането на граждански плодове от тях, доходите на семейството, трудоспособността на ищцата и липсата на заболявания, съдът намира, че задължението следва да бъде разсрочено в размер на 150 лв. месечно.

Ищецът е поискал присъждане на разноски в исковото производство по представен списък в размер на 2131,60 лв.  На основание чл.78 ал.1 от ГПК те му се следват в пълен размер.

С оглед изхода на спора, ответницата няма вземане за разноски.   

Понесените разноски от съда следва да останат за сметка на бюджета – арг.от чл.78 ал.6 от ГПК.    

Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

                                                     Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по претенцията на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от изпълнителния директор Петя Димитрова и прокуриста Милена Ванева, против Н.С.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, че ответницата Н.С.Ж. дължи на „Юробанк България“ АД по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 32214 от 19.12.2007 год., главница в размер на 25 564,60 (двадесет и пет хиляди петстотин шестдесет и четири 0.60) евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

РАЗСРОЧВА изпълнението на решението, като постановява Н.С.Ж., ЕГН **********, с адрес *** да заплаща на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от изпълнителния директор Петя Димитрова и прокуриста Милена Ванева, месечни вноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева на всяко първо число на съответния месец, считано от влизане в сила на съдебното решение до окончателното изплащане на цялото задължение.

ОСЪЖДА Н.С.Ж., ЕГН **********, с адрес ***  да заплати  на  „Юробанк България” АД със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Околовръстен път" №260, с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Петя Димитрова и прокуриста Милена Ванева, разноски в първоинстанционното производство  в размер на 2131,60лв. (две хиляди сто тридесет и един 0.60) лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: