ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 162
гр. Смолян, 18.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно
гражданско дело № 20225400500049 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413 ал. 2 от ГПК.
С Разпореждане № 15/18.01.2022 г. по ч. гр. д. № 1/2022 г.
Златоградски районен съд е отхвърлил заявление по чл. 410 от ГПК от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу А.С. Х., за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите: главница за разликата над
3 550, 75 лева, 417, 35 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.12.2018
г. до 07.08.2019 г. /дата на прехвърляне на задължението:, сумата 952, 57 лева
– обезщетение за забава за периода 02.12.2018 г. до подаване на заявлението в
съда – 03.11.2021 г., както и заявлението в частта за разноските над 99, 92
лева до 172, 86 лева.
Това разпореждане се обжалва пред Смолянски окръжен съд от
заявителят „АСВ“ ЕАД, чрез юрисконсулт М. Г., с оплаквания, че е
неправилно.
В частната жалба жалбоподателят излага фактологията, която
според него дава основание за уважаване изцяло на заявлението. Твърди се,
че доказателствената тежест за настъпили правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогасяващи факти, каквото са постъпилите
плащания, е носима от ответната страна, а от ищеца, които следва да се
разгледат в един бъдещ исков процес, а представената в настоящото
производство документация е достатъчна за уважаване на заявлението.
Твърди се, че въпроса досежно размера на претендираните суми и
постъпилите плащания са такива по съществото на спора и следва да се
разгледат в исковия процес. Прави се позоваване на разпоредбата на чл. 410
ал. 3 от ГПК. Твърди се, че целта на заповедното производство е да се
1
провери дали длъжникът ще оспори вземането.
Твърди се в частната жалба, че в заявлението не следва да се
доказва нито съществото на вземането, нито обстоятелствата, на които се
основава претенцията; достатъчно е да са описани обстоятелствата, от които
произтича вземането; заявителят е изпълнил всички необходими реквизити по
чл. 410 от ГПК.
С частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното
разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и се иска произнасяне по
съществото на спора.
Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално
допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна,
ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:
С Разпореждане № 6/10.01.2022 г. районният съд е указал да
отстрани нередовностите на заявлението, като посочи възнаградителната
лихва върху каква главница е изчислявана, какъв о процента на
възнаградителната лихва, какъв е процента на обезщетението за забава, както
и каква обща сума точно е платил длъжникът и с нея каква част от главницата
и каква част от договорната лихва е погасена.
Заявителят депозирал молба от 13.01.2022 г., в която е посочил
как е формирана главницата, посочен е годишният лихвен процент, както и
какво е обезщетението за забава. Изложени са доводи относно същността на
заповедното производство според заявителя.
В обжалваното разпореждане законосъобразно и обосновано
районният съд е приел, че не са изпълнени указанията за отстраняване
нередовностите на заявлението.
Няма основание да се сподели разбирането на характера на
заповедното производство според заявителя, изразено в частната жалба.
Според разпоредбата на чл. 410 ал. 2 от ГПК, заявлението следва да отговаря
на изискванията на чл. 127 ал. 1 от ГПК, което означава, че следва да са
спазени изискванията на чл. 127 ал. 1 т. 4 от ГПК – да се изложат
обстоятелствата, на които се основава иска. Какво друго освен изложение на
обстоятелствата, на които се основава иска, е твърдението дали и какви
плащания е извършвал длъжникът. Именно изложение на тези обстоятелство
е нужно, за да прецени съдът доколко е налице непогасено вземане и в какъв
размер, за да може да се произнесе по искането за издаване на заповед за
изпълнение. Както е посочил и районният съд, изложение на обстоятелствата
относно извършените плащания по кредита е необходимо и с оглед
правомощията на заповедния съд по чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК.
Настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че в
случая е налице хипотезата на чл. 23 от Закона за потребителския кредит.
Недопустимо е начислена такса, свързана с усвояване и управление на
кредита, сумата по която е включена като стойност към главницата и по този
начин върху нея се начислява и възнаградителната лихва. По този начин
2
договорения лихвен процент не съответства на действително начислявания.
Това несъответствие от своя страна води до по-голям размер на ГПР от
посочения в договора, като за последния не е посочено ясно и разбираемо как
се формира.
Поради това правилно районният съд е приел, че са нарушени
изискванията на чл. 10 ал. 1 от Закона за потребителския кредит – по ясен и
разбираем начин в договора да се посочат всички задължения по договора за
кредит. Поради това и на основание чл. 22 от Закона за потребителския
кредит процесния договор и недействителност, което законосъобразно и дало
основание на районният съд да приложи разпоредбата на чл. 23 от Закона за
потребителския договор.
Предвид гореизложеното следва да бъде потвърдено обжалваното
разпореждане като законосъобразно и обосновано, поради което Смолянски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 15/18.01.2022 г. по ч. гр. д. № 1/2022
г. на РС – Златоград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3