РЕШЕНИЕ
№ 529
гр. Добрич, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20233230101272 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от „***76 „ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Добрич, бул. "Добричка епопея " № 10,
управлявано представлявано от М. В. Й., чрез адвокат В. К. съдебен адрес: гр. Д., ул."***"
№ ***, вх.***, ет.***, ап.***, с която срещу „ЕЛПРОМ-ЕТ" АД с ЕИК *********,
представлявано от Н. Е. Х., със седалище и адрес на управление в гр.Д., бул. "***" №***, е
предявен иск за съдебно установяване вземането на ищеца за сумата от 1 105,68лева,
представляваща задължение по фактура № ********** от 15.12.2022г , ведно, със законната
лихва от подаване на заявлението 06.03.2023г., до окончателното изплащане на
задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№602/2023г. по описа на РС Добрич.
С исковата молба се претендират сторените съдебни разноски в установителното и
заповедно производство, ведно със заплатеното адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се излагат следните фактически твърдения: ищцовото дружество е
доставило на ответника части по фактура № ********** от 15.12.2022г, а именно: 1.
.Гарнитура капак клапани-25лева; 2. Гарнитура цилиндрова глава- 88,33лева;3. Болтове
цилиндрова глава- 62,50лева; 4. Уплътнение инжекцион-4броя- 11,67лева; 5.Гарнитура
Изпускателен колектор-19,08лева; 6.Ремък комплект турбо компресор- 30лева; 7.Комплект
уплътнения, ЕGR-система 50,83лева;8.Гарнитура всмукателен колектор -8-броя -
35,33лева;9.Силикон V.REINZ 0,2L- 41,58лева; 10. Антифриз жълт концентрат -4броя-
63,33лева; 11.Болт, дюзодържач-2броя 13,33лева; 12.Ангренажна верига комплект -1брой-
323,33лева; 13.Подгревна свещ-4броя 132,67лева; И.Семеринг 50/90/14-1брой- 24,42лева.
Общата стойност на доставените части е в размер на 921,40лева, а с ДДС общата дължима
сума възлиза на 1 105,68лева.
Поради забавеното плащане на главното вземане се дължи и законната лихва от
датата на подаването на заявлението 06.03.2023г, до окончателното изплащане на
1
задължението.
Ищецът твърди, че провел успешно заповедно производство по ч.гр.д.№602/2023г. по
описа на РС Добрич, но длъжникът подал възражение в срока по чл.414 от ГПК. Горното
мотивирало правния интерес на ищеца за предявяване на настоящия иск.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с който
иска е оспорен като неоснователен. „Елпром - ЕТ" АД твърди, че не дължи заплащане на
сумата по издадената фактура за закупени асортименти от ищеца като отрича възникване на
търговски взаимоотношения между страните, в това число по продажба на процесните
авточасти. Отрича се предаването им на дружеството - ответник.
Навежда доводи, че фактурата представлява частен свидетелстващ документ, ползващ
се с формална доказателствена сила единствено относно авторството на съставителя и. Тя е
негодно доказателствено средство да удостовери твърдяната от ищеца облигационна
обвързаност между страните и е непротивопоставима на ответника. Твърди се, че
процесната фактура не съдържа подпис на издателя й. Сочи се че артикулите, които са
вписани не са индивидуализирани. Посочени са само наименования, без да е посочена
марката, производител, както и други индивидуализиращи белези вещта.
Сочи че счетоводството на ответника се води редовно и в съответствие с
изискванията на Закона за счетоводството, както и че до настоящият момент е нямало
проблем с други контрагенти, фактури да не са осчетоводявани за извършени от тях услуги
или доставени стоки.
Добричкия районен съд, след преценка и анализ на доводите на ищеца, както и на
събраните в хода на производството доказателства, намира за установено следното
от фактическа страна:
По делото е представена фактура № **********/15.12.2022 г., с наименования на
стоки: гарнитура капак клапа -1 бр. на стойност 25 лв. без ДДС; гарнитура цилиндрова глава
- 1 бр. на стойност 88.33 лв. без ДДС; болтове цилиндрова глава - 4 бр. на стойност 11.67 лв.
без ДДС; гарнитура изпускателен колектро - 1 бр. на стойност 19.08 лв.без ДДС; рем.к-т
турбо компресор - 1 бр. на стойност 30 лв.без ДДС; К-кт уплътнения, EGR система - 1 бр. на
стойност 50.83 лв. без ДДС ; гарнитура всмукателен колектор - 8 бр. на стойност 35.33 лв.
без ДДС; силикон V.REINZ 0,2 L -1 бр. на стойност 41.58 лв.без ДДС ; антифриз жълт
концентрат - 4 бр. на стойност 63.33 лв. без ДДС ; болт, дюзодържач - 2 бр. на стойност
13.33 лв. без ДДС; ангренажна верига комплект - 1 бр. на стойност 323.33 лв. без ДДС;
подгревна свещ - 4 бр. на стойност 132.67 лв. семеринг 50/90/14 - 1 бр. на стойност 24.42 лв.
без ДДС, равняващи се на обща стойност 921.40 лв. без ДДС и 1105.68 лв. с ДДС. Фактурата
е неподписана от издателя и получателя на стоките.
По делото е допусната и приета като доказателство съдебно –счетоводна експертиза,
която съдът кредитира изцяло с оглед изготвянето и от лице със специални познания,
дългогодишна практика и липсата на оспорване от страните. Вещото лице установява, че
счетоводството на дружеството ищец и ответник са водени редовно. По счетоводни
данни на ищцовото дружеството - процесната фактура, е осчетоводено по сметка 411
Клиенти - за възникване на вземане от ответното дружество в размер на 1105.68 лв., по
сметка 702 Приходи от продажби, за признаване на приход от продажба на стоки в размер
на 921.40 лв,, и по сметка 4532 Начислен ДДС - за възникване начисляване и внасяне на
ДДС от продажба на стоки в размер на 184.28 лв. Няма отразени плащания по процесната
фактура. От ищеца е заплатено ДДС по процесната фактура.
По счетоводни данни на ответното дружество - няма осчетоводявания по процесната
фактура.От ответното дружество по процесната фактура - не е приспаднат данъчен кредит,
през данъчен период, през който е възникнало това право (м.декември 2022 г.) или в един от
2
следващите 12 месечни периода от м.01.2023 г. до м,12.2023 г. вкл.
По искане на ищцовата страна по делото са събрани гласни доказателства, чрез
изслушване на свидетеля Г. М. М.,
Свидетелят М. е клиент на „Върбанов 76“ ЕООД, купува части от тях. Притежава
сервиз за автомобили.
Спомня си, че дружество „Елпром-ЕТ“ АД са били клиенти на сервиза му само
веднъж. При извършване на ремонтните дейности свидетелят контактувал със сина на
собственика Е. Последния се обадил на свидетеля, че им се е счупил фирмения микробус и
го попитал дали ще може да го оправи. Шофьорът на „Елпром-ЕТ“ АД докарал в сервиза
на свидетеля микробуса, придружен от собственика на фирмата г-н Х., бащата на Е.
Микробусът бил брандиран с името на фирмата. Шофьорът, заедно със собственика на
фирмата „Елпром-ЕТ“ АД дошли да оставят микробуса. Първоначално свидетелят М.
обяснил какъв ще е ремонта, какви части ще са необходими. Една част от частите самите
възложители осигурили, една част свидетелят поръчал на „***76“ ЕООД със съгласието на
управителя на ответното дружество. Предварително собственика на микробуса бил
уведомен за стойността на частите, които следва да се закупят, съответно заплатят.
Фактурата за продадените части М. предал на ответното дружество за плащане. Такава била
трайната практика на работа в сервиза. М. извършил ремонта на микробуса и за труда си
получил възнаграждение. Ремонтирания автомобил бил предаден на собственика,
придружен от шофьора, без възражения по работата и по частите. Свидетелят М. споделя,
че получил информация от В., за проведени разговори с „Елпром-ЕТ“ АД , които настоявали
за отстъпки от цената по процесната фактура. Именно непостигането на договорка за
отстъпка бил проблема при заплащане на частите.
На предявяване на процесната фактура, свидетелят М. посочва, че вписаните в нея
части са вложени „100%“ , като е извършен основен ремонт на двигател. Фактурата била
предадена на управителя на ответното дружество с предаване на ремонтирания микробус.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Съдът, в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна
преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с
оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК
констатира, че е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за исковата сума,
като в хода на заповедното производството ответното дружество е подало възражение в
срока по чл.414 от ГПК, с което оспорва вземането, като е разпоредена процедура по чл. 415
от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя по реда на чл. 415 ГПК са съответни на
предприетото процесуално поведение на длъжника, като е спазен и срокът за предявяване на
установителния иск. Ето защо той се възприема за допустим.
По основателността:
Предявеният иск е с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ във връзка с чл.200, ал.1 и
чл.79 от ЗЗД. Искът е основателен като съображенията за това са следните:
Като вид договор за продажба, търговската продажба се характеризира с родовите
признаци на продажбата: тя е вид транслативен, двустранен, консенсуален, неформален,
възмезден и комутативен договор.
В конкретния случай се установява , че между страните възникнали търговски
отношения по повод доставка на авточасти подробно посочени в процесната фактура.
Не се установява да има подписан писмен договор за покупко-продажба. По
отношение представената фактура следва да се посочи, че съгласно установената практика
3
на ВКС (решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 454/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение №
42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО) фактурата може да бъде приета
като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между
страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност, начин
на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Oтразяването на
фактурата в счетоводството на ответника – купувач, включването й в дневника за
продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея се възприемат като признание
на задължението и доказват неговото съществуване.
Същевременно, съгласно приетото в решение № 67/31.07.2015 г. по т.д.№ 631/14 г. на
ІІ т. о. първичните счетоводни документи се преценяват от съда според тяхната редовност и
във връзка с всички доказателства по делото, а когато фактурата е подписана от лице без
представителна власт или не е подписана изобщо и не е отразена в счетоводните регистри
на двете страни, не е вписана в дневниците за покупки и продажби и справките –
декларации по ЗДДС, не е ползван данъчен кредит по нея - тогава тази фактура сама по себе
си не може да установи нито сключване на договор за търговска продажба, нито
получаването на стоката. Това разбиране следва да се тълкува в съответствие с възприетото
в решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, и решение №
109/07.09.2011 г. по т. д. 465/2010 г.на ВКС, ІІ ТО, че дори фактурата да не съдържа всички
предвидени в ЗСч.реквизити и да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени
доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички останали
доказателства по делото.
В случая процесната фактура не е подписана от ответника купувач, не е отразена в
счетоводството на ответното дружество, съответно не е ползван данъчен кредит, но
преценена наред с показанията на свидетеля М., които съдът кредитира изцяло тъй като са
непосредствени, ясни и са дадени от лице, което няма пряк интерес от изхода от спора,
обосновават извод за осъществяване на всички признаци на договора за продажба. Поради
което и следва да се приеме, че се касае за неформален договор, при който ответното
дружество, макар и чрез лицето, което извършило ремонт на фирмения автомобил, е
направило заявка за фактурираните части, ищецът като продавач доставил стоките в сервиза
на свидетеля М. и последния ги вложил в ремонта на фирмения автомобил на ответното
дружество, който бил брандиран, предоставен и получен лично от управителя на „Елпром-
ЕТ“ АД.
В случая авточастите били поръчани от свидетеля М. по възлагане от законния
представител на ответното дружество и след неговото предварително съгласие.
Не се установи по делото продавача да се е съгласил да направи търговска отстъпка
за продадените авточасти, което е негово право и преценка в зависимост от много фактори.
При предаването на процесната вещи продавачът е изпълнил своите основни правни
задължения, породени от договора за търговска продажба, а именно – едновременно с
предаването е настъпила концентрацията по чл. 24, ал. 2 ЗЗД и родово опредЕ.та вещ е била
индивидуализирана, като по този начин правото на собственост върху нея е било
прехвърлено от продавача на купувача-ответник. Частите са изцяло вложени в собствения
на ответното дружество микробус. При изпълнението на насрещната престация за предаване
на стоките, предмет на договора и при липса на изрични уговорки в противоположен
смисъл, правното задължение на купувача-ответник за заплащане на цената е станала
изискуемо с получаване на фактурата (арг. чл. 327 ТЗ).
Обстоятелството, че възникналите от процесния договор за търговска продажба
парични задължения са изпълнени, подлежи на пълно и главно доказване от ответника по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. В настоящото съдебно производство този правнорелевантен
факт не бе установен. Липсват твърдения и доказателства ответникът да е изпълнил своята
4
насрещна насрещна парична престация. Искът е основателен и следва да се уважи. Върху
признатата сума следва да се дължи на основание чл.86 от ЗЗД и обезщетение за забава,
начислено от подаване заявлението в заповедното производство 06.03.2023г.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ: При този изход на делото, и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК,
ответното дружество следва да заплати на ищеца сторените разноски. Ищецът е представил
доказателства за заплатена ДТ в размер на 25лв. за установителното производство,
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. и 400лв. разноски за вещо лице.
При това, ответната страна следва да репарира на ищцовото дружество така установените
разноски.
Разноските в заповедното производство следва да се възложат върху ответника, а
именно в размер на 25лв. държавна такса и 400лв. адвокатско възнаграждение.
По гореизложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по реда на чл.415,
ал.1 от ГПК, че „ЕЛПРОМ-ЕТ" АД с ЕИК *********, представлявано от Н. Е. Х., със
седалище и адрес на управление в гр.Д., бул. "***" №***, дължи на „*** 76 „ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Д., бул. "*** " № 10, сумата
от 1 105,68лева, представляваща цена за доставени авточасти по фактура №
********** от 15.12.2022г, а именно: 1. .Гарнитура капак клапани-25лева; 2. Гарнитура
цилиндрова глава- 88,33лева;3. Болтове цилиндрова глава- 62,50лева; 4. Уплътнение
инжекцион-4броя- 11,67лева; 5.Гарнитура Изпускателен колектор-19,08лева; 6.Ремък
комплект турбо компресор- 30лева; 7.Комплект уплътнения, ЕGR-система
50,83лева;8.Гарнитура всмукателен колектор -8-броя -35,33лева;9.Силикон V.REINZ 0,2L-
41,58лева; 10. Антифриз жълт концентрат -4броя- 63,33лева; 11.Болт, дюзодържач-2броя
13,33лева; 12.Ангренажна верига комплект -1брой- 323,33лева; 13.Подгревна свещ-4броя
132,67лева; И.Семеринг 50/90/14-1брой- 24,42лева, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението 06.03.2023г., до окончателното изплащане на задължението, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№602/2023г. по описа на РС Добрич.
ОСЪЖДА „ЕЛПРОМ-ЕТ" АД с ЕИК *********, представлявано от Н. Е. Х., със
седалище и адрес на управление в гр.Д., бул. "***" №***, да заплати на „*** 76 „ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Д., бул. "*** " № *** , сторените
разноски в установителното производство в размер на 25лв. държавна такса, 400лв.
адвокатско възнаграждение и 400лв. депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА „ЕЛПРОМ-ЕТ" АД с ЕИК *********, представлявано от Н. Е. Х., със
седалище и адрес на управление в гр.Д., бул. "***" №***, да заплати на „*** 76 „ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Д., бул. "*** " № *** , сторените
разноски в заповедното производство по ч.гр.д№ 602/2023г. по описа на РС Добрич в
размер на 25лв. държавна такса и 400лв. адвокатско възнаграждение.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5