№ 2672
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100512257 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20080298 от 29.03.2021г., постановено по гр.дело №19433/2020г. по
описа на СРС, ГО, 120 с-в, ответникът С.О. е осъдена да заплати на ищеца Т. Ф. Т. с ЕГН
**********, на основание чл. 49 от ЗЗД, сумата от 2000лв., ведно със законната лихва от
18.10.2019г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, състоящи се от увреждания на здравето, преживени болки и страдания, причинени от
спъване от разместени и счупени тротоарни плочки, находящи се на тротоара на ул.“****,
встрани от входната врата на МЦ„Цибалаб“ и стопанисвани от ответника, настъпило на
18.10.2019г., както и сумата от 105лв. обезщетение за имуществени вреди от същия деликт,
ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане, като искът за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 5000лв., както и 590,40лв. разноски по делото, съразмерно на уважената част от
исковете. Ищцата е осъдена да заплати на ответника 88,50лв. разноски по делото,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Срещу така постановеното решение в осъдителната му част е подадена в
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника. Жалбоподателят
поддържа, че не е установено от събраните по делото доказателства наличието на всички
елементи от състава на непозволеното увреждане. Твърди, че ако е имало хирургично
лечение, размерът на вредите би бил по-малък, а първоинстанционният съд неправилно е
определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като не е
съобразена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и същото не кореспондира с претърпените от
ищеца болки и страдания и съдебната практика по сходни казуси. Претендира отмяна на
решението на СРС в обжалваната от него част и отхвърляне на иска или намаляване на
размера на определеното от първостепенния съд обезщетение, както и разноски.
1
С подадения в срок отговор на въззивната жалба на ответника, ищецът оспорва
същата като неоснователна, като излага подробни съображения относно правилността на
обжалваното решение в тази част и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е подадена насрещна въззивна жалба от ищеца по делото
срещу решението в отхвърлителната му част. Жалбоподателят поддържа, че е претърпял не
само физически, а и психически болки и страдания. Твърди, че е търпяла и продължава да
търпи силни болки в засегнатия участък от тялото, както и че ще търпи такива в бъдеще.
Претендира отмяна на решението на СРС в обжалваната от нея част и уважаване на иска за
обезщетяване на неимуществени вреди изцяло, както и разноски.
Ответникът, с подадения в срок отговор на насрещната въззивна жалба оспорва
същата като неоснователна. Излага съображения за правилност на обжалваното решение в
отхвърлителната му част.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но частично
неправилно в частта относно размера на определеното от съда обезщетение за
неимуществени вреди, по следните съображения:
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която
произтича от вината на натовареното с извършването на работата лице и не се обуславя от
вината на възложителя на работата. В този смисъл отговорността на възложителя е
гаранционно-обезпечителна и безвиновна- той отговаря за действието или бездействието на
своите работници или служители, на които е възложил работа. За да бъде осъществен
фактическият състав на разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, е необходимо да бъде осъществен
фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, като вредите следва да са причинени от изпълнителя
при или по повод изпълнението на възложената му от възложителя работа. Непозволеното
увреждане, предмет на нормата на чл. 45 от ЗЗД, е сложен фактически състав, който изисква
кумулативното наличие на следните юридически факти: деяние, извършено виновно,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и деянието.
В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от неоспореното
от страните заключение на изслушаната СМЕ, се установява кумулативното наличие на
всички гореизброени елементи от фактическите състави на разпоредбите на чл.45 и чл.49
ЗЗД. Улицата и тротоарът, на който е настъпил процесният инцидент е на територията на
С.О. и съгласно закона същата има задължение да го поддържа в състояние да не причинява
вреди на ползващите я лица. От показанията на разпитания свидетел се установява, че това
задължение не е изпълнено от служителите на ответника (от друга страна ноторно е
изключително лошото състояние на преобладаващата част от тротоарните настилки на
територията на С.О.), следователно налице е противоправно деяние извършено чрез
бездействие. Също от показанията на свидетеля, както и от заключението на СМЕ се
установява настъпването на твърдените от ищцата вреди и причинно- следствената им
връзка с бездействието на служителите на ответника. Въведената от закона презумпция
относно вината не е оборена от ответника. Предвид изложеното въззивната жалба на
2
ответника е изцяло неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тази
му (осъдителната) част.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Съгласно Постановление №4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обстоятелства при телесни увреждания са характерът и начинът на увреждането,
обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на
здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр.
В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и от заключението
на вещото лице по СМЕ се установява, че ищцата е получила открита рана на палеца на
лявата ръка (от която е останал траен белег), счупване на пета метакарпална
(следкиткова, дланна) кост на дясна ръка, контузия и охлузване на лицето. Тези травми са
причинили, както следва: 1.временно разстройство на здравето , неопасно за живота и
отшумяло за 2-3 седмици- относно нараняванията на палеца на лявата ръка и на лицето;
2.трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни,
при което се е наложила имобилизация за 3-4 седмици, като при благоприятно протичане
на оздравителния процес функционално възстановяване на ръката настъпва около 2 месеца
след инцидента. Ищцата е провела курс на лечение с физиотерапия и рехабилитация след
сваляне на имобилизацията през периода 25.11- 06.12.2019г., без осезаем ефект. След
преглед на 18.02.2020г. е назначен допълнителен курс на рехабилитация. Към момента на
последния преглед е налице видима деформация на средната част на пета дланна кост леко
хлътване към останалите дланни кости, съчетана с лека остатъчна вътрешна ротация
при юмручен захват на пръста. Без да е нарушена съществено силата на захват, има леко
ограничение на движенията с остатъчна флексионна контрактура около 10 градуса в
първа междуфалангеална става и отклонение на средната фаланга на пръста радиално.
Същото е установено и при преглед на 10.11.2020г. с леко подобрение на обема на
движенията. При актуален преглед ищцата все още се оплаква от непълен юмручен захват
на дясната ръка и продължаващи болки при натоварване и промени във времето в пети
пръст на дясната ръка. Предвид гореизложеното и съобразявайки разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД и Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, както и релевантната съдебна
практика по сходни случаи съдът намира, че определеното от първоинстанционния съд
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева не е достатъчно за да
компенсира в пълна степен ищцата за претърпените и продължаващи към момента болки,
страдания и битови неудобства, съобразно горепосочените критерии. При възстановителен
период от около 2 месеца, интензивни болки и страдания непосредствено след инцидента, и
в началото на рехабилитацията, невъзможност сама да се обслужва за период около 3-4
седмици по време на имобилизацията и продължаващи болки, придружени с остатъчно
ограничение на движенията в засегнатия крайник, справедливо обезщетение по горните
критерии би било такова в размер на 5000 лева. Ето защо решението следва да бъде
отменено в частта с която искът за обезщетяване на неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 2000 лева до пълния предявен размер от 5000 лева, вместо което на ищеца да
бъде присъдена сумата от още 3000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
По отношение на разноските:
При този изход на въззивното производство обжалваното решение следва да се
отмени и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски съразмерно
на отхвърлената част от исковете. На ищцата следва да се присъдят още 849,60 лева
разноски за първата инстанция, както и 60 лева разноски за държавна такса за въззивната
3
инстанция. Искането на адв. Я. С. за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗАдв за двете съдебни инстанции не следва да бъде уважавано, тъй като в първата
инстанция е представен договор за правна защита и съдействие с възнаграждение в размер
на 840 лева, което му е заплатено от ищцата и тези разноски са присъдени на последната.
Във въззивното производство друг договор за правна защита и съдействие не е представян.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20080298 от 29.03.2021г., постановено по гр.дело
№19433/2020г. по описа на СРС, ГО, 120 с-в в частта с която е отхвърлен предявения от Т.
Ф. Т. с ЕГН ********** срещу С.О. иск с правно основание чл.49, вр.чл.45 ЗЗД за сумата
над уважения размер от 2000 лева до пълния предявен размер от 5000 лева- обезщетение за
неимуществени вреди, състоящи се от увреждания на здравето, преживени болки и
страдания, причинени от спъване от разместени и счупени тротоарни плочки, находящи се
на тротоара на ул.“****, встрани от входната врата на МЦ„Цибалаб“ и стопанисвани от
ответника, настъпило на 18.10.2019г., както и в частта с която Т. Ф. Т. е осъдена да
заплати на С.О. сумата от 88,50лв. за разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете,
като вместо това постановява:
ОСЪЖДА С.О. да заплати на Т. Ф. Т. с ЕГН **********, на основание чл.49,
вр.чл.45 ЗЗД сумата от още 3000 лева (три хиляди лева), освен вече присъдените от СРС
2000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, състоящи се от увреждания на здравето,
преживени болки и страдания, причинени от спъване от разместени и счупени тротоарни
плочки, находящи се на тротоара на ул.“****, встрани от входната врата на МЦ„Цибалаб“ и
стопанисвани от ответника, настъпило на 18.10.2019г., ведно със законната лихва от
18.10.2019г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №20080298 от 29.03.2021г., постановено по гр.дело
№19433/2020г. по описа на СРС, ГО, 120 с-в в останалата обжалвана (осъдителната) част.
ОСЪЖДА С.О. да заплати на Т. Ф. Т. с ЕГН ********** сумата от още 909,60 лева
(деветстотин и девет лева и 60 стотинки), освен вече присъдените от СРС 590,40лв.-
разноски за двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4