РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 155115
гр. София, 26.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Частно гражданско
дело № 20241110157832 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„***“ ЕАД срещу С. Н. Й..
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително
заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато длъжникът няма
обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на ***. Под „обичайно
местопребиваване“ по смисъла на правото на ЕС следва да се разбира, че това
местопребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция в
социалната и семейната среда, като за тази цел трябва по-специално да се вземат предвид
продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на
държава-членка, както и причините за преместването в тази държава, гражданството,
мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и
социални отношения, поддържани от лицето в посочената държава (в този смисъл Решение
на Съда на ЕО, ІІІ-ти състав от 02.04.2009 г. по дело C-523/07 относно тълкуване на чл. 8, § 1
от Регламент № 2201/2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност). От друга
страна съгласно чл. 48, ал. 7 КМЧП под „обичайно местопребиваване“ се разбира мястото, в
което лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с
необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. От дадените
с посоченото решение на Съда на ЕС насоки при определяне на обичайното
местопребиваване на физическите лица и съгласно дефиницията на чл. 48, ал. 7 КМЧП се
налага извод, че разглежданото понятие отразява фактическата връзка на едно лице с
територията на съответната държава.
Предвид обстоятелството, че заповедното производство в настоящия си етап се
развива като едностранно, то за да се извърши преценката по чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК следва
да се вземе предвид и регистрираният настоящ адрес на длъжника, при липсата на други
обективни данни за действителното му обичайно местопребиваване. Този извод се налага и с
оглед разпоредбата на чл. 94 ЗГР, съгласно която настоящ адрес е адресът, на който лицето
живее (ал. 1), като всяко лице има само един настоящ адрес (ал. 2), а настоящият адрес на
българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на
1
населението само с името на държавата, в която живеят (ал. 3). В този смисъл е и Решение
№ 85 от 04.05.2016 г. по гр. д. № 251/2016 г. на III ГО на ВКС, съгласно което настоящият
адрес е адресът, на който живее лицето и той отразява неговото действително местоживеене.
В разглеждания случай от служебно изготвената справка от Национална база
данни „Население“ се установява, че длъжникът е с настоящ адрес в ***, считано от
23.01.2001 г.
Предвид изложеното, на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК заявлението следва да
бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „***“ ЕАД, ЕИК *** срещу С. Н. Й., ЕГН **********.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2