Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
гр. Габрово, 26.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично
заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА
ГИШИНА
при
секретаря РАДИНА ЦЕРОВСКА и с
участието на прокурор АЛЕКСАНДЪР
АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 104 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в
законния срок жалба на административнонаказаното лице М.М.С. ***, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител – адвокат, против Решение № 29 от 07.05.2021
година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 128 по описа за 2021
година. С обжалваното решение районният съд е потвърдил Наказателно
постановление № 21-0341-000047 от 16.03.2021 година на Началника на Районно
управление – Севлиево към ОД на МВР - Габрово, с което на касатора М.С. за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 /две
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 /двадесет и четири/
месеца.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и несправедливо, тъй като е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Касаторът твърди, че в обжалваното съдебно решение не са обсъдени фактите и твърденията, описани в жалбата и в проведеното съдебно заседание; процесното НП съдържа съществени процесуални нарушения и не са спазени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН; липсва точна и правилна законова квалификация на нарушението, тъй като съставът на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа 2 хипотези на изпълнително деяние – отказ от алкохолно изследване или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, а в случая в НП са изписани кумулативно и двата състава, което ограничава съществено правото на защита на касатора; липсва посочване по какъв начин е обективиран отказът на лицето да изпълни предписанието за медицинско изследване; в НП не е посочена нарушената норма на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, което представлява процесуално нарушение с отражение върху правото на защита на наказаното лице. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено НП.
Касационният жалбоподател М.М.С. не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. В депозирани по делото писмени бележки от процесуалния представител на касатора се развиват доводи по същество и се поддържа искането по същество /л. 12-13/.
Ответната страна Районно управление – Севлиево към ОД на МВР - Габрово не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационното оспорване.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на обжалвания съдебен акт.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с
материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал.
1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна. Съображенията за това
са следните:
Касаторът
М.С. е наказан за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на упойващи вещества. В такъв смисъл са показанията
на полицейските служители К. и Д. от които
ясно се установява, че С. изрично е заявил, че не желае да бъде тестван за
употреба на упойващи вещества, получил е издадения му талон за изследване, но в
ЦСМП филиал Севлиево е отказал да се подложи на изследване, което обстоятелство
е отразено в представения по делото Протокол за медицинско изследване /л. 10 от
първоинст. дело/. При тази фактическа обстановка правилно районният съд е
приел, че е налице отказ от страна на наказаното лице да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на упойващи вещества.
В хода на съдебното производство и пред двете инстанции не са представени доказателства,
обосноваващи извод за обективна невъзможност С. да бъде подложен
на проверка с техническо средство за установяване употребата на упойващи вещества.
При липсата на уважителни причини законосъобразно първоинстанционният съд е
приел, че отказът е неправомерен и не може да обуслови отмяна на наложената
санкция.
Санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира алтернативно две групи основания за реализиране на административнонаказателна отговорност на водачите на МПС, а именно - отказ от извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, каквато е настоящата хипотеза, или неизпълнение на предписание за медицинско изследване - достатъчно основание за ангажиране отговорността на С. се явява фактът, че същият е отказал да бъде тестван с техническо средство за установяване употребата на упойващи вещества, при липса на обективни пречки за това.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че след отказ за извършване на проверка с техническо средство, само точното изпълнение на предписанието за лабораторно изследване може да заличи общественоопасните последици на отказа и водачът не следва да бъде наказван за отказ, а дали ще бъде ангажирана отговорността му за управление на МПС след употреба на упойващи вещества зависи от валидността на изследването и резултатите от него. В случая липсва и изпълнение на предписание за лабораторно изследване, тъй като С. е получил талона за медицинско изследване, но е отказал да се подложи на изследването. Безспорен факт е, че по делото липсва представен протокол от медицинско изследване, установяващ резултат от действително извършено такова.
Противно на твърдяното в касационната жалба, въззивният съд е обсъдил изчерпателно наведените от страна на наказаното лице доводи за незаконосъобразност на процесното НП.
Нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП има отношение към нарушенията, наказуеми по чл. 174, ал. 1 и 2 от ЗДвП, но не и към нарушенията по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Севлиево е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 29 от 07.05.2021 година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД
№ 128 по описа за 2021 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.