№ 1621
гр. Велико Търново, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20244110101460 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Й. Х. М., в която се излагат твърдения, че
на ***, около 18:00 часа, на път ***, км. 2+400, при управление на лек автомобил *** с ***,
водачът А. Ч. предизвикал пътнотранспортно произшествие като загубил управление над
превозното средство, навлязъл в насрещната пътна лента и реализирал удар с движещият се
по нея и управляван от М. К. товарен автомобил *** с рег. №***. Изтъква се, че ищецът е
пътувал в лекия автомобил като от произшествието са причинени мозъчно сътресение и
силен стрес, които са довели до нарушения в обичайния начин на живот. Твърди се, че
виновен за настъпване на пътния инцидент е водачът А. Ч., който към *** е имал сключена с
ответника валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, която следва да
покрие вредите. Ищецът твърди, че е предявил претенция пред застрахователя по реда на чл.
380, ал. 1 от КЗ, като последният е отказал заплащане на обезщетение. С оглед изложеното
се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на Й. М. обезщетение за неимуществени вреди от 7000 лв.,
ведно със законната лихва от предявяване на застрахователната претенция – 26.09.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността
на исковата претенция по основание и размер. Признава сключването на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” с водача на лекия автомобил към момента на
произшествието като оспорва механизма му и че от него на ищеца са причинени твърдените
вреди. Излага доводи, че претендираното обезщетение е прекомерно и че ищецът има вина
за настъпване на вредите, тъй като не е бил с поставен предпазен колан. С оглед изложеното
се отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На *** около 18:00 часа ищецът пътувал за задната седалка на управлявания от А. Ч. и
собственост на П. П. лек автомобил *** с ***, по отношение на който с ответника била
сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Автомобилът се
движил по републикански път ***, в посока от *** към ***, при условия на мокра пътна
настилка и добра видимост. В участъка от пътя при км 2+400, сигнализиран със знаци А3
предупреждаващ за последователни опасни завои и Б26 забраняващ движението със скорост
над 50 км/ч., превозното средство навлязло в десен завой със скорост от 60,5 км/ч.
Настъпило странично плъзгане на лекия автомобил като той напуснал полагащата се пътна
лента, навлязъл в лентата на насрещно движещия се товарен автомобил *** с рег. №*** и се
ударил в него. След произшествието ищецът получил мозъчно сътресение, което наложило
болнично и домашно лечение. Травмите направили пострадалия неработоспособен за период
от един месец тъй като бил дезориентиран и изпитвал силни болки в областта на главата
както и дразнения от шум и светлина. Състоянието му породило и необходимост
непосредствено след увреждането да бъде подпомаган от свои близки в ежедневните си
дейности. След възстановяването си той започнал работа като продължил да управлява
предоставения от работодателя автомобил. Относно пътния инцидент е образувана
административнонаказателна преписка, приключила с издаване на наказателно
постановление спрямо водача лекия автомобил, с което е наложена глоба за нарушение по
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. На 26.09.2023г. ищецът предявил претенция до застрахователя за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от произшествието
неимуществени вреди, по отношение на която последният не се произнесъл в срока по чл.
496, ал. 1 от КЗ. От заключението на съдебно - автотехническата експертиза се установява,
че причина за произшествието е превишената скорост от водача на лекия автомобил, в
резултат на което той загубил контрол върху управлението и последвало навлизане в
пътната лента, по която се движил товарният автомобил. Заключението на съдебно-
медицинската експертиза констатира, че полученото от ищеца мозъчно сътресение, което е
протекло без изпадане в безсъзнание, представлява лека телесна повреда и е възможна
последица от пътнотранспортното произшествие. Посочено е, че лечението и
възстановяването от такъв вид травма е с обикновена продължителност около 25 дни, но
може да продължи и до три месеца. Вещото лице не е установило характерни увреждания по
гърдите и корема от предпазен колан като изтъква, че мозъчното сътресение се получава от
камшичен удар и при поставяне на такъв, защото той не може да ограничи движението на
главата.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е противоправно поведение от водача на лекия автомобил, който не е изпълнил
задължението си по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП да не превишава скоростта на движение,
2
сигнализирана с пътен знак Б26. Действията са извършени виновно тъй като е могъл да
предвиди, че при конкретната пътна обстановка и при движение в завой със скорост над
разрешената от 50 км/ч, увеличава вероятността от хлъзгане и от изгубване на управлението
спрямо превозното средство. Той не е предприел предвиденото в закона поведение за
избягване на опасността като е действал небрежно и е станал причина за увреждане на
автомобила на ищеца. Нарушението на ЗДвП е в пряка причинна връзка с реализираното
произшествие, при което е последвал удар между превозните средства, вследствие на който
на Й. М. е причинена лека телесна повреда. Ищецът няма вина за настъпване на вредите тъй
като с действията си нито е поставил началото на причинно-следствения процес, нито е
способствал за неговото развитие. Възражението на ответника за неизползване на предпазен
колан от Й. М. не е доказано като увреждането може да се получи и при поставянето му.
Водачът на лекия автомобил към момента на произшествието е имал качеството на
застрахован по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите с ответното дружество, поради което съгласно чл. 429, ал.
1, т. 1 от КЗ последното е задължено да покрие причинените от неправомерното му
поведение имуществени и неимуществени вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. От изложеното се достига до извод,
че са налице елементите от фактическия състав обосноваващи отговорността на виновния
водач по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а оттам и правото на ищеца да претендира обезщетение за
вреди от неговия застраховател, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, поради което предявеният
иск е доказан по основание.
От вредоносното поведение на застрахования, ищецът е претърпял неимуществени вреди
свързани с увреждане на здравето, изразяващи се в лека телесна повреда в областта на
главата, която не е довела до трайна неработоспособност или трайно влошаване на
психоемоционалното състояние или на обичайния начин на живот. Такива неблагоприятни
изменения е имало само през първия месец след инцидента, когато уврежданията са
съпроводени с болки със значителен интензитет и отпадналост, които постепенно са
затихнали и отшумели. Ищецът безспорно е изживял и стрес от инцидента, който е обичаен
при настъпване на пътнотранспортни произшествия. Поради това, съдът след като съобрази
характера и интензитета на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които то е
извършено, продължителността на оздравителния период и отражението му върху психиката
на увреденото лице, с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, намира, че обезщетението за
претърпени неимуществени вреди за сумата от 6000 лв. е справедливо като в тази част
претенцията по чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде уважена. Претенцията за разликата до
7000 лв. е неоснователна, прекомерна и следва да бъде отхвърлена тъй като ищецът за един
относително кратък период от време се е възстановил напълно от травматичното увреждане
като липсват доказателства то да е довело до усложнения. С оглед на това и предвид
представяне на данни за банкова сметка, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ застрахователят
следва да бъде осъден да го плати, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
застрахователната претенция – 26.09.2023г. до окончателното изплащане.
3
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 42,85 лв. за държавна такса. Тъй като процесуалният му представител е
предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Ж. Д.
сумата от 900 лв. за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника сумата от 237,14 лв., представляващи направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение и за възнаграждения на вещи лица и свидетел.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на
Великотърновския районен съд сумата от 197,14 лв. за държавна такса за уважения иск както
и 377,14 лв. за възнаграждения на вещи лица.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *** ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Й. Х. М. с
ЕГН: ********** от ***, по сметка с *** в ***, сумите от 6000 лв. /шест хиляди лева/ -
главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на *** на републикански път ***, км. 2+400,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2023г. до окончателното
изплащане на задължението, както и 42,85 лв. /четиридесет и два лева и осемдесет и пет
стотинки/, представляваща направени по делото разноски, като отхвърля иска по чл. 432, ал.
1 от КЗ за разликата от 6000 лв. до 7000 лв.
Осъжда *** ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат Ж. Д. Д. с ЕГН: ********** от ***, сумата от
900 лв. /деветстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.
Осъжда Й. Х. М. с ЕГН: ********** от ***, да заплати на *** ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 237,14 лв. /двеста тридесет и седем лева и четиринадесет
стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Осъжда *** ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на
Великотърновския районен съд, сумите от 197,14 лв. /сто деветдесет и седем лева и
четиринадесет стотинки/ за държавна такса за уважения иск, 377,14 лв. /триста седемдесет и
седем лева и четиридесет стотинки/ за разноски за възнаграждения на вещи лица, както и 5
лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5