Решение по дело №15138/2019 на Софийски градски съд

                                                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е        

                                                   гр.  София  04.05.2020 г.

 

                                                В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                  

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., в закрито съдебно заседание на четвърти май през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1. СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА                                                                                                                           2. РАЙНА МАРТИНОВА  

 

като  разгледа докладваното  от  съдия Маврова ч.гр. дело №15138 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № ЧСИ-14168 от 18.10.2019 г., депозирана от „Т.С.“ ЕАД, срещу разпореждане от 02.10.2019 г., по изпълнително дело № 20197810400644 по описа на ЧСИ Г.Д., с което е отказано да бъдат намалени приетите разноски за адвокатски хонорар от 350 лв. на 230 лв.

В жалбата се поддържа, че от страна на „Т.С.“ ЕАД е подадено възражение от 27.09.2019 г. за прекомерност на определения адвокатски хонорар, във връзка с получена покана за доброволно изпълнение от 26.09.2019 г. по горепосоченото изпълнително дело, като е поискано същият да бъде намален до посочения размер в чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят излага, че безспорно в производството се дължат разноски, в това число и за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното производство. Сочи, че приетото адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. е прекомерно, и не кореспондира на фактическата и правна сложност на извършените действия. Отделно от това, счита че определения размер не е съобразен с размера на главното вземане, което е предмет на принудително изпълнение.

Взискателят В.Д.А., чрез адв. П.А.е депозирала възражение, в което поддържа, че частната жалба е неоснователна, като излага че по делото е представен договор за правна помощ и съдействие, видно от който е заплатила сума в размер на 350 лв., който служи за разписка за платената сума. След образуването на изпълнителното производство и извършеното плащане на задълженията по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение, в тежест на длъжника съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1, т. 1 ГПК, следва да бъдат възложени действително направените от взискателя разноски, както и адвокатско възнаграждение, както е в случая.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител поддържа, че обжалваното постановление е законосъобразно, като адвокатското възнаграждение е заплатено предварително от взискателя, което включва в своя предмет не само образуване, но и водене на изпълнителното дело до неговото окончателно приключване, като предварително не може да бъде определен обема на действията, които следва да бъдат извършени. Счита жалбата за неоснователна.

 

 

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав намира за установено следното:

Жалбата е допустима (ТР 3/2015 г.), а разгледана по същество и е основателна.

            Изпълнително дело № 20197810400644 е образувано на 25.09.2019 г. по молба на В.Д.А., чрез адв. П.А., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 24.09.2019 г. от СРС, въз основа на решение от 22.07.2019 г., постановено по гр.д.   № 29328 от 2017 г. по описа на СРС, 64 състав, по силата на който „Т.С.“ ЕАД,  е осъдена да плати на взискателя сумата от 113,29 лв. – разноски за производството. Към молбата за образуване на изпълнително дело е представен договор за правна защита и съдействие от 25.09.2019 г., обективиращ изявление, че сумата от 350 лв. е заплатена в брой, като договорът служи за разписка на платената сума.

С писмо изх. № 13316/25.09.2019 г. на ЧСИ, до длъжника „Т.С.“ ЕАД е изпратена покана за доброволно изпълнение, за сумата по изпълнителния лист и такси на ЧСИ, както и за сумата от 350 лв. по договор за правна защита и съдействие. По делото няма данни поканата за доброволно изпълнение да е връчена на длъжника.

Вземането е погасено в резултат на наложен от ЧСИ запор върху банковата сметка на длъжника в „Общинска банка“ АД, на 27.09.2019 г.

С обжалваното разпореждане от 02.10.2019 г., ЧСИ е отказал да намали адвокатския хонорар, във връзка с депозираното възражение от страна на „Т.С.“ ЕАД от 27.09.2019 г. .

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските. От представеното изпълнително дело, се установява, че делото не представлява сложност, от фактическа или правна страна. В тази връзка следва да се има предвид, че разноските следва да се определят към приключване на делото, като се отчете сложността на делото при релевирано искане за прекомерност на адвокатското възнаграждение (ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания  - 1/ 2 от размерите по чл. 7, ал. 2. В случая, приложима е нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., според която за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. се дължи възнаграждение в размер на 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1. Вземането по изпълнителния лист не надвишава сумата от 500 лева. Възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е 300 лева, а 1/10 от него – 30 лв., което се дължи заедно със сумата от 200 лв., за образуване на изпълнителното дело, доколкото вземането не е платено преди това и е събрано принудително.  Длъжникът е станал причина за  образуване на делото и вземането е погасено чрез налагане на запор, поради което съдът намира че размерът на адвокатското възнаграждение следва да се намали до сумата от 230 лева.

 

Ето защо обжалвания отказ за намаляване на разноските следва да бъде отменен в частта, в която са определени разноски в размер над 230 лв., за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран,  съдът

                                                               Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ отказа за намаляване на разноските, обективиран в разпореждане от 02.10.2019 г., досежно разноските за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от   230 лв. до определената сума от 350 лв.

 НАМАЛЯВА определените от съдебния изпълнител разноски по изпълнително дело по изпълнително дело №  № 20197810400644 по описа на ЧСИ Г.Д.,  до размера от       230 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.