№ 2003
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509952 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 16.02.2021 г. по гр.д.№ 11854 по описа за 2020 г. на СРС,
Първо ГО, 47-ми състав се: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. АТ. ИВ. срещу
„ЧЕЗ Е.Б.“ АД, отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за
установяване, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 534,28 лв.
по фактура № *********/11.02.2016 г. по констативен протокол № 2010158 от
25.01.2016 г.; ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният от Т. АТ. ИВ.
срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за
установяване, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 2,93 лв.,
задължение по фактури за периода от 25.03.2014 г. до 18.08.2016 г. поради
погасяването им по давност.
С определение от 15.06.2021 г. по реда на чл.248 ГПК решението е
изменено в частта за разноските като в полза на ответника са присъдени
разноски в размер на 398,38 лв. вместо 546, 99 лв.
Постъпила е въззивна жалба на Т. АТ. ИВ., ищец пред СРС.
Решението се обжалва в частта в която претенцията й за сумата в
1
размер на 534,28 лв. е била отхвърлена.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.
Сочи, че ответника не установил, че сумата е начислена законосъобразно.
Установено по делото било, че за периода 2014 г. до 2016 г. не било
извършвано електроснабдяване в имота. Затова и не се дължала стойност на
доставена ел.енергия по фактурата от 11.02.2016 г. Счита, че не били налице
предпоставките за извършване на корекция на сметката на ищцата.
Неправилно СРС бил приел, че е изпълнено изискването на ОУ за
уведомяване на потребителя. Сочи, че съдебната практика приемала, че
снабдителят не бил изпълнил задължението си по чл.98 а, ал.2,т.6 ЗЕ да
публикува нови ОУ. Такива ОУ освен да бъдат приети, следвало да бъдат
утвърдени от КЕВР и публикувани. В случая липсвало оповестяване на ОУ -
2010 г. Сочи, че чл.17 и чл.18 ОУ предвиждали задължение за уведомяване на
потребителя, но не и ред по който да стане това. В този смисъл била налице и
съдебна практика. Освен това вземането се погасявало с 3-годишна
погасителна давност, тъй като било периодично. Затова счита, че към датата
на приключване на съдебното дирене – 02.02.2021 г. вземането по
констативния протокол било погасено по давност. Това било така, защото
предявеният отрицателен установителен иск не спирал давностния срок и той
продължавал да тече в хода на производството по делото. В този смисъл СРС
неправилно бил изследвал дали давността е изтекла към датата на подаване на
исковата молба вместо към датата на приключване на съдебното дирене. В
случая с процесната фактура от 11.02.2016 г. било начислено задължение за
периода от 28.10.2015 г. до 25.01.2016 г. затова вземането било погасено по
давност. Давностният срок започвал да тече най-късно от 25.01.2016 г., а не от
датата на издаване на фактурата; посоченият там падеж бил ирелевантен за
срока. Както правилно СРС бил посочил, твърдяло се наличие на
неоснователно обогатяване. Затова и ОУ на ответното дружество, които
предвиждали срок за заплащане на ел.енергия не се прилагали досежно
дължимостта на сумите по корекциите. Вземането започвало да се погасява от
момента на възникване на неоснователното обогатяване, а не от момента
когато дружеството било решило да издаде фактурата. Ако се приемело
обратното, щяла до са допусне неравноправие в отношенията между
страните.
Иска се в обжалваната му част първоинстанционното решение да бъде
2
отменено и вместо това постановено друго с което претенцията по чл.124,
ал.1 ГПК да бъде уважена и за сумата в размер на 534,28 лв. Претендират се
разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД сега с
наименование „Електрохолд продажби“ АД , ответник пред СРС. Излага се
становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така
постановеното решение в частта в която претенцията на ищеца е била
отхвърлена. Не били допуснато сочените от въззивника нарушенията на
материалния и процесуален закон. Правилно бил приел съда, че на основание
чл.48, ал.1 от действащите за периода ПИКЕЕ, за дружеството съществува
правно основание за извършване на корекция. Сочи, че с ОУ – чл.17, ал.2 бил
предвиден ред за уведомяване. Този ред бил и спазен. Сочи, че правните
извода на СРС били в съответствие със съдебната практика. За процесния
период били действащи правилата на чл.48-чл.51 ПИКЕЕ. Сочи, че
отразената намеса в схемата била потвърдена от заключението на съдебно-
техническата експертиза. Правилно СРС бил приложил института на
давността. Според въззиваемия в случая давностния срок започвал да тече от
падежа, който е посочен във фактурата – 22.02.2016 г. по арг. от чл.114, ал.1
ЗЗД. Приложимо било правилото на чл.110 ЗЗД, тъй като не се касаело до
периодично вземане. Затова последното се погасявало с 5-годишен давностен
срок. При това положение давностният срок изтичал на 22.02.2021 г.
Дружеството, обаче, било предявило насрещен иск за сумата от 534,28 лв. по
същата фактура от 11.02.2016 г. Този иск не бил приет за разглеждане в
публичното съдебно заседание, състояло се на 27.10.2020 г. и производството
по него било отделено като било образувано гр.д.№ 53448 по описа за 2020 г.
на СРС, 47-ми състав, което към момента било висящо. Счита, че с
предявяване на насрещния иск погасителната давност относно вземането била
прекъсната и докато траел съдебния процес по правилото на чл.115, б.“ж“
ЗЗД давност не тече. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е била уведомена на 25.02.2021
г., а въззивната жалба е подадена на 11. 03. 2021 г., следователно същите е в
срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
С решението, в частта в която се обжалва е отхвърлен предявеният по
3
реда на чл.124 ГПК, отрицателен установителен иск.
Следователно е налице правен интерес от обжалване; въззивната
жалба е допустима.
В частта в която искът по чл.124, ал.1 ГПК е уважен за сумата в
размер на 2,93 лв., решението като необжалвано е влязло в сила.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
Въззивният съд приема, че решението е постановено в допустим
процес и е валидно.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по
делото не се спори, че страните са обвързани от облигационно отношение за
доставка и потребление на ел.енергия възникнало по силата на ОУ за
посочения в исковата молба електроснабден обект. Не се спорело, че на името
на ищцата е открит клиентски номер 310190747146. Не се спорело, че
ответното дружество претендира от ищцата сумата в размер на 534,28 лв. като
потребител на ел.енергия за посочения обект. По делото било обявено за
безспорно, че тази сума представлявала служебна корекция на сметката на
ищеца, извършена въз основа на КП № 2010158/25.01.2016 г., а сумата в
размер на 2,93 лв. не представлявала служебна корекция. В представения от
ответника протокол било отразено, че абонатът е със статут на прекъснато
снабдяване с ел. енергия за неплатени задължения. При направената проверка
било установено, че е налице присъединяване към електропреносната мрежа
преди електромера чрез фазов проводник. След проверката захранването на
обекта било прекъснато. От съдържанието на протокола било установено, че
същият е съставен в присъствието на служител на МВР, който го и бил
подписал. Това се установило и от разпита на свидетеля Иванов. От
заключението на съдебно-техническата експертиза се установило, че при
проверката е констатирано присъединяване без СТИ, което води до
неизмерване на ползваното от потребителя количество ел.енергия, както и, че
корекцията в сметката е математически вярна и съответства на одобрените
цени на ел.енергията от КЕВР. Прието е още, че задължителната съдебна
4
практика сочела, че е налице правно основание за извършване на корекция на
сметка при положение, че са изпълнени задълженията по чл.98 а, ал.2,т.6 и по
чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ред за уведомяване на клиента и на
правила за измерване на количеството енергия. Според СРС редът, начинът за
съставяне на КП в хода на проверката и за уведомяване на клиента бил
регламентиран в чл.47 от ПИКЕ, който за процесния период не бил отменен.
Спазено било изискването на чл.58 от ОУ –протоколът бил подписан от
лицата, извършили проверката, както и от двама свидетели, които не били
служители на проверяващия орган, тъй като проверяваният отсъствал. От
събраните доказателства било установено, че е било необходимо
присъствието на органите на МВР; протоколът бил подписан от негов
представител. Това правело КП официален свидетелстващ документ. В
хипотезата на чл.48, ал.2 ПИКЕ КП единствено удостоверявал извършените
действия по възстановяване на нарушената схема на свързване като начин на
доказване и на неправомерната й промяна. Налагал се извод, че ответното
дружество е спазило правилата по чл.48-51 ПИКЕ, съответно на чл.86, ал.1,т.6
ЗЕ. Възражението на ищеца за погасяване по давност на вземанията по
фактурата в размер на 534,28 лв. е прието за неоснователно. Вземането било
станало изискуемо от датата, която била посочена във фактурата като падеж –
22.02.2016 г. От тази дата била почнала да тече 5-годишния давностен срок. В
случая не се касаело до периодично вземане и затова не била приложима 3-
годишната давност по чл.111, б.“ в“ ЗЗД. Вземането се погасявало с 5-
годишна давност по правилото на чл.110 ЗЗД. От 22.06.2016 г. до датата на
исковата молба – 02.03.2020 г. петгодишния давностен срок не бил изтекъл и
вземането не било погасено по давност.
/Съдът не коментира решението в частта в която претенцията по чл.124,
ал.1 ГПК е приета за основателна, тъй като това не е предмет на въззивното
производство/.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Първо, не се спори, че доставянето на ел.енергия е било прекъснато от
страна на ответното дружество поради неизплатени задължения. Това
обстоятелство е отразено и в КП № 6010158 от 25.01.2016 г., виж л.57 по
делото пред СРС.
5
Второ, от данните по делото се установява, че така начисленото
задължение по фактура № …5555/11.02.2016 г. за периода от 28.10.2015 г. до
25.01.2016 г. не се отнася за обекта, посочен в исковата молба – гр.София,
ж.к.“**** а, а за обект в гр.Перник, ул.“**** в който смисъл са и
представените от двете страни писмени документи.
Трето, видно от обстоятелствената част на исковата молба, от ищцата се
сочи, че сумите са недължими на ответника, тъй като са погасени по давност.
Това е единственият довод на който ищцата основана претенцията си по
чл.124, ал.1 ГПК, т.е. въпросът дали е било налице основание за корекция,
спазени ли са правилата и т.н. изобщо не е следвало да бъде обсъждан от
първоинстанционния съд.
Настоящата инстанция споделя мотивите на СРС в частта в която е
прието, че спорната по настоящето дело сума в размер на 534,28 лв. не
представлява периодично плащане, а еднократно начисляване на сума за
потребена ел.енергия и затова не се погасява с кратката 3 годишна
погасителна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД.
При това положение давностният срок е 5-годишен, арг. от чл.110 ЗЗД,
и същият започва да тече от датата, която е била посочена във фактурата като
падеж – 22.02.2016 г. , т.е. това е моментът от който вземането става
изискуемо по правилото на чл.114, ал.1 ЗЗД.
Основателен е довода на въззиваемия, че отрицателния установителен
иск не прекъсва давността. Това е така, защото ищцата с предявяване на иска
по чл.124, ал.1 ГПК не може да прекъсне давността, която тече в нейна полза
и на която същата позовава правата си.
Дружеството-ответник /пред СРС/, обаче, е предявило насрещен иск за
сумата от 534,28 лв. по същата фактура от 11.02.2016 г. Този иск,
действително не е бил приет за разглеждане в публичното съдебно заседание,
състояло се на 27.10.2020 г. и производството по него е било отделено като е
било образувано гр.д.№ 53448 по описа за 2020 г. на СРС, 47-ми състав, за
което настоящият състав извърши служебна справка и констатира, че към
момента е висящо; производството е спряно до приключване на настоящето.
С предявяване на насрещния иск погасителната давност относно
вземането е била прекъсната. Съгласно чл.115, б.“ж“ ЗЗД докато трае
съдебния процес давност не тече.
6
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции в
обжалваната му част първоинстанционното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивницата разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени за
юриск.възнаграждение, което съдът определя по реда на чл.78, ал.8 ГПК в
размер на 100 лв.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.02.2021 г. по гр.д.№ 11854 по описа за 2020
г. на СРС, Първо ГО, 47-ми състав, в частта в която се: ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Т. АТ. ИВ., ЕГН **********, срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД сега с
ново наименование „Електрохолд продажби“ АД, ЕИК ****, отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че ищцата не дължи
на ответника сумата в размер на 534,28 лв. по фактура №
*********/11.02.2016 г. по констативен протокол № 2010158 от 25.01.2016 г.
като погасена по давност, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА Т. АТ. ИВ., ЕГН **********,съдебен адрес: гр.София, ****,
офис на партерен етаж, да заплати на „Електрохолд продажби“ АД /с
предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД/, ЕИК ****, съдебен адрес: ****,
сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8