№ 56
гр. Стара Загора , 11.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.С.П.И.
Сложи за разглеждане докладваното от И.Р. Гражданско дело №
20205530103478 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 11:52 часа се явиха:
ИЩЦА Д. П. Р.: редовно призована, лично се явява.
ОТВЕТНИК Р. З. Р.: редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Д., редовно
упълномощен от 27.11.2020 г.
ИЩЦА: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се гледа делото днес.
СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На основание чл. 321, ал. 2 ГПК съдът отново напъти страните към медиация и
постигане на споразумение по делото за развод по взаимно съгласие.
ИЩЦА: Не сме постигнали споразумение. Поддържам исковата молба. Нямам
допълнения и уточнения към нея.
АДВ. Д.: Не би следвало да има проблем за сключване на споразумение, но
доверителят ми отсъства постоянно от страната, но той е съгласен да се прекрати бракът.
Същото важи и за иска за фамилията. Страните нямат семейно жилище.
Тъй като страните не сочат нови факти и обстоятелства, а споразумение към
настоящия момент не са постигнали, съдът следва да направи устен доклад на делото, който
да отрази в протокола, поради което и на основание чл. 145, ал. 3 и чл. 146 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ВПИСВА, като доклад по делото, проекта за доклад на същото, направен с
1
определението от 05.01.2021 г. по чл. 140 ГПК, връчено на страните с призовките за
днешното съдебно заседание, както следва: обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищцата права, са посочени в исковата й молба и изразяват по същество в
това, че с ответника сключили граждански брак на 16.08.2014 г. в Стара Загора, който бил
първи и за двама им, и от който нямали родени деца. Още при сключването му ответникът
живеел и работел в чужбина, като живели заедно само, когато се приберял за около четири
пъти в година, по за две-три седмици. В началото си мислели, че щели да могат да живеят
по този начин. Но една година след сключването на брака, и двамата установили, че
отношенията им не можели да се нарекат семейни. Всеки на практика живеел
самостоятелно. Нямали общи планове. С този начин на живот не можели да имат и деца,
което допълнително ги отчуждило. През лятото на 2015 г., при едно поредно негово идване
в България, се разбрали, че повече така не можели да живеят и трябвало да се разделят.
Изнесла се от семейното им жилище, представляващо апартамент в **, което били взели
под наем. Оттогава до момента не поддържали никакви контакти и дори не се чували по
телефона. Доколкото й било известно, той продължавал да работи в чужбина и се прибирал
от време на време в България, като отсядал при своите родители в с. Сборище, предвид
което бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен. Семейното им жилище, преди
раздялата, било апартамент в **, който ползвали под наем, който договор отдавна бил
прекратен, поради което не можело да има произнасяне относно ползването на семейното
жилище. При сключването на брака взела фамилията на съпруга си.
Искането е да се прекрати с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, без
произнасяне по въпроса за вината, сключения между страните граждански брак, като след
прекратяването му възстанови предбрачното си фамилно име - П..
Правната квалификация на предявения от ищцата брачен иск за развод е нормата на
чл. 49, ал. 1 СК, а на обективно съединеният с него иск за възстановяване на фамилното й
име след развода - нормата на чл. 53 СК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, не е взел
становище по предявените искове, не е претендирал самостоятелни права и възражения, не е
посочил и представил доказателства.
Тежестта на доказване на твърдените от ищцата в исковата й молба горепосочени
обстоятелства, се носи от същата по делото, тъй като на тях е основала предявените по
делото искове.
В днешното съдебно заседание пълномощникът на ответника заема становище, че
същият счита исковата молба за развод за основателна, както и иска за възстановяване на
предбрачното фамилно име на ищцата след развода.
На основание чл. 146, ал. 3 ГПК, съдът предостави възможност на страните да
изложат становището си във връзка с доклада на делото, както и да предприемат съответни
2
процесуални действия.
ИЩЦА: Нямам възражения по доклада на съда. Водя за свидетел лицето З.Р.З., което
чака пред съдебната зала и е баща на ответника. Нямам други искания.
АДВ. Д.: Нямам възражения по доклада на съда. Съгласен съм да бъде разпитан
бащата на моя доверител. Нямам други искания.
СЪДЪТ намери, че за изясняване на делото от фактическа страна, следва да допусне
до разпит в качеството на свидетел по делото, воденият от ищцата свидетел, който чака
пред съдебната зала, тъй като обстоятелствата, които иска да установи с показанията му, са
относими към предмета на делото, необходими за правилното му решаване и могат да се
доказват с такива доказателства, съгласно чл. 164 ГПК.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 164 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел по делото лицето З.Р.З., което беше
поканено и влезе в съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпи към събиране на допуснатите гласни доказателства.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ З.Р.З. – 66 години, българин, с
българско гражданство, женен, неосъждан, баща на ответника по делото.
Предупреден за правото му по чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК и за наказателната отговорност
по чл. 290 НК.
Желае да свидетелства.
Обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ: Сключиха синът ми и снаха ми граждански брак август месец 2014 г.
Живяха 3-4 месеца заедно в Стара Загора на квартира под наем. После той тръгна по път да
работи в чужбина и просто му станаха други перспективите, нямаха общ живот, нито и
желание да градят съвместно заедно, и 6 години от този момент не са се събирали да живеят
заедно. Почти и контакти не са поддържали, като под „почти не са поддържали“ имам
предвид, че и двамата са нямали желание да поддържат контакти. Нито веднъж не са се
събирали през тези 6 години да живеят заедно. Нямат и желание, нямат и деца, нямат нищо
общо. Нямам какво да добавя. Това е тяхното желание – да се разведат.
ИЩЦА: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. Д.: Нямам въпроси към свидетеля.
3
ИЩЦА: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. Д.: Нямам искания за събиране на други доказателства.
С оглед липсата на искания от страните за събиране на други доказателства, съдът
намери делото за напълно изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл.
149, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
ИЩЦА: Моля съда да уважи исковата ми молба, като допусне развод и възстанови
предбрачното ми фамилно име.
АДВ. Д.: Моля да се прекрати брака с развод. Бе установено, че бракът е съществувал
само няколко месеца, и с оглед дългата фактическа раздяла, се явява дълбоко и непоправимо
разстроен, и не може да продължи. Доверителят ми изразява съгласие за прекратяване на
брака и съпругата му да си възстанови предбрачната си фамилия, без съдът да се произнася
по въпроса за вината.
СЪДЪТ намери делото за напълно изяснено от правна страна, поради което и на
основание чл. 149, ал. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА устните състезания за приключени и посочи на страните, че ще обяви
решението си по делото на 09.04.2021 г.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12.03 часа.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
Секретар: _______________________
4