РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 101525
гр. С., 16.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20231110136479 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Сити
Кеш“ ООД срещу Е. Б. Н., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника за суми по договор за потребителски кредит, сключен на 10.06.2022г.
Със заявлението се иска присъждане на сумите:
- 1200.00 лева – главница;
- 329.19 лева - възнаградителна лихва за периода от 10.06.2022г. до 12.06.2023г.;
- 1594.91 лева – договорна неустойка за периода 10.06.2022г.-12.06.2023г. по чл.6.2 от
Договора;
- 156.47 лева – мораторна лихва за периода 01.09.2022г. – 01.06.2023 г.;
- 312.41 лева – договорна неустойка за забава, начислена еднократно на 09.10.2022г.
по чл. 7 от Договора вр. с Тарифа и ОУ на дружеството и
- 135.00 лева – разходи за събиране на вземането.
Съдът намира, че по отношение на търсената неустойка заявлението следва да се
отхвърли по следните съображения:
Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по потребителските
договори и ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за
недължими – аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.
Сключеният между „Сити Кеш“ ООД и Е. Б. Н. договор за заем има характер на
потребителски договор.
1
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Със
задължителна практика в ТР на ОСТК №1/2009г. /т.3/ е дадено разяснение, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да
се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора и то служебно от
съда /и без направено в тази насока възражение/, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии – естество на задължението, което се обезпечава с
уговорената неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената
неустойка и на неизпълнението, от което произтича, съотношение на размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Неустойките в настоящия случай са санкционна и в двете хипотези на чл. 37 ОУ,
респ. чл. 6.2 Договора, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но
същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от неизпълнението, независимо от размера й. Начислени по този начин,
неустойките са по същество добавък към възнаградителната лихва на търговеца –
заемодател, и поради това го обогатява неоснователно, което противоречи на принципа за
справедливост в гражданските правоотношения. С нея рискът от оценката на
кредитоспособността на потребителя се прехвърля неоправдано към ответника, което е
недопустимо и от гледна точка на това, че именно заемодателят е този, който следва да
извърши преценка на риска от отпускане на заема на база събраната предварителна
информация, която дейност е част от упражняваното от него занятие. Изхождайки от тези
мотиви, съдът намира уговорките за неустойка за противоречаща на добрите нрави и поради
това нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради което отхвърля заявлението в тази
част. Освен това, клаузите за неустойка противоречат и на чл. 33, ал. 1 и ал. 3 ЗПК. При все
това, клаузите, включително по чл. 6.2 от договора, на която се позовава заявителя,
противоречи и на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. В допълнение, клаузата за неустойка за забава не
е ясно формулирана, поради което трудно може да се изведе наличието на задължението.
Поради неоснователността на искането за присъждане на възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство, неоснователна се явява и акцесорната
претенция за заплащане на законна лихва.
В частта на заявената претенция за присъждане на сумата от 135,00 лева – разходи по
събиране на вземането, съдът също счете, че то се основава на нищожна клауза отново по
съображения, че дейностите по отчет на договорите е задължение на кредитора да положи
грижата на добрия търговец при водене на делата си и начисляването на допълнителна такса
за това е в нарушение на добрите нрави и също води до скрито оскъпяване на заема.
Като последица от частичното отхвърляне на исковата претенция са и коригираните в
издадената заповед суми за разноски, а именно – 33.71 лева държавна такса /за горницата до
74.56 лева не се присъжда/, както и 22.60 лева – юрисконсултско възнаграждение,
2
определено по НЗПП в размер на 50.00 лева и присъдено съобразно уважената част от
исковата претенция /за горницата до 50.00 лева не се присъжда/. Тъй като са разноски в
заповедното дело, а не заявени за присъждане вземания, не се дължи отделен диспозитив за
частичното им отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
подадено от „Сити Кеш“ ООД, в частта относно сумата от 1594.91 лева – договорна
неустойка за периода 10.06.2022г.-12.06.2023г. по чл.6.2 от Договора; 312.41 лева –
договорна неустойка за забава, начислена еднократно на 09.10.2022г. по чл. 7 от Договора
вр. с Тарифа и ОУ на дружеството и 135.00 лева – разходи за събиране на вземането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3