СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Г" въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
при участието на
секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски
въззивно гражданско дело № 120 по описа
на съда за 2020 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение №
228206/29.09.2019г. по гр.д. № 27116/2016г. по описа на Софийски районен съд,
75 състав ответникът, „Ф.Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление,*** е осъден да заплати на „Д.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** на основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 266, ал.1 от ЗЗД сумата от 16 064,66 лева, представляваща дължимо възнаграждение по Протокол
№ 10/11.07.2012г. за извършени строително-монтажни работи /СМР/ - монтаж на
ъгли около врати, изработени от ламарина с PVC покритие, дебелина 0,5мм, цвят по RAL
9002, изработка, доставка и
монтаж на не изолирана секционна врата с размери 5000х3980мм и вградена
пешеходна врата, задвижване с ел. мотор – сграда 2 изработка, доставка и монтаж
на изолирана секционна врата с размери 1190х2150 мм еднокрила за сграда 1,
коридор към котелно, към склад и изработка, доставка и монтаж на стоманена
топлоизолирана пожароустойчива врата с размери 3200х3050мм двукрила за сграда 1
по Договор за строителство от 29.09.2011г. С решението съдът е отхвърлил иска
за разликата до пълния предявен размер от 16 759,15 лева.
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „Ф.Л.“ ЕООД. Процесуалният представител адв. Г. поддържа, че договорът между страните бил формален като съдържал строго определен срок и начин на приемане на работата, издаване на фактури плащане. Сочи че предмет на договора бил не изграждането на цялата сграда, а само на част от дейностите – основи, довършителни работи и В и К/ като по изграждането на сградата са работили още 5 дружества с които ответникът бил в договорни отношения. Счита че не било доказано извършването на дейностите предмет на производството, тъй като приемо-предавателения протокол бил подписан от лице което няма представителна власт за ищеца и липсвало подпис на представител на ответника. Ето защо моли за отмяна на решението и постановяване на друго с което исковете се отхвърлят изцяло.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от „Д.“ ЕООД, с който се взема становище за нейната неоснователност. Сочи че по безспорен начин било установено извършването на процесните СМР и ответникът не бил доказал твърденията си че тези работи са извършени от друго лице. Моли за потвърждаване на решението в тази му част.
Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Д.“ ЕООД. Въззивникът-ищец чрез процесуалният си представител адв. Д. поддържа че първоинстанционното решение е недопустимо и като такова следва да се обезсили в тази му част, тъй като е постановено по нередовна искова молба. Сочи че първоначално искът бил предявен за цената на всички СМР по двата процесни протокола №9/03.05.2012г. и № 10/11.07.2012г., към Договор за строителство от 29.09.2011г. Изтъква че с молба от 18.04.2016г. поискал намаляване на размера на иска като уточнил, че не претендирал целите цени за някои от извършените работи по протокол № 10/11.07.2012г., но липсвало изявление, че не претендира плащане на други СМР извън посочените в молбата от 18.04.2016г. Счита че съдът неправилно е определил предмета на делото в проектодоклада, който впоследствие бил обявен за окончателен. Ето защо моли за уважаване на жалбата, обезсилване на решението и връщане на делото на районния съд за произнасяне в тази му част.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба на ищеца.
С протоколно определение от 28.04.2021г., съдът е констатирал че исковата молба е нередовна и е дал указания да посочи на какво основание претендира процесната сума като индивидуализира предмета на договора от който черпи права като посочи какво е конкретното възнаграждение по него и за какви дейности същото се дължи. Дадени са указания да посочи какъв е размерът на сумата, която претендира в рамките на заявената висяща претенция за всяка дейност и ако претендира сумата като частичен иск – да каква сума е предявен частичният иск и от каква сума той е частичен.
С молба от 02.11.2021г. ищецът „Д.“ ЕООД е изпълнил дадените указания.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявен е за разглеждане иск с
правно основание чл. 79, ал.1 във
вр. с чл. 266, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната
му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
В тази връзка неоснователни се явяват възраженията срещу първоинстанционното решение въведени в жалбата на въззивника-ищец. Действително въззивният съд е констатирал нередовност на исковата молба, но тази нередовност е била отстранена от ищеца с молба от 02.11.2021г. в която ищецът е уточнил на какво основание претендира процесната сума, индивидуализирал предмета на договора от който черпи права и е посочил какво е конкретното възнаграждение по него и за какви дейности същото се дължи. посочи какъв е размерът на сумата, която претендира в рамките на заявената висяща претенция за всяка дейност и ако претендира сумата като частичен иск – да каква сума е предявен частичният иск и от каква сума той е частичен.
При това положение настоящият състав намира че указанията са изпълнени.
Съгласно разясненията дадени в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 09.12.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2013 Г., ОСГТК НА ВКС и ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е, че аналогично на разпоредбата на чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.), чл. 270 ГПК /в сила от 01.03.2008 г. / не предвижда обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане при нередовност на исковата молба, откъдето следва, че въззивният съд сам следва да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, като при неизпълнение на указанията да обезсили решението на първата инстанция и да прекрати производството в изпълнение на общо предоставеното му правомощие по чл. 270, ал. 3 ГПК.
Ето защо въззивният съд намира решението за допустимо, в обжалваната от ищеца част, а неговата жалба предвид липсата на други изложени оплаквания следва да се остави без уважение.
По отношение на неговата правилност настоящият състав намира следното:
Договорът за изработка, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл. 258 - чл. 269 от ЗЗД, е неформален и писмената му форма не е условие за неговата действителност. Поради това неговото сключване, респективно възлагането на конкретна работа, може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение е обусловено от приемане на работата от възложителя /чл. 264, ал. 1 ЗЗД/. Приемането на извършената работа обхваща два момента: 1/ фактическото получаване на конкретно изработеното от поръчващия и 2/ признанието, че изработеното съответства на поръчаното. Законът не съдържа формални изисквания за начина на приемането, поради което доказването на такова може да бъде извършено с всички допустими от ГПК доказателствени средства.
Не се спори във въззивното производство, че между „Д.“ ЕООД /в качеството
му на изпълнител/ и „Ф.Л.“ ЕООД /в качеството му на възложител/ на 29.09.2011г.
бил сключен договор за строителство по силата на който ищецът се задължил да
изпълни строителни и монтажни работи /СМР/ за обект „Цех за дървена дограма“ в
с. Мусачево. Обемът и видовете работи подлежащи на извършване били отделени в
приложение № 1 от договора. Било
уговорено възнаграждение в размер на 600 881,13 лева което не било окончателно
като било уговорено, че извършените СМР ще бъдат отчитани и разплащани по
действително извършени количества работа.
В чл. 2.3. от договора било уговорено, че изпълнените количества по
видове СМР се отчитат при двустранна среща между представители на Изпълнителя и
Възложителя които проверяват и подписват протокол обр. 19 въз основа на който в
срок от три дни се издава фактура от изпълнителя за разплащане на възложителя.
Първият спорен въпрос, въведен първоначално с първия отговор, а
впоследствие и с въззивната жалба на въззивника- ответник е дали СМР за които
ищецът претендира изпълнение били предмет на договора.
Ищецът претендира заплащане на дължимо възнаграждение за извършени
строително-монтажни работи /СМР/по протоколи обр. 19 - № 9 - Превоз
на бетонни отпадъци до депо; Механизиран изкоп с транспорт до депо; Направа на
кофраж; Армировка на заварена мрежа; Бетон В20 и по Протокол № 10/11.07.2012г.
- монтаж на ъгли около врати, изработени от ламарина с PVC покритие, дебелина 0,5мм, цвят по RAL
9002; изработка, доставка и
монтаж на не изолирана секционна врата с размери 5000х3980мм и вградена
пешеходна врата, задвижване с ел. мотор – сграда 2 изработка, доставка и монтаж
на изолирана секционна врата с размери 1190х2150 мм еднокрила за сграда 1,
коридор към котелно, към склад и изработка, доставка и монтаж на стоманена
топлоизолирана пожароустойчива врата с размери 3200х3050мм двукрила за сграда 1.
Видно от приложение № 1 /находящо се на л. 20-27 от производството/ което
е подписано и неоспорено от ответника,
строително-монтажните работи предмет на настоящото производство са били част от
възложената на ищеца работа. В този смисъл е и заключението на вещото лице по
допусната съдебно-техническа експертиза.
Ето защо следва да се приеме че процесните СМР са били предмет на
договора.
Следващият спорен въпрос е дали СМР са били извършени действително.
Видно
от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
което настоящият състав кредитира като пълно, безпристрастно и задълбочено, СМР
означени в протокол № 9 и протокол № 10 са извършени съобразно изискванията на
чл. 169 от ЗУТ и същите са били предвидени с одобрения архитектурен проект.
При
това положение следва да се приеме, че строително-монтажните работи, описани в
протоколи № 9 и №10 са действително извършени.
На
следващо място следва да се приеме че процесните СМР са извършени именно от
ищеца за което свидетелстват показанията на разпитаните в производството пред
първа инстанция свидетелиД.Н.Н.и Р.И.Р.. Свидетелите заявяват, че описаните в
протоколите СМР са извършени от ищовото дружество. Действително двамата
свидетели са били служители на „Д.“ ЕООД, като, свидетелят Р.е бил служител на ищеца и към датата на
разпита. Въпреки това техните показания следва да се кредитират като пълни,
логични, задълбочени и безпротиворечиви, а освен това и кореспондират на
останалия доказателствен материал.
Неоснователно
е възражението на ответното дружество за недължимост на претендираната
главница, тъй като работата не е приета по предвидения в договора начин /с
подписване от двете страни на протокол обр.19/. Установяването на изпълнената и
приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства,
включително с писмени и гласни доказателства. От събраните по делото доказателства
- писмени и гласни, анализирани в тяхната съвкупност, се установява по категоричен
начин, че възложените СМР е бил изготвен от ищеца, предаден на ответника
и е бил приет и като са издадени необходимите
актове по ЗУТ. На следващо място приемането на работата може да стане и с
конклудентни действия, каквото е извършено и в настоящия случай. /в този смисъл
виж РЕШЕНИЕ № 178 ОТ 13.10.2017 Г. ПО Т. Д. № 638/2017 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА
ВКС; РЕШЕНИЕ № 65 ОТ 16.07.2012
Г. ПО Т. Д. № 333/2011 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 7 ОТ 22.02.2011 Г.
ПО Т. Д. № 264/2010 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 266098 ОТ 14.10.2021 Г. ПО В. ГР. Д. № 2715/2021 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД и др./.
При това положение въззивната жалба на ответника
се явява неоснователна.
Ето
защо настоящият състав намира за установено че са налице предпоставките за
уважаване на претенцията по чл. 266 от ЗЗД.
Доколкото обаче във въззивната жалба на ищеца не
са изложени никакви конкретни оплаквания по отношение на правилността на
първоинстанционното решение, а въззивинят съд е ограничен от разпоредбата на
чл. 269 ГПК,
първоинстационното решение следва да се потвърди изцяло.
По
отношение на разноските.
Тъй
като и двете въззивни жалби са оставени без уважение, страните нямат право на
разноски.
Настоящото
решение не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.3 от ГПК,
предвид цената на иска и търговският характер на спора.
Мотивиран
от гореизложеното:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 228206/29.09.2019г. по гр.д. № 27116/2016г. по описа на Софийски
районен съд, 75 състав.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.