М О Т И В И
към присъда №15/23.06.2014г.
по НОХД №67/2014 г.
по описа на Окръжен съд гр.Силистра
Окръжна прокуратура- гр. Силистра е внесла обвинителен
акт срещу
Е.Г.А. за това, че :
На 10.11.2013 г. около 05,00 часа по път 1-7
Силистра-Шумен, км 27+100, при управление на лек автомобил марка „Ауди" с
per. № СС 3877 АК, в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта 1,37
на хиляда, установено с протокол за химическа експертиза № 1587/12.11.2013 г./
е нарушил следните правила за движение:
- чл. 5, ал.З, т.1 от ЗДвП - управлявал
МПС след употреба на алкохол;
- чл.20, ал.1 от ЗДвП- не е контролирал
непрекъснато МПС, което управлява;
-
чл.21, ал.1 от ЗДвП - управлявал извън населено място МПС със скорост от 160 км/ч, при максимално
допустима 90 км/ч,
при
което е допуснал ПТП, в следствие на което по непредпазливост е причинил
смъртта на В Н.С., с ЕГН **********,*** - престъпление по чл. 343, ал. 3, буква
„б", вр. с чл.342, ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия и неговия защитник е допуснато
производството по делото да се проведе по реда на Глава 27 от НПК в хипотезата
на чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият А., предвид допуснатото предварително
изслушване, признава изцяло изложените факти в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
На основание чл.76 от НПК в хода на съдебното
производство бяха конституирани в качеството им на частни обвинители М.Н.С., Н.С.Ю., Р. Ю.Ю..
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита за доказано, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 343, ал. 3,
буква „б", вр. с чл.342, ал.1 от НК. Моли съдът да му наложи наказание по
вид и размер адекватно на степента на обществена опасност на извършеното, а
именно наказание в средния размер лишаване от свобода, което следва да се
редуцира.
Повереникът на частните обвинители счита
инкриминираното деяние за доказано по безспорен начин, подържа тезата на
публичния обвинител.
Защитникът на подсъдимия моли съдът да наложи наказание по-ниско от исканото, излага доводи
в тази насока.
В даденото му право на последна дума подсъдимият заявява,
че съжалява за станалото.
Подсъдимият Е.Г.А. е правоспособен водач на МПС като е
придобил СУМПС на 23.02.2011 г. До момента на настъпване на деянието спрямо
него са издавани няколко наказателни постановления за административни нарушение
по ЗДвП. Това се установява от приложената справка по делото. Същият е осъждан за общо две
престъпления по транспорта - с присъда на PC Силистра, постановена по НОХД №
1168/2009 г., влязла в сила на 08.12.2009 г. за престъпление по чл.343б, ал.1
от НК и за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. с ал. 1 НК е наложено общо
наказание по реда на чл.23 НК от три месеца лишаване от свобода, което
изтърпяване на осн. чл. 66 НК е било отложено за изпитателен срок от три
години.
На 09.11.2013 г. пострадалият В Н.С. имал рожден ден и
решил да почерпи свои приятели. В магазин в с. Яребица, общ. Дулово, срещнал
св. А.Ю. и се уговорили да отидат вечерта с неговата кола до гр. Силистра. Около
21,30 часа В С., сестра му св. М.С., св. Е.С. и св. А.Ю. *** с автомобил
„Мерцедес" с per. № СС 6627 РВ, управляван от св. Ю.. Към компанията се
присъединили св. Г. и негова приятелка и около 22,30 часа отишли първо в
пицария „Верона", след това в пицария „Стоп". Около полунощ групата
младежи отишли в дискотека „Руж". До него момент пострадалия С. бил изпил
200 гр. водка. В дискотеката поръчали бутилка уиски. Около 02,30 часа в
дискотеката дошъл подс. Е.А., по прякор „М.", който бил познат на повечето
от празнуващите младежи. С изключение на св. А.Ю. всички употребили алкохол. Около
04.00 часа рещили да се прибират. Тръгнали към с. Айдемир като в автомобила на
св. Ю. пътували св. Г. и приятелката му, а в автомобила, управляван от
обвиняемия пътували пострадалия В С. и сестра му М.. В кв. Деленките пръв
пристигнал автомобила на св. А., а след известно време и автомобила, който
управлявал обвиняемия. По предложение на М.С. двата автомобила се отправили към
околовръстният път над с. Айдемир под предлог да погледат отвисоко светлините
към града. Там В С., Е.А., М.С. и св. Г. си „завили" цигара с марихуана и
започнали да я пушат като си я подавали последователно. Като видял какво правят
св. Ю. се прибрал в колата си, където спял св. Е.С.. Той се разбудил и като
разбрал какво правят се заканил, че ще слезе да ги шамари и поискал да си
тръгват. След изпушването на цигарата си тръгнали. Минали покрай бензиностанция
„ОМВ" в гр. Силистра, където спрели за кратко и след това продължили за
гр. Дулово. Пострадалия и сестра му М. пътували в колата на подсъдимия, който
казал преди това на св. Ю., че ще кара след него, защото той не бил пил и ако
„срещнат" полицаи да спрат първо него.До края на с. Калипетрово подс. Е.А.
карал след автомобила на св. Ю. и непосредствено след указателната табела го
изпреварил и продължил със скорост по-висока от неговата.
От показанията на св. М.С. се установява /л.31-32/, че
брат й В е седнал на предната седалка до водача, а тя е седнала на задната
седалка. Още при тръгването от бензиностанция „ОМВ" св. А.Ю. е предупредил
подсъдимия да кара след него и внимателно. М.С. е била без поставен предпазен
колан. От мястото, където е седяла е виждала добре как подсъдимия е управлява.
Видяла е как след изхода на гр. Силистра подсъдимия е изпреварил автомобила,
управляван от св. Ю. и рязко е увеличил скоростта. Подсъдимия е управлявал
държейки волана с една ръка и е разговарял през по-голяма част от времето с
пострадалия, на когото е изтъквал колко добре вози автомобила, че е имал шеста
скорост. Свидетелката С. е забелязала как брат й прави знаци /жестикулиране/ с
ръка към обвиняемия за намаляване на скоростта. При навлизане в зоната на
местопроизшествието /дясна крива линия на пътния участък/ подсъдимият е
продължавал да държи волана с една ръка. Свидетелката забелязала рязко завиване
надясно и усетила, че автомобила няма да може да вземе завоя, видяла
напускането на пътното платно и започналото преобръщане на автомобила. След
окончателното установяване на автомобила в покой св. С. се намирала извън автомобила.
Намерила брат си. Той казал първоначално, че не го боли никъде. Обвиняемия
казвал, че не може да стане и че му е студено. М. намирила телефона на
обвиняемия и от него се обадила на св. А.Ю.. Позвъняването заварило св. Ю. ***.
Вдигнал и по телефона чул гласа на св. М.С., която му казала, че са
катастрофирали. Св. Ю. я помолил да се успокои и да му каже, къде точно се
намират, но тя не могла да му каже, за това той я попитал дали са минали с.
Черковна, а тя му казала, че не са минали. Веднага събудил св.Е.С. и му казал
какво е станало и тръгнали в обратната посока да ги търсят. Преди гр. Алфатар
видял М.С. на пътя и спрял до тях. Св. Ю. видял, че В С. лежи в нивата по гръб.
Св. Ю. позвънил за помощ на телефон 112 и разговарял диспечер на който обяснил
къде се намират и че трябва спешно линейка. Известно време след подаването на
сигнала за ПТП на место е пристигнал екип на КАТ. Когато отишли пътните полицаи
В С. бил още жив и говорел неразбираемо. След известно време св. Ю. отново
звънял на 112. Регистрирани са след това още две обаждания до тел. 112 от
подсъдимия, който също бил разтревожен от забавянето на линейката След около 10
минути от първото обаждане В С. спрял да издава хрипове, а когато св. Ю.
светнал в очите му видял, че те не реагират на светлина, тогава казал на
останалите лица, че В е починал.
От назначената съдебномедицинска експертиза и видно от
заключението на вещото лице непосредствената причина за смъртта на В С. си
дължи на тежка несъвместима с живота гръдна травма с цялостно счупване на
лявата ребрена дъга, масивно разкъсване на долния лоб на левия бял дроб с тежка
контузия с кръвоизлив в трахеята и бронхите, довели до остра дихателна недостатъчност,
поради масивният белодробен кръвоизлив, /л.61 - л.64/ Уврежданията на
пострадалия са причинени пожизнено по общия механизъм на удари с или върху тъпи
предмети и може да бъдат получени при ПТП.
От заключението на назначената химическа експертиза за
наличие на алкохол в кръвта на пострадалия В С. е видно, че е установен етилов
алкохол в количество от 1,78 промила-л.56.
Видно от заключението на вещите лица по назначената
тричленна авто-техническа експертиза /л. 74-79/ при настъпването на ПТП автомобилът
е бил технически изправен, движел се е извън населено място - път I, след гр.
Алфатар в посока гр. Дулово при километър 27+100, по влажен, но не хлъзгав
асфалтов участък при преминаване през дясна крива с радиус от около 348 м. и положителен напречен
наклон от 6,5 %. Критичната за завоя скорост при конкретните пътни условия е
около 145 км.ч,
а скоростта на движение е била около 160 км.ч.
При конкретните пътни условия на настъпването на
произшествието подсъдимия е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на произшествието при движение със скорост много по-ниска от
критичната за завоя и без употреба на алкохол.
Видно от протокола за химическо изследване на кръвта
на подс. А. № 1587/12.11.2013 г. - л.58 се доказва наличието на етилов алкохол
с концентрация 1,37 промила.
В
хода на разследването и изготвена и съдебномедицинска и фармацевтична
експертиза за установяване на влиянието на употребената марихуана на
физико-психическите способности и възприятия от подсъдимия /л.86-88/. Видно от
заключението на вещото лице подсъдимия се е намирал в средна степен на
алкохолно опиянение, а комбинацията между алкохол и марихуана потиска
значително повече функцията на централната нервна система, нарушава се
краткосрочната памет, пространствената ориентация и редица др. отрицателни
въздействия. От друга страна установената концентрация на алкохол не се влияе
от употребата на наркотичното вещество.
Описаната фактическа обстановка се установява от обясненията
на подсъдимия, показанията на свидетелите, както и от писмените доказателства
по делото, автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, и др.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2
от НПК и приетите по делото доказателства, събрани в хода на проведеното ДП № СС
167/2013 г. по описа на ОДМВР - Силистра.
Гореописаните доказателства, обсъдени в своята
съвкупност и поотделно, по безспорен и категоричен начин установяват описаната
фактическа обстановка в обвинителния акт, авторството на деянието и вината на подсъдимия
Едиз Г.А..
Предвид събраните по делото доказателства категорично
се установява, че подсъдимия А. е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение.
С деянието си подсъдимият А. на 10.11.2013 г. около
05,00 часа по път 1-7 Силистра-Шумен, км 27+100, при управление на лек
автомобил марка „Ауди" с per. № СС 3877 АК, в пияно състояние /с
концентрация на алкохол в кръвта 1,37 на хиляда, установено с протокол за
химическа експертиза № 1587/12.11.2013 г./ е нарушил следните правила за
движение:
- чл. 5, ал.З, т.1 от ЗДвП - управлявал
МПС след употреба на алкохол;
- чл.20, ал.1 от ЗДвП- не е контролирал
непрекъснато МПС, което управлява;
-
чл.21, ал.1 от ЗДвП - управлявал извън населено място МПС със скорост от 160 км/ч, при максимално
допустима 90 км/ч,
при което е допуснал ПТП, в следствие на което по
непредпазливост е причинил смъртта на В Н.С., с ЕГН **********,***.
Тъй като извършеното престъпление е формално, то е
довършено със самото осъществяване на изпълнителното деяние. Подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние и то се е изразило в боравене от него с
различни лостове за управление на МПС, в резултат на което, са приведени в
движение механизмите му. Подсъдимият е управлявал моторно превозно средство по
смисъла на чл. 150а, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
От
обективна страна: подсъдимият Е.Г.А. на
10.11.2013 г. около 05,00 часа по път 1-7 Силистра-Шумен, км 27+100, при
управление на лек автомобил марка „Ауди" с per. № СС 3877 АК, в пияно
състояние /с концентрация на алкохол в кръвта 1,37 на хиляда, установено с
протокол за химическа експертиза № 1587/12.11.2013 г./ е нарушил следните
правила за движение:
- чл. 5, ал.З, т.1 от ЗДвП - управлявал
МПС след употреба на алкохол;
- чл.20, ал.1 от ЗДвП - не е контролирал
непрекъснато МПС, което управлява;
- чл.21, ал.1 от ЗДвП - като е управлявал
извън населено място МПС със скорост от 160 км/ч, при максимално
допустима 90 км/ч,
при което е допуснал ПТП, в следствие на което по непредпазливост е причинил
смъртта на В Н.С., с ЕГН **********,***. Посочените нарушения на правилата за
движение по пътищата са в пряка причинно следствена връзка с последвалото ПТП
при което е загинал В С.. Престъплението е квалифицирано по тежко наказуемия
състав на чл. 343, ал.З, б. „б" НК заради това, че деянието е извършено в
пияно състояние.
От
субективна страна - налице е
непредпазливо деяние, като настъпилите обществено опасни последици са в пряка
причинна връзка с виновното поведение на А., който е нарушил разпоредбите на
ЗДв.П и ППЗДв.П.
Нарушавайки, описаните по-горе, разпоредби
на ЗДв.П и ППЗДв.П, подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
С оглед на всичко изложено по-горе, съдът счита, че подс.
Едиз Г.А. е извършил престъпление по чл. чл. 343, ал. 3, буква „б", вр. с
чл.342, ал.1 от НК.
Относно
определеното наказание:
При определяне на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36 от НК относно
целите на наказанието, съобразявайки предвиденото от закона наказание за
извършеното престъпление, както и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, според която норма в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия,
при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при
условията на чл.58а от НК. Според редакцията на чл. 58а, ал. 1 от НК при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 НПК, съдът
определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите на
общата част, т.е. при условията на чл. 54 от НК и намалява така определеното
наказание с една трета. Според разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК в случаите,
когато едновременно са налице условията на ал. 1 и условията на чл. 55 от НК,
съдът прилага само чл. 55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца.
Съдът приема
като смекчаващо отговорността обстоятелство опита на подсъдимия да потърси
помощ, видно от представената справка
от „Районен център 112" гр. Русе (стр.101), А. е подал два сигнала
задопуснатото произшествие и е искал да се изпрати линейка, за да окаже помощ
на В С., оказал съдействие на пострадалите в ПТП. Съдът прши4ема като
смекчаващи вината обстоятелства и положителните
характеристични данни, представени в съдебно заседание.
Съдът установи като отегчаващо отговорността
обстоятелство настъпилите тежки последици в резултат на инкриминираното деяние.
Като изключително отегчаващи отговорността обстоятелства обвинението счита
предишното осъждане за престъпления по транспорта, като престъплението по 3436,
ал.1 НК - управление на МПС след употреба на алкохол над 1,2 на хиляда.
Предишните нарушения на ЗДвП, които са санкционирани
по административен ред също следва да се преценят като отегчаващи отговорността
фактори.
Причините за извършване на престъплението са принизено
правосъзнание, недостатъчни морално-волеви задръжки, подценяването на редица
фактори от значение за безопасността на движение.
Настоящият състав намира, че направеното самопризнание
не трябва да се преценява като смекчаващо вината обстоятелство, доколкото то е
основание за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК. Освен това,
съгласно съдебната практика (Решение № 1085/30.12.2005 г. по н. д. № 577/2005
г., ВКС, III н.о.) самопризнанието представлява смекчаващо вината обстоятелство
само когато има процесуална стойност. Такава то няма в конкретния случай.
Поради това не е налице превес отегчаващите отговорността
обстоятелства. Съдът прецени при тези обстоятелства, че не може да приложи чл.
55 от НК при определяне на наказанието, тъй като не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
На основание чл. чл. 343, ал. 3, буква „б", вр. с
чл.342, ал.1от НК, вземайки предвид доказателствата по делото, обществената
опасност на извършеното и на подсъдимия, липсата на изключителни смекчаващи и наличието
на много отегчаващи вината обстоятелства, съдът определи наказание лишаване от
свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което на основание чл. 373, ал.2 от НПК и чл.
58а, ал. 1 от НК намали с 1/3 до ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ
МЕСЕЦА. Съдебният състав намира, че така определеното наказание е справедливо и
ще изпълни целите на наказанието - да се поправи и превъзпита подсъдимия, да му
окаже необходимото
сплашващо въздействие и да се въздейства
предупредително и върху останалите членове на обществото.
Да се
освободи ли подсъдимия от изтърпяване на наказанието и какъв да бъде изпитателния
срок при евентуално условно осъждане:
Съдът прецени, че определеното общо наказание НЕ може да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.
1 от НК. Подсъдимият А. към момента на извършване на престъплението е осъждан,
определяно му е наказание лишаване от свобода преди да извърши деянието
по настоящото наказателно производство. Следователно изпълнението на наложеното
наказание по настоящото наказателно производство не може да бъде отложено.
По
първоначалния режим и типа затворническо заведение за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода:
Съдът определи изпълнението на наказанието на определеното общо наказание да
започне в МЛС - затвор при първоначален строг режим на основание чл. 61, т. 2
във вр. с чл. 60, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража, тъй като подсъдимия вече има влезли в сила присъди, по които му е
определено наказание лишаване от свобода. В тази връзка е и съдебната практика
по чл. 59 - 61 отЗИНЗС на Върховния касационен съд.
На основание чл.343г от НК, лишава подсъдимият Е.Г.А. от
право да управлява лек автомобил за срок от
ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА Е.Г.А.
със снета по горе самоличност да заплати
на частните обвинители Н.С.Ю. – ЕГ№**********, Р.Ю.Ю. – ЕГ№**********, М.Н.С.-ЕГ№**********,***, общо
сумата от 1000лв. /хиляда лева/, представляваща направени от тях разходи
по делото.
ОСЪЖДА Е.Г.А.
със снета по горе самоличност да заплати
по сметка на ВСС сумата от 300лв. и 14 ст. /триста лева и четиринадесет
ст./, представляващи направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Е.Г.А.
със снета по горе самоличност да заплати
по сметка на ОД на МВР гр. Силистра сумата от 845лв. 70 ст. /осемстотин
четиридесет и пет лв. и седемдесет ст./, представляващи направени разноски по
делото по досъдебното производство.
По
мярката за неотклонение:
Съгласно чл. 57 от НПК, мерките за неотклонение се
вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление
или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда. Като взе
предвид наложеното наказание на подсъдимия на основание чл. 309, ал. 2 от НПК
съдът потвърди взетата МНО.
Съдът се произнесе и по веществените
доказателства по делото.
Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: