№ 81
гр. Сливница, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20201890200462 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „********“ ЕООД, с която на основание чл.
59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 23-
003561/18.09.2020 г., издадено от Е.И.А. – директор Дирекция „Инспекция по
труда – Софийска област“ към ИА „Главна инспекция по труда“, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 5000 лева.
В жалбата се посочва, че не е приложен правилно материалния закон, а
конкретното нарушение не е извършено. Излагат се доводи и за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – на чл. 40, ал. 1, чл. 42, ал.
1, т. 7 от ЗАНН, както и несъответствие между АУАН и НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява
от адв. М., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. В., който оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери изцяло
атакуваното наказателно постановление, анализира събраните
доказателствени материали (изцяло и в съвкупност), взе предвид законовите
разпоредби, намира за установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
1
Жалбоподателят „********“ ЕООД развивал дейност като предприятие,
което осигурявало временна работа. „********“ ЕООД бил регистриран за
извършването на тази дейност с удостоверение № 79 от 21.07.2014 г. на
Министерството на труда и социалната политика със срок до 21.07.2019 г.
На 28.08.2019 г. между „********“ ЕООД като изпълнител и „Ю.Б.“
ЕООД като възложител, бил сключен договор за предоставяне на изнесени
услуги, по силата на който изпълнителят „********“ ЕООД се задължил да
подпомага срещу възнаграждение възложителя в дейността му по
разтоварване на контейнери в логистичната база на възложителя. В договора
било уговорено „********“ ЕООД да извършва подпомагането със свой
персонал. Договорът бил сключен за срок от 12 месеца до 01.09.2020 г.
На 25.10.2019 г. „********“ ЕООД подал заявление за регистрация на
предприятие, което осигурява временна работа с рег. № 10-00-
14339/25.10.2019 г. С решение № 21 от 10.12.2019 г. на зам. министъра на
труда и социалната политика било отказано да бъде издадено ново
удостоверение за регистрация на жалбоподателя ********“ ЕООД като
предприятие, което осигурява временна работа.
Междувременно на 01.11.2019 г. между „********“ ЕООД и „Ю.Б.“
ЕООД бил сключен договор за услуги, по силата на който „Ю.Б.“ ЕООД
възложил на „********“ ЕООД да извършва срещу възнаграждение услугата
по подбор, намиране и отдаване на персонал под наем. Услугата обхващала
администриране на трудовите договори на служителите. Договорът бил
сключен за срок от 12 месеца от датата на пописването му.
На 28.07.2020 година свидетелите Г.Г., К. К. и АД. К. - служители при
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” извършили проверка по
спазването на трудовото законодателство на обект: дистрибуционен център на
„Ю.Б.“ ЕООД с адрес гр. Б., ул. „Л.Л.“ № 1. Проверката е продължила по
документи на 10.08.2020 г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“. При проверката е представен договор за услуги от
01.11.2019 г., сключен между „Ю.Б.“ ЕООД и „********“ ЕООД, от който е
констатирано, че жалбоподателят в качеството му на предприятие, което
предоставя временна заетост по смисъла на параграф 1, т. 17 от ДР на КТ
осъществява дейност по осигуряване на временна работа без регистрация в
Агенцията по заетостта. Проверяващите са констатирали, че по силата на
посочения договор жалбоподателят се е задължил по възлагане на „Ю.Б.“
ЕООД да подбира, намира и отдава под наем персонал срещу заплащане.
Представена е писмена декларация от „Ю.Б.“ ЕООД, че общият брой на
лицата, които използват от предприятие за временна заетост е 58 като 31 от
тях са предоставени от жалбоподателя. Проверяващите установили, че на
територията на дистрибуционния център на „Ю.Б.“ ЕООД се намират както
работници на „Ю.Б.“ ЕООД, така и работници на „********“ ЕООД.
За констатираното нарушение на 10.08.2020 г. свидетелката Г. ЦВ. Г. –
гл. инспектор при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”
2
съставила срещу „********“ ЕООД Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 23-003561.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е представил писмени
възражения, с които оспорва нарушението.
Въз основа на съставения АУАН, на 18.09.2020 г. инж. Е.И.А. –
директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” - С. издала и
процесното НП, в което били отразени обстоятелствата по нарушението,
фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация по
чл. 107р, ал. 7 от КТ, като с този административно-наказателен акт на
жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 5000 лева.
Фактическите обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните по делото свидетели – Г. ЦВ. Г., К. Г. К., В. ЦВ.
СТ., М. Н. П., ИВ. В. Т.; събраните по надлежния процесуален ред на чл.283
от НПК писмени доказателства: съставеният АУАН № 23-003561 от
10.08.2020 г., протокол № ПР2021210 за извършена проверка от 07.08.2020 г.,
договор за предоставяне на изнесени услуги от 28.08.2019 г., сключен между
„Ю.Б.“ ЕООД и „********“ ЕООД, договор за услуги от 01.11.2019 г.,
сключен между „Ю.Б.“ ЕООД и „********“ ЕООД, заповед за прекратяване
на трудово правоотношение № 01841/19.06.2020 г., трудов договор № 02225
от 24.10.2019 г., трудов договор № 02224 от 24.10.2019 г., трудов договор №
02226 от 24.10.2019 г., заявление за регистрация на предприятие, което
осигурява временна работа с рег. № 10-00-14339/25.10.2019 г., решение № 21
от 10.12.2019 г. на зам. министъра на труда и социалната политика,
удостоверение № 79 от 21.07.2014 г., заповед № 3-0024/08.01.2019 г. на
изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”, заповед № 3-
0025/08.01.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по
труда”, заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА
„Главна инспекция по труда”, служебна бележка изх. № 21003581 от
26.01.2021 г., заповед № ЧР-85/24.01.2014 г. на изп. директор на ИА „Главна
инспекция по труда“, заповед № ЧР-1573/25.09.2019 г. на изп. директор на ИА
„Главна инспекция по труда“, служебна бележка изх. № 20082977 от
18.12.2020 г.
Настоящият състав кредитира показанията на свидетелите Г.Г., К. К. и
АД. К., които са очевидци на нарушението. Показанията са категорични,
ясни, непротиворечиви, логически последователни и кореспондират с всички
писмени доказателства по делото. От показанията се установява, че при
извършената проверка е констатирано нарушението. В показанията на
свидетелите се съдържа подробна информация за времето, мястото и
обстоятелствата около нарушението.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите В.С. и М.П..
Свидетелката С. като служител на „Ю.Б.“ ЕООД споделя, че между това
3
дружество и жалбоподателя има сключен договор за отдаване на служители
под наем. При проверката свидетелката е представила този договор на
проверяващите. Свидетелката разяснява, че по време на проверката на
територията на склада е имало служители на „Ю.Б.“ ЕООД и служители на
„********“ ЕООД като такива от предприятие осигуряващо временна работа.
Посочва, че графиците за работа са били изготвяни от ръководителите от
„Ю.Б.“ ЕООД.
Свидетелката М.П. от своя страна съобщава в показанията си, че между
„Ю.Б.“ ЕООД и „********“ ЕООД има сключени два договора. Свидетелката
споделя, че по договора за изнесени услуги се предостяват под наем
работници. Свидетелката посочва, че длъжностните характеристики на
служителите на „********“ ЕООД се изготвят от тях, но във връзка с
дейностите, които ще се извършват в склада на „Ю.Б.“ ЕООД. Свидетелката
посочва, че дейностите се извършват съвместно от служителите на двете
дружества. Свидетелката разяснява на следващо място, че през целия период
„********“ ЕООД е предоставяло работници под наем. Тя посочва, че преки
ръководители на тези работници са служители на „Ю.Б.“ ЕООД и съответно
те са възлагали конкретни задачи. Съдът кредитира показанията на
свидетелката доколкото същите са последователни, тя не е заинтересована от
изхода на делото и се подкрепят от останалите доказателства.
Съдът извърши анализ и на показанията на свидетеля И.Т., който е
служител при дружеството жалбоподател. Според показанията на този
свидетел по време на проверката работници на „********“ ЕООД са полагали
труд при „Ю.Б.“ ЕООД по изпълнение на договора от 28.08.2019 г. и тези
работници не са били под наем. Свидетелят посочва, че на територията на
„Ю.Б.“ ЕООД има техен служител, който е ръководил работниците на
„********“ ЕООД.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
писмените доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали, затова съдебният състав ги кредитира изцяло
и основава своите фактически изводи върху тези доказателства.
При така изяснените фактически обстоятелства съдът от първа
инстанция формира следните свои правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано лице, при
спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, като е
насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-
наказателен акт, и в тази връзка се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна поради
следните съображения:
При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, съдебният състав
не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до
4
отмяна на НП – спазена е компетентността (материална и териториална) на
длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални
документа. Компетентни длъжностни лица са съставили АУАН и НП /видно
от представените по делото заповеди, длъжностни характеристики и
служебни бележки/.
Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец, и съгл. разпоредбата на чл.43, ал.1 от
ЗАНН актът е подписан от актосъставителя и представител на нарушителя.
Спазени са и сроковете по чл.34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН
и за издаване на НП като неоснователни са доводите на жалбоподателя за
допуснати нарушения.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно
реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на
съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя,
свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на
нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както
и нарушените разпоредби. В допълнение, в издаденото НП също ясно и
недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога, като
настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат изискуемите
съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите
данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера
на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на
нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е
нарушен, както и вида на наложеното наказание и неговият размер.
По съществото на нарушението следва да се има предвид, че съдът не
споделя изложените от страна на жалбоподателя твърдения за
несъставомерност на деянието, за което е била ангажирана административно
наказателната отговорност на дружеството жалбоподател. При анализа на
събраният по делото доказателствен материал, настоящият съдебен състав
приема за безспорно установено, че дружеството жалбоподател в качеството
си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от КТ е осигурявало временна работа
по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на КТ. Именно този факт се явява спорният
момент в настоящото производство. Според цитираната разпоредба на т. 17
"предприятие, което осигурява временна работа" е всяко физическо или
юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов
договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна
работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след
регистрация в Агенцията по заетостта. В случая именно такова се явява
дружеството жалбоподател, което независимо от факта, че е сключило
безсрочни трудови договори със своите служители, ги изпраща да
осъществяват трудовата си функция в различно от работодателя
предприятие.
5
Според разпоредбата на чл. 107р ал. 1 от КТ, в трудовия договор с
предприятие, което осигурява временна работа, се уговаря, че работникът или
служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в
предприятие ползвател под негово ръководство и контрол. По делото са
представени трудов договор № 02225 от 24.10.2019 г., трудов договор №
02224 от 24.10.2019 г. и трудов договор № 02226 от 24.10.2019 г. Те са
сключени между дружеството жалбоподател и работниците В.П. Б.З. и И.П..
В договорите е уговорено работниците да изпълняват длъжността
„склададжия“ в отдел „Ю.Б.“ ЕООД. Мястото на работа е в предприятието
намиращо се в гр. Б., ул. „Л.Л.“ № 1 или всяко друго място определено от
работодятеля на територията на гр. Б. или гр. С..
Както стана ясно между „Ю.Б.“ ЕООД и „********“ ЕООД са сключени
два договора, което се установява както от свидетелските показания, така и от
самите договори, които са представени по делото. Договорът за услуги от
01.11.2019 г. е с предмет извършването на услугата подбор, намиране и
отдаване под наем на персонал под наем. Посочено е, че тази услуга обхваща
администриране на трудовите договори на служителите. Договорът е със срок
от 12 месеца. Този договор по своята същност е договор за предоставне на
работници под наем. Той е бил сключен въпреки, че жалбоподателят не е
разполагал с регистрация в Агенция по заетостта и е действал към момента на
проверката.
Договорът за предоставяне на изнесени услуги от 28.08.2019 г. е с
предмет предоставяне от страна на „********“ ЕООД на услугата
подпомагане на „Ю.Б.“ ЕООД в дейността му по разтоварване на контейнери
в логистичната база на възложителя. Посочено е, че подпомагането ще се
извършва с персонал на изпълнителя. Основният довод на жалбоподателя е,
че неговите работници са работили в склада на „Ю.Б.“ ЕООД при изпълнение
именно на договора от 28.08.2019 г., а не като предоставени под наем
работници по договора от 01.11.2019 г.
Доколкото в договора от 28.08.2019 г. е уговорен краен срок на
изпълнение - 01.09.2020 г., на практика в рамките на това правоотношение се
реализира временна работа. Този извод се налага от тълкуването на
приложените по делото трудови договори, както и договореностите между
двете дружества. В договора от 28.08.2019 г. е уговорено в т. 1.2.4.1, че
изпълнителят ще изготвя и съгласува с възложителя работните графици на
работниците. От показанията на свидетелите обаче се установи, че това е
било извършвано от „Ю.Б.“ ЕООД. Установи се също, че ръководството на
работниците се е осъществявало от служители на „Ю.Б.“ ЕООД като в
противния смисъл са показанията единствено на свидетеля Т., който е
служител на жалбоподателя. Именно дружеството ползвател ръководи и
контролира работниците по договора за временна заетост. Независимо от
посоченото в договора от 28.08.2019 г., че изпълнителя ще извършва
подпомагането със свой персонал, настоящият състав счита, че се касае
именно за дейност по предоставяне на работници, чрез предприятие
6
осигуряващо временна заетост. Съдържанието на договора от 28.08.2019 г.
предполага осъществяването на трудовата функция на наетите от
жалбоподателя работници да се експлоатира от „Ю.Б.“ ЕООД, докато
единствено администрирането на трудовото правоотношение се реализира от
изпълнителя в лицето на „********“ ЕООД. Доколкото сключеният между
двете дружества договор за услуга е срочен, а мястото на работа на наетите от
жалбоподателя работници е посочено в обект на „Ю.Б.“ ЕООД, то очевидно
е, че се касае за временен характер на работата, независимо от уговореното в
трудовите договори. Ако това не е така, то би било налице заобикаляне на
забраната регламентирана в разпоредбата на чл. 118 от КТ по отношение
мястото на работа, в случай че след изтичане срока на договора,
работодателят едностранно посочи ново работно място. Също така, с
изградения модел за уреждане на трудовите отношения на практика се
заобикалят и разпоредбите на Раздел VIIIв от КТ и на Закона за насърчаване
на заетостта относно регистрационния режим на дружествата, осигуряващи
временна работа.
Правилата за временна работа чрез предприятие, което осигурява
временна заетост са обособени в глава V, раздел VIIIв от КТ, с който в
българското законодателство е транспонирана Директива 2008/104/ ЕО
относно работа чрез агенции за временна заетост. В чл. 107у от КТ е
посочено задължителното съдържание на договора между предприятието,
което осигурява временна работа и предприятието - ползвател, като в ал. 2, т.
1-10 са посочени задължителните клаузи, които следва да съдържа този
договор. По делото не е спорно обаче, че и договорът от 28.08.2019 г. не
съдържа тези задължителни реквизити, което е видно и от текста на същия.
Въпреки това по своето естество фактическите отношения между двете
дружества са реализирали именно отношенията между предприятие, което
осигурява временна работа и предприятие – ползвател. Със сключването на
договора за предоставяне на изнесени услуги от 28.08.2019 г. на практика е
заобиколено изискването жалбоподателят да притежава регистрация в
Агенция по заетостта за извършване на дейност като предприятие, което
осигурява временна работа.
По изложените аргументи правилна е била констатацията на наказващия
орган, че дружеството - жалбоподател извършва дейност по осигуряване на
временна работа, без да има регистрация в Агенция по заетостта за нея,
представляващо нарушение на изискването на чл. 107р ал. 7 от КТ, вр. чл. 74е
ал.1 от ЗНЗ.
Относно размера на наказанието: Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН
административното наказание се определя в границите на наказанието,
предвидено за извършеното нарушение. Санкционната разпоредба на чл. 81а,
ал. 1 от ЗНЗ предвижда налагането на административно наказание
„имуществена санкция” от 5000 лева на предприятие, което осигурява
временна работа без регистрация. При повторно нарушение – санкцията е от
5000 до 10 000 лева, и от 10 000 до 20 000 лева. за всяко следващо нарушение.
7
При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая
правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя и е наложено предвиденото по вид административно
наказание. Неговият размер е правилно и законосъобразно определен.
При законосъобразно проведено административно-наказателно
производство, без допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, при правилно прилагане на материалния закон, категорична
установеност на нарушението и неговия автор, както и справедливост на
наказанието, обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да
бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването
или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ. Наказващият орган е бил представляван от юрисконсулт.
Ето защо с оглед изхода на делото му се дължи заплащането на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно и правилно
наказателно постановление № 23-003561/18.09.2020 г., издадено от Е.И.А. –
директор Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ към ИА
„Главна инспекция по труда“, с което на жалбоподателя „********“ ЕООД,
ЕИК **, адрес гр. С., ж.к. „Х.“, ул. „Ю.“ № 11-13 е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лева.
ОСЪЖДА „********“ ЕООД, ЕИК **, адрес гр. С., ж.к. „Х.“, ул. „Ю.“
№ 11-13 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област”
сумата от 100 лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и
на основанията по НПК, пред Административния съд – С.-област в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
8
9