Р Е Ш Е Н И Е № 260141
гр.
Сливен, 13.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СЛИВЕН, Гражданско отделение, Х-ти граждански състав, в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА
ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1242 по описа за
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание
чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за
установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК- „ЮБЦ" ООД , ЕИК: 201702115, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1404,
р-н Триадица, бул. "България" No 81, вх. В, ет. 8, представлявано от адв. В.Г. от САК , против А.В.Х., ЕГН: **********
***, на който заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е
процедурата по размяна на книжа по чл. 131 ГПК. По делото е постъпил отговор на исковата молба от
особения представител на ответника адв. Г.М. ***.
Ищецът
твърди, че процесните вземания срещу ответника му били прехвърлени с договор за
цесия от 29.11.2019 г. сключен с „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ” ООД, което от своя страна
било придобило процесните вземания по договор за цесия с „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД
на 12.07.2019 г., който бил страна по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги сключен с ответника и допълнителните споразумения към
него. Въз основа на този договор ответникът бил използвал мобилни услуги и му
били издавани фактури за клиентски номер ********* съгласно чл. 26 от ОУ на
мобилния оператор. Ответникът бил сключил с него договор за ползване на мобилен
номер ********** с месечна абонаментна такса от 24,99 лв. с ДДС за срок от 24
месеца. За потребените от абоната ответник услуги за периода от 20.10.2017 г.
до 19.11.2017 г. мобилният оператор му бил издал следните фактури- № **********
от 20.11.2017 г. за разговори и месечни абонаменти на стойност 73,34 лв. без ДДС, като дължимата сума била платима
в срок до 05.12.2017 г., а за потребените от него услуги за периода от
20.11.2017 г. до 19.12.2017 г. била издадена
фактура № **********/20.12.2017 г. за разговори и месечни абонаменти на
стойност 52,55 лева без ДДС, като дължимата сума била платима в срок до
04.01.2018 г. Абонатът не бил заплатил мобилни услуги на обща стойност 62,46
лв. за два последователни месеца-
Ищецът бил подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК., която била връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск.
Моли да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи общо сумата от 205,56 лева, от които главница в размер на 143,10 лв., съставляваща стойността на потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга, сумата от 62,46 лв., съставляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора равняваща се на три абонатни такси и сумата от 36,29 лв., съставляваща мораторна лихва за забава за периода от 11.03.2018 г. до 06.12.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на вземането.
Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез назначения си особен представител адв. Г.М.. Оспорва иска като твърди, че е недопустима цесия на бъдещо вземане и цитира практика на ВКС в този смисъл. Счита, исковата молба за нередовна и алтернативно заявява, че предявените искове са неоснователни и недоказани и следва да се бъдат отхвърлени като такива.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С договор за цесия от 29.11.2019 г. сключен между
ищеца и „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ” ООД, му били прехвърлени процесните вземания, като
последното дружество, от своя страна било придобило процесните вземания по
договор за цесия с „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД на 12.07.2019 г., който бил страна по
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги сключен с ответника и
допълнителните споразумения към него. Въз основа на този договор ответникът
използвал мобилни услуги и му били издавани фактури за клиентски номер
********* съгласно чл. 26 от ОУ на мобилния оператор. Ответникът сключил с него договор за ползване на мобилен
номер ********** с месечна абонаментна такса от 24,99 лв. с ДДС за срок от 24
месеца. За потребените от абоната ответник услуги за периода от 20.10.2017 г.
до 19.11.2017 г. мобилният оператор му
издал следните фактури- № ********** от 20.11.2017 г. за разговори и
месечни абонаменти на стойност 73,34 лв.
без ДДС, като дължимата сума била платима в срок до 05.12.2017 г., а за
потребените от него услуги за периода от 20.11.2017 г. до 19.12.2017 г. била издадена фактура № **********/20.12.2017
г. за разговори и месечни абонаменти на стойност 52,55 лева без ДДС, като
дължимата сума била платима в срок до 04.01.2018 г. Абонатът не заплатил мобилни услуги на обща стойност
62,46 лв. за два последователни месеца-
Двете извършени цесии не били съобщени на ответника.
По предявените
положителни установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК
За основателността на предявения иск е от значение установяването в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки: наличието на договорни отношения между ответника и мобилния оператор цедент на вземанията на ищеца– договор за мобилни услуги, изпълнението на задължението на мобилния оператор по предоставянето на мобилните услуги, както и основание и размер на всяко едно вземане – незаплатените абонаментни такси, и фактите от правопораждащия фактически състав на задължението за заплащането на неустойка по процесния договор- уговорката за заплащане на неустойка в договора, предсрочното прекратяване на договорите по вина на потребителя и размера на неустойката, както и основанието и размера на претендираната мораторна лихва. Ищецът следва да докаже наличието на два договора за цесия, по силата на които придобива процесното вземане срещу ответника, както и уведомяването на ответника за извършените цесии.
Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между цедентът на ищцовото дружество, в качеството му на оператор, от една страна, и ответникът, в качеството му на потребител от друга страна, е сключен договор за мобилни услуги и му били издавани фактури за клиентски номер ********* съгласно чл. 26 от ОУ на мобилния оператор. Ответникът сключил с него договор за ползване на мобилен номер ********** с месечна абонаментна такса от 24,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Договорът е сключен при общи условия, които са неразделна част от него.
Настоящият състав съобразява в тази връзка, че книжата по делото са били изпратени на вписаните в регистрите настоящ и постоянен адрес на ответника, като на осн. чл.47, ал.5 вр.ал.1 ГПК предвид редовно извършена процедура по връчване на книжата по делото, на осн. ал.6 на същата разпоредба е назначен особен представител на ответника с цел охрана на интересите му. Защитата, която се осъществява от назначения по делото особен представител в тази хипотеза осигурява защита на страна по делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл.47, ал.5 ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.34, ал.3 ГПК и съответно той се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна, вкл. в хода на процеса. Следователно връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчването правни последици /по този въпрос изрично е постановено и Решение №198/18.01.19г. по т. д. № 193/18г. на Първо т.о. на ВКС/. Поради това, съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител, свързани с липсата на надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Следва да се приеме, че цесията има действие за длъжника и доколкото същия не твърди да е извършил плащане на прехвърлените суми на предишния кредитор и/или на цесионера. Нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД е създадена в интерес на длъжника, с оглед избягване изпълнение на ненадлежен кредитор и т.н. двойно плащане. В случая ответникът, макар чрез особен представител, не е навел подобни твърдения. С оглед на изложеното съдът приема, че с връчването на уведомлението за извършените цесии на особения представител на длъжника последният е бил редовно уведомен за тяхното извършване.
Съгласно чл.26 от Общите условия, неразделна част договора, при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. Срокът за плащане по фактурата е уговорен в чл.27 от ОУ и той е този, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. За претендираните от ищеца суми са били издадени фактури, като в уговорения срок за заплащането им не е налице изпълнение от страна на ответника.
Не се доказа от ответника, при разпределена за него доказателствена
тежест с доклада по делото, да е изпълнил процесното задължение и изпълнение да
е получено от ищеца. Затова, заявената искова претенция за признаване за
установена дължимостта на процесната сума в размер на 143,10 лв.,
представляваща стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3998/16.12.2019
г. по ч.гр.д. № 6923 по описа за
По отношение на исковете с правно основание чл.92 ЗЗД ичл. 86 ЗЗД съдът намира следното:
Съгласно чл.19б от ОУ операторът има право едностранно да прекрати индивидуалния договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължимите суми след изтичането на сроковете за плащане. В случая, както се установи по-горе, ответникът не е заплатил дължимите от него два броя месечни такси по договора за мобилни услуги. Затова и мобилният оператор е упражнил правото си да прекрати договора. В процесния договор е уговорена клауза, по силата на която в случаите на предсрочно прекратяване на договорите, потребителят дължи неустойка.
Доколкото операторът законосъобразно е прекратил процесните договори, то за него е възникнало и правото на заплащане на неустойка. Размерът на неустойката се определя съобразно постигнатото споразумение между мобилния оператор и Комисията за защита на потребителите-чл. 1.1.б „а” неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни вноски за периода от прекратяването на договора до изтичането на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни вноски. Размерът на претендираната по делото неустойка е формиран по този начин като се равнява на три броя месечни абонаментни вноски, всяка от тях в размер на 20,82 лв. или общо 62,47 лв. Този размер на неустойката не противоречи на закона и на добрите нрави и така уговорената неустойка не нито нищожна, нито прекомерна и не съставлява неравноправна клауза.
Затова и заявената акцесорната претенция за заплащане на начислена неустойка за предсрочното прекратяване на договора е основателна.
Основателна се явява и акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху главницата, тъй като основателността на същата следва от основателността на главния иск. Настъпил е падежа на задължението за заплащане на дължимите абонаментни вноски, 18 дни след издаването на фактурата за тях и тъй като тези суми не са били платени върху тях се дължи лихва за забава за периода от падежа на задължението до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-13.12.2019 г.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има ищецът за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 485 лв./360 лв., адвокатско възнаграждение, 100 лв. депозит за особен представител, като е върната надвнесената от страната сума от 50 лв., и 25 лв. държавна такса/ в настоящото производство. Следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски в размер на 385 лв./360 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса/, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че А.В.Х., ЕГН: ********** ***, дължи на „ЮБЦ"
ООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, р-н
Триадица, бул. "България" No
81, вх. В, ет. 8, сумата от 143,10
лв., съставляваща стойността на потребена и незаплатена далекосъобщителна
услуга по договор за предоставяне на мобилни услуги, сключен между ответника и Теленор
България” ЕАД, сумата от 62,46 лв.,
съставляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора равняваща се на
три абонатни такси и сумата от 36,29 лв.,
съставляваща мораторна лихва за забава за периода от 11.03.2018 г. до
06.12.2019 г., прехвърлени с договор за цесия на ищеца, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 13.12.2019 г. до
окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3998/16.12.2019 г. по ч.гр.д.
№ 6923 по описа за
ОСЪЖДА А.В.Х., ЕГН: ********** *** да
заплати на „ЮБЦ" ООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, 1404, р-н Триадица, бул. "България" No 81, вх. В, ет. 8 сумата от
общо 485 лв, представляваща разноски пред първата инстанция за
държавна такса, депозит за особен представител и адвокатско възнаграждение,
както и сумата от 385 лв. – разноски в заповедното
производство, сторени по ч.гр.д. № 6923 по описа за
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Сливен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: