№ 623
гр. София, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на
осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110206722 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Ф Б Б”ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Н М И-Ц, против Наказателно постановление (НП) №
506462-F528749/14.04.2020г., издадено от Л П Х – Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ - София в Централно управление на Национална
Агенция за Приходите (НАП), с което на основание чл.185, ал.2, вр.ал.1 от
ЗДДС на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на
500,00 (петстотин) лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на Министерство на финансите (Наредба № Н-18).
В жалбата се оспорват фактическите констатации на административно-
наказващия орган и законосъобразността и правилността на издадените от
него актове. Излагат се съображения, че установената разлика в касовата
наличност не е довела до щета за бюджета, а се касае до технически пропуск
на служител в дружеството. Споделени са доводи за наличието на
предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и третиране
на случая като маловажен. Моли се за цялостна отмяна на атакувания
санкционен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят „Ф Б Б”ЕООД, редовно призован,
се представлява от своя управител Ц, която поддържа жалбата с изложените в
нея аргументи.
Въззиваемата страна Централно управление (ЦУ) на НАП, редовно
призована, се представлява от юрк. Н, който оспорва жалбата. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
1
законосъобразно. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
„Ф Б Б”ЕООД е търговец, регистриран в Търговския регистър, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ц Ш“ №113
– бизнес сграда. Управител на дружеството към 2019г. бил Ю Л З, а след
неговата смърт през 2021г. управлението било поето от майка му – Н И - Ц.
Дейността на юридическото лице била свързана с търговия с книги. За
нуждите на упражняваната търговска дейност дружеството стопанисвало
„търговски обект“, по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – книжна
борса, находящ се на адрес: гр. София, бул.“Ц Ш“ №113.
На 15.11.2019г., в 15:51 часа била извършена проверка от инспектори по
приходите към ЦУ на НАП– свидетеля К. ХР. Н. и колегата му Ант. Г. Д., на
борсата, стопанисвана от „Ф Б Б”ЕООД. На място бил установен работник на
дружеството, изпълняващ длъжността „продавач консултант“ – А В.
Служителите на приходната администрация се легитимирали и пристъпили
към изпълнение на контролната дейност, за нуждите на която изискали
документи, свързани с реализираната търговия.
В обекта било установено наличието на фискално устройство (ФУ)
модел „Датекс DP - 150”, с индивидуален номер DT744102 и фискална памет
№02744102. То било регистрирано в съответния офис на ТД на НАП-София, с
потвърждение №4120558/26.03.2019г. Контролните органи изискали от
продавач- консултанта да състави писмен опис на наличните парични
средства в касата на обекта, за което В попълнила предоставената й бланка. В
нея отразила като фактическа наличност сумата от 7300,71 лева. След това
контролните органи изкарали дневен финансов отчет без нулиране от
фискалното устройство, като от отразените в него данни установили, че
общият оборот за деня към този момент в обекта, съобразно разчетеното като
налично от фискалното устройство, възлиза на 8342,37 лева. Установена била
разлика между отчетената от ФУ и фактически наличната суми, която
възлизала на 1041,66 лева. Така контролните органи констатирали, че
търговецът не е изпълнил задължението си да отбележи всяка промяна на
касовата наличност извън случаите на продажба /начална сума в касата,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ във фискалното
2
устройство, експлоатирано в обекта, в случая чрез операцията „служебно
изведени“ суми, каквато функция то притежавало.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол серия АА
№0035488 от 15.11.2019г., в който били описани и съответни документи
(съставени и иззети при проверката). В същия била вписана изрична покана,
управителят или упълномощено от него лице да се яви в сградата на ЦУ на
НАП за съставяне на АУАН.
На 25.11.2019г. управителят на дружеството – Ю З, се явил в сградата
на ЦУ на НАП. В негово присъствие и в това на К. ХР. Н. като свидетел, А.Д.,
след като преценил, че от „Ф Б Б”ЕООД е извършено административно
нарушение, съставил АУАН № F528749/25.11.2019г. В него били описани
фактологията на нарушението и неговата правна квалификация – нарушение
на нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Актът бил
подписан от актосъставителя и свидетеля по него, като бил връчен на
управителя на дружеството на същата дата. В съответната графа от бланката
на АУАН последният не вписал възражения. Такива в писмена форма
постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, като в тях били застъпени
идентични аргументи на тези, посочени в иницииращата настоящото
производство жалба. Приложено било и копие от фактура за доставени
артикули от контрагент на въззивника, като доказателство за твърдението му,
че разликата се дължи на заплащане към доставчик с пари от касата, което не
е било своевременно отразено.
Въз основа на посочения АУАН, на 14.04.2020г., било издадено
атакуваното НП №506462-F528749/14.04.2020г. от Л П Х – Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на
Национална Агенция за Приходите (НАП), с което на основание чл.185, ал.2,
вр.ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в
размер на 500,00 (петстотин) лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г на МФ.
Препис от санкционния акт е връчен на законния представител на
въззивника – вече в лицето на Н Ц, на 20.04.2021г., видно от приложената по
делото разписка за доставяне. Жалбата срещу него била депозирана на
23.04.2021г. (съобразно щемпела за входящ номер) чрез наказващия орган.
Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по
делото писмени и гласни доказателства: гласните доказателства, съдържащи
се в показанията на разпитания от съда свидетел К.Х. /свидетел по АУАН и
оцевидец при установяване на нарушението/ и приобщените към
доказателствения материал по надлежния ред на чл.283 от НПК писмени
доказателства: разписка за връчване на НП и протокол от 20.04.2021г. за
връчване на НП, пълномощни за процесуално представителство, протокол за
извършена проверка сер. АА №0035488 от 15.11.2019г., дневен Х - отчет от
фискално устройство, опис на наличните парични средства от 15.11.2019г.,
възражение срещу АУАН, копие на фактура №**********/15.11.2019г.,
3
писмен отговор от ТД на НАП-София, заведен с вх. № 12996/11.06.2021г.,
Заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП,
Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП,
извлечение от ТР относно актуалното състояние на „Ф Б“ЕООД към
12.05.2021г., длъжностна характеристика за длъжността „Началник на отдел“
в дирекция „Оперативни дейности“ и заповед №560/28.09.2021г. на
изпълнтелния директор на НАП.
Съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя Х като
непротиворечиви и кореспондиращи си с останалите приети за достоверни и
относими към предмета на доказване материали. Те позволяват да се
проследи хронологията на контролната дейност, респ. поставените в нея
акценти и реда за събиране на относимите доказателства. Свидетелят
последователно и логически свързано отразява фактите, възприети
непосредствено в качеството му на орган по приходите при извършената
проверка на място в стопанисвания от жалбоподателя склад, вида и
съдържанието на проверените документи, удостоверени идентично и в
изготвения протокол за проверка, както и констатираните в хода на
контролната дейност обстоятелства, в частност установената отрицателна
разлика между засечената фактическата касова наличност и тази, разчетена по
данни от фискалното устройство. В тази връзка заявява, че пред него и
колегата му Д. служител на дружеството е изброил наличната в касата сума,
изводимо като факт и от приложения към материалите по делото опис на
парични средства в касата. Проверяващият уточнява и размера на
установената разлика в касата на склада, възлизаща на 1041,66 лева.
Депозираните от свидетеля сведения не са фрагментарни и не указват
наличие на заинтересованост и изопачаване на споделените факти.
Независимо от неговата служебна ангажираност към структурата, към която
принадлежи и административнонаказващият орган, съдът не намира
аргументи, с които да обоснове недостоверност на съдържащата се в
предадената от свидетеля информация. Още повече, когато тя кореспондира и
с изводимите от другите доказателствени източници факти (в частност с
протокола от проверка, описа на наличните средства в касата, фискалния
отчет). Поради това съдът се доверява на така обсъжданите показания и ги
поставя в основата на своите изводи по съществото на делото.
Приетият за установен факт, свързан с намерената в търговския обект
касова наличност, се потвърждава и от приложения по делото опис на
паричните средства, изготвен именно от служител на дружеството, изброил
същите в присъствието на проверяващите – факт, удостоверен и в
показанията на свид. Х. Допълнителна увереност в правилността на извода за
отсъствието на въведени данни в паметта на фискалното устройство
позволява и надлежно приложеният към преписката дневен финансов отчет.
Признание за този факт се съдържа дори във възражението срещу АУАН,
макар причините за установената разлика, мотивирани с технически пропуск
на служител, този съд да намира за неубедителни.
4
Допълнително изясняват фактическата обстановка и валидните писмени
доказателства по делото – протокол за извършена проверка, Заповед на
Изпълнителния директор на НАП, като същите са в унисон помежду си и с
показанията на свидетеля, което и по аргумент от нормата на чл.305, ал.3 от
НПК не налага подробно и отделно обсъждане. Цялостният анализ на
писмените и гласните доказателства по делото водят този съд до еднозначни
и категорични фактически изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и
съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за
издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от
ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява
императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от
жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
Съдът извърши служебна проверка относно компетентността на
органите и длъжностните лица, които са съставили АУАН, респ. са издали
НП. Видно от разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗДДС, актовете за установяване
на административни нарушения се съставят от органите по приходите, а
наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП
или упълномощено от него длъжностно лице. Правомощието на органите по
приходите да образуват административнонаказателни производства за
неспазване разпоредбите на ЗДДС и да съставят АУАН, произтича от
законовата разпоредба, което не налага делегирането му с нарочен акт.
Приложената към материалите по делото Заповед № ЗЦУ – ОПР - 17 от
17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП, в т.1.1 овластява и
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ на Централно управление
на НАП да издават наказателни постановления за налагане на
административни наказания за нарушения на чл.185 от ЗДДС. Този
административен акт е цитиран и в обжалваното НП, което е доказателство,
че към датата на издаване на наказателното постановление неговият автор е
притежавал нужната материална компетентност да участва като наказващ
орган в производството.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно – 2 години от извършване на
нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
5
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че са съобразени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и
чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съответствие между приетите за
установени от органите фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. В него се съдържат законовите
реквизити, вкл. и описанието на нарушението, обстоятелствата по неговото
извършване и правната му квалификация – по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ. Ясно е формулирана формата на изпълнителното
деяние, като цифровото отражение е напълно достатъчно, за да се възприеме
същността на нарушението. Изрично в описателната част на АУАН и НП е
вписано, че жалбоподателят, в качеството си на данъчнозадължено лице не е
изпълнил задължението си всяка промяна в касовата наличност, извън
случаите на продажби, да се регистрира във фискалното устройство.
Надлежно отразена е и датата на констатиране на нарушението 15.11.2019г. и
мястото на неговото извършване.
Описанието на релевантните към фактическия състав на нарушението
факти е изчерпателно, отразява надлежно всички признаци на ангажираната
като нарушена правна норма, като удовлетворява напълно изисквания за
пълнота на обвинителната теза и позволява адекватното упражняване на
реципрочното й право на защита. Дори и да се приеме за лаконично,
въвеждането на относимите обстоятелства не нарушава логическото единство
на възпроизведените в АУАН и НП факти. Изразената в санкционния акт
властническа воля е логически и достъпно структурирана, поради което и
релевираните в тази насока съображения, изложени в жалбата от въззивника,
се възприемат от съда като неоснователни.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени
без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално
основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника „Ф Б
Б”ЕООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства, като на основание чл. 185, ал.
2, вр.ал.1 от ЗДДС на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на
500,00 /петстотин/ лева.
Нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съдържа
правило, съгласно което извън случаите на продажби всяка промяна на
касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
6
извън касата/ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми. Инкриминираната разпоредба е посветена на
отчетността на паричните потоци от дейността на съответните задължени
лица и тяхното регистриране и част от установения ред за регистрация и
отчетност, който е задължителен за лицата, използващи фискални устройства
и има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с
документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и
от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един
момент. Касовата наличност се формира от средствата, които са постъпили от
продажби за съответния ден, средствата, с които е започната работа в
началото на деня, както и средствата, които постъпват или излизат от касата
във връзка с извършени разплащания с други търговци. Всяка разлика между
наличните и документираните средства препятства проследяването на
паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата
за регистрация и отчетност. Следователно задължението е промяната в
касовата наличност (независимо, дали положителна или отрицателна) да бъде
отразена чрез фискалната памет на фискалното устройство, а не по друг
начин, ако има работещо такова в съответния търговски обект.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че
жалбоподателят „Ф Б Б“ЕООД не е изпълнил задължението си да отбележи
всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажба /въвеждане
на пари в касата/ във фискалното устройство с № DT744102 и № на фискална
памет (ФП) 02744102 чрез операцията „служебно изведени“ суми, с каквато
функция то разполага, което нарушение е установено в хода на извършена на
15.11.2019 г. проверка от органите по приходите в стопанисвания от
въззивника търговски обект – книжна борса, находяща се на адрес: гр. София,
бул. „Ц Ш“ №113. Жалбоподателят не е регистрирал във фискалното касово
устройство изведените от него от касата в рамките на деня парични средства,
като е установена отрицателна разлика възлизаща на сумата от 1041,66 лева, с
които фактическата касова наличност е била по-малко от отчетената като
реализирана във фискалното устройство. Разликата не се дължи на
нерегистрирани продажби, като нейният произход остава неустановен. В тази
връзка съдът не приема като безспорно доказателство за нея представеното
копие на фактура, доколкото сам по себе си този документ не удостоверява
плащане. Видно е, че той не е придружен от фискален бон. Същевременно, в
случай че отразява действителни факти, то той е следвало да бъде представен
на вниманието на проверяващите още към датата на проверката или поне да
бъде упоменат, което не е сторено, а не да се депозира едва с възражението
срещу издадения АУАН. Дори и хипотетично обаче да се приеме като
настъпил факт извършеното разплащане с доставчици, то не би разколебало
изводите на съда, доколкото не би могло да оправдае допуснатата
отрицателна разлика в касовата наличност, чийто размер, възлизащ на 1041,66
лв., е значителен. Независимо от причината, поради която е наложено,
извеждането на сумата от каса е следвало да се отрази чрез операцията
7
„служебно изведени“ суми. Отсъствието на инициатива в тази насока,
констатирано от проверяващите, е достатъчно основание за ангажирането на
отговорността. Разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 не се
интересува за причините, поради които се въвеждат или извеждат суми във/от
касата, а единствено изисква тези действия да бъдат надлежно отразени чрез
съответните операции във ФП на ЕКАФП, което в случая не е било
направено. В подзаконовия нормативен акт е предвидено задължение
промяната в касовата наличност да се въвежда във всеки един момент чрез
функциите на фискалния апарат, така че да намери отражение в дневния
финансов отчет, изведен от паметта му, а не да бъдат издавани други
документи, с които да бъде оправдавано незаконосъобразно бездействие на
юридическото лице. Твърденията на управителя, материализирани във
възражението му срещу АУАН, с които обяснява причините за извеждането
на сумите, в случая не могат да бъдат приети като извинителни, респ.
относими към отговорността на дружеството, тъй като последната е
обективна и не зависи от способността на неговите служители и управляващи
да организират и контролират своята дейност.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр.2 ЗДДС, в
случаите на нарушаване на подзаконов нормативен акт, свързан с прилагането
на чл. 118 ЗДДС (какъвто се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съгласно
чл. 118, ал. 4 ЗДДС), когато нарушението не води до неотразяване на приходи,
на юридическите лица и ЕТ се налага имуществена санкция в размерите,
определени в ал.1 от чл.185 от ЗДДС. Административнонаказващият орган
правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 185,
ал. 2, вр.ал.1 от ЗДДС, доколкото констатираното нарушение не води до
неотразяването на приходи. Нормата имплицитно препраща към разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., където е ситуирано
задължението на търговците да регистрират във ФУ чрез операциите
„служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми всяка промяна на
касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата/ на ФУ, извън случаите на продажби.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо,
съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид
обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае
неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
Настоящият състав не намира основания за приложение на чл.28 от
ЗАНН и квалифициране нарушението като маловажно предвид изискванията
на ТР № 1 от 12.12.2007 год. по т.н.д.№1/2007 год., ОСНК на ВКС.
Извършеното от въззивника нарушение не попада в хипотезата на чл.28 от
8
ЗАНН, когато поради липсата или незначителност на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства нарушението представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. Субсидиарното приложение
на Наказателния кодекс касае единствено посочените в чл. 11 от ЗАНН
въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т.9 от НК следва да
бъде приложена в административнонаказателното производство по аналогия,
поради наличието на празнота в ЗАНН. С оглед доктриналната класификация
на правонарушенията в зависимост от настъпването на общественоопасни
последици, нарушението по чл.33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год.
следва да се отнесе към така наречените „нарушения на просто извършване”.
Същото се явява довършено със самия факт на осъществяване на
изпълнителното деяние чрез бездействие – неотразяване на промяна в
касовата наличност посредством използването на функцията „служебно
изведени” суми, с която разполага фискалното устройство, като не предполага
настъпването на съставомерен резултат. Макар и формално по своята
конструкция неизпълнението на посоченото правно задължение не разкрива
формална по степен обществена опасност. Задължението за коректното и
своевременно отразяване на всички промени в касовата наличност е
предвидено с оглед възможността да се проследят паричните потоци при
проверка от органи по приходите и е своеобразна форма на отчетност на
извършените в обекта продажби. В тази връзка следва да се отбележи, че
жалбоподателят е търговец, т.е. субект, който по занятие извършва търговска
дейност /чл. 1, ал. 1 от ТЗ/ и като професионалист следва да бъде запознат с
нормативната уредба, относима към неговата дейност, в частност със ЗДДС и
стриктно да я спазва. Липсата на фактически данни търговското дружество да
е санкционирано с влезли в сила НП за други нарушения на ЗДДС само по
себе си също не би могло да мотивира извод, че процесното деяние
представлява маловажен случай. То единствено би могло да се коментира
като аргумент в полза на налагане на минимална по размер санкция.
Същевременно, деянието не разкрива ниска степен на обществена опасност,
доколкото се касае за нерегистрирани като изведени от касата средства на
стойност, която е значителна, включително и като относителен дял спрямо
реализирания оборот в този търговски обект от началото на работното време
до момента на извършената проверката от екипа на ЦУ на НАП. Ето защо в
разглеждания случай извършеното деяние с достатъчна интензивност е
застрашило обществени отношения – предмет на защита, за да се приеме, че е
административно нарушение.
Разпоредбата на чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС въвежда относително
определен размер на имуществената санкция за еднолични търговци и
юридически лица за нарушенията, които се санкционират с нея от 500,00 до
2000,00 лева. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя имуществена
санкция в размер на 500,00 лева в предвидения законов минимум, при пълно
съобразяване на установените смекчаващи вината обстоятелства, като не
9
съществува юридическа възможност за определянето й под фиксирания такъв
/арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН/.
При законосъобразно воденото административно-наказателно
производство и при безспорно установено нарушение от страна на наказаното
лице, обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразявайки актуалните промени в нормата
на чл.63, ал.3 от ЗАНН, публикувани в ДВ, бр.94/2019г., в сила от
03.12.2019г., съдът дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на
разноските, сторени от страните в производството. Няма изрична норма,
която да указва, че новото правило няма да се прилага към заварените случаи
на започнали, но неприключили административнонаказателни производства.
Разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН препраща към реда, установен в чл.143
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В конкретния случай на
тази съдебна инстанция спорът е разрешен благоприятно за въззиваемата
страна – ЦУ на НАП. Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт
в производството, претендиращ в изявлението си и юрисконсултско
възнаграждение, поради което и с оглед определяне дължимия размер на
разноските следва да намери приложение разпоредбата на чл.63, ал.5 от
ЗАНН. Съгласно същата съдът определя размера на дължимото
възнаграждение, при ограничението той да не надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ. Нормата, към която е извършено препращането, в ал.1 предвижда:
„Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.” Такъв подзаконов нормативен акт се явява Наредба
за заплащане на правната помощ, в чл.27е от която е определен относително
размер на възнаграждението за защита в производства по ЗАНН от 80,00 до
120,00 лева. Съобразявайки вида и количеството на извършената дейност по
процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция, както и
предвид че производството не се отличава със значителна фактическа и
правна сложност, което не предполага значителни усилия от процесуалния
представител за запознаване с делото и изразяване на становище по неговото
същество, съдът намира за справедлив размер на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, възлизащ на 80,00 лева. Тази сума следва да бъде заплатена
от жалбоподателя „Ф Б Б“ЕООД по сметка на ЦУ на НАП. Крайният момент,
в който може да бъде заявено присъждането на разноски, е устните състезания
- аргумент от разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ГПК, приложим по препращане от
чл. 144 АПК. В случая този срок е спазен.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 506462-
F528749/14.04.2020г., издадено от Л П Х – Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - София в Централно управление на Национална Агенция за
Приходите (НАП), с което на основание чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС на
жалбоподателя „Ф Б Б ”ЕООД е наложена „Имуществена санкция” в размер
на 500,00 (петстотин) лева за неизпълнено правно задължение по чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на Министерство на
финансите, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „Ф Б Б ”ЕООД, ЕИК *********, да заплати по сметка на ЦУ
на НАП разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII
от АПК пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11