РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 20.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен
състав в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 240 по описа за 2020
година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалният кодекс /АПК/, във връзка с чл. 166 ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 27 ал.3 и ал.7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Административното дело е
образувано по жалба на ЕТ „****“, със седалище и адрес на управление: гр.Троян,
ул. *********, чрез адвокат Ц.В.А. ***, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/
№ 33/3/3120867/3/01/04/01, издаден от Изпълнителния директор на ДФЗ, с изх. №
01/6500/8542 от 11.03.2020г. , с който на едноличният търговец е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 994, 07
лева.
Релевираните в жалбата доводи са
за незаконосъобразност на оспорения акт с искане да бъде отменен изцяло, тъй
като е необоснован и е издаден от некомпетентен орган, в противоречие с
материалния и процесуалния закон. В жалбата се твърди, че няма извършено
нарушение, като всички ангажименти по Договора са изпълнени добросъвестно.
Финансовите показатели, посочени в представения бизнес план към момента на
кандидатстването на едноличния търговец за одобряване са прогнозни и в Договора
н съпътстващите го документи не е поет от Ползвателя ангажимент за пълното им.
или съответно частичното им изпълнение. Излага, че дори и да има частично
неизпълнение на бизнес плана по отношение на прогнозируемата печалба, то това
не може да се счита като не изпълнение на договора за получаване на финансовата
помощ. Всички ангажименти по Договора са изпълнени добросъвестно. Жалбоподателят
счита, че Договорът, приложенията към него и законът предвиждат изготвянето на
бизнес план, но няма санкция за неизпълнието му. Както и, че едноличният
търговец не е поемал ангажимен за назначаване на служители по трудов договор.
В
съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от упълномощения
адвокат. Поддържа
жалбата и претендира присъждане на сторените разноски по представения списък. В писмена
защита са изложени подробни
съображения по същество.
Ответникът
– изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” – гр.София, чрез
процесуалният си представител- адв.Н.Б., изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли съда да остави в сила оспорения акт като
правилен, обоснован,
мотивиран и законосъобразен. Подробни
съображения по същество са изложени в писмена защита. Претендира присъждане
на направените по делото разноски, съобразно представения Списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, а и това се установява
от събраните по делото доказателства, че ЕТ „*****“ е ползвател по Договор № 33/3/3120867 от 22.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка
4.1 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-2013 година, подкрепени от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, сключен с изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, в
размер на 55 007,08
лева, и приложените към него анекси.
За да сключи договора оспорващият
търговец е кандидатствал по реда на Наредба № 29 от 11 август 2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа
за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г. /нар. по-долу за краткост „Наредба
№29 от 11.08.2008 г.“/ и представя, съобразно изискванията /чл. 16, съобразно
приложимата редакция/ на същата Наредба №29 от 11.08.2008 г. бизнес план за
изграждане на къща за гости. Видно от
представения бизнес план „Къща за традиционни занаяти и атракции към вила „****““,
едноличният търговец се задължава да реставрира стара къща в Къща за
традиционни занаяти и атракции, да продължи експлоатацията на съществуващата
къща за настаняване, да закупи 2 броя АТВ и 4 броя велосипеди за планински
туризъм, да закупи 1 бр. миниван за организиране на еднодневни екскурзии.
Услугите/дейностите, които ще се предоставят са: наем на вила „****“, нощувки
„Къща за атракции“, наем АТВ- 2 броя, наем велосипеди 4 бр. екскурзии до: с.
Черни осъм с пикник, Крушунски водопади, гр.Габрово-АЕК Етъра и Соколовски
манастир, гр. Велико Търново, Беклеме, атракции тъкане, атракции грънчарство. В
част IV „Финансово -икономически статус - приходи и разходи“, таблица 2
„Производствена и търговска програма“ на бизнес плана, ЕТ “*****” е записал, че
ще реализира приходи от продажби на услугите/дейностите в размер на 63790 лв.
за всяка една от годините -2016г., 2017г. и 2018г.
Съгласно бизнес плана и Таблица 5
Разходи за заплати и социални осигуровки ЕТ “*****” се задължава да поддържа
1бр. производствен персонал, както и осигуряне на физическото лице -едноличен
собственик. В текстовата част стр. 5 на бизнес плана е записано задължение и за
временно зает порсонал - специалист по керамика и специалист по тъкачество.
В представения и одобрен с
договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели на
базата, на които проекта е определен като допустим, сключен е договорът за
подпомагане и е изплатена субсидия по него.
Ползвателят се е задължил да
извърши изцяло одобрената инвестиция – предмет на договора до 22.10.2014 г. /т.
4. 14 във вр. с т. 3. 1 от договора/ в съответствие с одобрения бизнес план,
приложен към заявлението.
Договорът е сключен на основание
чл.23, ал.4, т.2 от Наредба № 23 от 18 декември 2009 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Прилагане на стратегиите
за местно развитие“ и по мярка „Управление на местни инициативни групи,
придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната
територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно
развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013
г., наричана по-долу „Наредба № 23 от 18.12.2009 г.“
В предмета на договора е
предвидено, че Фондът предоставя на ползвателя, регистриран под УРН: 610142,
безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално
извършени от него разходи, свързани с осъществяването на проект с ИД №
33/3/3120867 от 14.08.2013 г. /1.1/. Предвидето е, че Фондът изплаща помощта по
т.1.1 при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения
проект, съобразно условията и сроковете, определени в този договор, анексите
към него, Наредба № 23 от 18 декември 2009 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Прилагане на стратегиите
за местно развитие“ и по мярка „Управление на местни инициативни групи,
придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната
територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно
развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013
г., наричана по-долу „Наредба № 23 от 18.12.2009 г.“ и Наредба № 29 от
11.08.2008 г. /ПРСР (2007-2013), Регламент 1407/2013 от 18.12.2014г., както и и
всички действащи в съответната област нормативни актове /1.2/.
С договора /4.1/ ДФ „Земеделие” е приел да упражнява постоянен, текущ и последващ
контрол за целевото използване на инвестицията. Контрол за изпълнение условията
по договора за отпускане на финансова помощ, както и на документите, свързани с
подпомаганата дейност, може да бъде извършван от представители на PA, МЗХ,
Сметната палата, ЕК, Европейската сметна палата, Европейската служба за борба с
измамите, като в
съответствие с т.4.4 буква „б“ от договор № 33/3/3320867 от 22.10.2014 г. Регламентирано
е, че Фондът има право да откаже изплащане на финансовата помощ, на цялата или
на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от
Ползвателя на цялата или на част от изплатената финансова помощ, когато Ползвателят не е изпълнил някое от
задълженията си по този договор или по Наредба №23 от 18.12.2009 г.
Според точка
4.17 от договор № 33/3/3120867 от 22.10.2014 г. „Ползвателят е длъжен да
извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с
одобрения проект и изискванията на Приложение №2 към настоящия договор и
Таблицата за одобрените инвестиционни разходи“, като точка 4.25.3 определя, че:
„Ползвателя е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от
сключване на настоящия договор“.
С т.4.24 от
договора ползвателят е поел задължение писмено
да уведоми Фонда незабавно след настъпването на обстоятелства от значение за изпълнението
на настоящия договор.
Видно от точка 8.1 на раздел
VIII, наименован „Отговорност“, в случай
че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни
задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова
помощ, или е представил декларация и/или документ с невярно съдържание,
неистински или преправени такива, включително, когато тази декларация и/или
документ са представени при или по повод кандидатстването му по мярката, както
и когато ползвателят изкуствено е създал условията за изпълнение на
изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с
целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност, Фондът
може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху
тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя, като прилага
санкциите, предвидени в чл.59 и чл.60 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г.
В раздел IX „Други условия“, т.9.1
буква „г“ страните по договора са приели, че по смисъла на договор № 33/3/3120867
от 22.10.2014 г. „Одобрен проект“ е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването
по мярката и одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми, съгласно
Наредба № 23 от 18.12.2009 г. документи (включително и представения от
ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план), както и съвкупността от материални
и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и
допустими за финансиране.
Съгласно Приложение № 2 от
договора т.11 ползвателят е поел задължение да извърши изцяло одобрената
инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план, както и да използва и без
предварително уведомяване и получаване на съгласие от страна на Фонда да не се
отклонява от одобрените и предоставени на Фонда технически спецификации и/или
Количествено-стойностни сметки, необходими за изпълнение на инвестицията -
предмет на договора.
При извършена проверка на място от
ДФ „Земеделие“, резултатите от която са отразени в Контролен лист за извънредни
проверки от 26.06.2019г., е установено, че са налични данни и информация за
неизпълнение на договорни и нормативни задължение на ползвателя.
С приложеното по делото на лист 24
писмо изх. № 01-6500/8542 от 28.10.2019г., жалбоподателят е бил уведомен от ДФ
„Земеделие“ на основание чл.26, ал.1 във вр. с чл.34, ал.3 от АПК, че се
открива производство по издаване на административен акт за установяване на
публично държавно вземане.
С писмото е било разяснено на същия,
че при извършена проверка на място след плащане на
26.06.2019 г. по проект № 33/3/3120867, както и извършени допълнителни
административни проверки, служители на ДФ „Земеделие“ са констатирали
неспазване на договорни и нормативни задължения, посочени по т.1 и т.2. Констатирано е неспазване на т.4,
17 от договора за БФП, както и т.11 от Приложение 2 към него, респ. чл.16, ал.2
от посочената по-горе Наредба №29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ от ПРСР 2007 -2013 /за краткост Наредба №29 от 11.08.2008
г./. Разяснено е, че кандидатите за помощта по мярката са длъжни при
кандидатстване да изготвят и представят бизнес план и определят стойностите по
него. Чрез този бизнес план и доказаната чрез него жизнеспособност на
инвестицията е причината да бъде одобрен проекта на жалбоподателя и той да
получи безвъзмездно финансиране от фонда. Посочено е, че с поред разпоредбата
на чл. 16, ал. 2 от Наредба №29 от 11.08.2008 г. бизнес планът следва да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, от сключване на
договорът, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от тази наредба. Цитирана е
и допълнителната разпоредба на § 1, т. 19 от Наредба №29 от 11.08.2008 г. По
т.2 е посочено, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес
план е залегнало разкриване на 2 (две) работни места - производствен персонал
за първите две години от бизнес плана и 1 (едно) работно място - производствен
персонал за третата година, както и 2 (две) работни места- производствен
персонал по граждански договори почасово. При проверката на място е установено,
че в дружеството няма осигурени лица. Същото е потвърдено и от извършената
справка в електронната страница на НАП за всички действащи трудови
договори.
Посочено е, че за констатираното
неизпълнение на описаното в в т. 1 от писмото, съгласно т.30 от Приложение към
раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., когато реализираните
приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички
проверявани финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно
одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е
продължило две и повече финансови години се налага санкция в размер на 100% от
предоставената БФП, а за неизпълнението по т.2 от писмото, съгласно т.18 от
Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата при неизпълнение по-голямо от 50% от
заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост и
тъй като тежестта на нарушението засяга критерий за допустимост по мярката, се
налага санкция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора.
В съответствие с чл.3, ал.1 от Правила за определяне на размера на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ /БФП/ е определен общият размер на задължението, за
което ДФ „Земеделие“ ще издаде акт за установяване на публично държавно
вземане, а именно 48 994,07 лв., представляващи 100% от получената субсидия.
На същият е бил предоставен и 14-дневен срок
за възражения и допълнителни доказателства.
В предоставения срок ползвателят
ЕТ “*****” е подал Възражение с писмо вх. № 01 -6500/8542 от 20.11.2019г.
/л.27/ срещу направените констатации с твърдения, че мотивите за издаването на
АУПДВ са неоснователни и едноличният търговец не дължи връщане на получената
субсидия, тъй като всички задължения по Договора и съпътстващите документи са
изпълнени изцяло.
На 11.03.2020 г. Изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ е издал обжалваният Акт за установяване на публично
държавно вземане /АУПДВ/ № 33/3/3120867/3/01/04/01, с изх. № 01/6500/8542 от
11.03.2020г., като мотивирано е приел за неоснователни направените възражения.
Видно от оспореният акт, на
основание чл.20а, ал. 1, чл. 27, ал. 3 и 7 от ЗПЗП, чл.46, ал. 1 и ал.2 във
връзка с чл.16, ал.2 вр. с §1, т.6 и т.19 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008
г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по мярка „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007 -2013, чл.59, ал.1 и ал.2
от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Прилагане на стратегиите за местно развитие“ и по
мярка „Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и
постигане на обществена активност на съответната територия за местните
инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и с оглед т.4.4, б“б“ и
т.8.1, предложение първо, на т.4.17, т.4.25.3 във вр. т.9.1 б.“г“ и т.4.24 от Договор
№ 33/3/3120867 от 22.10.2014 г. и т. 11 от приложение №2 към Договора, т.30 и
т.18 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата за определяне на
размера на подлежащата за възстановяване БФП при установени нарушения по чл.
27, ал.3 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките
от ПРСР е определено публично държавно вземане по чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК в размер от 48 994,07 лева.
Оспореният АУПДВ е изпратен на
жалбоподателя по пощата и е получен на 17.03.2020 г. /л.19/.
Към административната преписка са
приложени и: Протокол № 145 от заседание на УС на ДФ „Земеделие“ от 19.07.2019 г.,
видно от който за изпълнителен директор на ДФЗ е избран В.Г., Заявка за
плащане, заповеди за извършване на ПнМ, КЛ за извършена ПнМ, извлечение от
електронен регистър на НАП, Извлечение от програма ИСАК -Оценка на бизнес план
частта „Производствена и търговска програма“ УИН №33/3/3120867.
По представените пред съда писмени
доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК.
За изясняване на делото от фактическа страна
е допусната съдебно-икономическа експертиза, по която заключението на вещото
лице е прието без възражения от страните и се кредитира от съда като
компетентно изготвено и съответстващо на останалите доказателства по делото.
Въз основа на
така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е редовна по отношение на форма и съдържание. Отговаря на изискванията на
чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК /предвид
данните за връчване на АУПДВ на 17.03.2020г.,
и депозирането на жалбата срещу него в Държавен фонд „Земеделие” на
01.04.2020 г./, пред местно компетентния съд, от лице с активна
процесуална легитимация и интерес от оспорването. Жалбата е подадена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, предвид така установената
фактическа обстановка по делото и становищата на страните, Ловешки
административен съд, четвърти административен състав намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:
При извършена служебна проверка
за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съгласно
чл.168, ал.1 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен
състав намира, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен административен
орган с оглед изменението в ДВ бр. 51/2019 г. на алинея 5 на чл.20а от ЗПЗП,
според която Изпълнителният директор издава актове за установяване на публични
държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В този
смисъл е и разпоредбата на чл.27, ал.7 от ЗПЗП, съгласно която дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на
критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, извън основанията по ал.6, се установява с
издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Процесният случай попада в цитираната
хипотеза. При това,
предвид представените доказателства, представляващи протокол № 145 от заседание
на УС на Фонда, следва да се приеме, че издателят на акта – изпълнителният
директор - е компетентен по степен и материя орган, при което актът е валиден
административен акт. Неоснователни са доводите в жалбата, че оспореният акт е
издаден от некомпетентно лице.
Оспореният административен акт е издаден в
изискуемата писмена форма и съдържа всички реквизити, които са необходими за
неговата валидност, съгласно указаното в чл.59, ал.2 от АПК, включително всички
фактически и правни основания за постановяването му. Посочено е правното
основание за неговото издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи
материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган
правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици.
При издаването на оспорения акт
не са допуснати съществени процесуални нарушения, противно на твърденията на
жалбоподателя. Следва да се има предвид, че нарушението на административно производствените
правила е съществено само в случаите, когато недопускането му е довело, или би
могло да доведе административния орган до различен от постановения правен
резултат, каквито съдът не констатира при издаване на АУПДВ.
Производството по издаване на
акта е образувано след извършена проверка за изпълнение условията по договора
за отпускане на финансова помощ, както и на документите, свързани с
подпомаганата дейност от компетентните длъжностни лица при РА на ДФЗ, съгласно
чл.45, ал.2 от Наредба №29 от 11.08.2008г. Актът за установяване на публично
държавно вземане е издаден при спазване на изискванията за уведомяване на
адресата за започване на административното производство и предоставяне на
възможност за участие /чл.26, чл.28 и чл.34 АПК/. Преди да издаде оспорения акт,
административният орган с писмо изх. № 01-6500/8542 от 28.10.2019г., е уведомил
жалбоподателят, на основание чл.26 ал.1 от АПК, че се открива производство по
издаване на административен акт за установяване на публично държавно вземане,
поради установеното с извършените проверки неспазване на договорни и нормативни
задължения, описани по т.1 и по т.2 от писмото, и за констатираното
неизпълнение по т.2 е определен размер на задължението, за което ДФЗ ще издаде
акт за установяване на публично държавно вземане в размер на 48 994,07 лева,
представляващи 100% от получената субсидия, осигурил му е възможност да участва
в развилото се административно производство, да подаде възражения, от която
възможност се е възползвал. В хода на производството по издаване на оспорения
акт са изпълнени задълженията на административния орган служебно да установи
всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая и да събере
доказателства за тях /чл.35 и чл.36 от АПК/.
В случая процесният акт на
изпълнителния директор на ДФЗ е издаден и на основание разпоредбите на
относимата Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за неизпълнение на ангажименти или
други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или
подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското
стопанство по смисъла на чл.63, §1 от Регламент № 1306/2013 г., поради което в
случая следва да се установи публичното държавно вземане по общия ред за
установяване на такъв вид вземания- по реда на ДОПК - чл. 166 и сл., както е
процедирано от издателя на акта.
В чл.11, т.4 от ЗПЗП е
регламентирано, че функциите на Разплащателна агенция се изпълняват от Държавен
фонд „Земеделие“, а съобразно чл.11а, т.9 от ЗПЗП Разплащателната агенция
администрира нередности по Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 – 2013 г. и по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г. Следователно специалният закон – ЗПЗП, урежда не само случаите през
програмен период 2014 – 2020 г., но и през предходния програмен период.
Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, който е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция (чл.20а, ал.1 от ЗПЗП) издава актове за установяване на
публични държавни вземания по реда на ДОПК. Несъмнено вземанията, възникващи
въз основа на административен договор, представляват публични държавни вземания,
което е видно от текста на чл.27, ал.5 от ЗПЗП и се събират по реда на ДОПК, с
издаване на АУПДВ.
Дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване критериите за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите, извън
основанията на ал.6 от чл.27 от ЗПЗП, се установява с издаване именно на АУПДВ
по реда на ДОПК. Видно от фактическите основания за издаване на акта, той се
основава на неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с договора от 22.10.2014
г. бизнес план, в който са залегнали финансови показатели, на базата на които
проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е
изплатена субсидия. В този смисъл актът се основава именно на неспазване
критериите за допустимост, които не се сочат в текста на чл. 27, ал.6 от ЗПЗП.
Противно на изложеното от
жалбоподателя, производството по издаване на процесния АУПДВ е започнало на 28.10.2019
г., с изпращане на уведомителното писмо, с което ползвателят е уведомен за
стартиране на процедурата и на търговеца е предоставена възможност за
депозиране на възражение и доказателства, от която бенефициерът се е
възползвал. Извършените проверки на място са в изпълнение на правото на Фонда, съгласно
т. 4.1, т. 4. 2 и т. 4. 3 от договора от 22.10.2014 г. да упражнява постоянен
контрол за целевото изпълнение на инвестицията, включително контрол по
изпълнение условията по договора за отпускане на финансова помощ. При тези
проверки на място следва да се проверява и счетоводната отчетност, документите
и техническите носители на информацията, респективно може да изисква от
ползвателя документи, сведения и справки. Изрично е посочено, съгласно т.4.3,
че правата по т.4.2, описани по-горе се отнасят и за времето след предоставяне
на помощта, за установяване на целевото й използване съобразно условията на
договора. Ето защо извършването на проверките съставлява част от правата на
фонда, произтичащи от сключения договор между страните.
Предвид факта, че е предоставена
възможност на едноличния търговец да се запознае с конкретните констатации на
Фонда, съответно фактическите и правни основания за започване на
производството, на страната е предоставена възможност да се защити, поради
което процесуалните й права в това производство не са нарушени.
В резултат на изложеното съдът не
констатира съществени нарушения на административнопроизводствените правила в
производство по издаване на оспорения АУПДВ и наведените възражения в тази
насока са неоснователни.
Неоснователно е и оплакването за неправилно приложен
материален закон.
Материалноправните основания за отнемането на
предоставената със средствата от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони помощ за процесния програмен период се съдържат в разпоредбите
на приложимите към този програмен период Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета
от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска
политика/ОВ L 209, 11.8.2005 г., стр.1/– чл. 33, § 2, във връзка с чл.72, § 2
от Регламент на Съвета (ЕС) No 1698/2005 от 20 септември 2005 за подкрепа на
развитието на селските райони чрез Европейския селскостопански фонд за развитие
на селските райони /ЕСФРСР/, като те са детайлизирани в материалноправните
разпоредби на чл.59, ал.1, 2 и 3 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. и на чл.46,
ал.1, 2 и 3 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г.
Оспореният акт е издаден на
основание чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г., съгласно които, в случай че ползвателят на
помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече
изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта, като определя размера на
средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като
взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението.
Според даденото в раздел IX „Други
условия“, т.9.1 буква „г“ от договор №
33/3/3120867 от 22.10.2014 г., определение „Одобрен проект“ е подаденото от
ползвателя при кандидатстването по мярката и одобреното от Фонда заявление за
подпомагане заедно с изискуемите, според Наредба №23 от 18.12.2009г. документи,
включително и представения от ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план.
Съгласно чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. един от задължителните реквизити към
заявлението за подпомагане е изготвен от кандидата бизнес план, който трябва да
доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране
на целите по чл. 2 от Наредбата. В § 1, т.6 и т.26 на ДР на Наредба № 29 от
11.08.2008 г. са описани значенията на
понятията „икономическа жизнеспособност“ и „устойчива заетост“, а именно:
генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието и
запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за
периода на бизнес плана. Дефиницията на § 1, т.19 от ДР на тази наредба сочи,
че "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми
документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и
свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по
ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция
на фонда заявление за подпомагане по образец приложение №5 и прилагат
документите, указани в същото приложение /чл.26, ал.1 от Наредба №29/. При
което не би могло да се твърди, че бизнес планът има само прогнозен характер,
респективно, че не е част от договора и не задължава ползвателя да изпълни
точно предвиденото в него, в изпълнение на договорните си ангажименти. В този
смисъл бизнес-планът е неразделна част от договора. Това е така, тъй като в
текста на т.9.1, б. „г“ от Договора се сочи, че одобрен проект е подаденото от
ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от фонда
заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, включително и
предоставения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес-план.
Следователно при преценката за
изпълнението на задълженията на ползвателя следва да се съобразяват не само
клаузите на договора, но и изготвения от него бизнес план, въз основа на който
е одобрен и проектът за финансиране.
Установено
с доказателствата и съдебно икономическата експертиза /СИЕ/ бенефициерът - жалбоподател не е спазил
изискванията за приходи през посочените по - горе години, заложени в приложения
към проекта му бизнес план. Констатирано е, а и това се потвърждава от данните
по делото и представените от самия бенефициер счетоводни документи, че
приходите от подпомаганата дейност за всички проверени /три пълни/ финансови
години - 2016г., 2017г. и 2018г., изчислени средно аритметично, са под 20% от
предвидените в този бизнес план приходи /точната цифра е 16,11 %/.
Съдът приема, че преценката на
контролните органи по отношение на изпълнението за заложените в бизнес плана
параметри е правилна.
Обосновани с доказателствата по делото се
явяват фактическите констатации на административния орган в обжалвания АУПДВ,
относно неизпълнение на задължението за изпълнение на приходи от наем на вила „****“,
нощувки „Къща за атракции“, наем АТВ- 2 броя, наем велосипеди 4 бр., екскурзии
до: с. Черни осъм с пикник, Крушунски водопади, гр.Габрово-АЕК Етьра и
Соколовски манастир, гр. Велико Търново, Беклеме, Атракции тъкане, Атракции
грънчарство, както и относно задължението за поддържане на 1 постоянно работно
място на собственика на фирмата и допълнително 1/един/ брой заети лица.
Според заключението на СИЕ размерът на
предоставената финансова помощ на оспорващият ЕТ “*****” по Договора и анексите
към него е сума в размер на 48994.07 лв . Съгласно коригираната оценка на бизнес
плана ДФЗ е приел, че приходите, които следва да се изпълняват от ползвателя за
2016г. са приходи в размер на 29 420лв, вместо записаните в подадения от
Ползвателя бизнес план приходи в размер на 63 790 лв., за 2017г. 60 000 лв,
вместо записаните в подадения от Ползвателя бизнес план в размер на 63 790 лв,
а за 2018г. - 60 190 лв, вместо записаните в подадения от Ползвателя бизнес
план в размер на 63 790 лв.
Видно от посоченото в бизнес
плана, ЕТ “*****” планира да купи 2 броя АТВ-та. В част IV „Финансово
-икономически статус - приходи и разходи“, таблица 2 „Производствена и
търговска програма“ на бизнес плана, ЕТ “*****” е предвидила реализация услуги,
които следва да доведат до приходи от наем на 2 броя АТВ-та за всяка от
годините на бизнес плана.
В представените към
административната преписка договори с доставчика „****“ ЕООД и Таблица за
одобрените разходи Приложение 1 към анекс 3 към Договора е записано, че
ползвателят ще купи 2 бр. АТВ модел LiFan, LF250ST-5 на стойност 8590 лв. С
Обяснително писмо от 07.08.2015г. „****“ ЕООД предлага нов модел АТВ QM200ATV-D
на цена идентична с цената на първоначално посочените. Съгласно обяснителното
писмо АТВ модел LiFan, LF250ST-5 не могат да бъдат доставени, поради което
фирмата предлага да бъдат заменени с налични такива. С писмо, до МИГ Троян и
Априлци и копие до Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, вх. №112 от
12.08.2015г. ползвателят заявява, че са възникнали промени в края на изпълнението
на проекта и моли да се преразгледа искането за удължаване срока на
изпълнението на Договор 33/3/3120867. От своя страна изпълнителният директор на
МИГ в писмо до заместник изпълнителитя директор на ДФ „Земеделие“ изпраща копие
от писмо на бенефициера ЕТ “*****” за отпадане на инвестиции АТВ без искане за
сключване на анекс. В отговор на така постъпилите искания с уведомително писмо
за отказ да се сключи анекс ДФ „Земеделие“ отговаря, че не желае да сключи
анкес към договора с ползвателя, а що се отнася до искането за замяна на
моделите на АТВ-фондьт не се съгласява да се променят моделите на АТВ, при така
посочените цени. При това фондът отказва да удължи срока на договора и не се
съгласява да се променят моделите на АТВ.
В тази връзка следва да се съобрази
действащата нормативна уредба, свързана със закупуване на машини/превозни
средства, каквито представляват АТВ-та. Съгласно разпоредбите на чл.23 от Наредба
№29 от 11.08.2008г. Разплащателната агенция е длъжна да проверява цените на
предлаганите модели машини, оборудване, превозни средства, с базата данни, с
които разполага ДФ „Земеделие“ и в която са определени референтни стойности на
машини, оборудване, превозни средства и други. Според §1, т.19 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 23 от 18.12.2009 г. „Референтни цени“ са
пазарни цени, ползвани от РА за сравнение при определяне основателността на
разхода за различни инвестиции, определени чрез сравнение с цени на националния
пазар или в други държави членки на Европейския съюз. Така определените
референтни стойности са за съответни модели и съобразно техническите
характеристики на съответните модели. В случай, че предлаганите от ползвателите
стойности за определни модели са на цени надхвърлящи референтите стойности,
разплащателната агенция е длъжна да откаже субисидирането на съответните
машини, оборудване или превозни средства. Съгласно чл.23, ал.13, т.14 от Наредба
№29 от 11.08.2008г. недопустими за финансово подпомагане са
разходи за: инвестиции в частта им, която надвишава определените референтни
цени, а съгласно т.15: пътни превозни средства, за които има определени
референтни цени, когато надвишават тези цени. В този смисъл дори цените на
новите модели АТВ да са на стойност идентична с предходните, ДФ „Земеделие“
няма право да финансира разходи, които надвишават определените референтни
разходи, за съответните модели. Съгласно чл.31 от Наредба №29 от 11.08.2008г.
Изпълнителният директор на РА се произнася със заповед за одобрение или
отхвърляне на заявлението за подпомагане, която подлежи на обжалване по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, като ЕТ „*****“ не е обжалвала
уведомителното писмо, с което е одобрена сума в размер на 48994.07 лв.
Видно от доказателствата ЕТ “*****”,
не е правила волеизявление за анекс към Договора, относно изменение на
представения от нея бизнес плана, като част от сключения с ДФ „Земеделие“
Договор. С писмо от 22.10.2014г. ДФ „Земеделие“ се „информира“ за отпадане на
АТВ-тата от инвестициите. С оглед тази информация следва да се приеме за
безспорно, че представеният от ползвателя бизнес план не е променян относно
вписаните в него дейности/услуги, които ще извършва, като ДФ „Земеделие“ няма
правно основание да изменя едностранно бизнес плана в частта на видовете услуги
и дейности, които следва да извършва ползвателя. При оценка на бизнес плана ДФ
„Земеделие“ може само да променя размера на предвидените за реализиране
приходи, с оглед формулите за оценка на бизнес плана, свързани с изискването за
жизнеспособност на същия /Приложение №3 към чл.16, ал.1 от Наредба №29 от
11.08.2008г./.
Поради горното ДФ „Земеделие“
извършва оценка на бизнес плана. Както се констатира и от вещото лице в
отговора на въпрос 8 от заключението от първоначално одобрената сума, ДФ
„Земеделие“ приспада сумата за незакупените АТВ-та, а в оценката на бизнес
плана се намаляват предвидените за реализиране приходи, като приходите от наем
на АТВ-та са намалени от 19 200 лв. на 1 800 лв./за 2016г./. Сами по себе си
точно тези приходи не представляват значителната част за изпълнение на
приходите, заложени в бизнес плана. Следва да се отбележи, че ползвателя на помощта има право да поиска
промяна на договора в частта на заложените приходи, но по делото няма приложено
такова искане. След като Ползвателят не е променил бизнес плана в частта на
услугите свързани с наем на АТВ, то същият е имал възможност да реализира тези
услуги, с АТВ-та на лизинг, под наем или различни форми на държане или ползване
на АТВ-та, като няма ограничение извършването на услугите в бизнес плана да са
само и единствено със собствени машини и/или собствени на ползвателите превозни
следства.
При преценка на процентът на
изпълнение на бизнес плана следва да се приеме, определеният процент по т.3
/вариант 1/, стр.14 от заключението на СИЕ, а именно изпълнението в размер на
17,28% средноаритметично за трите финансови години 2016г, 2017г. и 2018г.
Налице е разминаване между установеното от ДФ „Земеделие“ изпълнение в размер
на 16,11% и установеното от вещото лице 17,28%, дължимо вероятно на техническа грешка. При всички
случаи обаче е безспорно, че средноаритметичния процент на изпълнение на
приходите от бизнес плана на ЕТ “*****” за 2016г., 2017г. и 2018г. е по-малък
от 20%.
От събраните по делото
доказателства и съдебно икономическата експертиза се установи, че
жалбоподателят не е поддържал по 1 постоянно работно място за собственика на
фирмата и 1/един/ брой работни места производствен персонал, както е залегнало
в бизнес плана. Видно от записаното в него, същият е поел задължение да
поддържа определен брой на заетите лица.
В този смисъл обосновано от ДФ
„Земеделие“ е прието, че оспорващият
търговец не е поддължал осигурени лица, потвърдено и от заключението на вещото
лице, според което в счетоводството на ползвателя няма заведена сметка „Разходи
за заплати“ и сметка „Разходи за осигуровки“ за 2016г., 2017г. и 2018г. По
сметка 609 „Други разходи“ няма отразени суми за изплатени доходи на физически
лица за 2016г„ 2017г. и 2018г.
Доколкото, при подаване на бизнес
плана кандидатът ЕТ ‘‘*****” е попълнила таблица 5 „Разходи за заплати и
социални осигуровки“, същата се е задължила да сключи трудови договори за
съответните години с определените от самата нея брой работни места лица, а за
физическото лице собственик да поддържа социално и здравно осигуряване. В тази
връзка неоснователно в жалбата се твърди, че под понятието „заети лица“
записнато в колона Б на Таблица „Разходи за заплати и социални осигуровки“
следва да се разбира каквито и да е заети лица, и след като Д.М.и Ц.М.,
родители на физическото лице -ЕТ “*****”, извършват дейностите по настаняване
на гостите, е изпълнено задължението за поддържане на броя работни места. С
оглед нормите на чл. 4, ал. 1, 2 и 10 и чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване под „заети лица“ следва да се разбират лица, назначени на трудов
договор от ЕТ „*****“, каквито по делото не са налични, като полагането на
личен труд от нейни роднини е неотносимо по отношение поетото в бизнес плана
задължение.
От доказателствата по делото се
установява по безспорен начин, че е налице неизпълнение на заложените в бизнес
плана финансови параметри, което води до нарушение на т.4.17 и т.4.25.3 от
договора, съгласно които ползвателят на помощта е длъжен да извърши одобрената
инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и
таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като спазва одобрения проект за
срок от 5 години от сключването на договора.
След като при извършените
проверки е установено посоченото, то налице е безспорно нарушение на поет
ангажимент от страна на бенефициера по т.4.17 от ДБФП и точка 11 от Приложение
№ 2 към него, който ангажимент се изразява в непостигане на предвидени
финансови показатели, а с това се нанася вреда на бюджета на Общността, тъй
като не се постигат заложените цели на програмата, подкрепени със средствата от
ЕЗФРСР /така например решение № 4752 от 22.04.2020 г. на ВАС/. В практиката на
ВАС е многократно застъпено разбирането, че изготвянето на бизнес плана и
предвидените в него стойности са дейност на кандидата за получаване на
подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била
основание да бъде одобрен проекта му за финансиране. Съществена част от
образеца към бизнес плана по Приложение № 3 към чл.16 от Наредба №29 от
11.08.2008г. е финансово икономическият статут на проекта, съставен от приходна
и разходна част. Съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни,
информация и предвиждания, позволяват на компетентните органи при произнасяне
по проектите за финансиране да преценят изпълнението на нормативните условия за
икономическа жизнеспособност и устойчива заетост. Видно от съдържанието на чл.16,
ал.2 от Наредба №29 от 11.08.2008г. преценката доколко проекта води до
реализиране на целите по чл.2 задължително преминава през анализ на два
фактора, които са основание за вземане на решение за одобряване на подпомагането
по смисъла на чл.27, ал. 3, т. 1 от Наредбата. Приходите са част от одобрения
от бизнес плана, който е част от одобрения проект, като те са носители на
информация за съответствието със задължителните условия по чл.16, ал. 2.
При това, посоченото неизпълнение
на бизнес плана в частта относно приходите за мониторираните години се вписва в
материално правните хипотези и на чл.46, ал. 1 от Наредба № 29 от 2008 г. и на
чл.59, ал.1 и ал.2 от Наредба № 23 от 18.12. 2009 г.,
При тези данни настоящият състав на съда
счита, че административният орган правилно е приел, че е осъществен
фактическият състав на чл. 46, ал.1 и ал. 2 от Наредба №29 от 11.08.2008г., тъй
като е налице неизпълнение на договорни задължения на ползвателя след изплащане
на финансовата помощ. Правилно административният орган се е позовал в решението
си и на т.8.1 от договора, които предоставят възможност на Фонда да поиска
връщане на цялата или част от помощта, ако ползвателят на помощта не е изпълнил
някои свои нормативни или договорни задължения. В случая е безспорно
установено, че търговецът не е изпълнил заложените в бизнес плана финансови
показатели, които представляват индикатори за изпълнението на проекта, поради
което непостигането им води до отмяна на финансовата помощ.
Съгласно чл.46, ал.2 от Наредба №29
от 11.08.2008г. разплащателната агенция определя размера на
средствата, които следва да бъдат върнати от ползвателя на помощта.
Съгласно т.30 от Приложение към
раздел І „Общи положения“ от Правила за определяне размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., когато реализираните приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни
финансови години са под 20% от предвидените приходи, както е в случая, и това е
продължило в упоменатия проверяван период, считано от началото на 2016 г.,
размерът на подлежащите на възстановяване финансова помощ е 100%, което в
случая правилно е определено в размер на отпусната помощ от 48 994, 07 лева, за
нарушението по т.1. За нарушението по т.2 в АУПДВ, съгласно т.18 от Правилата,
когато неизпълнението е по-голямо от 50% спрямо заложените в бизнес плана
параметри по отношение на устойчива заетост, подлежи на възстановяване 100% от
предоставената финансова помощ по Договора, поради което правилно е определена
подлежаща на възстановяване безвъзмедна финансова помощ в размер на 48994,07 лв.
Съгласно чл.3, ал.1 от Правилата,
когато при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за
допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на
финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на
един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е
подадена заявка за плащане след 1 януари 2015г., размерът на подлежащата на
възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се
кумулира. В тези случаи най-големият определен размер на подлежащата на
възстановяване финансова помощ се приема като показателен за вземането на
решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя финансова помощ.
Заявката за плащане на жалбоподателя е подадена на 23.09.2015г. С оглед горното
правилно ДФ „Земеделие“ е определил окончателната подлежаща на възстановяване
финансова помощ, сума в размер на 48994,07 лв.
Това е и размерът на подлежащото
на възстановяване публично държавно вземане, предмет на издадения АУПДВ, за
което и според упоменатото в договора се дължи законната лихва върху тази сума,
начислявана от изтичане на срока за доброволно изпълнение.
Както вече бе отбелязано,
административното производство е започнато на 28.10.2019 г., поради което
публикуваните в Държавен вестник бр. 69 от 30.08.2019 г. Правила са приложими и
в това производство, а не им е придадено обратно действие, както се твърди от
жалбоподателя.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя,
че след като така записаните цифри от бизнес плана не са записани като такива и
в Договора, то следва, че липсва задължение за изпълнение на приходите в бизнес
плана, тъй като договорите, сключвани от ДФ „Земеделие“ са свързани със
значителен брой таблици, приложения, описи и т.н., към които препращат самите
договори и които са неразделна част от самия договор. Налице е ясно установено
задължение за спазване на всички документи, към които препраща Договора, както
и приложимата нормативна уредба.
Макар и житейски обосновани доводите в
жалбата, че въпреки положените усилия редица фактори извън контрола на
едноличния търговец са оказали влияние върху реалните резултати от обекта, като
-икономическата криза, както и обстоятелството, че в района на община Троян и
по-конкретно в Изложбената палата на с. Орешак се правят редовно демострации по
изработване на керамика и тъкачество, които са безплатни и гостите на къщата не
искат да плащат допълнително за нещо, което могат да получат безплатно, същите
не са от категорията на правоизключващите, така че ДФ „Земеделие“ да няма право
да претендира възстановяване размера на предоставената безвъзмездна финансова
помощ. Наличието на икономическа криза само по себе си не представлява фактор,
обуславящ обективна невъзможност за изпълнение. При наличие на обективна невъзможност за изпълнение,
непреодолима сила или стопанска непоносимост, при всички случаи законът изисква
длъжника да уведоми писмено другата страна в подходящ срок в какво се състои
невъзможнстта, а и възможните последици от нея. Съгласно чл.41 от Наредба №29
от 11.08.2008г. ползвателят може да подаде искане за промяна на договора в РА.
Към искането се прилагат доказателствата, необходими за преценката на
основателността на искането. В настоящия случай това не е сторено.
Доколкото по делото не беше наведено
и доказано наличието на причини, поради които се е стигнало до неизпълнението,
които да попадат и в хипотезата на форсмажорни обстоятелства, по смисъла на на
§1, т.27 от ДР на Наредба №29 от 11.08.2008г., не са налице основания за
неизпълнение на заложеното в Договора, с което ползвателят се е задължил и
което е било основание за отпускане на средствата по Договора.
Относно изявлението в жалбата за
изтекла давност, следва да се посочи, че публичните вземания се погасяват по
давност по реда и при условията на ДОПК. Според основната хипотеза на чл.171,
ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен
давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон не е
предвиден по – кратък срок. В случая публичното вземане по чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК е установено за пръв път именно с процесния АУПДВ, който е предварително
изпълняем по аргумент от чл.27, ал.8 от ЗПЗП след издаването си става
изпълнително основание за вземането, независимо от обжалването, респ. от
стабилизирането на такъв акт. Съответно,
давността започва да тече от 11.03.2020 г. предвид датата на издаването на
АУПДВ и понастоящем не е изтекла. Ако се приемат тези доводи като недопустимост
на процедурата по установяване на дълга с оглед края на изпълнението на
договора и периода на мониторинг /наблюдение/, приключващ на 22.10.2019 г.
Разпоредбата на чл.109, ал.1 от ДОПК обаче касае производствата за установяване
на данъци, а не тези, които са за установяване на вземанията по чл.162, ал.2,
т.8 и т.9 от ДОПК /независимо дали вземането се установява чрез решение за ФК
по чл. 75, ал. 2 от ЗУСЕСИФ или чрез АУПДВ по чл.166 от ДОПК/, тъй като от
фактите по делото се установява, че на практика се претендира продължавана
нередност под формата на многогодишно неизпълнение във връзка с параметри на
одобрения бизнес план, при което е приложима разпоредбата на чл.3, §1,
предложение второ от Регламент /ЕО, ЕВРАТОМ/ № 2988 от 18.12.1995 година
относно защита на финансовите интереси на Европейските общности.
Поради изложените съображения, съдът
приема, че оспорения АУПДВ е издаден от
компетентен орган в изискуемата форма, при спазване процесуалните разпоредби, в
съответствие с материалноправните разпоредби по издаването му, и следва да бъде
оставен в сила като законосъобразен, а подаденото срещу него оспорване да бъде
отхвърлено като неоснователно и недоказано.
При този изход на спора и във
връзка с направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ДФ „Земеделие“
направените по делото разноски в размер общо на 2750,00 лева, в това число
заплатено адвокатско възнаграждение 2400,00 лева (с включен ДДС) и платено
възнаграждение на вещо лице в размер на 350,00 лева.
Водим от гореизложеното, Ловешки
административен съд, четвърти административен състав, на основание чл.172 ал.2
предл. последно от АПК,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по
жалба на едноличен
търговец „****“, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. *********,
представляван от управителя М.Ц.М., срещу Акт за установяване на публично
държавно вземане № 33/3/3120867/3/01/04/01, издаден от Изпълнителния директор
на Държавен фонд “Земеделие” – гр.София, с изх. № 01/6500/8542 от 11.03.2020
година.
ОСЪЖДА едноличен търговец „*****“ с ЕИК/БУЛСТАТ:****, със седалище и адрес на управление: гр.
Троян, ул. ********, представляван от управителя М.Ц.М. да заплати на
Държавен фонд земеделие – гр.София,
разноски по делото в размер от 2750,00 /две хиляди седемстотин и петдесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд Ловеч пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните
по делото.