Определение по дело №216/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 295
Дата: 7 май 2020 г.
Съдия: Антония Атанасова Атанасова-Алексова
Дело: 20201700500216
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.  Перник, 07.05.2020 г. 

ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, II-ри състав,  в закрито съдебно заседание проведено седми май две хиляди двадесета година, в състав:

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА

като разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова                                 възз. гр. д. № 216 / 2020 по описа на ОС - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесета и пета „БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО”, чл. 317  вр. с чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена:

ОТ: ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР ПЕРНИК, представлявана от директора Д. И.П. чрез пълномощника главен юрисконсулт З. В.

ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 13 / 22.01.2020г., постановено по                          гр. дело № 7026 / 2019г. по описа на PC – Перник, с което ОД на МВР - Перник, с БУЛСТАТ: ************ и с адрес на управление; *** е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на А.К.А., с ЕГН; ********** и адрес: *** сумата от 1562,82 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016г. - 11.11.2019 г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен и сумата от 200.83 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата, считано от 01.11.2016г. до 11.11.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 11.11.2019г. до окончателното й изплащане, и са отхвърлени предявените искови претенции до пълния им предявен размер от 2 221,38 лева за главния иск и 305.00 лева - за акцесорния, като неоснователни.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и се моли да бъде отхвърлен предявеният иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд ведно с лихвите и разноските.

Постановеното от първоинстанционния съд решение, с което е уважен предявения иск за допълнително възнаграждение за нощен труд, обосновано на норма от Наредбата за структурата организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., било незаконосъобразно поради допуснат тежък порок - противоречие с няколко материално-правни разпоредби - чл. 2, ал. 2 и ал. 3 на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, чл. 1- ал.1 и 3 и чл. 143, ал. 1 от КТ. чл. 179. ал. 2 от ЗМВР.

Жалбоподателя счита, че в мотивите и осъдителната част на обжалваното решение по отношение на предявената искова претенция за изплащане на допълнително възнаграждение за положен нощен труд на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР е допуснато нарушение на материалния закон, довело до неправилни изводи и осъждане на ответника без правно основание за това. Категорично твърди, че на ищеца са били изплатени реално дължимите средства за нощен труд, като нямало правно основание същия да бъде преизчисляван като извънреден. престираният от ищеца труд  бил с продължителност от 22:00 часа до 06:00 часа, предвиден изрично в чл. 3, ал. 3 на Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016г., в която се сочи, че работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, т.е. нощния труд за служителите по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР, чието служебно правоотношение е регламентирано именно в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове, е с продължителност до 8 часа. Ето защо нямало правно основание същия да бъде приравняван към дневен труд и считан за извънреден такъв. Съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР била 8 часа, при което 8:8 е равно на коефициент 1, а не, както по смисъла на КТ, ищецът е приел работно време през нощта 7 часа.

Следвало да се има предвид и обстоятелството, че полагането на нощен труд не било сред изрично изброените в чл. 178. ал. 1 от ЗМВР основания за изплащане на допълнително възнаграждение. Било налице полагане на труд в рамките на работната смяна по график, което не можело да бъде прието за извънреден труд по смисъла на чл. 143. ал.1 от КТ - извънреден е трудът, полаган от служителя само извън работната му смяна - нито ищецът твърди, нито съдът бил стигнал до изводи, че предявената искова претенция за заплащане на нощен труд е свързана с полагане па труд извън работното време на служителя. За да се твърди положен извънреден труд. който не бил заплатен от ответника, следвало ищецът действително да бил работил извън установеното за него работно време по график.

По първоначално подадената въззивна жалба в срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор, с който при подробно изложени съображения по същество се сочи, че всички твърдения във въззивната жалба са необосновани, недоказани и противоречащи на константната съдебна практика, защото: Разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, не можело и не следвало да бъде тълкувана във вр. с ал.1 на чл.9, и положения от ищеца труд се отчита сумарно. Възражението за липсата на законово основание за преизчисление на нощните часове в дневни  поставяло в неблагоприятно положение служителите на МВР полагащи нощен труд спрямо работещите на трудово правоотношение в разрез с принципите на Конституцията на Република България, предвиждаща полагането на труд от всички граждани при равни условия.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна, е подала насрещна въззивната жалба, с която моли да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение, в частта в която са отхвърлени предявените от  А.К.А., с ЕГН; ********** и адрес: *** искове до пълния им предявен размер от 2221,38 лева за главния иск и 305.00 лева - за акцесорния, като неоснователни, като се иска да бъде постановено решение с което да бъдат уважени изцяло предявените искове, като напълно доказани и основателни.

По подадената насрещна въззивна жалба в срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор, с който при подробно изложени съображения по съществото на спора се оспорва изложеното в насрещната въззивна жалба от А.А., и се иска да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, неправилно и необосновано постановеното Решение № 13 от 22.01.2020 г., постановено по гр. дело № 7026/ 2019 г. по описа на Районен съд - Перник и да бъдат отхвърлени предявените искове за изплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд като извънреден ведно с присъдените лихви и разноски.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че подадената въззивна и насрещна жалбата са допустими (по съдържание са въззивна и  насрещна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и са съобразени с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

Във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба, жалбоподателите не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

С въззивната жалба и насрещната въззивна жалба, жалбоподателите не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд, събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

При извършване на служебна проверка по реда на  чл. 267 от ГПК и дадените задължителни указания с т. 3 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че  за осигуряване приложението на императивни правни норми, а именно  чл. 187, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗМВР и чл.179 от ЗМВР, се налага събиране на доказателства, чрез назначаване на допълнителна съдебно – икономическа експертиза.

Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,

О П Р Е Д Е Л И:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на   02.06.2020 г. от 10.05 ч., за която дата и час да се призоват страните.

ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно - икономическа експертиза, със задача:  Вещото лице, след като се запознае с представените и приложените по делото доказателства, направи справка по ведомостите за заплати и  кадровото досие на А.К.А., да посочи при сумираното изчисляване на действително отработеното от ищеца време за всеки месец и  всяко тримесечие от процесния период, как е формирано възнаграждението на ищеца, начислено ли е допълнително възнаграждение за труд през нощта от 22.00 до 06.00 ч. и на официални празници и за време на разположение и извънреден труд? Да посочи при сумираното изчисляване на действително отработеното от ищеца време за всеки месец  и всяко тримесечие от процесния период включено ли е времето за полагане на труд през нощта между 22.00 и 6.00ч. и на официални празници и за време на разположение и извънреден труд? Изчислявайки сумирано действително отработеното от ищеца време за всеки месец и всяко от тримесечията за исковия период, съпоставяйки го с нормалната продължителност на работното време за съответното тримесечие период, да посочи има ли? и в кои? месеци, съответно тримесечия превишаване на нормалното работно време, като, ако има да посочи колко часа е превишението и какъв е размера на обезщетението за извънреден труд, с приспадане на евентуално заплатения такъв. При изготвяне на експертизата вещото лице, не следва да извършва увеличаване на дадените часове за положен труд през нощта, приравнявайки ги, към часове работно време през деня, чрез увеличение с коефициент 0,143.

НАЗНАЧАВА Янка Александрова за вещо лице, което да изготви допълнително заключение, по горепосочените въпроси, при хонорар в размер на 150.00 лв., вносими от ОД на МВР в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, като ПРЕДУПРЕЖДАВА,  че ако не бъде внесен съдът служебно ще присъди в полза на вещото лице дължимия хонорар.

УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи изготвената експертиза не по-късно от една седмица преди датата на първото по делото заседание.

Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да  разрешат спора по доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:

Ø   да се  спести време;

Ø  да се намалят разходите по разрешаването на спора;

Ø  до бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява интересите и на двете страни;

Ø  да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат.

Ø  запазите имиджа и тайните си;

Ø  обичайно се изпълнява доброволно;

Ø  запазят имиджа и тайните си;

Ø  за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.

Ø  медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.

За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения отговор на въззивната жалба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

ЧЛЕНОВЕ: 1.

  2.