№ 2036
гр. Пловдив, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330206666 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №842 от 16.08.2021г. на **
„Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, упълномощен със Заповед
21ОА-951/09.04.2021г. на Кмета на Община Пловдив, с което на Е.С.Б.,
ЕГН:**********, за нарушение на чл.4, ал.3, т.2 от Наредба за организацията
на движението и паркирането на територията на община Пловдив /Загл. изм. –
Р.№350, пр.№19 от 22.12.2020г.//НОДП/, на основание чл.43, ал.3 от същата
Наредба е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50
/петдесет/ лева.
Жалбоподателя атакува наказателното постановление /НП/ като
незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна. В съдебно заседание,
редовно призован, се явява лично и поддържа депозираната жалба, като
прави същото искане.
Въззиваемата страна, в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител – юрисконсулт Т., която пледира атакуваното НП
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
1
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 01.07.2021г. от свидидетеля Д.Т.Д. - на длъжност ** към с-р
„Общинска полиция“ – гр. Пловдив, била наложена глоба с фиш
№********** на Е.С.Б., ЕГН:**********, за това, че на 01.07.2021г. около
15:50 часа е паркирала л.а. „Опел“ с рег.№**, на служебен паркинг, находящ
се в гр. Пловдив, ул. „Бетовен“ №2, без писменото съгласие на ползвателя.
Отразено било, че това е в нарушение на чл.4, ал.3, т.2 от НОДП, поради
което и на основание чл.186, ал.3 от ЗДвП и чл.43, ал.4 от НРСППППСТГП
била наложена глоба с фиш в размер на 50 /потдесет/ лева.
Срещу същия фиш постъпила жалба с вх.№УРИ – 2372000-
8452/06.07.2021г. от Е.С.Б. до Началника на с-р „Общинска полиция“ –
Пловдив, който счел направените в жалбата възражение за неоснователни.
На 28.07.2021г. от свид. Д.Т.Д. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ с бланков №КТ 042871/28.07.2021г.
срещу жалбоподателя Е.С.Б., за това, че на 01.07.2021г. около 15:50 часа е
паркирал л.а. „Опел“ с рег.№**, на служебен паркинг, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „Бетовен“ №2, без съгласие на ползвателя. Актосъставителят
квалифицирал нарушението по чл.4, ал.3, т.2 от НОДП. В срока по чл.44 от
ЗАНН не постъпило възражение срещу акта.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на Е.С.Б., ЕГН:**********, за нарушение на чл.4,
ал.3, т.2 от НОДП, на основание чл.43, ал.3 от същата Наредба е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от
гласните доказателства - показанията на свидетеля Д.Т.Д. /актосъставител/.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
От събраните по делото доказателства с категоричност се установява, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
2
административно нарушение по чл.4, ал.3, т.2 от Наредба за организацията на
движението и паркирането на територията на община Пловдив /Загл. изм. – Р.
№350, пр.№19 от 22.12.2020г.//НОДП/. По силата на посочената подзаконова
разпоредба паркирането е забранено на служебни паркинги, разположени на
общинска територия, освен в случаите на писмено съгласие на ползвателя. В
конкретния случай жалбоподателят е паркирал управляваното от него МПС -
л.а. „Опел“ с рег.№**, на служебен паркинг, разположен на общинска
територия, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Бетховен“ №2, без писменото
съгласие на ползвателя. Това обстоятелство не се отрича от жалбоподателя.
Ето защо следва да се приеме, че в случая вмененото му нарушение се явява
доказано по несъмнен начин. Приложената по преписката инвалидна карта не
променя този извод, доколкото в чл.15 от Наредбата изрично са посочени
привилегированите хипотези за паркиране на ППС, превозващи и/или
управлявани от хора с увреждания, между които не попада настоящият
случай.
Независимо от изложеното обаче, според съда е налице основание за
отмяна на наказателното постановление, тъй като в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
нарушителя и са основание за отмяна на обжалваното НП, като
незаконосъобразно. Констатираните от съда процесуални нарушения се
изразяват в неспазване на императивните изисквания на чл.42, т.3 и т.4 от
ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Мястото на извършване на нарушението е не така отразеното в
обстоятелствената част на АУАН и НП служебен паркинг, находящ се на ул.
„Бетовен“ №2 в гр. Пловдив, а е служебен паркинг, находящ се на ул.
„Бетховен“ №2 в гр. Пловдив. Некоретното посочено място на извършване на
нарушението представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
ограничава правото на защита на наказаното лице, като го лишава от
възможността да узнае къде точно се твърди да е извършено нарушението, за
да може да прецени как да организира защитата си. Коментираното
нарушение води до порочност на съставения АУАН и на издаденото въз
основа на него наказателно постановление.
Наред с горното следва да се отчете, че и в двата акта на
администрацията е нарушено изискването за пълно, точно и ясно описание на
3
нарушението. В случая посоченото в обстоятелствената част на АУАН и НП
не покрива изискванията за тяхната формална законосъобразност. За да се
счита, че е налице задължителният реквизит на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН по обвинение за извършено нарушение по чл.4, ал.3, т.2 от НОДП, не е
достатъчно да се посочи, че привлеченото към отговорност лице е паркирало
лекия автомобил на служебен паркинг, без писменото съгласие на ползвателя.
Необходимо е било да бъде отразен и другият елемент от фактическа страна
на нарушението, а именно, че този служебен паркинг е бил разположен на
общинска територия. Такова описание на нарушението липсва и в АУАН и в
НП. Наличието на всички законови реквизити по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН е въпрос на формална законосъобразност на АУАН и НП.
Непосочването на всички релевантни факти и обстоятелства за наличието на
съставомерните елементи на деянието, има за последица фактическа
необоснованост на повдигнатото на жалбоподателя административно
обвинение. Допуснатото от наказващия орган формално нарушение следва да
бъде квалифицирано като съществено такова, представляващо основание за
отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които са основание
за неговата отмяна.
Само за пълнота следва да се посочи, че в конкретния казус съдът
намира, че се касае до маловажен случай и нарушителят не е следвало да бъде
наказван, като спрямо него е трябвало да се приложи възможността по чл.28,
б.”а” от ЗАНН да бъде предупреден от наказващия орган. Касае се до
установено първо нарушение от посочения вид, извършено в много кратък
времеви период, от което не са настъпили никакви вредни последици, като
нарушителят е лице притежаващо Карта за пракиране за хора с увреждания.
Доколкото преценката относно маловажността на случая се прави във връзка
с всеки конкретен случай и тя е такава отнасяща се до законосъобразността на
наказателното постановление, съдът намира, че в случая наказващият орган е
подходил формално и не е преценил и обсъдил всички факти и обстоятелства
около нарушението, като по този начин е издал незаконосъобразно
наказателно постановление. Следвало е с оглед на посочените по-горе
обстоятелства да се счете, че се касае до маловажен случай на
4
административно нарушение, при което да се използва правомощието по
чл.28, б.”а” от ЗАНН и да не се санкционира нарушителят.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №842 от 16.08.2021г. на **
„Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, упълномощен със Заповед
21ОА-951/09.04.2021г. на Кмета на Община Пловдив, с което на Е.С.Б.,
ЕГН:**********, за нарушение на чл.4, ал.3, т.2 от Наредба за организацията
на движението и паркирането на територията на община Пловдив /Загл. изм. –
Р.№350, пр.№19 от 22.12.2020г.//НОДП/, на основание чл.43, ал.3 от същата
Наредба е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50
/петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5