Р Е Ш E Н И Е
№ 178
Гр. Перник, 04.06.2020 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 39/2020 година по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на от С.В.Т.
с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Г.Б. *** с адрес, гр. Перник, ул. „***“ № ***, офис *** срещу Регионална
дирекция по горите Кюстендил, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил,
бул. „***“ № ***. Ищецът претендира присъждане на имуществени
вреди в размер на 300 лева, представляващи претърпени вреди по отменено
Наказателно постановление № 202 от 09.03.2018 година на директора на Регионална
дирекция по горите Кюстендил, с което са му наложени две административни
наказания: „Глоба“ в размер на 300 лева по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за
горите (позволително за сеч (ПС) № 0362543/05.05.2017
година за имот с кадастрален №095007) и „Глоба“ в размер на 300 лева по чл.
257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (позволително за сеч (ПС) №0378366/05.08.2017
година за имот с кадастрален №095008). Твърди, че
наказателното постановление е отменено с Решение № 391 от 01.07.2019
година, постановено по а.н.дело № 686/2018 година по описа на Районен съд
Перник, влязло в сила на 23.09.2019 година. Настоящият ищец
твърди, че пред първоинстанционния съд е ползвал адвокатска защита и е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, видно от приложеният по делото
договор за правна защита и съдействие № 01479/29.03.2018 година.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300.00 лева, изразяващи се в
платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по а.н.дело № 686/2018 година по описа на Районен съд Перник. Претендира и
заплащане на законната лихва върху претендираната
сума, считано от 09.01.2020 година – датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане.
В проведеното съдебно заседание на 26.05.2020
година процесуалният представител на ищеца адвокат Г.Б. *** моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан.
Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира
присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство по
приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 26.05.2020
година ответникът Регионална дирекция по горите Кюстендил не изпраща
процесуален представител и не депозира отговор на исковата молба.
Представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на предявения
иск, поради което предлага да бъде уважен изцяло.
Административен съд –
Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на
страните, прецени събраните по делото относими
доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във
връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
От събраните по делото писмени
доказателства, съдържащи се в а.н.дело № 686/2018 година по описа на Районен
съд Перник, се установява, че с Наказателно
постановление № 202 от 09.03.2018 година на директора на Регионална дирекция по
горите Кюстендил на С.В.Т. с ЕГН: **********
*** (настоящ ищец) на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от закона за горите
са наложени две административни наказания: „Глоба“ в размер на 300 лева по чл.
257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (позволително за сеч (ПС) №0362543/05.05.2017 година за имот с кадастрален №095007) и „Глоба“ в
размер на 300 лева по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (позволително за
сеч (ПС) №0378366/05.08.2017 година за имот с кадастрален №095008).
Наложените административни наказания с издаденото
наказателно постановление е било обжалвано и е отменено като незаконосъобразно
с Решение № 391 от 01.07.2019 година, постановено по а.н.дело № 686/2018
година по описа на Районен съд Перник. Решението на Районен съд Перник не е
обжалвано и е влязло в сила на 23.09.2019 година. Пред Районен съд Перник настоящият
ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат Г.Б. ***,
съгласно пълномощно от 29.03.2018 година и договор за правна защита и
съдействие от същата дата. Страните по сключения договор са уговорили,
съответно е платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лева.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по
същество е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
В
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ горепосочената правна норма е доразвита, като е
определено, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В конкретния случай
претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление и от тази отмяна се претендират имуществени вреди, представляващи
платено адвокатско възнаграждение.
Адвокатската защита е конституционно
гарантирана от чл. 56 от Конституцията
на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата като дейност, която се осъществява от адвокати
– лица с висше юридическо образование, които не са държавни служители и които
за висококвалифицирания си труд получават хонорар от доверителя си на принципа
на свободното договаряне при нормативно определен минимум. Тази защита е по
закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от
лица, но на практика за всеки един чужденец, български гражданин без юридическо
образование, а още повече, за неграмотен или гражданин с начално или основно
образование, би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справи със
защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна,
както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган,
носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни
служители с висше юридическо образование – юрисконсулти.
Правото на обезщетяване на вреди,
причинени от непозволено увреждане е институт, познат от римското право и е бил
прилаган още в българското обичайно право. Той стои в основата и на чл. 45 и следващите от действащия Закон
за задълженията и договорите (ЗЗД)
и изцяло на него е базиран и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Разпоредбата на
чл. 4 от ЗОДОВ
предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК
за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините
за вреди по чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ е административния акт да е отменен по
„съответния ред“, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това
обжалване, във всичките му фази, включително и чрез касация – за индивидуалните
административни актове пред ВАС и за наказателните постановления пред
административните съдилища, не е задължително да бъде осъществено с помощта на
адвокат, но както бе отбелязано по-горе, гражданинът изключително трудно, почти
невъзможно, би се справил със съдебното обжалване без неговата помощ. В
подкрепа на това становище е въведеното с чл. 284, ал.
2 от ГПК задължително приподписване
на касационната жалба до ВКС от адвокат.
Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административният акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след
като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл
сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази
защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в случая наказателно
постановление) и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен
разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и
потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй
като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, тъй като
гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт,
увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска
помощ и платеният адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от
издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е
законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което
твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от
административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето
безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото
срещу него наказателно постановление, с цел той да бъде отменен по предвидения
от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат адвокатите.
В потвърждение на горния извод е и
обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга
законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за
невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски,
включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ
за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.
Основно задължение на съда при тези
производства е първо да установи дали искането се основава на действително
настъпил в житейския мир правно релевантен факт – издадено незаконосъобразно наказателно
постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за
която ищецът е заплатил хонорар, и едва след това да установи неговия
действителен размер.
Ето защо настоящият съдебен
състав намира, че отмененото наказателно постановление е основание за
ангажиране на отговорността на държавата, изразяваща се в репариране на
причинените имуществени вреди в размера, посочен като претенция в исковата
молба, а именно 300 лева. Изложените по – горе мотиви са изцяло в синхрон с
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховния административен съд
на Република България по тълкувателно дело № 2/2016 година.
В случая следва да се приеме, че
предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 300 лева се явява основателен и като такъв следва да се уважи, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно му изплащане.
Относно разноските:
С оглед изхода
на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на ищеца за
присъждане на направените съдебни разноски в общ размер на 310 лева, от които
10 лева платена държавна такса и 300 лева платено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита следва да се уважи.
Мотивиран от гореизложеното настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите Кюстендил, със седалище и
адрес на управление гр. Кюстендил, бул. „***“ № *** да заплати на С.В.Т. с ЕГН ********** ***, ул. „***“ № ***,
бл. ***, вх***, ап. *** сумата от 300 (триста)
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по платено
адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба 09.01.2020 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите
Кюстендил, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, бул. „***“ № ***
да заплати на С.В.Т. с ЕГН ********** ***, ул. „***“ № ***, бл. ***, вх. ***,
ап. *** сумата от 310 (триста и десет) лева, представляваща направени съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/