Решение по дело №13151/2018 на Районен съд - Варна

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О      Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            18.07.2019 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд,  гражданско отделение, на единадесети юли  две хиляди и деветнадесета година, в  открито съдебно заседание в състав:

                                                                                        

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Ана Ангелова, като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов, гражданско дело №  13151 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „А.з.с.н.в.“ ЕАД ЕИК/Булстат ********* с адрес ***, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на  А.А.И. ЕГН ********** с адрес ***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 6153/2018г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от:   576,25 лв./петстотин седемдесет и шест лева и 25 ст./ - главница по Договор за паричен заем № 2412107, сключен на 26.10.2015 г. между  „*********и А.А.И.; 356,30 лв./триста петдесет и шест лева и 30 ст./, - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 15.12.2015 г. до 22.03.2016 г.; 153,91 лв./сто петдесет и три лева и 91 ст./ - обезщетение за забава за периода от 16.12.2015 г. до 30.04.2018 г., вземането за които е прехвърлено от страна на „*********в полза на „*********, ЕИК ********* /правоприемник на който е *********, ЕИК ********* – понастоящем *********, ЕИК *********, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Моли да му бъдат присъдени разноските в настоящото и в заповедното производство.

В исковата молба се сочи, че на 26.10.2015г. между „*********и А.А.И. бил сключен договор за кредит №2412107, съгласно който дружеството като заемодател предоставил на ответника сума в размер 1000 лв. Общото задължение по договора с уговорената възнаградителна лихва възлизало на  1086,75 лв., която сума била разсрочена на 8 месечни вноски - всяка по  51,75 лв. с краен падеж 22.03.2016г.  Поради неизпълнение на задължението за погасяване на вноските на падежите им е начислено обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва и такса разходи за събирането на просрочените вноски. Поради неизпълнението на уговореното задължение за осигуряване на обезпечение чрез осигуряване на двама поръчители се претендира и неустойка в размер на 520,80 лв. Към датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, били извършени частични плащания по договора за кредит в общ размер на 1086,46 лв. По силата на Приложение № 1/01.12.2016г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г „*********прехвърлил н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД ЕИК ********* цялото непогасено вземане по договора за заем. За извършеното прехвърляне ответникът е уведомен с писмо с обратна разписка и с приложение към настоящата искова молба.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник. В проведеното по делото на 11.07.2019г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства –   ч. гр.д. 6153/2018г. по описа на ВРС; Копия от договор за паричен заем  № 2412107/26.10.2015г. с  предложение за сключване на договор за паричен заем от 26.10.2015г.; рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г. сключен между ********* и ,,А.з.с.н.в.“ ООД с извлечение от приложение № 1 от 01.12.2016г.; потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД; уведомителни писма от ,,Изи Асет Мениджмънт“АД чрез ,,А.з.с.н.в.“ АД с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2412107/ 05.12.2016г. и с изх. № УПЦ-С-ИАМ/2412107 /06.08.2018г., ведно с обратна разписка и товарителница № 67943565,  се установява   съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на иска с правно основание 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според доказателствата за реалното им извършване - вносни бележки за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лв., на осн. чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ бр.8 от 2017г./, вр. чл. 37 ЗПрП чл. 25 НЗПП / Приета с ПМС №4 от 06.01.2006 г./, са в общ размер от 225 лв. Следва да се присъди и пълния размер на разноските по заповедното производство в размер на  75 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

                                                        Р   Е   Ш  И

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „А.з.с.н.в.“ ЕАД ЕИК/Булстат ********* с адрес *** А.А.И. ЕГН ********** с адрес ***, че съществува  присъденото с издадена по ч.гр.д. № 6153/2018г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от:  576,25 лв./петстотин седемдесет и шест лева и 25 ст./ - главница по Договор за паричен заем № 2412107, сключен на 26.10.2015 г. между  „*********и А.А.И.; 356,30 лв. /триста петдесет и шест лева и 30 ст./, - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 15.12.2015 г. до 22.03.2016г.; 153,91 лв./сто петдесет и три лева и 91 ст./ - обезщетение за забава за периода от 16.12.2015 г. до 30.04.2018 г., вземането за които е прехвърлено от страна на „*********в полза на „*********, ЕИК ********* /правоприемник на който е *********, ЕИК ********* – понастоящем *********, ЕИК *********, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК А.А.И. ЕГН ********** с адрес *** да заплати н.А.з.с.н.в.“ ЕАД ЕИК/Булстат ********* с адрес *** сумата от 225 лева, представляващи разноски по настоящото дело и 75 лева разноски по ч.гр.д. № 6153 /2018г. по описа на ВРС.

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: