РЕШЕНИЕ
№ 1442
гр. Пловдив, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330113244 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба, подадена от К.М. срещу Б.Г., с която е предявен
иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за заем. Сумата била
предоставена, като ответникът следвало да я върне в срок до****г. Тъй като не
изпълнил това задължение дължал неустойка по чл. 10, ал. 1 от договора в размер на
0.2% за всеки ден забава. За част от периода на забавата било постановено решение по
гр.д. 2419/2019г. на ПРС, с което претенцията била уважена. Между страните било
подписано и споразумение, с което ответникът признавал дължимостта на неустойката
към края на периода, но не я платил. За неплатената част от неустойка била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която ответникът подал
възражение. Иска се установяване на вземането от 4358 лева неустойка за периода от
11.10.2018г. до 27.04.2021г.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва
предявения иск. Прави възражение нищожност на неустойката поради нарушаване на
добрите нрави и противоречие със ЗПК. Иска се отхвърляне на претенцията.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не е спорно, а и от представения договор се установява, че е
1
възникнало валидно правоотношение във връзка с предоставянето на заем в размер на
5930 лева с падеж 30.07.2018 г. В чл. 10, ал. 1 от договора е била уговорена неустойка
за забава в размер на 0.2% на ден.
Установява се, че с влязло в сила решение по гр.д. № 2419/2019г на ПРС, между
страните е установено съществуването на парично вземане в полза на ищеца за сумата
от 830 лева мораторна неустойка за периода от 31.07.2018 г. до 10.10.2018 г. Този
съдебен акт е влязъл в сила на 17.12.2020 г. съгласно представения препис.
На 31.10.2019 г. между страните е постигнато споразумение за разсрочване на
плащането на мораторна неустойка в размер на общо 4358 лева, изчислена съобразно
погасяванията на главницата за периода от 10.10.2018 г. до 30.11.2019 г. Същата
установява съгласие на страните по отношение на размера, но за период различен от
процесния. В настоящия случай се иска установяване на задължението за период от
11.10.2018г. и изчислено съгласно клаузата на чл. 10, ал. 1 от договора се равнява на
4345.96 лева до 31.10.2019 г., когато се признава да е било погасено главното
задължение.
Формираната сила на присъдено нещо с предходното решение по претенцията
не се разпростира върху следващия период и върху останалия размер на вземането,
коeто е предмет на настоящото производство. Предмет на силата на присъдено нещо
обаче не е само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически
факт, въз основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват всички
факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на която се поражда
претендираното материално право. Следователно установените с решението по иска за
предходен период общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със
сила на присъдено нещо. Със сила на присъдено нещо се ползват съдебно
установените правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право,
чрез основанието и петитума на иска. (Решение № 89 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. №
716/2010 г., I т. о., ТК)
В случая с наведените възражения за нищожност на клаузата на неустойка,
ответникът прави оспорване на правопораждащите факти, относими към възникването
на правото на ищеца, които се явяват преклудирани, тъй като с решението по
предходното дело със сила на пресъдено нещо е прието, че е налице валидна клауза, по
която е възникнало задължение за плащане на неустойка за забава.
Силата на пресъдено нещо е извлечена единствено от диспозитива на съдебния
акт и обхваща наличието на валидна клауза за плащане на неустойка за забава. Не се
явяват преклудирани единствено възраженията на ответника срещу съществуването на
вече породеното право на ищеца. Не може обаче да се приеме, че решението по иска за
предходния период няма абсолютно никакво значение, тъй като то установява със сила
на пресъдено нещо между страните, посочените по- горе факти и ответникът не би
могъл отново да релевира възражения относими към възникването на правото на
ищеца.
2
Предвид изложеното, съдът счита, че със сила на пресъдено нещо е признато
основанието на настоящата претенция, а именно дължимостта на неустойка за забава
по клаузата от договора.
Самото забавено плащане не е установено със сила на пресъдено нещо, но
между страните няма спор, че то е продължила до 31.10.2019 г., когато съгласно
представеното споразумение и признанието на ищеца е извършено окончателното
погасяване на главното парично задължение.
Ето защо ищецът има право на неустойка за забавено плащане върху главното
парично задължение за периода до 31.10.2019 г., като нейният размер е 4345.96 лева. За
разликата до претендираните 4358 лева и за периода от 01.11.2019г. до 27.04.2021 г.
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на
направените от него разноски за държавна такса в размер на 173.84 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има
право на разноски, но от представените по делото доказателства не се установява
извършването на такива. В представения договор не е удостоверено плащането на
адвокатското възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.Д. Г.,
ЕГН **********, дължи на К. В. М., ЕГН ********** сумата от 4345.96 лева-
неустойка за забавено плащане по чл. 10, ал. 1 от договор за заем от 30.06.2018г. за
периода от 11.10.2018г. до 31.10.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата
НАД 4345.96 лева ДО 4358.00 лева и за периода от 01.11.2019 г. до 27.04.2021 г., за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ *****. по частно гр. дело № 7149/2021 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Б.Д. Г., ЕГН **********, да заплати на К. В. М., ЕГН **********,
сумата от 173.84 лева за държавни такси съразмерно на уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______________/п/_________
3