Определение по дело №149/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

4

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по реда на чл.274,ал.1,.

Образувано е по въззивна частна жалба от процесуалният представител на Р. А. А. и Ш. А. Ч. и двамата от с.Б., А., срещу определение № *** от 17.11.2010година,постановено по Г.д.№ **/2009 година по описа на районен съд Г.,с което е прекратено производството по делото.

Развито е оплакване за неправилност на атакуваното определение поради неговата незаконосъобразност и съществени процесуални нарушения.Излагат се съображения,че неправилно районен съд е приел в мотивите си неизпълнение от страна на ищците по първоинстанционното дело указанията дадени в определение № ***/27.10.2007г на ДРС, с което е оставена без движение исковата молба.Релевира се довод,че в подадената в срок молба-допълнение от 3.11.201 са изпълнени всички указания на съда, относно цена на иска,представени са бележка за внесена държавна такса,удостоверение за данъчна оценка и.Твърди се още,че е конкретизиран способа за придобиване на собствеността,както и индивидуализирали парцела(упи) с номер, площ,квартал,граници и съседи-т.е пълна индивидуализация на имота,включая и спорните 18 кв.м .Иска се да бъде отменено атакуваното определение и делото върнато за разглеждане по същество.

В срока по чл.276ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от А. Ю. А..

След като взе в предвид оплакванията в подадената въззивна частна жалба и провери правилността на атакуваното определение,въззивният съд намира:

Атакуваното определение е валидно и допустимо, постановено е от надлежен съд и състав, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.

Районен съд е сезиран с искова молба вх.№31 от 09.02.2009 година,като ищците са твърдели, че са съсобственици на недвижим имот с пл. № *** в кв. ** с площ от 776 кв. м. по плана на с. Б., общ. Б., О. С.като са посочили,че съгласно удостоверението за регулационно положение има разлика в площта на имота с 18 кв.м,които са придадени неправомерно към имот с пл.№ ***.Поискали са да бъде постановено решение и се приеме по отношение на ответника,че придадените 18 кв.м към УПИ-399 са тяхна собственост.

С определение № ** от 03.08.2009 година районен съд е прекратил производството по делото,като е приел,че е сезиран с установителен иск за определяне граници, като процедурата е административна,като се обжалва регулационен план,който за село Б. е утвърден със заповед №РД-469 от 28.04.1984 година,каквото производство е недопу,стимо.

Определението е отменено от С. окръжен съд, с определение № *** от 05.10.2009 година,постановено по в Г.д.№ ***/2009 година по описа на същия съд и делото е върнато за продължаване съдопроизводствените действия и изпълнение дадените указания с отменителния акт на въззивния съд. С разпореждане №604 от 27.10.2010година районен съд Г.,приема,че в изпълнение на указанията, дадени с посоченото определение и въз основа на депозирана молба от пълномощника на ищците, с твърдения, че доверителите му са собственици на имот с ПЛ № ***, в кв. ** с площ от 776 кв.м. по ПУП на с.Б., придобили през 1993г. срещу задължение за гледане и издръжка,като моли съда да постанови решение по отношение на ответника, че предадените 18 кв.м. към УПИ ** в кв. ** по ПУП на с. Б. са тяхна собственост, както и да се осъди да предаде владението му,като в исковата молба ищците молят съда да постанови решение спрямо ответника, че собственият им имот УПИ *** в кв. 37 с площ от 776 кв.м. и придадените 18 кв.м. към УПИ *** - на ответника са тяхна собственост,предвид на което счита,че от изложените противоречиви не е ясно процесния имот - 18 кв.м. към УПИ *** - посочен в исковата молба (или *** - посочен в молбата) в кв. 37 по ПУП на с. Б. или / и УПИ *** в кв. ** с площ от 776 кв.м. ли е или само придадените 18 кв. м.,поради което счита, че липсва конкретизиране на процесния имот. Не са изложени обстоятелствата, на които се основава иска, не е посочено основанието на придадените 18 кв.м. (вероятно по регулация, от кога) към УПИ *** в кв.** по ПУП на с. Б..Приема,че след конкретизиране на процесния имот следва да се посочат придобивните способи върху процесния имот, въз основа на които се претендира вещното право на собственост, да се направят искания в тази връзка, както и да се представят доказателства в подкрепа на твърденията си.Указва на ищците да изложат обстоятелства кой и от кога владее процесния имот.Поради констатираните нередовности на предявената искова молба указва на ищците, в едноседмичен срок от получаване на разпореждането да отстранят допуснатите в исковата молба нередовности като приведат исковата молба с изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК и чл. 127, ал.2 от ГПК. С определение 1120 от 27.10.2010година районен съд е отменено протоколно определение за даване ход по същество в открито съдебно заседание проведено на 28.09.2010година и е оставена без движение исковата молба,както и указано на ищците в посочения от съда едноседмичен срок да приведат исковата молба според изискванията на чл.127, ал.1, т.3, 4 и 5 и ал.2 от ГПК – като посочат цената на иска, индивидуализират процесния имот по сега действащия план на с. Б., изложат обстоятелствата, на които се основава иска и посочат в какво се състои искането,като представят актуални документи за процесния имот,указано ищците да конкретизират придобивните способи и исканията си.Указано им е също така,че с молба – допълнение /лист 67/ претендират, че са собственици на имот с ПЛ № *** кв. ** с площ от 776 кв.м. на основание прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка,по наследство от родителите си А. и Д. А. и давностно владение в продължение на 50 години,като не е достатъчно твърдението като обстоятелство на което се основава иска, че неправомерно са предадени 18 кв.м. към имота на ответника като не са изложени абсолютно никакви съображения в тази връзка, не е ясна и претенцията на ищците (по имотни граници, дворищна регулация или по новата кадастрална карта е).С молба вх.№31/2009година от 02.11.2010 година е внесена съответната държавна такса,като в изпълнение на дадените указания ищците сочат,че ищците претендират,че са съсобственици на имот пл.№ ***,кв.** с площ 776 кв.м по ПУП на с.Б.,придобит на основание договор за издръжка и гледане,като са посочени нотариални актове №№ 129 и 130 от 1993 година по описа на районен съд Г.,както и е посочил,че придадените 18 кв.м неправомерно към имота на ответника УПИ ***,кв.37 по ПУП на с.Б.,при посочени граници,както и е поискано да бъде осъден ответника да предаде владението на тези 18 кв.м.

Смолянски окръжен съд намира обжалваното определение за правилно постановено.Основният довод на частните жалбоподатели ,че са изпълнени всички указания дадени от съда,включая и способа за придобиване собствеността настоящия съд намира за неоснователен.При прочита на исковата молба не може да се направи извод в твърдяната от частните жалбодатели насока.

Съдът е задължен да се произнася само по изричните, ясни и конкретно формулирани твърдения на страните, а не по кодирани такива, които да се извеждат след тълкуване на заявеното. От обстоятелствата, посочени в исковата молба, съдът извежда правното основание на предявения иск. Съдът няма правото да попълва исковата молба с фактически твърдения, вместо страната да формулира нейна искания, както и да се произнася по непредявени изрично от страната искания, тъй като би постановил "свръх петитум", което е недопустимо.

В конкретния случай от оскъдните фактически твърдения в исковата молба,при съобразяване ангажираните в хода на производството доказателства и изслушаните съдебно технически експертизи може да се направи извод,че се касае за допусната кадастрална грешка.С оглед неясните фактически твърдения в исковата молба и доуточненията към нея, които на практика се припокриват с първоначалното предявяване на иска,заключенията на назначената и изслушана съдебно техническа експертиза,може да се направи извод,че се претендира,придаване по новата кадастрална основа на с.Б. на 18 кв.м от парцела на ищците,към парцела на ответника. Ищците са разполагали с възможността да обжалват по административен ред придаването на съответните части от техния парцел, към парцела на ответника,за което няма данни да са инициирали такова производство.Няма пречка обаче в исково производство да разрешат възникналия правен спор за собственост относно законосъобразността на придадените части от техния имот.

При прочита на исковата молба не може да се направи извод в твърдяната от частните жалбодатели насока. Описвайки ,че са съобственици на имот пл.№ ***,кв.** с площ 776 кв.м,придобит Ч. прехвърлянето му срещу задължение за издръжка и гледане,като праводателите на имота са го владяли повече от петдесет години и посочвайки,че поради посочването в удостоверение за регулационно положение съществуваща разлика в имота от 18 кв.м от страна на парцел (имота) с пл.№ *** на ответника,които неправомерно са придадени към него,поради което за нас се явява правен интерес да докажем твърденията си,че тези 18 кв.м от парцела на ответника са от нашия парцел. Следва петитум с искане за да се приеме,че собственият им парцел с пл.№ ***,кв.** е с площ 799 кв.м и придадените 18 кв.м към УПИ *** на ответника са тяхна собственост,както и при едно от доуточненията има и искане за ревандикация на тази част.

Горепосоченият абзац от обстоятелствената част на исковата молба, ведно с доуточненията към нея не представляват редовна искова молба,попълнена с фактически твърдения относно предявяване на иска с правно основание чл.124 ал.І от ГПК, във връзка с чл.53,ал.2 от ЗКИР, по смисъла на чл. 127 ГПК. Съдът не е задължен да изведе искането на страната от обстоятелствата, изложени в исковата молба, както и дори в исковата молба да не е отделно формулиран петитум за признаване установено,че процесните 18 кв.м са неправилно придадени по новия кадастрален план към имота на ответника.

Настоящият съд счита, както отрази и по-горе, че горепосоченото съждение на ищците не е форма на предявяване на иск за кадастрална грешка, на търсена защита на накърнено право. В конкретния случай, ищците изрично са посочили в обстоятелствената част на исковата си молба, преди петитума на същата, правният им интерес мотивирал търсена защита на тяхно накърнено право. Съдът е задължен да се произнася само по изричните, ясни и конкретно формулирани искания на страните, а не по кодирани такива, които да се извеждат след тълкуване на заявеното. От обстоятелствата, посочени в исковата молба, съдът извежда правното основание на предявения иск. Съдът няма правото, вместо страната да формулира нейна искания, както и да се произнася по непредявени изрично от страната искания, тъй като би постановил "свръх петитум", което е недопустимо.

Основателно, съобразно гореизложеното,районен съд е прекратил производството по делото, поради неотстраняване в срок констатираната нередовност.Ето защоне е разгледан така предявеният иск от ищците и е постановено връщане на исковата молба.

Няма пречка една редовна исковата молба да бъде новирана.

По изложените съображения и на основание чл. 278, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 271, ал. 1предложение първо3 ГПК ще следва да се потвърди атакуваното прекратително определение и затова Смолянският окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № *** от 28.01.2011година,постановено по Г.д.№ **/2011 година по описа на С. районен съд,като правилно и законосъобразно постановено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :