№ 2991
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110114402 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно съединени установителни искове от „Топлофикация София“
ЕАД срещу Т. П. Е., както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 1894.71 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 62, находящ се в
гр.София, ж.к. „Надежда“, бл.130, вх.В, ет.6, за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г.,
както и на сумата 33.24 лева – осъществено дялово разпределение за периода
01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК-08.06.2021г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
226.60 лева – лихва за забава за върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019г. – 28.05.2021г., както и на сумата 6.09 лева – лихва за забава за върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018г. – 28.05.2021г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, поради което е задължен да заплати стойността й, което не е сторил.
Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено
заповедно производство и издадена на „Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 32547/2021г. на СРС, 55 състав, връчена на длъжника по чл.47 ГПК, поради
1
което и в изпълнение на процесуалния закон заповедният съд е дал указания на заявителя по
чл.415 ГПК. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания, както и
искане за привличане на трето лице-помагач. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете с довод, че между страните няма възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба и доставка на топлинна енергия.
Оспорва реалното количество доставена енергия. Твърди, че не живее в България от 2014 г.
и не потребява този консуматив, съответно не е поръчвала доставка на топлоенергия за
битови нужди, поради което и по аргумент от чл.62 ЗЗП не дължи заплащането й. Навежда
евентуално възражение за погасяване на вземанията по давност, както и възражение, че не е
изпадала в забава.
Конституираното трето лице-помагач „МХ Елвеко“ ООД не изразява становище по
делото.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 04.09.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „МХ-Елвеко“ ООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
20.12.2002г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 20.05.2015 г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „МХ-Елвеко“ ООД относно обстоятелството, че ищецът и третото лице-
помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно
отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната
собственост. Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите за
дялово разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло
изравнителните сметки не се оспорва в процеса.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
2
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Видно от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот
от 10.05.1982г. жилището е било придобито от Т. П. Христова. Идентичността на адреса на
имота и името на ответницата са удостоверени по делото с две удостоверения –
удостоверение № 68-00-1360/13.10.2015 г. на ГИС София досежно адреса на имота и
удостоверение № рнД22-УФ01-1509/04.01.2023 г на Столична община досежно имената на
ответницата. По делото не са представени други доказателства, сочещи обратното. По тази
причина и именно, в качеството си на собственик, ответника се явява страна по
облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за
продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.
Ирелевантно по делото е обстоятелството, че ответника не е ползвал имота, защото сумите
се претендират от него в качеството му на собственик.
По делото се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период, респ. за размера на търсените вземания, предвид възражението за изтекла
погасителна давност.
За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа
експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „„МХ-Елвеко“ ООД. За имота е начислявана
топлоенергия за отопление по заявена отопляема кубатура, за сградна инсталация и за
битово горещо водоснабдяване.
По делото е изслушана и приета и съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която е установило, че размерът на дължимите суми по пера е в размер на търсените с
исковата молба, т.е. 1894.71 лева – главница за потребена топлоенергия, 226.60 лева –
мораторна лихва върху нея, 33.24 лева – главница за осъществено дялово разпределение и
6.09 лева - мораторна лихва върху нея. В табличен вид са дадени и сумите по месеци.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и
3
вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела
възражение, което съдът не следва да цени, доколкото ответника не е подписал отговора на
исковата молба и допълнителното му становище, в който смисъл е имал указания с
определението по чл. 140 ГПК, включително са му указани последиците от неизпълнение.
При все това, възражението за погасяване на вземанията по давност е неоснователно. Видно
е, че се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2018г., а заявлението по
чл.410 ГПК, което прекъсва давността в случай на положително решение по иск по чл.422
ГПК, е депозирано на 08.06.2021г. Вземанията, възникнали преди 08.06.2018г. не се
установяват съобразно заключението на вещото лице, поради което и възражението не
следва да се уважи.
При съобразяване на горните изводи относно размер на непогасените суми, възлиза в
размера на търсените с исковата молба, поради което и предявеният иск се явява изцяло
основателен.
Наведените възражения ответника не следва да се обсъждат допълнително, въпреки
че изложените мотиви отговарят в пълнота на тях, защото отговора на исковата молба не е
подписан от ответника въпреки указанията.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 777.12 лева, от които 93.21 лева по
ч.гр.д.№ 32547/2021г. на СРС, 55 състав, и 683.91 лева – разноски в настоящото
производство: 83.91 лева държавна такса, 500.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален
размер по Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Т. П. Е., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
ж.к. „Надежда“, бл. 130, вх. В, ет. 6, ап. 62, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 32547/2021г. на СРС, 55 състав,
а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 1894.71 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – ап.62, находящ се в гр.София, ж.к.
„Надежда“, бл. 130, вх. В, ет. 6, за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., както сумата
33.24 лева – главница за осъществено дялово разпределение за същия период, ведно
4
със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 08.06.2021г.,
до окончателното плащане;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) - сумата 226.60 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г. – 28.05.2021г., както и сумата 6.09 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018г. –
28.05.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т. П. Е., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к. „Надежда“, бл. 130, вх. В, ет. 6, ап. 62, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б, сумата 777.12 лева – разноски по делото, от които 93.12 лева по ч.гр.д.№ 32547/2021г.
на СРС, 55 състав, и 683.91 лева - в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „МХ Елвеко“ ООД, ЕИК *********,
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5