Регистрационния номер ще бъде генериран след
Град Стара Загора
предаване за подпис на акта
XII-ти граждански
Районен съд – Стара Загора
състав
На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:И.Р.
като разгледа докладваното от И.Р. Частно гражданско дело №
20205530103568 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 390 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на К. за допускане на обезпечение на бъдещите му осъдителни
искове с правно основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, с цена 18600 лева и чл. 92 ЗЗД, с цена 558 лева,
срещу ответника П., чрез налагане до размера на цените им на запор върху собственото на
молителя оборудване за производство на дъски, предмет на сключения на 18.09.2019 г.
договор за продажбата му на ответника на изплащане със запазване на собствеността му за
молителя до изплащане на последната вноска от цената му.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът намери, че молбата
за допускане на обезпечение е неоснователна и като такава следва да се отхвърли, а
мотивите за този извод са следните:
Обезпечение на иска се допуска не само когато е допустим, вероятно основателен и е
налице обезпечителна нужда, но и кумулативно когато посочената в молбата обезпечителна
мярка е подходяща (чл. 391, ал. 1 и чл. 397, ал. 1 ГПК). А последната е подходяща само
когато е приспособена към обезпечителната нужда и неподходяща винаги, когато е
неоправдана с оглед последната (чл. 391, ал. 1 ГПК). В този смисъл, след като търсената с
бъдещите осъдителни искове на ищеца защита се състои само в принудителното
удовлетворяване от имуществото на ответника на предявените с тях парични притезания на
молителя, за неплатените му от ответника вноски от цената на продаденото му с договора
им от 18.09.2019 г. на изплащане - оборудване за производство на дъски, с уговорената в чл.
13 от същия неустойка за забава в плащането им, то съдът очевидно не би могъл да приеме
за оправдана/подходяща исканата от ищеца мярка за обезпечаването им чрез запор на
същото това оборудване по този договор, защото с чл. 5 от същия молителят е запазил за
себе си собствеността му до получаване и на последната вноска, която не е платена (чл. 5 от
договора, л. 5). Поради това не ответникът, а молителят продължава да е собственик на
1
същото това оборудване (чл. 205, ал. 1 ЗЗД). Поради това е очевидно, че исканият му запор
за обезпечаване на бъдещите му осъдителни искове за принудителното удовлетворяване при
проданта му по чл. 474, ал. 5 ГПК на посочените му парични притезания, обективно не би
могъл да ги обезпечи, защото не със запора на тази негова движима вещ, а само с такава на
ответника, могат обективно да се обезпечават и тези осъдителни искове за същите
притезания (аргумент и от чл. 397, ал. 1, т. 2 ГПК). Поради това посоченият в молбата му
запор на това му собствено оборудване, се явява неподходяща, с оглед обезпечителната
нужда, обезпечителна мярка, което само по себе си обуславя неоснователност на молбата му
за допускането й, дори и при условието на чл. 391, ал. 2 ГПК, защото съдът няма право да се
отклонява от същата мярка. Поради това, намери ли я неоправдана с оглед обезпечителната
нужда, какъвто е случая, следва да отхвърли като неоснователна молбата за допускането й
само на това основание.
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на К. за допускане на обезпечение на
бъдещите му осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, с цена 18 600 лева и
чл. 92 ЗЗД, с цена 558 лева, срещу ответника П., чрез налагане до размера на цените им на
запор върху собственото на молителя оборудване за производство на дъски, предмет на
сключения между страните на 18.09.2019 г. договор за продажбата му на ответника на
изплащане със запазване от молителя на собствеността му до получаване на последната
вноска.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от молителя с частна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на същия.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
2