Р Е Ш Е Н И Е № 260018
гр.
Габрово, 16.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски окръжен съд в
открито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Топалова
ЧЛЕНОВЕ: Г. Косева
К. Големанова
при секретаря В. Килифарева, като разгледа
докладваното от съдията Косева в.гр.д.№369
по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение №45/12.08.2020г.
по гр.д.№202/2019г. РС-
Дряново е осъдил “ВСК Кентавър - ИЗ Динамика"
ООД- Дряново, ЕИК *********, да заплати, на основание чл. 512, ал. 4 ГПК, на И.Х.Х.,
ЕГН **********,***, следните суми:
сумата от 482,00 лв., представляваща
неудържана за периода от 06.11.2015г. до 29.05.2019г. в пълен обем сума от
трудовото възнаграждение на длъжника Р.Г.П.по запорно съобщение № 2550/09.11.2015г. по
изп. дело № 20154220400050 по описа на ДСИ при PC Дряново; сумата от 1464,28
лв., представляваща неудържана за периода от 06.11.2015г. до 29.05.2019г. в
пълен обем сума от трудовото възнаграждение на длъжника Р.Г.П.по запорно съобщение № 2553/09.11.2015г. по
изп. дело № 20154220400051 по описа на ДСИ при PC Дряново и сумата от 174,55
лв., представляваща неудържана за периода от 13.02.2018г. до 29.05.2019г. в пълен обем сума от трудовото
възнаграждение на длъжника Р.Г.П.по запорно съобщение № 2652/13.02.2018г. по
изп. дело № 20187340400300 по описа на ЧСИ З.В.с рег. № 734, район на действие
ГОС.
Присъдени
са и разноски по делото.
В законният
срок решението е обжалвано от “ВСК
Кентавър - ИЗ Динамика" ООД- Дряново, като незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения. В жалбата се
излага, че правната регламентация относно отговорността на третото задължено
лице по отношение на взискателя при
наложен запор, била разпоредбата на чл. 452 ал.3 ГПК, а при запор на трудовото
възнаграждение- чл. 512 ал.4 ГПК. Отговорността на третото лице
възниквала, ако въпреки наложеният
запор, трудовото възнаграждение е изплатено изцяло на длъжника, или е удържана
сума по запора в намален размер. Първоинстанционният съд приел, че е сезиран с
иск по чл. 512 ал.4 ГПК, но неправилно
игнорирал искането за допускане на експертиза, която да установи каква сума
ищцата би получила, ако запорите се изпълняват по поредност. Съдът нарушил
принципа на равнопоставеност на страните, не уважил искането за прилагане на
изпълнителните дела, не обсъдил
обстоятелството, че са налице няколко изпълнителни дела, не обсъдил всички доказателства по делото в съвкупност. Експертизата изготвена пред
първата инстанция допуснала съществени
пропуски при изчисляване на базата за
определяне на удръжки, но съдът не приел
направеният отвод на вещото лице, а допуснал допълнителна експертиза,
която също не отговорила на задачата, въпреки, че се получило съществено
намаление на ищцовата претенция. Взискателите към длъжника били шест и ищцата
не била взискател по първите три изпълнителни дела. Съдът не допуснал исканията
на дружеството за допълнителна експертиза с поставената от неговият
представител задача. При спазване на
поредността на запорите, дружеството не дължало пари на ищцата. Работодателят
спазвал законовото изискване за удръжки
по запора и не дължал суми.
Претендирано е обжалваното решение да се отмени и да се
отхвърли предявеният иск, като се присъдят разноските по делото.
Окръжният съд, като взе предвид представените по
делото доказателства и обсъди възраженията в жалбата, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районният съд е квалифицирал
предявената пред него претенция по чл. 512, ал. 4 ГПК, уточнявана многократно въз основа на разпореждания за
оставяне без движение на исковата молба, последно уточнена в открито с.з. на 03.10.2019г., като е посочил, че в конкретния случай претенциите се основават не на това, че
не са удържани сумите по запорите от работодателя, а че удържаните суми от трудовото възнаграждение на длъжника са били в по-малък
размер от законоустановения, поради което ищцата, като взискател, е получила
по-малка сума, от тази, която би получила, ако удръжките от месечното трудово
възнаграждение на длъжника са били в пълен обем.
За да постанови съдебният си акт първата
инстанция е приела следният начин за изчисление на запора: към
трудовото възнаграждение на длъжника следва да се включат всички суми, които е
получавал /за транспорт, данъчни облекчения за деца/, с изключение на
обезщетенията за временна нетрудоспособност, данъци и осигурителни вноски, въз
основа на цялата получена обща сума се определя нетно трудово възнаграждение и
върху цялото нетно възнаграждение се изчислява секвестируемата
част- кредитиран е първи вариант от допълнителното заключение на вещото лице.
Районният съд е приел, че работодателят не е изчислил правилно сумата по запорите, поради което е възникнала солидарната му отговорност спрямо ищцата- взискател по 3 от
изпълнителните дела, за непреведените в пълен обем удръжки, които е определил, като е разделил получената сума по заключението на вещото
лице на броя изпълнителни дела /или броя на запорите/. В резултат на изложеното е присъдил на ищцата следните суми: по изпълнително дело № 50/2015 г. по описа на
ДСИ при PC Дряново общо сумата от 2510 лв. или 482 лв. повече от
реално получените 2028 лв.; по изпълнително дело № 51/2015 г. по описа на ДСИ при PC Дряново общо сумата от
2817,28 лв. или 1464,28 лв. повече от реално получените 1353 лв. и по
изпълнително дело № 20187340400300 по описа на ЧСИ З.В.общо сумата от 732,55
лв. или 174,55 лв. повече от реално получените 558 лв.
Въззивната инстанция не споделя тези
изводи на районният съд и намира, че
жалбата срещу постановеният съдебен акт се явява основателна по изложените в
същата съображения.
Съгласно
чл. 512 ал.4 ГПК, какъвто иск е заведен в случая от ищцата, видно от
уточненията по претенцията пред първата инстанция, работодател, който плати
трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без
да удържа сумата по запора, носи отговорност към към взискателя за тази сума солидарно с
третото задължено лице. Т.е. работодателят има само
задължението да удържи сумата от трудовото възнаграждение на работника- длъжник и да я преведе на съдебният изпълнител, наложил запора. Той
няма права да преценява колко да е тази сума- това трябва да посочи съдебният
изпълнител, въз основа на законовите разпоредби в глава 40 ГПК, няма право да
удържа суми на длъжника, които не са от негово трудово възнаграждение, нито да
преценява и определя поредност или привилегии на кредитори, ако е получил
множество запорни съобщения към един длъжник. Работодателят не е съдебен
изпълнител, няма неговите права и не може да го замества и да упражнява неговите
функции. От
момента на получаване на запорното съобщение има единствено задълженията на пазач спрямо дължимите суми, съгласно чл. 507 ал.3 ГПК, както е посочено и в ТР 4/11.03.2019г. по т.д.№4/2017г. ОСГТК.
В
случая работодателят не е нарушил задължението си да изпълнява получените
запорни съобщения. Изчислявал е и удържал от трудовото възнаграждение на длъжника сума, по начина посочен му от
съдебният изпълнител /писмата приложени на
л. 166 от делото на РС и л.55 от въззивното производство/. Към трудовото
възнаграждение дори е прибавил обезщетенията /в нарушение на чл. 114а КСО/ и
траспортните разходи, като по този начин е получавал по- голяма база, върху
която е изчислявал задължението по запорите. Не е задържал сумите, нито ги е
изплатил на длъжника, а ги е привеждал по изпълнителните дела- въпреки, че не
работодателят е следвало да преценява каква сума да превежда по всяко
изпълнително дело /ТР 2/2015г. т.д.2/2013г. ОСГТК относно разпределението при
множество запори/.
Видно
от въззивната жалба в същата се оспорват: заключенията на допуснатата пред
първата инстанция експертиза; начинът по който е определяна основата на
трудовото възнаграждение върху което се изчислява запора; недопускането на
поставените от ответника въпроси към експертизата досежно начина на
разпределяне на запорираната сума между 6- те изпълнителните дела. Това е оспорвано
и пред първата инстанция, видно от протоколи пред РС в с.з. на 03.1.2019г.,
03.12.2019г. 16.01.2020г. В настоящото съдебно производство няма данни за какви
задължения са другите изпълнителни дела, кои са страните по тях, няма данни какъв
е размера на дължимите по същите суми. Единствено е установено, че ищцата е
кредитор по 3 изпълнителни дела, образувани при различни съдебни изпълнители
/ДСИ- Дряново и ЧСИ Зв. В./, като нито едно от тях не е относно задължение за
издръжка. Няма данни дали някой от
запорите по останалите изпълнителни производства, които са при различни съдебни
изпълнители, е за издръжка /длъжника има 3 непълнолетни деца, на които дължи
такава/. В случая работодателят е получил запорни съобщения по посочените 6 изпълнителни
дела, но същият няма нито данни, нито правомощия да преценява привилегиите при
разпределяне на запорираната сума, нито разпоредбите на чл. 446 ГПК- т.е. да
извършва това, което съдебният изпълнител следва да извърши. При конкуренция на
запори, както в случая, при която работодателят получи повече от едно запорно
съобщение от различни съдебни изпълнители по отношение възнаграждението на един
и същи работник, следва да се извърши разпределение, но не от работодателя, а
от съдебен изпълнител. Защото законодателството не третира по еднакъв начин
всички вземания, както в случая е приел районният съд разделяйки поравно сумата
по запорите на броя изпълнителни дела, за три от които няма данни за какви
вземания се отнасят. Някои вземания се ползват с право на предподчително удовлетворение и не работодателят е
отговорен, нито е в неговата компетентност, да преценява привилегиите на
вземанията. Налице са различни практики при наличието на конкуренция на запори-
поредност, по равно, по съразмерност и
т.н., някой от които са приложими само
за вземания с еднакъв ред, не и
при наличие на привилигировано вземане /например издръжка/. При
множество запори, без наличие на привилигировано вземане, основно се прилага
разпределение по съразмерност, но само
съдебен изпълнител може да определи
съразмерни вноски съгласно чл. 136 ЗЗД, по съответната формула, след което
да изпрати съобщение на работодателя с
точно посочване на суми, които да удържа и превежда на всеки взискател.
Разделянето на сумата по равно на броя на получените запори, както механично е
направено от първата инстанция, без данни за какво са вземанията по останалите
3 изпълнителни производства, без да се отчетат спецификите при наличието на
конкуренция между запори, е неправилно и не доказва претенцията на ищцата, че
работодателят й дължи точно посочените конкретни суми /дори да е налице
неправилно изчислена обща сума по запора/.
Въззивната инстанция не споделя и изводите
на районният съд относно включване на суми извън трудовото възнаграждение и извън
възнаграждения за труд към основата, върху която да се изчислява запора. Според
чл.446 ал.1 ГПК на запор
подлежи само трудово възнаграждение и "каквото и да е възнаграждение за
труд"- т.е. по граждански договори, по договори за управление и контрол, премии
и др.
Преценката дали сумата, върху която е насочено изпълнението е секвестируема,
изхожда от това, какъв е произходът на паричните средства- такива за положен труд. С оглед на тази преценка
настоящата съдебна инстанция намира, че данъчни облекчения /които дори не е
ясно за кой период се отнасят/, както и транспортни разходи не следва да се
приравняват на трудово възнаграждение и да се прибавят към него /ТР № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, т. 1, 3, 13/,
както е приел районният съд и както е изчислявано в експертизите изготвени пред
тази съдебна инстанция. Следва да се
отбележи, че дори тези суми да не се
изключат, а да се прибавят като част от основата за определяне на запора, то
работодателят не е ощетил взискателите по изпълнителните дела /включително
ищцата/, тъй като не е събирал по- малка сума по запора. Работодателят също е
включил сумите за транспорт при
изчислението на запора, включил е дори обезщетенията получени от работника, въпреки
разпоредбите на чл. 114 а КСО, като по този начин с изчисленията е събирал по-
голяма сума по запорите.
Въззивната инстанция не споделя и
възприетият начин на изчисление от първата инстанция на сумата по запора, която
следва да се удържа от работодателя. Процесуалната норма на чл. 446, респ. 446а ГПК предвижда изрично определени вземания на длъжника за несеквестируеми
/пълна или частична несеквестируемост/. Нормите уреждащи несеквестируемостта са
императивни, не могат да се тълкуват разширително, като е налице и изрично
уреждане относно задълженията за
издръжка- чл. 446 ал.3 ГПК. Както е посочено и в чл.446 ГПК и ТР 2/26.06.2015г. т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК, абсолютно несеквестируемата част /когато
не става въпрос за задължение за издръжка/ е еднаква за всички длъжници -
минималната работна заплата, която при действието на закона постепенно нараства / в случая за процесният период от 380 лева през 2015г. до 560 лева през 2019г./.
Секвестируемата
част се определя по различен начин според величината на дохода /след приспадане на дължимите
върху него данъци и задължителни осигурителни вноски/ и обстоятелството дали длъжникът
е с деца, които той издържа. Методът за изчисление, възприет от районният съд, видно от кредитираното
допълнителното заключение по вариант първи от изслушаната пред тази инстанция
експертиза, не отчита абсолютно несеквестируемата част за всички длъжници - минималната работна
заплата, съобразно
разпоредбата на чл.446 ал.1 ГПК /а в случая длъжника издържа и три непълнолетни деца като съгласно чл. 142 ал.2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата/.
След преразпит на вещото лице
пред въззивната инстанция в с.з. на 12.11.2020г., е възникнала необходимост /т.3 от ТР 1/2013г. ОСГТК/ съдът
служебно да допусне изготвянето на повторна съдебно- икономическа експертиза, с
оглед установяване размера на сумата, който работодателя следва да удържи от
трудовото възнаграждение на длъжника по запорите. Доказателствено искане за
експертиза е направено и във въззивната жалба, обосновано с отказ на районният съд да допусне задачата
на тази страна към вещото лице. Процесуалният
представител на ответницата по жалбата изрично е посочил в с.з.
на 12.11.2020г., че
няма възражения да бъде допусната
и изготвена повторна експертиза пред
въззивният съд.
Допуснатата и изслушана пред втората инстанция
повторна експертиза, е приета като доказателство по делото и не е оспорена по
същество от страните. Същата следва да се цени във вариант две, съгласно който
задачата и изпълнението й, са съобразени със законовите изисквания и начина на
изчисление указан от съдебния изпълнител на работодателя /чл. 446 ГПК и ТР 2/26.06.2015г. т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК/. Видно от заключението на
вещото лице работодателят не само не е
ощетил ищцата и кредиторите със събрана в по- малък размер суми по запорите, а
е удържал по- големи суми от длъжника през процесният
период. В с.з. на 21.01.2021г.
пред въззивният съд в.л. е
пояснило, че работодателят при изчисленията си е прибавял към трудовото
възнаграждение на работника
обезщетенията за временна нетрудоспособност /болнични/ и сумите за
транспорт, поради което е получавал по- голяма нетна база, върху която е
удържал сумите.
Поради
несъвпадение в изводите на двете съдебни инстанции, съобразно изложените по-
горе съображения, решението на районният
съд следва да се отмени и вместо него да
се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Разноски: С
оглед изхода на делото И.Х. следва да бъде осъдена да запрати на другата
страна направените по делото пред двете
съдебни инстанции разноски, в размер на сумата 700 лева- 450 лева за въззивната
инстанция /списък по чл. 80 ГПК/ и 250
лева за първата инстанция /внесен от страната депозит за експертиза/.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №45/12.08.2020г.
по гр.д.№202/2019г. на РС-
Дряново, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от И.Х.Х., ЕГН **********,***,
против “ВСК
Кентавър - ИЗ Динамика" ООД- Дряново, ЕИК *********, иск по чл. 512, ал. 4 ГПК, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА И.Х.Х., ЕГН **********,***,
да заплати на “ВСК Кентавър - ИЗ Динамика"
ООД- Дряново, ЕИК *********, сумата 700 лева разноски за двете съдебни
инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: