Решение по дело №1524/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260148
Дата: 23 декември 2020 г. (в сила от 7 януари 2022 г.)
Съдия: Анелия Цекова
Дело: 20201630101524
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

№ 260148 / 23.12.2020 г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

23.12.2020 година, град Монтана

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 10.12.2020 година, в състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

 

при секретаря Елена Ефремова и с участието на прокурора............................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1524 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                    Производството е по реда на чл.310 ал.1 т.1 ГПК, във връзка с чл.357 КТ, Бързо производство.

                    Предявени са искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от Кодекса на труда.

 

                    Ищцата, Д.С.С., ЕГН  **********,***, чрез процесуалния си представител  адвокат Н.С., вписан в САК, е предявила иск СРЕЩУ РИОСВ - град Монтана, с адрес: ул. “Юлиус Ирасек”  № 4, ет. 3, с правно основание чл.344 ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, във връзка с чл.225 ал.1 КТ.

                  В исковата си молба твърди, че е работила при ответника, като е заемала длъжност „директор” на РИОСВ – гр. Монтана въз основа на трудов договор № 24 от 13. 01.2015 г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 70, ал. 1, вр. с чл. 90, ал. 3 от Кодекса на труда, във вр. с чл. 19а, ал. 1 от Закона за администрацията, вр. с чл. 2, ал. 3 от ПМС 274/2009 г. за приемане на Устройствен правилник на МОСВ.

                 С Допълнително споразумение  № 712 от 14.07.2015 г. срокът на трудовото правоотношение на доверителката му е изменен от „за определен срок - до заемане на длъжността въз основа на конкурс на „за неопределен срок”.

                 Съгласно Заповед № 138 от 21.02.2020 г. на Министъра на околната среда и водите основното месечно възнаграждение на доверителката му е в размер на 2280 лв. (две хиляди двеста и осемдесет лева), считано от 01.01.2020 година, а допълнителното и възнаграждение за продължителна работа е 17% (седемнадесет процента) върху основното и месечно възнаграждение.

                 Със Заповед  № 527 от 26.05.2020 г. трудовото правоотношение на доверителката му е прекратено, като в цитираната заповед за причина за прекратяването е посочено „по преценка на органа, които я назначава, на основание чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията”. Заповедта е връчена на доверителката му на 26.05.2020 година.

                 Заповедта е издадена от компетентен орган - министъра на околната среда и водите, но счита, че обжалваната заповед, издадена на правно основание чл. 19а, ал. 2 във вр. с чл.19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията е незаконосъобразна, по следните съображения: Заеманата от доверителката му длъжност е извън приложното поле на чл. 19а, ал. 2 от ЗА. Съгласно тази разпоредба правоотношенията със заместник-министрите, областните управители, заместник областните управители, както и с посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични  органи, техните заместници и членовете на колегиални органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка. Законодателят в чл. 19, ал. 4 от ЗА е посочил следните органи на изпълнителната власт, по отношение на които чл. 19а, ал. 2 от ЗА е приложима: председателите на държавни агенции, председателите на държавните комисии, изпълнителните директори на изпълнителните агенции и ръководителите на държавните институции, създадени със закон или постановление на МС, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Директорите на РИОСВ не са ръководители на държавна институция, създадена със закон или постановление на МС. Директор на РИОСВ е орган на изпълнителната власт, който осъществява държавната политика по опазване на околната среда, но осъществява държавната политика на регионално равнище (арг. от чл. 10, ал. 1. т. 3, във вр. с чл 9 от Закона за опазване на околната среда и чл. 14 от същия), както и трайно установената съдебна практика по този въпрос.

            Счита, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон и следва да бъде отменена.

             Моли съда да постанови решение, с което да се признае уволнението на доверителката му за незаконно и да се отмени, да бъде възстановена  на заеманата преди уволнението длъжност ,,директор” на РИОСВ - Монтана, както и да и  се присъди обезщетение по реда на чл.225 ал.1 КТ в размер на 5 335,20 (пет хиляди триста тридесет и пет лева и 20 ст.), от които – 4 560 лв. (четири хиляди петстотин и шестдесет лева), представляващи сбора от основните месечни трудови възнаграждения на доверителката му за месец юни и месец юли 2020 година и 775,20 лв. (седемстотин седемдесет и пет лева и 20 ст.), представляващи сбора от дължимото допълнително възнаграждение на доверителката му за същите месеци за периода от 26.05.2020 г. до завеждане на настоящата искова молба, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите, както и направените в настоящото производство разноски.

             

              Ответникът, РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ - гр. Монтана, ул. „Юлиус Ирасек“ 4, чрез процесуалния си представител адвокат В.И.Д.,***, в срока, предвиден за отговор взема становище по исковете.

             Заявява, че оспорва исковете, по които е образувано горното дело, моли съда да ги отхвърли като неоснователни и да му се присъдят разноските по делото.

             Според процесуалния представител на ищцата Заповед 527/26.05.2020 г. на Министъра на околната среда и водите за прекратяване трудовия договор на Д.С.С. *** е незаконосъобразна, тъй като тази длъжност не е сред визираните в чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията /ЗА/, поради което за нея не е приложимо прекратителното основание по чл. 19а, ал. 2

от ЗА. Това твърдение е неправилно.

            С разпоредбата на чл.19а, ал.2 от ЗА законодателят е регламентирал правната възможност органът по назначението да прекратява без предизвестие правоотношенията с посочен кръг лица, имащи функции по осъществяването на изпълнителната власт. Става дума за прекратяване на трудовото правоотношение с ограничен кръг субекти по целесъобразност, с оглед по-доброто и ефективно управление на държавата от страна на висшата й администрация, по отношение на която целесъобразност съдът не може да извършва съдебен контрол. В тези случаи съдебната проверка се ограничава до установяване дали заповедта е издадена от органа по назначението и дали заеманата от уволнения служител длъжност е сред посочените такива в чл.19, ал.4 от ЗА.

           В исковата молба изрично е признато, че заповедта е издадена от компетентния орган. Спорът е единствено по наличието на втория релевантен въпрос, а именно дали заеманата от ищцата длъжност е сред посочените такива в чл.19, ал.4 от ЗА.

          В разпоредбата на чл.19 от ЗА са дефинирани органите на изпълнителната власт - централни и териториални. Съгласно чл.19, ал. 4, т. 4 от съшия закон, статут на органи на изпълнителната власт притежават и ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт, т.е. посочените в правната норма ръководители по силата на закона са приравнени на органи на изпълнителната власт.

           Въздигнатите от закона критерии за определяне длъжността като ръководна по смисъла на чл.19, ал.4, т.4 от ЗА се отнасят до начина на възникване на съответните държавни институции и до функционалното им предназначение, а именно да са създадени със закон или с постановление на МС и да осъществяват изпълнително-разпоредителна дейност като част от държавния управленски апарат. В доразвитие на заложената от законодателя концепция досежно правното положение на ръководителите по чл.19,ал.4 от ЗА, в ал.9 на нормата като техен определящ признак е предвидено издаването на индивидуални административни актове.

          В чл. 10, ал. 1 т. 3 от рамковия закон - Закона за опазване на околната среда (ЗООС) директорите на РИОСВ са дефинирани като компетентни органи по околна среда за осъществяване на целите на закона. Разпоредбата на чл. 14 от ЗООС регламентира техния правен статут както следва: РИОСВ осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище. Същите са юридически лица към министъра на околната среда и водите на бюджетна издръжка и се представляват от съответните директори или упълномощени от тях длъжностни лица (чл. 14 ал. 2 ЗООС). Директорите на РИОСВ съставят предупредителни и констативни протоколи, издават предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления (ал 4. на чл. 14 ЗООС).

          От гореизложеното следва, че РИОСВ отговарят на дефиницията на чл. 19, ал. 4 . 4 от ЗА за държавни институции, създадени със закон (чл. 14 ЗООС), на които са възложени функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт в областта на околната среда и водите, чиито ръководители са органи, които издават индивидуални административни актове.

           Освен това, съгласно чл. 84 от ЗООС на директорите на РИОСВ са предоставени правомощия като компетентни органи за издаване на становища по екологична оценка на планове и програми. С чл.93, ал.3 от ЗООС е предвидено директорите на РИОСВ да преценяват необходимостта от извършване на оценка за въздействие върху околната среда. Съгласно чл.94, ал.2 от ЗООС директорите на РИОСВ са посочени като компетентни органи за вземане на решения по оценка за въздействието върху околната

среда за инвестиционните предложения, които не са в компетентността на министъра. Директорите на РИОСВ имат и редица други правомощия по специални секторни закони като Закона за защитените територии, Закона за биологичното разнообразие и др.

           От изброените правомощия се налага извода, че директорите на РИОСВ са органи на изпълнителната власт, които не само са създадени със закон, но и чиито правомощия са уредени на ниво законов нормативен акт.

           Ирелевантно за приложимостта на чл. 19а, ал. 2, във вр. с чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗА е обстоятелството дали става въпрос за орган на централно управление или за териториален орган на власт, тъй като разпоредбата на закона не разграничава по този териториялен признак вида на органите.

           Ето защо, заеманата от ищцата длъжност директор на РИОСВ - Монтана е едноличен орган на изпълнителната власт по смисъла на чл.19, ал.4 от ЗА и на основание чл.19а, ал.2 от ЗА правоотношението със същия може да бъде прекратено по свободна преценка на органа по назначението, както е и сторено от министъра на околната среда и водите с процесната уволнителна заповед.

           По тези съображения главният иск по чл.З44,ал.1, т.1 КТ за отмяна на тази заповед е неоснователен, като неоснователни се явяват и акцесорните на този иск претенции по чл.344, ал.1,т.2 и т.3 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането без работа след уволнението.

           Доказателствата по делото са писмени.

           Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице К.И., приета от съда и не оспорена от страните.

           На основание чл.214 ал.1 ГПК в първото проведено открито съдебно заседание е допуснато увеличение на предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ, във връзка с чл.225 ал.1 от КТ, чийто размер е от 18 518.16 лв.

          Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.315 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:

            Исковата претенция на ищеца за признаване на уволнението и за незаконно и за неговата отмяна намира правното си основание в чл. 344, ал.1, т.1 от КТ. Исковата претенция е допустима, като подадена в рамките на предвидения в срока по чл. 358, ал.1, т.2 от КТ, а разгледана по същество е основателна.

          Обективно кумулативно съединените искове са предявени срещу РИОСВ – Монтана. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по т.д. № 1 от 2010 г. на ОСГК на ВКС, надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал.1 от КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал.2, изречение първо от КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. С оглед на изложеното ответник в настоящия процес се явява РИОСВ – гр. Монтана.

           По делото е безспорно, че ищцата Д.С.С. е работила при ответника, като е заемала длъжност „директор” на РИОСВ – гр. Монтана въз основа на Трудов договор № 24 от 13.01.2015 г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 70, ал. 1, във връзка с чл. 90, ал. 3 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 19а, ал. 1 от Закона за администрацията, във връзка с чл. 2, ал. 3 от ПМС 274/2009 г. за приемане на Устройствен правилник на МОСВ.

            Установено е също така, че с Допълнително споразумение  № 712 от 14.07.2015 г. срокът на трудовото правоотношение на Д.С. е изменен от „за определен срок - до заемане на длъжността въз основа на конкурс на „за неопределен срок”.

            Не се спори и относно обстоятелството, че със Заповед № 138 от 21.02.2020 г. на Министъра на околната среда и водите основното месечно възнаграждение на С. е в размер на 2280 лв. (две хиляди двеста и осемдесет лева), считано от 01.01.2020 година, а допълнителното и възнаграждение за продължителна работа е 17% (седемнадесет процента) върху основното и месечно възнаграждение.

             Със Заповед  № 527 от 26.05.2020 г. трудовото правоотношение на С. е прекратено на основание чл.19а ал.2 и чл.19 ал.4 т.4 от Закона за администрацията и чл.4 ал.2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите. В издадената заповед като причина за прекратяването е посочено „по преценка на органа, които я назначава, на основание чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията”.

             Не се спори и относно факта, че Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищцата на 26.05.2020 година.

            Спорно по делото е дали длъжността на ищцата попада в приложното поле на чл. 19, ал.4, т.4 Закон администрацията.

            Правната регламентация на статута на РИОСВ се съдържа в специален закон – Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. Съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 2 ЗООС РИОСВ са юридически лица към Министъра на околната среда и водите на бюджетна издръжка, които осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище, като се представляват в дейността си от директори. В чл. 14, ал. 5 ЗООС е предвидена законова делегация за издаване на правилник от Министъра на околната среда и водите, с който да бъдат определени броят, териториалният обхват, функциите и структурата на РИСОВ, както и правомощията на техните директори. Те се явяват второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на околната среда и водите.

            В  чл.10 ал.1 т.3, във връзка с  чл. 9 ЗООС директорите на РИОСВ са посочени сред компетентните органи на изпълнителната власт по смисъла и за постигане целите на закона, като с отделни разпоредби са им предоставени конкретни правомощия по осъществяване на възложената им дейност по опазване на околната среда – например чл. 84 ЗООС /издават становища по екологична оценка на планове и програми/; чл. 93, ал. 3 ЗООС /преценяват необходимостта от извършване на оценка за въздействие върху околната среда в определени случаи/; чл. 94, ал. 2 ЗООС /вземат решения по оценка за въздействието върху околната среда за инвестиционни предложения, разширения или изменения извън случаите по чл. 94, ал. 1 ЗООС/ и др. Допълнителни правомощия на директорите на РИОСВ са уредени и в други специални закони – Закона за защитените територии /чл. 79, ал. 2/, Закона за биологичното разнообразие /чл. 117 и чл. 122, ал. 2/, Закона за управление на отпадъците /чл. 67/.  В конкретният случай, докладчикът по делото намира, че длъжността на ищцата, "директор РИОСВ", не попада в хипотезата на чл.19 ал.4 т.4 от ЗАдм. Директорите на регионалните инспекции на околната среда и водите не са ръководители на държавна институция, създадена със закон или с постановление на МС. Те са орган на изпълнителната власт, които осъществяват държавната политика по опазване на околната среда, но осъществяват тази политика на регионално равнище – аргумент в тази насока е  чл. 10, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 9 и чл. 14 от Закон за опазване на околната среда /ЗООС/. По отношение на тази длъжност липсват останалите белези, които изисква законодателя, за да бъдат причислени към длъжностите по чл. 19, ал. 4, т. 4 Закон за администрацията. Директорите на РИОСВ не са ръководители на държавна институция, създадена със закон или постановление на МС. Отделно от това Регионалните инспекции са юридически лица към министъра на околната среда и водите на бюджетна издръжка, а техният брой, териториален обхват на дейност, функции, структура, правомощията на директорите им се определят с правилник, издаден от Министъра на околната среда и водите и са йерархично подчинени на Министъра на околната среда и водите, поради което нормата на чл. 19а ал. 2 от Закона за администрацията е неприложима по отношение на тях. С оглед на това следва извода, че чл. 14 от ЗООС дава право на министъра да създаде структурите на РИОСВ, поради което те не са създадени със ЗООС, а с правилник на същия министър. От това следва, че директорите им не са ръководители на държавни институции по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията, тъй като РИОВС не са създадени със закон или постановление на Министерския съвет, а с правилник на министър, поради което за длъжността "директор на РИОВС" е неприложим § 18 ЗИДЗАдм. за преобразуване на служебното правоотношение в трудово по чл. 19а, ал. 1 от ЗАдм. С оглед на това относно длъжността "директор на РИОСВ" е приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗАдм., според която лице, заемащо ръководна длъжност в администрацията, не може да я осъществява по трудово правоотношение.

            При така изложеното, съдът приема, че оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. В този смисъл предявеният конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен, а обжалваната заповед отменена.

            С отмяната на издадената заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение, като незаконосъобразна,  следва да се уважи искането на ищеца да бъде възстановена на заеманата до момента на уволнението му длъжност и да и бъде присъдено обезщетение за времето през което същият е останал без работа.

           Искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ се явява акцесорен по отношение основния иск за отмяната на уволнението и се следва възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "директор", който иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

            По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ:

             Основателността на този, също акцесорен, но вече осъдителен иск, се намира в зависимост от наличието на две кумулативно предвидени в закона предпоставки, а именно: уволнението да бъде признато за незаконно по установения ред и поради него работникът или служителят да е останал без работа, претърпявайки по този начин имуществени вреди.

             Установи се, че оспорваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.19а от Закона за администрацията е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. От представеното по делото писмено доказателство – копие на трудова книжка, неоспорено от ответника се установи, че е налице и втората предпоставка, а именно, че за периода от прекратяване на трудовото и правоотношение – 27.05.2020 г. до 27.11.2020 г. ищцата не е била в други трудови правоотношения, не е реализирала и не е получавала доходи от такива. Съгласно заключението на вещото лице, което съда възприема изцяло като дадено компетентно, обективно и без да е заинтересовано от изхода по делото, а и същото не бе неоспорено от страните, размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за период от 6 месеца при брутно трудово възнаграждение 2 667.60 лв., /което е размерът на последното получено за месец април 2020 г., месеца преди уволнението, ведно с дължимото допълнително такова от 310.08 лв./, което възлиза на общ размер на 16 005.60 лева. Съдът намира, че в горния размер следва да бъде уважен предявения иск по чл. 225, ал. 1 от КТ. Над този размер искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

              При този изход на делото, в тежест на ответника са разноските, направени от ищцата, съгласно уважената част от исковете, а в тежест на ищцата – разноските, направени от ответника, съобразно отхвърлената част от иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ, във връзка с чл.225 ал.1 от КТ.

             На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Монтана държавна такса в размер на 640.22 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, както и сумата от 60 лева за двата неоценяеми иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, както и за изплатеното възнаграждение на вещото лице.

             Водим от горното, съдът

                                                   Р Е Ш И:

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.С.С., ЕГН **********,***, със седалище и адрес: ул. “Юлиус Ирасек” № 4, ет. 3, че ЗАПОВЕД № 527/26.05.2020 г., с която на основание чл. 19а, ал.2 и чл.19 ал.4 т.4 от Закона за администрацията и чл.4 ал.2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите е прекратено трудовото правоотношение с Д.С.С., ЕГН **********,  е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

            ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД № 527/26.05.2020 г., с която на основание чл. 19а, ал.2 и чл.19 ал.4 т.4 от Закона за администрацията и чл.4 ал.2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите е прекратено трудовото правоотношение с Д.С.С., ЕГН **********, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

           ВЪЗСТАНОВЯВА Д.С.С., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „директор на РИОСВ” - Монтана,  със седалище и адрес на управление: град Монтана, ул.Юлиус Ирасек № 4, етаж 3.

          ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ гр. Монтана, със седалище и адрес на управление: град Монтана, ул.Юлиус Ирасек № 4, етаж 3, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.С., ЕГН **********,***, обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобразното уволнение, на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за период от шест месеца, считано от 27.05.2020 година до 27.11.2020 година,  в размер на 16 005.60 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.07.2020 година до окончателното изплащане, като над този размер, до предявения такъв от 18 518.16 лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

              ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ гр. Монтана, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.С., ЕГН **********,***,  разноски в размер на 561.80 лева, съобразно уважената част от исковете.

              ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ  на РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ гр. Монтана, със седалище и адрес на управление: град Монтана, ул.Юлиус Ирасек № 4, етаж 3, сумата от 125.50 лв. адвокатско възнаграждение за отхвърлената част от иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ, във връзка с чл.225 ал.1 от КТ.

             ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ гр. Монтана, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Монтана държавна такса в размер на 640.22 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ; 60.00 лева за двата неоценяеми иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и 250.00 лв. за изплатеното възнаграждение на вещото лице.

             РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана, в двуседмичен срок от деня на обявяването му, 23.12.2020 година.

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: