ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 102/23.3.2023г.
Ямбол,
Административният съд Ямбол - IV състав, в закрито заседание в състав:
|
Съдия: |
ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА |
|
|
при секретар |
и с участието |
|
|
на прокурора |
изслуша докладваното |
|
|
от съдията |
ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА |
|
|
по административно дело № 20237280700020
/ 2023 г. |
||
Производството е образувано по искова молба на И.Н.Р., ЕГН **********,***,
регистрирана с вх.№30408/25.08.2022г. в Районен съд Бургас, против Върховния
административен съд на Република България и Министерство на правосъдието, с
искане за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени и
неимуществени вреди в размер на 200000(двеста хиляди )лева за вреди, произтекли
от нарушения на Правото на Европейския съюз във връзка с действия и
бездействия, произтичащи от Върховния административен съд за периода
01.09.2019-14.08.2022година, ведно със законна лихва върху сумата.Твърди се, че
през периода ищецът е предприел мащабна кампания чрез искови молби за защита на
свои права и интереси срещу Главна дирекция"Изпълнение на
наказанията", Окръжна прокуратура Бургас и Министерство на правосъдието
свързани с наложената му присъда и условия на изтърпяване, които в голямата си
част са били разгледани от Административен съд Бургас, преградил разглеждането
им, което е обжалвано пред Върховния административен съд. Постановените актове
от ВАС не са изпращани на ищеца(жалбоподател и страна по делото), който счита
че с това Върховният административен съд пряко е нарушил заложеното в
чл.13(право на ефективни правни средства за защита), чл.10(свобода на
изразяването на мнение), чл.6(право на справедлив съдебен процес), чл.34(право
на индивидуална жалба), чл.3(забрана за изтезания и нечовешко или унизително
отнасяне) от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните
свободи.Посочва се, че вредите са материални - невъзможност за ищеца да сочи и търси,
поради незнанието на мотивите в акта, дали са присъждани или не направени
разходи, като с извършването на разходи ищецът се е лишавал системно и
постоянно от средствата, които получава и заработва, недостигащи дори
минималния праг на бедност като същото е основна причина за невъзможността и
лишаването от покриването на екзистенциални нужди на
ищеца. Вредите са и нематериални и се изразяват в загуба на доверие в
българските съдебни институции чрез проявата на унижаващи ищеца действия,
незачитането на личността и правата, водещи до отчаяност и стрес, намиращи
пряко отражение върху физическото и психическото състояние на ищеца, имащи
отражение и в социалната му комуникативност и загуба
на социални умения, пряк показател, констатиран от служители на пенитенциарната система, довел до влошаване правния статус
на ищеца.Със заявление рег.№3432/07.09.2022г. до Районен съд Бургас ищецът е
заявил, че исковата молба е предявена солидарно срещу ответниците
Министерство на правосъдието и Върховен административен съд на Република
България.
Първоначално исковата молба е била депозирана пред Районен съд Бургас и
регистрирана с вх.№30408/25.08.2022г., който с Определение №4915/12.09.2022г.
по образуваното по нея гр.д.№5248/2022г. е прекратил производството и изпратил
делото по подсъдност на Административен съд Бургас.След влизане в сила на
определението, потвърдено с Определение №2678/03.11.2022г. на Окръжен съд
Бургас по ч.гр.д.№1609/2022г., пред Административен съд Бургас е било
образувано адм.д.№1983/2022г., което след отвод на
всички съдии с Определение №809/25.01.2023г. по а.д.№732/2023г. на Върховния
административен съд е изпратено по подсъдност на Административен съд Ямбол.
След образуване на адм.д.№20/2023г. на
Административен съд Ямбол съдебният състав е намерил исковата молба за
нередовна и с Разпореждане №78/27.01.2023г. е оставил същата без движение като
е указал на ищеца, че в 7-дневен срок следва:
1.да конкретизира в какво се състои незаконосъобразното поведение на
ответника Министерство на правосъдието(като посочи акт, действие или
бездействие)и каква е връзката му с претендираните
вреди заради неизпратени актове, постановени от Върховния административен съд,
за периода 01.09.2019-14.08.2022година.
2.да конкретизира размер на имуществени и неимуществени вреди, период за
който се претендират, във връзка с кой конкретен акт, действие или бездействие
на кой от двамата сочени ответници, начална дата на претендирана законна лихва.
Разпореждане №78/27.01.2023г. е връчено на ищеца И.Н.Р. на 30.01.2023г., който
в изпълнение на същото е представил писмено уточнение от 06.02.2023г.,
регистрирано в Административен съд Ямбол с вх.№342/10.02.2023г.
С уточнението по т.1 ищецът Р. е изложил допълнителни съображения във
връзка с незаконосъобразното поведение на ответниците
по твърдяното нарушение на чл.13 от Европейската конвенция за защита на правата
на човека и основните свободи .За ответника Върховен административен съд е
посочил като незаконосъобразно поведение неуведомяване(неизпращане) на
съдебните актове в качеството му на страна в производството(в случая лишен от
свобода, под контрола на ГДИН и Министерство на правосъдието), което счита за
бездействие по осигуряване на условия за упражняване на процесуалните си права
в производството като същите са фиктивни и нереализируеми
дори в степен, че ищецът е поставен в условия да не може да се информира за
съдържанието на постановявани съдебни актове от съдилищата, в производства, по
които е страна.Твърди се, че чрез действията и бездействията си държавният
орган ВАС пряко е преградил упражняването на правата на ищеца.Разделението на
властите на законодателна, съдебна и изпълнителна, заложено конституционно, не
изключва взаимодействието, доколкото самостоятелно нито един от ответниците дори в хипотеза на реално желание да съобрази
заложеното за физическите и юридическите лица право, не може фактически да го
реализира без съдействието на другия посочен ответник, който не е привел
нормативната регулация в синхрон с вътрешноведомствените си актове(посочва се
ППЗИНЗС, който се издава от Министерство на правосъдието и Наредба на ВАС без
означение коя е тя).В тази връзка се твърди, че след анализ на
ППЗИНЗС(неприведен в съответствие с чл.13 от КЗПЧОС) е налице бездействие на
Министерство на правосъдието, целенасочен умисъл за преграждане на търсене на
съдебна защита, което е в противовес със сочената норма от Конвенцията.Счита,
че отговорността на сочените ответници следва да се
търси съвместно в исковото производство при съобразяване на качествата им на
изпълнителна и съдебна власт, като при уважаване на иска със съдебен акт ще
бъдат поставени в принуда за предприемане на съвместни действия, вкл. чрез
промени в регулации, произтичащи от вътрешноведомствени актове за прекратяване
и предотвратяване на последващо нарушаване на КЗПЧОС,
както и за привеждане на мерки даващи реална ефективност на Договора(вероятно
Договора за присъединяване към ЕС), и предоставящо компенсаторно средство на
ищеца, имащо и санкционен характер за ответниците,
даващо допълнителен стимул и мотив на ответните страни към действия.Твърди се,
че на МП е нормативно възложено с нормата на чл.10, ал.2, т1 и т.2 от ЗИНЗС да
„организира взаимодействието с държавни органи“, чиято дейност има отношение
към изпълнението на наказания; отговорността на Държавата за вреди от нарушение
на правото на ЕС може да бъде реализирана чрез предявен срещу самата нея иск, а
в случаите, когато това е допустимо – и чрез иск, предявен срещу причинилите
увреждането нейни органи;когато вредите са причинени от действия или
бездействия на няколко държавни органа искът за обезщетение може да бъде
предявен рлотив всички или някои от тях при условията
на солидарност, тъй като се касае до една отговорност на един и същи правен
субект-Държавата.Твърди се хипотеза на непредоставяне на постановени актове и
поставяне в невъзможност на ищеца да реализира и търси възстановяване на
средства, направени като разход по производствата.
С уточнението по т.2 се конкретизират вредите, както следва:
Претендирани в размер на 200000лева неимуществени вреди и законна
лихва от момента на извършване на нарушението – т.е. първият акт на ВАС,
неизпратен на ищеца, уточнява се и размер на законна лихва 10% от сумата, т.е.
20000лева.
Допълнително се посочва, че незаконосъобразното действие е извършено пряко
от съд в лицето на ВАС, а ангажирането на МП е поради пасивност и бездействие в
наказателно-изпълнителната област и политика, поради което се счита, че
солидарност е налице, но не и еднаква отговорност по търсеното компенсаторно
средство, поради което: 1.спрямо ВАС се претендират вреди в размер на
170000лева, ведно със законна лихва от датата на нарушението – първият акт на
ВАС, неизпратен на ищеца за периода 01.09.2019-14.08.2022г.; 2.спрямо
Министерство на правосъдието се претендират вреди в размер на 30000лева, ведно
със законната лихва от момента на завеждане на ИМ, което е относимо
и за първия ответник ВАС до заплащане на репарацията.
С уточнението с вх.№342/10.02.2023г. ищецът е направил искане за
предоставяне на правна помощ, уважено от съда, като с разпореждане №124/14.02.2023г.
Административен съд Ямбол е предоставил на ищеца Р. правна помощ по чл.21, т.3
от Закона за правната помощ-процесуално представителство по адм.д.№20/2023г.
на АдмС-Ямбол и е отправил искане до АК-Ямбол за
определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ.С последващо Разпореждане №193/08.03.2023г. съдът е назначил
адвокат С.И.Д. ***, вписан под №7603 в Националния регистър за правна помощ,
който да осъществи процесуално представителство на ищеца по делото, съдът е
разпоредил връчване на Разпореждане №78/27.01.2023г. на адв.Д.
и на същия е предоставил 7-дневен срок за уточнения.
В отговор на Разпореждане №193/08.03.2023г. адв.Д.
е представил уточняваща молба с вх.№609/13.03.2023г. с изложение за следното:
След като постановените от Върховен административен съд (ВАС) окончателни
съдебни актове (такива, които не подлежат на обжалване) не се изпращат на
страните, Министерството на правосъдието е трябвало да разработи механизъм и
правила, по които да се съобщава за въпросните актове на затворниците, които са
страни по съответните дела. В частност затворникът И.Н.Р. ЕГН **********, който
изтърпява наказание лишаване от свобода при специален режим, е лишен от
постоянен достъп до Интернет или друга комуникационна система, което означава,
че той не може да следи на Интернет страницата на ВАС качените там окончателни
съдебни актове. Министерството на правосъдието е ресорното министерство в
Република България, което отговаря за лишените от свобода. На него се отреждат
специфични функции по работа с лишените от свобода, включително и работа и
задачи по юридическото обслужване на въпросните лица. При наличие на
фактическото обстоятелство, че окончателни съдебни актове (такива, които не
подлежат на обжалване) на ВАС не се изпращат и съобщават на страните, както и
на това, че лишените от свобода лица, особено тези на специален режим нямат
постоянен и свободен достъп до Интернет и друга комуникационно - съобщителна
система, за да могат те (лишените от свобода), които са страна по такива дела
да се осведомяват за съдържанието на въпросните актове, е необходимо
Министерството на правосъдието да създаде механизъм и да издаде правила за
това. Без Министерството на правосъдието да издаде правила, които да
регламентират задължения на органите по изпълнения на наказанията да намират и
съобщават въпросните актове на ВАС на лишените от свобода лица, които са страни
по съответните дела, лишените от свобода лица се поставят в неравнопоставено
и по - неблагоприятно положение от останалите граждани. Лишените от свобода са
поставени в зависимост от затворническите власти и нямат свободата като
останалите, свободните граждани. А затворническите власти и институции са под ведомствеността на Министерството на правосъдието,
съответно само това е министерството, което може да отговаря за юридическото
обслужване и юридическата работа на затворниците. В настоящия случай считаме,
че незаконосъобразното поведение на ответника Министерство на правосъдието се
състои в бездействие, изразяващо се в не създаването на механизъм и не
издаването на правила (примерно подзаконов нормативен акт), по силата на които
органите по изпълнения на наказанията да намират и съобщават въпросните актове
на ВАС на лишените от свобода лица, които са страни по съответните дела.
Периода, за който се претендират претърпените вреди е този, който е посочен
в представените от Р. документи - 01.09.2019 г. - 14.08.2022 г. Началната дата
на претендираната законна лихва е съответно
01.09.2019 г..
Относно размера на имуществените и неимуществените вреди, както и това във
връзка с кой конкретен акт, действие или бездействие на двамата сочени ответници:
Не могат да се конкретизират точно вредите, защото, когато не е получавал
информация за въпросните окончателни съдебни актове на Върховен административен
съд, ищеца не може да знае кои от делата, по които е страна са завършени и кои
не са, както и съдържанието на окончателните влезли в сила съдебни актове. А
когато не знае за изложеното в предходното изречение, ищеца не може да посочи и
да индивидуализира конкретни съдебни актове (решения), както и имуществените и
неимуществените вреди, които е претърпял.
Относно Министерството на правосъдието считаме, че незаконосъобразното
поведение на това министерство, изразяващо се в бездействие, е продължавано
деяние и събитие с продължителност през целия сочен период: от 01.09.2019 г. до
14.08.2022г.
Изхождайки от гореизложеното, моли съда да признае и присъди на И.Н.Р. ЕГН **********
причинените имуществени вреди, доколкото същите са установени, както и
неимуществените вреди по справедливост.
Като взе предвид изложеното в исковата молба и уточненията депозирани в
съда с вх.№342/10.02.2023г. от ищеца И.Н.Р. и тези, представени с молба с
вх.№609/13.03.2023г. от процесуалния му представител адв.С.Д.
***, съдът счита, че указанията, дадени с Разпореждане №78/27.01.2023г., с
което исковата молба е оставена без движение, не са изпълнени в цялост, не е
индивидуализиран в достатъчна степен предмета на спора, което е пречка за
развитие на производството и исковата молба следва да бъде оставена без
разглеждане като нередовна.Съображенията за това са следните:
Исковата молба на И.Н.Р. в първоначалния си вид(депозираната пред Районен
съд Бургас) е насочена против Върховния административен съд на Република
България и Министерство на правосъдието, с искане за присъждане на обезщетение
за причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди в размер на
200000(двеста хиляди )лева за вреди, произтекли от нарушения на Правото на
Европейския съюз – твърди се, че постановени актове от ВАС не са изпращани на
ищеца(като страна по дела) през периода 01.09.2019-14.08.2022година и с това
Върховният административен съд пряко е нарушил заложеното в чл.13(право на
ефективни правни средства за защита), чл.10(свобода на изразяването на мнение),
чл.6(право на справедлив съдебен процес), чл.34(право на индивидуална жалба),
чл.3(забрана за изтезания и нечовешко или унизително отнасяне) от Европейската
конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Вредите са:
материални - невъзможност за ищеца да сочи и търси, поради незнанието на
мотивите в акта, дали са присъждани или не направени разходи, като с извършването
на разходи ищецът се е лишавал системно и постоянно от средствата, които
получава и заработва, недостигащи дори минималния праг на бедност; като
нематериални - загуба на доверие в българските съдебни институции чрез проявата
на унижаващи ищеца действия, незачитането на личността и правата, водещи до
отчаяност и стрес, намиращи пряко отражение върху физическото и психическото
състояние на ищеца, имащи отражение и в социалната му комуникативност
и загуба на социални умения, пряк показател, констатиран от служители на пенитенциарната система, довел до влошаване правния статус
на ищеца.
С уточнение с вх.№342/10.02.2023г. ищецът Р. посочва Върховен
административен съд и Министерство на правосъдието като ответници
и конкретизира неимуществени вреди както следва: 1.спрямо ВАС се претендират
вреди в размер на 170000лева за периода 01.09.2019-14.08.2022г., ведно със
законна лихва от датата на нарушението – първият акт на ВАС, неизпратен на
ищеца.; 2.спрямо Министерство на правосъдието се претендират вреди в размер на
30000лева за същия период 01.09.2019-14.08.2022г, ведно със законната лихва от
момента на завеждане на ИМ.
С уточнение с молба с вх.№609/13.03.2023г. на адв.С.Д.
*** е конкретизирал, че незаконосъобразното поведение на ответника Министерство
на правосъдието се състои в бездействие, изразяващо се в не създаването на
механизъм и не издаването на правила (примерно подзаконов нормативен акт), по
силата на които органите по изпълнения на наказанията да намират и съобщават
въпросните актове на ВАС на лишените от свобода лица, които са страни по
съответните дела.Периода, за който се претендират претърпените вреди е този,
който е посочен в представените от Р. документи - 01.09.2019 г. - 14.08.2022 г.
Началната дата на претендираната законна лихва е
съответно 01.09.2019 г..Относно размера на имуществените и неимуществените
вреди, както и това във връзка с кой конкретен акт, действие или бездействие на
двамата сочени ответници е посочил, че не могат да се
конкретизират точно вредите, защото, когато не е получавал информация за
въпросните окончателни съдебни актове на Върховен административен съд, ищеца не
може да знае кои от делата, по които е страна са завършени и кои не са, както и
съдържанието на окончателните влезли в сила съдебни актове. Когато не знае за
изложеното в предходното изречение, ищеца не може да посочи и да
индивидуализира конкретни съдебни актове (решения), както и имуществените и
неимуществените вреди, които е претърпял;Относно Министерството на правосъдието
счита, че незаконосъобразното поведение на това министерство, изразяващо се в
бездействие, е продължавано деяние и събитие с продължителност през целия сочен
период: от 01.09.2019 г. до 14.08.2022 г.Изхождайки от гореизложеното, моли
съда да признае и присъди на И.Н.Р. ЕГН ********** причинените имуществени
вреди, доколкото същите са установени, както и неимуществените вреди по
справедливост.
Като прецени в съвкупност уточненията на ищеца и процесуалния му
представител съдът приема предявената искова молба като уточнена за следното:
Ищецът И.Н.Р., ЕГН **********,***, е предявил искова молба против Върховния
административен съд на Република България и Министерство на правосъдието като ответници, с искане за присъждане на обезщетение за
причинени на ищеца вреди общо в размер на 200000(двеста хиляди )лева.
Вредите са неимуществени и се претендират за периода
01.09.2019-14.08.2022година, през който ищецът Р. е бил страна по дела във
Върховния административен съд, като постановени актове по тези дела не са му
били връчвани, с което твърди нарушение на ПЕС, конкретно на предвидените в
чл.13(право на ефективни правни средства за защита), чл.10(свобода на
изразяването на мнение), чл.6(право на справедлив съдебен процес), чл.34(право
на индивидуална жалба), чл.3(забрана за изтезания и нечовешко или унизително
отнасяне) от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните
свободи.
Вредите са причинени пряко от Върховния административен съд на Република
България, изразяват се в бездействие за връчване на съдебни актове по дела, по
които ищецът е страна, поради което спрямо ВАС се претендират неимуществени
вреди в размер на 170000лева за периода 01.09.2019-14.08.2022г., ведно със
законна лихва от датата на нарушението – първият акт на ВАС, неизпратен на
ищеца(според уточнението на адв.Д. – законна лихва се
претендира от датата 01.09.2022г.).
Вредите, претендирани от Министерство на
правосъдието се дължат на бездействие, което се изразява в не създаването на
механизъм и не издаването на правила, по силата на които органите по изпълнения
на наказанията да намират и съобщават актове на ВАС на лишените от свобода
лица, които са страни по съответните дела.Претендират се от Министерство на
правосъдието неимуществени вреди в размер на 30000лева за същия период
01.09.2019-14.08.2022г., ведно със законна лихва от датата на нарушението –
първият акт на ВАС, неизпратен на ищеца(според уточнението на адв.Д. – законна лихва се претендира от датата
01.09.2022г.).
Във връзка с горното съдът приема обобщено, че са конкретизирани ответниците Върховен административен съд на Република
България и Министерство на правосъдието, конкретизирано е в какво се изразява
незаконосъобразното поведение на двамата сочени ответници,
конкретизиран е размер на претендирани неимуществени
вреди за всеки от ответниците, исковия период за
времето 01.09.2019-14.08.2022г. и претендирана
законна лихва върху сумите от датата 01.09.2022г.
Не е конкретизиран размер, период и законна лихва за имуществени вреди, но
се заявява че такива се претендират.Не е конкретизирано нито едно водено
административно дело пред Върховния административен съд на Република
България(ВАС) през исковия период, по което ищецът Р. да е бил страна, за да е
възможна въобще проверка за незаконосъобразно бездействие на ответника.Ищецът
твърди настъпили вреди заради невръчени съдебни актове на ВАС по дела, по които
е бил страна, в тази връзка и бездействие на Министерство на правосъдието да
създаде правила да се съобщават актове на ВАС на лишените от свобода лица,
които са страни по съответните дела.Същевременно не посочва нито едно дело, по
което да е бил страна през периода 01.09.2019-14.08.2022г., нито посочва своя
жалба или искова молба, по която да е било образувано такова дело пред ВАС през
периода 01.09.2019-14.08.2022г. Основателна причина за непосочване на конкретен
съдебен акт е твърдяната от ищеца невъзможност за конкретизарация
поради бездействие на ВАС да връчи съдебния си акт, но това не изключва
възможността за ищеца да посочи депозирана от него конкретна жалба или искова
молба до ВАС, за да бъдат изискани постановените по жалбата(искова молба)
съдебни актове на ВАС, съответно да бъде извършена и проверка дали са били
съобщени.В тази връзка съдът приема, че ищецът не е бил в невъзможност да
конкретизира иска си като посочи акт, действие или бездействие във връзка с
който се претендират вреди – достатъчно е да посочи своя жалба или искова молба
през периода 01.09.2019-14.08.2022г., депозирана пред ВАС, по която не е
получил съдебен акт. Още в по-малка степен за адвокат С.Д. е обосновано да се
твърди невъзможност да конкретизира иска като посочи акт, действие или
бездействие на ответника ВАС във връзка с който се претендират вреди – за
адвоката е въпрос на справка за образуваните и приключили дела във ВАС със
страна И.Н.Р. или за подадените от негово име жалби(искови молби).Доколкото
отговорността и на ответника Министерство на правосъдието се обосновава с липса
на механизъм за намиране и съобщаване на съдебни актове на ищеца по дела, по
които е бил страна пред ВАС за същия исков период 01.09.2019-14.08.2022г.,
поради непосочен нито съдебен акт, нито административно дело, по което ищецът
да е бил страна, нито подадена от него жалба или искова молба, настоящият
съдебен състав приема исковата молба за нередовна и в частта й на предявената
претенция срещу Министерство на правосъдието.
Поради изложеното съдът приема, че Разпореждане №78/27.01.2023г. не е
изпълнено като не е конкретизиран акт, действие, бездействие на ответниците Върховен административен съд на Република
България и Министерство на правосъдието през периода 01.09.2019-14.08.2022г.
във връзка с който се претендират вреди, нито за същия период
01.09.2019-14.08.2022г. е посочена жалба или искова молба, подадена до Върховен
административен съд на Република България от името на И.Н.Р., ЕГН **********,***,
по които да е било образувано административно дело и постановен съдебен акт, за
който ищецът твърди, че е било дължимо връчване.
Водим от горното поради неконкретизиран предмет на спора и неотстранена наредовност на исковата молба в тази връзка, предвид и
обстоятелството, че ищецът е предупреден за последиците от неизпълнение на
указанията, дадени с Разпореждане №78/27.01.2023г., съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като нередовна исковата молба на И.Н.Р., ЕГН **********,***,
против Върховния административен съд на Република България и Министерство на
правосъдието, регистрирана с вх.№30408/25.08.2022г. в Районен съд Бургас,
уточнена пред Административен съд Ямбол с вх.№342/10.02.2023г. от ищеца И.Н.Р.
и с молба с вх.№609/13.03.2023г. от процесуалния му представител адв.С.Д. ***.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№20/2023година
на Административен съд Ямбол.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок пред
Върховен административен съд на Република България.
Да се съобщи на ищеца И.Н.Р. и на процесуалния му представител адв.С.Д. ***.
|
Съдия: |
п/не се
чете/ |
|