Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 11.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 877 по описа на съда за 2016 г.,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от В.Р.Р. искова молба, с която моли ответникът З. „Л.и.“ АД да
бъде осъден да му заплати сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.10.2015 г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ищецът твърди,
че на 29.10.2015 г., около 19.50 часа, в Габрово спрял управляваното от него
МПС „Пежо 306“ за престой на спирката на бул. „********. Внезапно л.а. „Ауди
80“ с ДК № ********, управляван от П.Н.Г., поради несъобразена скорост изгубил
контрол над управлението на автомобила и навлязъл в лентата за насрещно
движение, в която се намирал ищеца. Последвал челен сблъсък между двата
автомобила, при което л.а. „Пежо“ бил отхвърлен назад, а В.Р. си ударил главата
в купето в областта на горната част на предното стъкло. В МБАЛ – Габрово“ АД
били диагностицирани травма на главата и силни болки във врата. На следващия
ден отишъл на преглед при невролог, който поставил диагноза „мозъчно
сътресение“. Възстановяването му продължило в домашни условия. И до момента изпитвал
главоболие, болки в шията и в китката на дясната ръка. Около две седмици след
инцидента имал проблеми със съня и лесно се уморявал. Преживял силен стрес и не
смеел да управлява автомобил.
За
управлявания от П.Г. лек автомобил имало валидна към 29.10.2015 г. застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, поради което моли съдът да
осъди З. „Л.и.“ АД да му заплати сумата от 26 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, последица от настъпилото на 29.10.2015 г. ПТП, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва механизма на ПТП и
причинно-следствената връЗ.а между вредите и деянието и размера на предявения
иск, като завишен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до влизане
в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение КЗ
(обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на валидно
сключен към 29.10.2015 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Ауди 80“ с ДК № ******и З. „Л.и.“
АД, с което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Наличието на валиден
към датата на произшествието договор е обстоятелство, отделено като безспорно
между страните в производството по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК с
определение от 09.08.2016 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който
застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя
се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
В
изслушаната по делото съдебна авто-техническа експертиза, изготвена на базата
на констативен протокол № 70/2015 г. за ПТП и показанията на водача на л.а.
„Ауди 80“ П.Н.Г., е описан и онагледен механизма на ПТП: на 29.10.2015 г.,
около 19.50 часа по бул. „Стефан Караджа“ в гр. Габрово, в посока от гр.
Севлиево към центъра на гр. Габрово се движил л.а. „Ауди 80“, управляван от П.Г.
със скорост 90 км/ч. При приближаване на кръстовището с бул. „Могильов“
светлинният сигнал на светофарните секции в негова посока се променил от зелен
на червен сигнал, при което Г. задействал аварийно спирачките, по-ряЗ.о от
необходимото. Поради високата скорост и влажната пътна настилка водачът боравил
неправилно с волана, поради което настъпило странично плъзгане на колелата и автомобилът
се насочил наляво и придобил ротация по
посока, обратна на часовниковата стрелка. Автомобилът станал неуправляем и продължил да се движи диагонално наляво,
преминал през двете ленти за насрещно движение и навлязъл в уширението на
автобусната спирка, където ударил предната част на спрелия в началото на
уширението л.а. „Пежо 306“, където на предната седалка се намирал водачът В.Р..
При така даденото
заключение, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено, се
установява, че с поведението си П.Г. е нарушил нормата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2
от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато управляваното от него превозното
средство и не е избрал скорост на движение, съобразена с пътните условия.
Доказана е първата
предпоставка от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – противоправно
деяние, в причинна връЗ.а с което са настъпили вреди за пострадалия В.Р..
Установява се от
заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, че при
първоначалното постъпване на Р. в болница – в спешното отделение на МБАЛ „Д-р
Тота Венкова“ – гр. Габрово му е поставена диагноза контузия на главата, без
клинични данни за мозъчно сътресение. Отбелязана е повърхностна травма на
главата и е насочен към личен лекар за продължаване на диагностиката и
лечението в извънболничната помощ. На 30.10.2015 г. при извършен от личния
лекар преглед е отбелязано, че Р. имал оплаквания от главоболие и гадене.
Поради това е била поставена диагноза „мозъчно сътресение“ и му е издаден болничен
лист за 14 дни. На 30.10.2015 г. и на 13.11.2015 г. пострадалият е прегледан от
съдебен лекар, който издал съдебно удостоверение № 209/2015 г. за състоянието
на Р. – оплаквания от главоболие, болки в шията и в китката на дясната ръка.
Обективно е установено овално охлузване в лява челно-теменна област на главата
с размери 3,5/1,5 см и локален оток на меките тъкани, палпаторна болезненост на
посоченото място, както и в задната част на шията, болка и затруднено обръщане
на главата надясно. Въз основа на извършен личен преглед на пострадалия и
данните от медицинската документация, според заключението на
съдебно-медицинската експертиза вследствие произшествието Р. е получил контузия
и охлузване в лява челно-теменна област на главата с размери около 3,5/1,5 см и
локален оток на меките тъкани на същото място, контузия и навяхване на врата с
болка и затруднено обръщане на главата надясно, контузия на китката на дясната
ръка. При инцидента пострадалият не е получил мозъчно сътресение. Периодът на
неработоспособността му е бил 30 дни, което се потвърждава и от показанията на
св. В.Р., съпруга на ищеца. Към момента продължавали оплакванията от болки във
врата, особено сутрин след ставане от сън, болки в лявата раменно-лопатъчна
област, пристъпно главоболие – до 1-2 пъти месечно и с трайност 2-3 дни.
Работоспособността на Р. е възстановена напълно, без промени в неврологичния
статус. Оплакванията не са потвърдени от медицински прегледи и изследвания, а
болките във врата се дължали освен на
претърпявана травма, и на съпътстващи дегенеративни промени на шийния
отдел на гръбначния стълб.
Свидетелката
твърди, че и до момента съпругът й имал проблеми със съня и с шофирането.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, трайните последици за здравословното му
състояние и др.
В резултат
на произшествието пострадалият е получил описаните в медицинската документация
увреди, с иЗ.лючение на соченото мозъчно сътресение, за което обективни данни
липсват. Не се установява и ищецът да е получил усложнения в хода на лечението,
поради което съдът приема, че възстановяването е продължило около месец и през
този период качеството на живот на Р. е било нарушено, но без да има нужда от
чужда помощ в хигиенно-битовото обслужване и в ежедневието.
Като
съобрази възрастта на пострадалия – 46 г. към датата на ПТП, тежестта на
уврежданията, довели до временно разстройство, неопасно за живота, липса на
болничен престой, на оперативни интервенции, на нужда от чужда помощ в
ежедневието, сравнително краткия период на възстановяване и липсата на трайни
последици за физическото здраве, но и изживения стрес от преживяното, съдът
намира, че 8 000 лева е справедлив размер на обезщетението. Продължаващите
оплаквания не се дължат единствено на процесното ПТП, а имат и произход в
протичащи дегенеративни промени на шийния отдел на гръбначния стълб. За да
определи обезщетението на тази стойност, съдът взе предвид лимитите на
застрахователните суми и конкретните икономически условия към релевантния за
определяне на обезщетението момент – 29.10.2015 г., когато е настъпилото
процесното ПТП, от което са произтекли вредите.
Ответникът не доказа да е репарирал изцяло или частично
претърпените от ищеца вреди, поради което следва да ги заплати в горепосочения
размер.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.) застрахователят
заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. По тези
съображения законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от
датата на увреждането.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на такси и
разноски, ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 320 лева и 153.85 лева депозити за
експертизи по делото.
На ищеца
е оказана безплатна правна помощ, поради което от определеното по реда на чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. възнаграждение в размер на 1 692
лева, на адв. М.Г. И.се дължат 520.62 лева.
Ответникът
е сторил разноски в размер на 280 лева. Съгласно чл.
25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът
определя размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на 320 лева. От
общия размер на разноските 750 лева, на ответника се дължат 415.38 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на
В.Р.Р., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 8 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 29.10.2015 г., ведно
със законната лихва от 29.10.2015 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска за горницата до пълния предявен размер от 26 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗК „Л.и.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 320 лева държавна такса и 153.85 лева депозити за експертизи по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
2 от ЗАдв., ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на адв. М.Г. И., с адрес *** сумата от 520.62 лева разноски за
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В.Р.Р., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 415.38 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: