Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.04.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и първа година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №14045
по описа на 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №14045/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на А.М.К.
ЕГН ********** от гр.София срещу решение №90355 от 18.05.2020 г по гр.д.№45928/19
г на СРС , 53 състав , поправено с решение от 15.10.2020 г по същото дело ; в
частта , с която по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.430 ГПК и
чл.99 ЗЗД е признато за установено , че
въззивникът дължи на „М.Б.“ АД ЕИК ******гр.София сумата от 9443,69 лева представляваща
88 вноски за главница по договор за кредит №4201 от 22.11.2007 г между „Юробанк
И Еф Джи“ АД и А.К. като ЕТ „С.-А.К.“ за
периода 21.04.2014 г – 21.07.2021 г , ведно със законната лихва от 10.04.2019 г
до окончателното заплащане ; което вземане е придобито от ищеца с договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.06.2017 г ; за която сума е издадена
/частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.07.2019 г по ч.гр.д.№20655/19
г на СРС , 53 състав . Решението на СРС
се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за
неправилност
на решението на СРС . Няма представени от ищеца доказателства , че задълженията по
кредита са обявени за предсрочно изискуеми от банката , която е единствената ,
която може да стори това . Цедентът не е представил на цесионера актуално
извлечение от счетоводните си книги за процесното вземане . На 17.11.2011 г А.К.
е продала търговското си предприятие като ЕТ „С.-А.К.“ на „К.“ ЕООД ЕИК ******,
което е станало 4 месеца след изменението на договора за банков кредит с анекс
от 19.07.2011 г и за цесията е следвало да се уведоми „К.“ ЕООД.
Цесията е недействителна и не поражда правни последици , както и е
изтекла 5 годишна погасителна давност . Давността за анюитетните вноски е 3
годишна , защото същите са периодични вземания . Ищецът не е доказал , че като
цесионер е превел неясните като размер суми по цесията , поради което не е ясно
дали цесията е влязла в сила . Липсва приемо-предавателен протокол за предаване
на документите по банковия кредит от цедента на цесионера . Няма данни , че
ответникът е заплатил сумата от 140 лева , за да влезе в сила анексът от
19.07.2011 г съгласно чл.4 ал.1 от анекса .
Въззиваемата страна е
подала писмен отговор , в които оспорва въззивната жалба . Вноските по банков кредит не са
периодични плащания и се погасяват с общата 5-годишна давност . Банката не е
обявявала процесните вземания за предсрочно изискуеми , но предсрочната
изискуемост може да се обяви – както в случая - и от цесионера след прехвърляне
на вземането . Това следва от качеството на цесионера като нов кредитор на
длъжника след съобщаване на цесията по чл.99 ал.3,4 ЗЗД . Процесната цесия е
действителна и е потвърдена от цедента , като цесионерът е изпълнил
задълженията си договора за цесия . Независимо , че ответникът е продал
предприятието си като ЕТ той е длъжник по процесното вземане .
Въззивната
жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 26.05.2020 г и е обжалвано в срок на 08.06.2020 г. Решението на СРС за поправка на ОФГ
не е обжалвано .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решенията на СРС в посочената част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да уважи процесния
иск СРС е приел , че е сключен договор
за кредит №4201 от 22.11.2007 г между „Юробанк И Еф Джи“ АД и А.К. като ЕТ „С.-А.К.“.
На 19.07.2011 г страните по договора за кредит са
подписали анекс №1 , с който са намалили размера на кредита до размера на вече
усвоените суми , намален е срока на кредита и са предвидими нови лихвени
условия . Ответницата А.М.К. е встъпила ….. в задълженията си като ЕТ .
Ищецът е придобил процесното вземане с договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.06.2017 г , като видно от приложение №1
към него е придобито от ищеца и процесното вземане . Съгласно чл.7 ал.1 от
договора цесионерът е упълномощен от цедента да съобщи цесията на длъжника . С
уведомление връчено на ответницата на 25.01.2019 г последната е уведомена за
цесията , както и ищецът е упражнил правото си да направи задълженията
предсрочно изискуеми в случай , че не се спази 5-дневен срок за плащане / данни
за плащане липсват /.
Според СРС процесната цесия е действителна и доказана от договор
за прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.06.2017 г и приложение №1 към него .
Безспорно е в практиката на ВКС , че няма пречка цедентът да упълномощи
цесионера от негови име да съобщи цесията , което и е сторено в случая . След
цесията и съобщаването й на длъжника цесионерът е титуляр на прехвърленото
вземане и може да го обяви за предсрочно изискуемо. В посоченото уведомление
задълженията по кредита са обявени за предсрочно изискуеми , като безспорно
ответницата е в голяма забава по задълженията си . Давността за вземанията по
банкови кредити е 5-годишна и след прилагане на тази давност ответницата дължи
процесната сума от 9443,69 лева
представляваща 88 вноски за главница по договор за кредит №4201 от 22.11.2007 г
между „Юробанк И Еф Джи“ АД и А.К. като
ЕТ „С.-А.К.“ за периода 21.04.2014 г – 21.07.2021 г.
Решението на
СРС е правилно в обжалваната част , като
мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд .
Ищецът е доказал материално-правната си легитимация с с
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.06.2017 г , като видно от
приложение №1 към него е придобито от ищеца и процесното вземане . Неосносими
са оспорванията на въззивника касаещи вътрешните взаимоотношения между
цедента и цесионера напр. при какви условия и цена е предобито процесното
вземане и има ли плащане , дали цедентът е предоставил на цесионера всички документи
по кредита и е съставен приемо-предавателен протокол за тях , дали е актуално и
вярно извлечение от счетоводните си книги за процесното вземане. По делото няма
данни договорът за цесия да е развален , а въззивникът не може да упражнява
чужди материални и процесуални права .
Възражението по чл.5 ал.1 от договора за прехвърляне
на вземания /цесия/ от 21.06.2017 г
– че същият не е влязъл в сила поради липса на плащане от цесионера – не е
релевирано в отговора на исковата молба и се явява преклудирано . Това
възражение е изцяло ново за процеса . Отделно банката е издала на ищеца пълномощно
от 04.12.2018 г , с което е
мълчаливо е потвърдила , че договорът за цесия е влязъл в сила и титуляр по
вземанията е ищецът.
Преклудирано
е възражението на въззивника , че ответникът не е заплатил сумата от 140 лева ,
за да влезе в сила анексът от 19.07.2011 г съгласно чл.4 ал.1 от анекса . Подобно
възражение не е включено в отговора на исковата молба и е изцяло ново за
процеса .
Преклудирано
е възражението на въззивника , че е продал търговското си предприятие още
на 17.11.2011 г. Подобно възражение не е включено в отговора на исковата молба
и е изцяло ново за процеса , като доказателствата за прехвърляне на търговското
предприятие е следвало да се представят най-късно в първото заседание пред
СРС .
Цесията е надлежно съобщена на ответника от ищеца като
пълномощник на цедента /банката/. Няма пречка уведомяването за цесията да се
извърши от цесионера като пълномощник на цедента . В този смисъл са решение №137 от 02.06.2015
г
по гр.д.№5759/14 г на ВКС , III ГО , решение №156 от 30.11.2015
г
по т.д.№2639/14 г на ВКС , II ТО
решение №114 от 07.09.2016 г по т.д.№362/15 г на ВКС , II ТО и решение №204 от 25.01.2018 г по т.д.№2230/16 г
на ВКС , I ТО .
Както е посочено в решение №204 от 25.01.2018 г по
т.д.№2230/16 г на ВКС , I ТО цесионерът придобива вземането с всичките му
принадлежности по чл.99 ал.2 ЗЗД т.е. с всички произтичащи от или във връзка с
прехвърленото вземане права, вкл. правото
да обяви неговата предсрочна изискуемост. Въпросното право е акцесорно на
правото на вземане и ако се приеме , че принадлежи само на първоначалния
кредитор в определени случаи няма как да бъде упражнено , напр. ако забавата на
длъжника настъпи след като вземането вече е прехвърлено . Отделно , в случая по-голямата част от процесните вноски вече са
падежирали , включително до приключване на устните състезания пред въззивния
съд , който факт трябва да се вземе предвид по чл.235 ал.3 ГПК .
Трайна е практиката на ВКС , че за процесните /цедирани/
вземания по договор за банков кредит е приложима
общата 5-годишна погасителна давност - решение №28 от 05.04.2012 г по
гр.д.№523/11 г на ВКС , III ГО , решение №261 от 12.07.2011 г по гр.д. №
795/2010 г, ГК , ІV ГО на ВКС , решение
№103 от 16.09.2013 г по т.д.№1200/11 г на ВКС , I ТО, решение №90 от 31.03.2014
г по гр.д. № 6629/2013 г, ГК , ІV ГО на ВКС , решение №45 от 17.06.2020 г по
т.д.№237/19 г на ВКС , II ТО и др.
Налага се изводът , че решението на СРС
трябва да се потвърди в обжалваната част . Пред
СГС разноски се дължат от въззивника .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №90355 от 18.05.2020 г по гр.д.№45928/19 г на СРС , 53 състав , поправено с
решение от 15.10.2020 г по същото дело ; в частта , с която по искове с
правно основание чл.422 ГПК във вр.430 ГПК и чл.99 ЗЗД е признато за установено
, че А.М.К. ЕГН ********** от гр.София дължи на „М.Б.“ АД ЕИК ******гр.София
сумата от 9443,69 лева представляваща 88 вноски за главница по договор за
кредит №4201 от 22.11.2007 г между „Юробанк И Еф Джи“ АД и А.К. като ЕТ „С.-А.К.“ за периода
21.04.2014 г – 21.07.2021 г , ведно със законната лихва от 10.04.2019 г до
окончателното заплащане ; което вземане е придобито от ищеца с договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.06.2017 г ; за която сума е издадена
/частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.07.2019 г по
ч.гр.д.№20655/19 г на СРС , 53 състав, поправена с разпореждане №20002973 от
06.01.2021 г по ч.гр.д.№20655/19 г на СРС .
ОСЪЖДА А.М.К. ЕГН
********** от гр.София да заплати на „М.Б.“ АД ЕИК ******гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.