№ 328
гр. *******, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *******, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело №
20225150100171 по описа за 2022 година
Предявен е иск от: „***“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
Ю.Б.Ц. чрез: адв.В.Г., САК, със съдебен адрес: гр.*****, бул. "България”
№81, вх.В, ет. 8, в качеството си на адвокатски пълномощник на „***“ ЕООД
против: М. А. Р., ЕГН:**********, с адрес: гр.*******, ул.******* вх.а, ет.2,
ап.12 с правно основание: чл. 415 във вр. е чл. 422 от ГПК; цена на иска: 27.7
лв. (двадесет и седем лв. и 70 ст.) лева, представляваща потребена и
незаплатена далекосъобщителна услуга.
В исковата си молба, ищецът се позовава на издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 587/2021 год. по описа на РС
******* връчена на длъжника, който в законноустановения срок е депозирал
възражение на основание чл.414, ал.2 от ГПК, в следствие на което ищецът е
предявил в срок иск за установяване на вземането си. Вземането му по
процесната заповед за изпълнение произтича от неизпълнено от ответника
задължение за плащане на получена от ищеца услуга. Доколкото заповедта
за изпълнение е издадена за незаплатена услуга и за мораторна лихва за
забава в размер на 7.17 лв., която не представлява интерес за дружеството
ищец, то прави изричен отказ от същата и поддържам установителен иск
само в частта относно незаплатените услуги в размер на 27.7 лв. Сочи, че въз
основа на Уведомление по т. 1.1.1 към договор за цесия от дата 16.10.2018 г.,
с което вземането е прехвърлено на "*****" ЕАД, на дата 24.02.2020 г., а
"*****" ЕАД, с ЕИК: ******** от своя страна го е прехвърлило на „***“
ЕООД, с ЕИК: ********* на дата 10.03.2020 г., посредством Анекс към
договор за цесия от дата 01.10.2019 г. Твърди, че „***“ ЕООД, ЕИК
********* е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно
1
основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в
настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е
придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от
това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им
принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки,
ако има такива и други. Въз основа на договора с мобилния оператор,
ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № ********.
Твърдят, че съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „ 29.
(изм. 26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им.
Периодът на заплащане е бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като
БТК определяла началната и крайната му дата, която не може да бъде по-
късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока
на заплащане може да се получи на предварително обявени номера.
Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите
след съобщаване на съответния идентификационен код и/ши чрез получаване
на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от
телефонния номер, за който се иска съответната справка. Между кредитора
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК:******* и М. А. Р.,
ЕГН ********** е бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ******** от дата 03.12.2018.
г., с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер **********, по
избран тарифен план Smart L, с месечна абонаментна такса в размер на 26.99
лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Въз основа на сключените договори за
предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер
******** от дата 03.12.2018 год. между ответника и БТК са били издадени
фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената услуга, за периода
от 16.01.2019 год. до 15.04.2019 год., от които за отчетен период от
15.01.2019 - 14.02.2019 г., операторът е начислил за незаплатена услуга сума
в размер на 24.98 лв. с ДДС, от които ищецът има правен интерес да
претендира цедиранияя му незаплатен остатък от 2.20 лв. с ДДС,
обективирани във фактура **********/16.02.2019 г.; за отчетен период от
15.02.2019 - 14.03.2019 г., операторът е начислил за незаплатена услуга сума
в размер на 24.98 лв. е ДДС, обективирани във фактура
**********/15.03.2019 г., отчетен период от 15.03.2019 - 14.04.2019г.,
операторът е начислил лихва за забавено плащане в размер на 0.52 лв.,
обективирани във фактура **********/16.04.2019 г., платима в срок до
02.05.2019 г., като е отразен и незаплатения баланс. Абонатът е потребил и
не е заплатил мобилни услуги на обща стойност, от която дружеството -
ищец има правен интерес да претендира цедираната му незаплатена услуга в
размер на 27.7 лв. (двадесет и седем лв. и 70 ст.), фактурирани за
последователни отчетни месеца - за месец 02/2019г., 03/2019 г. и за месец
04/2019 г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана
2
справка от потреблението на ползвания номер. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги
на стойност 27.7 лв. (двадесет и седем лв. и 70 ст.) е обусловило правото на
БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните
задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените
услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При
неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай,
че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на
индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по
клиентски номер №******** крайна фактура №**********/16.04.2019
г.,платима в срок до 01.05.2019 г., с начислена обща сума за плащане. В
издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги, която не е предмет на иска,
фактурирана е цената, дължима се за потребените мобилни услуги от
предходните два отчетни периода в размер на 27.7 лв. (двадесет и седем лв. и
70 ст.). Датата на деактивация на процесния абонамент е 15.05.2019г., като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът е бил в неизпълнение на договорите си, като същият не е
спазил крайния срок за ползване на абонамента Smart L за мобилен номер
********** до 03.12.2020 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата
03.12.2018. г. Главницата е била формирана като за периода от месец 02/2019
г. до месец 04/2019 г. М. А. Р., ЕГН ********** не е платила месечните
абонаменти такси за всяка една от посочените по-горе услуги. Претенцията
на заявителя 27.7 лв. (двадесет и седем лв. и 70 ст.) е била формирана от
месечните абонаменти, съгласно посочените по-горе и представени със
заявлението договори- всичките на основание тях. Главницата е била
формирана по този начин и в нея не е била включена неустойка, нито
обезщетение, а отделните потребени услуги. Когато е прехвърлял вземанията
си, цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към
датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по
тях, ако е имало такива. Съгласно сключения договор за мобилни услуги,
страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат
клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него.
По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни
услуги. Твърдят, че съгласно чл.25 от Общите условия, „25. Абонатът
3
заплаща: 25.1. еднократно - цена за първоначално свързване към Мрежата;
25.2. ежемесечно - цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до
Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на проведените разговори и други
услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец
(или периоди). “ Съгласно чл.35, „35. Заплащането на услугите се извършва
въз основа на месечни сметки, изготвени от БТК както следва: 35.1.
Сметките се издават на името на Абоната и се изпращат на адреса, определен
в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично посочен от
Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия
или в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми
не освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок. “
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви
допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания,
които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.29 от Общите условия
„Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца,
следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване
на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата,
която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за
размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на
предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се
предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение
при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска
съответната справка. “В конкретният случай ответникът М. А. Р., ЕГН
********** е подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал е
мобилен номер *********, не е изпълнил задължението си по договор да
заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в
забава. Издадена й е фактура и в срок не я е заплатил. Твърдят, че по силата
на Уведомление от 24.02.2020 г. по т. 1.1.1 към договор за цесия от
16.10.2018 г. „БТК” ЕАД е прехвърлител, а „*****” ООД е собственик на
вземането спрямо М. А. Р., ЕГН **********, което в последствие е било
включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „*****” ООД
и „***” ЕООД, посредством Анекс от 10.03.2020 г. Твърди, че в настоящия
случай към исковата молба са приложени договорите за цесия, като в чл.6,
ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., с Анекс от 10.03.2020 г.,
считано от подписването му, „***“ ЕООД имало качеството освен на
цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Нямало законова
пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии,
предвид факта, че М. А. Р., ЕГН ********** не е изпълнил нито на мобилния
оператор, нито на „С.Г. Груп“ ООД към датата на връчването на препис от
исковата молба.
В конкретния случай, длъжникът-ответник М. А. Р., ЕГН ********** не е
изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410
4
ГПК, към кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска,
което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в настоящото
производство, за установяване на наличието на съществуващо и изискуемо
вземане по реда на чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК. Молят съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника М. А.
Р., ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца
„***“ ЕООД, ЕИК *********, в размер на : 27.7 лв. (двадесет и седем лв. и 70
ст.) лева - представляваща главница за потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга по договор, сключен между ответника и „БТК”
ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК. Претендират за разноски по делото, както в заповедното,
така и в настоящото производство.
В съдебно заседание ищцовата страна не се представлява. От
адв.В.Г., пълномощник на същите е постъпила молба, с която не възразява да
се даде ход на делото в нейно отсъствие. Поддържа изцяло изложеното в
исковата молба срещу ответника и в случай, че същият не се яви в първото
по делото заседание, моли да се постанови по смисъла на чл.238 и чл.239 от
ГПК неприсъствено решение, с което да се признае за установено вземането
по заповед за изпълнение. Излага подробни съображения. Претендира за
разноски по делото, както в исковото, така и в заповедното дело.
Съдът е изпратил препис от исковата молба с приложенията на
ответника М. А. Р., като я е уведомил, че в едномесечен срок може да подаде
писмен отговор, в който трябва да посочи доказателствата и конкретните
факти, които ще се доказват с тях, както и да представи всички писмени
доказателства, с които разполага. Ответницата М. А. Р. не е депозирала
писмен отговор, който да отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.
Ответницата М. А. Р. редовно призована не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. На същата в призовката й за страна е
указано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяването й в
съдебно заседание без да направи искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение.
С определението си по чл.140 от ГПК съдът е допуснал представените
от ищеца с исковата молба доказателства: Договор за цесия от дата
16.10.2018г.; пълномощно; договор за цесия от 01.10.2019 г.; извлечение от
Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г.; договори за мобилни
услуги е клиентски номер ******** с всички приложения и допълнителни
споразумения към използвания мобилен номер, които са предоставени на съда
с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение; заверени копия
5
на фактури; общи условия на Мобилния оператор; потвърждение по чл.99 от
ЗЗД; уведомление за цесия; ч.гр.д № 587/2021 год. по описа на МРС и е
насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. За същото
ответната страна М. А. Р. е редовно призована, като надлежно й е указано, че
при неподаване на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без
направено искане за разглеждане на делото в отсъствието му, то може да бъде
постановено неприсъствено решение.
Ето защо съдът приема, че в случая са налице предпоставките на
чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 от ГПК.
Предвид представените по делото писмени доказателства, с оглед факта, че
ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на процесното
вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на иска.
При този изход на делото ответницата следва да заплати на ищеца
разноските, направени в заповедното производство в размер на 205 лв., от
които: 25.00 лв. представляващи заплатена д.т. и 180 лв. адвокатско
възнаграждение, както и разноските в исковото производство в размер на
205.00 лв. от които: 25.00 лв. д.т. за завеждане на иск; 180 лв. адвокатско
възнаграждение.
Водим от изложеното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. А. Р.,
ЕГН:**********, с адрес: гр.*******, ул.******* вх.а, ет.2, ап.12,
обл.Кърджали, че съществува вземане в полза на „***“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Ю.Б.Ц. чрез: адв.В.Г., САК, със съдебен адрес:
гр.*****, бул. "България” №81, вх.В, ет. 8, за сумата в размер на 27.7 лв.
(двадесет и седем лв. и 70 ст.) лева, представляваща главница за потребена и
незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор, считано от датата на
6
подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК – 24.11.2021 год. до
окончателното плащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 587/2021 г.
по описа на РС – *******.
ОСЪЖДА М. А. Р., ЕГН:**********, с адрес: гр.*******, ул.*******
вх.а, ет.2, ап.12 да заплати на „***“ ЕООД. ЕИК *********, представлявано
от Ю.Б.Ц. чрез: адв.В.Г., САК, сумата в размер на 410.00 лв., представляващи
деловодни разноски по заповедното и исковото производство, на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – *******: _______________________
7