ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 60
гр. Варна , 07.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско
дело № 20213000500163 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена частна жалба от Р. Д. Я. от гр. Варна чрез
процесуалния му представител адв. Б. Ж. от АК-Варна, насочена против определение №
521/09.02.21г. по ч.гр.д. № 342/21г. на ОС-Варна, с което e допуснато обезпечение на бъдещ
иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 270, ал. 2 от ГПК в полза на В.Б.Н.,
ЕГН:**********, в качеството на ЕТ „Орион - В.Н. в несъстоятелност“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, бул. „Демокрация“, № 54, действаща със
съгласието на временния синдик И. В. К., и съдебен адрес в гр.Варна, ул. “Петър Парчевич“,
№ 3 против Р. Д. Я., ЕГН ********** с адрес в гр. Варна, ул. „Прага“, № 2, за
ПРОГЛАСЯВАНЕ ЗА НИЩОЖНО Разпореждане № 7615/09.12.2019 г. по гр.д. № 2840/2015
год. на ВОС, въз основа на което е издаден изпълнителен лист № 495 от 09.12.2019 год., по
който е образувано изп.д. № 20207180400116 по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег.№
718 на КЧСИ и район Окръжен съд Варна, чрез „СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО“ по
изп.д.№ 20207180400116 на ЧСИ Станимира Данова с рег.№ 718 на КЧСИ до постановяване
решение влязло в законна сила по иска, обусловено от внасянето от молителката на парична
гаранция в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, в седмичен срок от получаване на съобщението
за това.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и се
претендира отмяната му и отхвърляне на молбата, ведно с присъждане на разноските по
настоящото дело. Счита се, че бъдещият иск е вероятно недопустим, тъй като е основан на
твърдения, които не водят до нищожност на разпореждането от 09.12.19г. по гр.д. №
2840/15г. на ВОС. Счита се, че първоинстанционният съд е постановил акта си въз основа на
акта на въззивния съд, постановен по ч.гр.д. № 563/19г. на ВАпС. Поради това с процесното
разпореждане на ВОС не е бил изменен предходен влязъл в сила акт, нито с него се допълва
съдържанието на изпълнителен лист, а само се изпълнява това, което следва от акта на
1
въззивния съд. Но дори и това да е акт, с който се изменя предходен акт на
първоинстанционния съд, то това би довело до недопустимостта му, а не до неговата
нищожност. Твърди се, че процесният съдебен акт, чиято нищожност ще се иска да бъде
прогласена, е бил обжалван от молителката и това дело не е приключило. При това
обжалване въззивният и касационният съд следва да упражнят служебен контрол върху
действителността на обжалвания акт. Счита се, че след обжалването въпросът за
нищожността на съдебните актове на по-долните инстанции не може да се поставя, а може
да се разглежда нищожността на акта на най-висшата съдебна инстанция. Допълнено е, че не
е налице неизвестност относно личността на съдията, постановил процесното разпореждане
във ВОС, тъй като това е съдията-докладчик по делото и фактът е установим и от
деловодната система на съда. Отделно от това се поддържа, че доколкото жалбоподателят
няма никакви отношения с молителката в качеството на ЕТ, а само в качеството на
физическо лице, то бъдещият иск се явява недопустим и на това основание – поради липсата
на правен интерес за едноличния търговец, който не е длъжник по обратния изпълнителен
лист за предаването на владението върху двата недвижими имота. Счита се, че на
жалбоподателя се дължи заплащането на адвокатски хонорар по настоящото дело и то в
платения на адвоката размер, тъй като спирането на изпълнителното производство е второ
поред, а предмет на принудителното изпълнение е предаване владението върху два
недвижими имота, което определя размера и интереса по делото. Акцентирано е на факта, че
при предходното спиране същият съдия е определил гаранция от 10 000 лв., а с обжалваното
определение е определил гаранция от 1 000 лв.
В предвидения срок /съобразно датата на подаване на пратката при куриера/ е
депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна В.Б.Н., в качеството на ЕТ
„Орион - В.Н. в несъстоятелност“, действаща със съгласието на временния синдик И. В. К.,
с който същата е оспорена като неоснователна и се претендира да бъде оставена без
уважение. Счита се, че искането за присъждане на разноски е неоснователно, предвид
разясненията, дадени в т. 5 на ТР № 6/13г. по т.д. № 6/12г. на ОСГТК на ВКС. Отделно е
релевирано и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Оспорва се, че актът, въз основа на който е бил издаден обратния изпълнителен лист е
определение на въззивния съд № 737/26.11.19г. по в.ч.гр.д. № 563/19г. на ВАпС. Това е така,
защото в самия изпълнителен лист е отбелязано, че е издаден въз основа на разпореждане №
7615/09.12.19г., а освен това след първоначално подадената от Я. молба за издаване на
изпълнителен лист е била подадена нова такав от него на 06.09.19г. Поддържа се, че с
процесното разпореждане на ВОС е било извършено изменение на съдържанието на
подлежащия на издаване изпълнителен лист чрез препратката „съответен на настоящата
молба“, която е именно третата му молба от 06.09.19г., която е различна по съдържание от
молбите, по които ВАпС се е произнасял по реда на инстанционния контрол. Направена е
подробна съпоставка на исканията на Я. в молбите му за издаване на изпълнителен лист,
подадени в съда на 29.05.19г. /2 бр./ и това по молбата му от 06.09.19г. спрямо
произнасянето с процесното разпореждане от 09.12.19г. – досежно паричните суми и
2
досежно предаването на имотите. Прави се извод, че съдържанието на издадения обратен
изпълнителен лист не съответства на удостовереното с извънсъдебното изпълнително
основание, а последното пък не е влязло в законна сила. Освен това се счита, че с
процесното разпореждане от 09.12.19г. ВОС не само е изменил предходен акт, за което не е
имал компетентност, но в същото липсват съществени реквизити, водещи до пълната му
неразбираемост и неяснота, която не може да се преодолее чрез тълкуване. Сочи се, че
предвид нормата на чл. 270, ал. 2 от ГПК нищожността на съдебен акт /вкл. и на
разпореждане на съда/ може да се предяви по исков ред безсрочно, поради което и такъв иск
е допустим и по отношение на обжалвани съдебни актове на по-долните инстанции. Счита
се, че правният интерес от предявения иск следва да се преценява към момента на
приключване на съдебното дирене и ако касационната инстанция прогласи нищожността на
процесното разпореждане от 09.12.19г. по гр.д. № 2840/15г. на ВОС, то тогава би отпаднал
правния интерес от този иск. Поддържа се още, че личността на съдията не следва да се
установява чрез други доказателства, а от самия постановен от него съдебен акт, който
трябва да съдържа името на издателя му. Оспорва се тезата на частния жалбоподател, че
бъдещият иск щял да бъде предявен единствено в качеството на ЕТ, а освен това
качеството на ЕТ само допълва възможността на физическото лице да осъществява
търговска дейност.
Частната жалба е редовна и допустима, подадена е в срока по чл. 396, ал. 1 от ГПК
/видно от съобщението от ЧСИ по изпълнителното дело до Р. Я., получено на 18.02.21г. от
процесуалния му представител – л. 33 от първоинстанционното дело, а жалбата е подадена
по пощата на 25.02.21г./ от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен
акт и при наличието на доказателства за надлежна представителна власт /л. 31 от
първоинстанционното дело/. Разгледана по същество частната жалба се явява основателна
по следните съображения:
В молбата от 08.02.21г. за обезпечение на бъдещ иск, подадена от В.Б.Н. в качеството
си на ЕТ „Орион - В.Н. в несъстоятелност“, действаща със съгласието на временния синдик
И. В. К., бъдещият иск е очертан като такъв по чл. 270, ал. 2 от ГПК - за прогласяване
нищожността на разпореждане № 7615/09.12.19г. по гр.д. № 2840/15г. на ВОС, с което е
обезсилен изпълнителен лист, издаден на 10.07.19г. с № 290 и е разпоредено издаването на
обратен изпълнителен лист въз основа на разпореждане № 283/09.07.19г., разпореждане №
6297/09.10.19г., определение № 618/02.10.19г. и определение № 737/26.11.19г., съответен на
молба от 06.12.19г., подадена от Р. Д. Я.. Като основание за нищожността на съдебния акт е
посочено, че същият страда от абсолютна неяснота и не може да се разбере каква е
фактическата обстановка, какъв е предметът на делото и съставът, който го е разгледал,
между кои страни се е развило производството, какъв е приетият като основателен размер на
претенциите, кои точно са задължените лица, какви препратки има и какво е тяхното
съдържание. Тази неразбираемост е непреодолима чрез тълкуване на акта. Липсата на
мотиви, на диспозитив и на посочен съдия-докладчик, не дават възможност да се провери
какво е съдържанието на съдебния акт и на кого е положения подпис. При съпоставяне на
3
диспозитива на определение № 737/26.11.19г. по ч.гр.д. № 563/19г. на ВАпС, с което е бил
осъществен инстанционен контрол на предходно постановено от първоинстанционния съд
разпореждане относно издаването на изпълнителен лист, се налагал извода, че с процесното
разпореждане от 09.12.19г. е разпоредено издаването на изпълнителен лист с различно от
посоченото от въззивния съд съдържание – направена е подробна съпоставка. Посочено е
още, че въз основа на изпълнителния лист, издаден в изпълнение на нищожното
разпореждане е било образувано изп.д. № 20207180400116 по описа на ЧСИ Ст. Данова, рег.
№ 718 на КЧСИ и по същото е бил насрочен въвод във владение на 18.02.21г. Отправеното
до съда искане е било да се допусне обезпечение на бъдещия иск чрез спирането на
изпълнението по посоченото изпълнително дело.
Независимо от обстоятелството, че окръжният съд не е бил родово компетентен да
се произнесе по молбата за обезпечение на бъдещия иск, тъй като последният е родово
подсъден на районния съд /искът по чл. 270, ал. 2 от ГПК е установителен и неоценяем и
независимо от вида на съдебния акт и постановилия го съд, същият на осн. чл. 103 от ГПК е
подсъден на районен съд при липсата на специално правило/, то по арг. от чл. 270, ал. 5 от
ГПК и на по-силно основание, обжалваното определение се явява допустимо.
Настоящият състав на съда счита, че бъдещият иск е недопустим. Това произтича от
неоспорения от двете страни и служебно установен факт, че инстанционният контрол
относно валидността, допустимостта и законосъобразността на разпореждане №
7615/09.12.19г. по гр.д. № 2840/15г. на ВОС не е приключил. Този съдебен акт е бил
обжалван с частна жалба от В.Б.Н. пред ВАпС, по която е било образувано в.ч.гр.д. №
216/20г., по което е било постановено определение № 353/03.07.20г. Последното е било
обжалвано пред ВКС от В. Николова с частна касационна жалба с вх. № 3797/24.07.2020 г.,
която е била върната от администриращия съдия с разпореждане № 260032/19.08.2020г.
поради неотстраняване на нередовностите . С определение № 109/26.03.21г. по ч.гр.д. №
773/21г. на ВКС, ІV г.о. последното е било отменено и делото се връща за надлежното
администриране на частната касационна жалба на В.Н..
Съобразно приетото в доктрината и цитираната там съдебна практика, искът за
обявяване на нищожност на решение /уредбата е приложима и за
определения/разпореждания/, може да се предяви само след като е изчерпан инстанционния
ред за контрол /така в „Български граждански процесуално право. Девето преработено
издание. Първо по действащия ГПК“, изд. Сиела, София, 2012г., стр. 548; „Граждански
процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на
съдебната практика“, Второ преработено и допълнено издание, ИК „Труд и право“, София,
2107г. стр. 654/. В противен случай би се стигнало до заобикалянето на инстанционния
съдебен контрол.
Поради това молбата за обезпечение на недопустим иск се явява неоснователна. С
оглед на горното обжалваното определение следва да се отмени, издадената обезпечителна
заповед да се обезсили, а искането на молителката да се остави без уважение.
4
На осн. т. 5 от ТР № 6, постановено на 06.11.13г. по т.д. № 6/12г. на ОСГТК на ВКС,
направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. Видно
от представеното от молителката пред обезпечителния съд доказателство, бъдещият иск е
бил предявен на 08.03.21г. пред РС-Варна, поради което и разноските, направени от Я. по
настоящото дело следва да му се присъдят по посоченото дело на РС-Варна. Поради това
разноски в настоящото производство не следва да се присъждат.
Настоящото определението не подлежи на обжалване, тъй като не е налице
хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло определение № 521/09.02.21г. по ч.гр.д. № 342/21г. на ВОС и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В.Б.Н., ЕГН:***, в качеството й на ЕТ
„Орион - В.Н. в несъстоятелност“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Бургас, бул. „Демокрация“, № 54, действаща със съгласието на временния синдик И. В.
К., и съдебен адрес в гр.Варна, ул. “Петър Парчевич“, № 3, за допускане на обезпечение на
бъдещ иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 270, ал. 2 от ГПК против Р. Д. Я., ЕГН
*** с адрес в гр. Варна, ул. „Прага“, № 2, за ПРОГЛАСЯВАНЕ ЗА НИЩОЖНО на
Разпореждане № 7615/09.12.2019 г. по гр.д. № 2840/2015 год. на ВОС, въз основа на което е
издаден изпълнителен лист № 495 от 09.12.2019 год., по който е образувано изп.д. №
20207180400116 по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег.№ 718 на КЧСИ и район Окръжен
съд Варна, чрез „СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО“ по изп.д.№ 20207180400116 на ЧСИ
Станимира Данова с рег.№ 718 на КЧСИ до постановяване решение влязло в законна сила
по иска, на осн. чл. 390, ал. 4 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА издадената въз основа на определение № 521/09.02.21г. по ч.гр.д. №
342/21г. на ВОС обезпечителна заповед.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5