№ 2472
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20231100509053 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. Р. Т. срещу решение №
8561/23.05.2023г., постановено по гр. д. № 52999/2022г. на СРС, 174 с-в.
Решението се обжалва в следните части: в частта, в която съдът е отхвърлил
предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК, за признаване на установено, че А. Т. не
дължи на ответника сумата от 605.27 лв., представляваща доставена топлинна енергия за
периода м. 05.2020г. до м. 02.2022г.; в частта, в която е уважен предявеният насрещен иск за
следните суми: сумата от 1768.58 лв., представляваща стойността на доставена ТЕ за
периода м. 05.2020г. до 30.04.2022, ведно със законната лихва от 01.12.2022г. до
окончателното плащане на сумата, сумата от 92.72 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 15.07.2020г. до 01.12.2022г., сумата от 36.49 лв., представляваща услуга за дялово
разпределение за периода м. 05.2020г. до м. 04.2022г., ведно със законната лихва от
01.12.2022г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 5.08 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2020г. до 01.12.2022г.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се,
че неправилно съдът е приел, че жалбоподателката е собственик на топлоснабдения имот.
В установения от закона срок, въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД, е
депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност
на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат
присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Третото лице помагач, в установения от закона срок, не изразява становище по
въззивната жалба.
Подадена е и частна жалба от А. Т. срещу постановеното по делото определение по
1
чл. 248 ГПК. Поддържа, че липсва признание на иска от страна на ответника, поради което
отговорността за разноски следва да се възложи върху него, съобразно изхода на спора.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД изразява становище за неоснователност
на частната жалба и моли определението по делото да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
По така предявените искове в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже
основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на
договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този
период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и
доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.
Единственото оплакване, обективирано във въззивната жалба, включително и по
отношение на уважения насрещен иск е, че неправилно СРС е приел, че е налице
облигационна връзка между страните.
Според действащата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на
топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена
за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
По делото е представена данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, видно от която
2
данъчно задължено лице за имот, находящ се в ж.к.”*******”, *******, вх. *******, е
въззивницата. В декларацията /л. 53 – гръб, от делото на СРС/ е посочено, че имотът е
придобит въз основа на договор за продажба № 125/13.04.1987г.
Като доказателство по делото е приет и договор за продажба № 125/1987г., видно от
който А. Т. е придобила собствеността върху жилище, находящо се в ж.к.”*******”,
*******, вх. *******
Видно от представената от самия ищец справка, приложена към исковата молба – л. 5
от делото на СРС, е посочено, че за инсталация № ********** и адрес ж.к.”*******”,
*******, вх. *******, са начислени съответните задължения за топлинна енергия.
При така събраните по доказателства, настоящият състав намира за безспорно
доказано, че ищцата е собственик на топлоснабдения имот.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи за липса на идентичност
на придобития имот.
Видно от представената декларация, Т. е данъчно задължено лице на топлоснабдения
имот. Декларацията не е оспорена от жалбоподателя. Съгласно чл. 11 от ЗМДТ данъчно
задължени лица са собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти. Действително
декларирането на имота като собствен пред данъчните власти не поражда последици
относно възникването на правото на собственост върху същия. Настоящия спор обаче няма
за предмет вещно право върху имот, а качеството собственик е една от предпоставките за
основателността на иска. Ето защо, няма пречка за установяване на това обстоятелство, да
бъдат събирани и други доказателства освен нотариални актове или други актове за
собственост. Още повече, че в декларацията /л. 53 – гръб от делото на СРС/, като собственик
е посочена именно А. Р. Т.. С оглед на изложеното, единствено така представената
декларация може да установи наличието на облигационна връзка.
Нещо повече, в настоящия случай е представен и документът за собственост –
договор № 125 от 1987г., в който е посочен номерът на акта, въз основа на който е придобит
имота.
Ето защо, съдът намира, че за процесния период страните са били обвързани от
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, като неоснователни са
възраженията на жалбоподателя в тази връзка.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите
условия, като след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те
влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. С публикуване от топлопреносното
предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, договорът за продажба се счита за сключен с
3
конклудентни действия и общите условия обвързват ответника. Тоест, се установява, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/
на топлинна енергия, при правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149
ЗЕ/. По силата на посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася. Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане
цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на
получаване на съответни фактури.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото производство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените
общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
Други оплаквания във въззивната жалба, освен за недоказана облигационна връзка,
не са наведени, поради което съдът е ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане крайните изводите на двете съдебни инстанции, решението в
обжалваните части по първоначалния и насрещния иск следва да се потвърди.
По частната жалба:
Основателни са оплакванията, релевирани в частната жалба, че разноските по
първоначално предявения иск следва да се възложат в тежест на ответника.
Действително съгласно практиката, обективирана в определение № 95/22.02.2018г. по
ч. гр. д. № 510/2018г. на Четвърто ГО на ВКС, определение № 66/12.02.2018г. по г. гр. д. №
4770/2017г. на Трето ГО на ВКС; Определение №318/25.07.2018 по дело №2828/2018 на
ВКС, ГК, III г.о.. Определение №476/20.12.2018 по дело №4569/2018 на ВКС, ГК, III г.о.,
ответникът не дължи разноски, когато е признал иска в срока за отговор на исковата молба и
не е дал повод за завеждане на делото, като се приема, че извънсъдебната покана до
длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не влече
отговорност за разноски при признание на иска до изтичане на срока за отговор на исковата
молба, но влече отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като
длъжникът се е позовал на давност или вземането бъде прехвърлено без цесионерът да е бил
уведомен за позоваването на давност от страна на длъжника.
В настоящия случай обаче, освен на твърдения за изтекла погасителна давност, искът
се основава и на твърдения за липса на облигационна връзка. Ответникът не е признал иска.
Напротив, посочил е, че признава единствено, че вземанията са погасени по давност, но не
признава иска, тъй като оспорва твърдението на ищеца за наличието на облигационна
връзка.
Ето защо, доколкото липсва признание на иска, съдът намира, че с поведението си
ответникът е станал повод за завеждане на делото и дължи направените разноски.
Съразмерно на уважената част на първоначално предявените искове, ответникът
4
следва да бъде осъден за заплати на въззивника сумата от 658.78 лв., представляваща
направените пред СРС разноски.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 8561/23.05.2023г., постановено по
гр. д. № 52999/2022г. на Софийски районен съд, 174 с-в.
ОТМЕНЯ Определение № 22976/29.06.2023 г., постановено по гр. д. № 52999/2022 г.
по описа на СРС, и вместо това постановява:
ДОПЪЛВА решение № 8561/23.05.2023г., постановено по гр. д. № 52999/2022 г. по
описа на СРС в частта за разноските, на основане чл. 248 ГПК, като:
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ******* да заплати на А. Р. Т., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 658.78 лв., представляваща направените пред СРС разноски,
съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА А. Р. Т., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „Техем сървисис” ЕООД.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5