В закрито заседание в следния състав: |
Председател: | | Деян Георгиев Събев |
| | | Мария Кирилова Дановска Кирил Митков Димов |
| | | |
като разгледа докладваното от | Мария Кирилова Дановска | |
Въззивно частно гражданско дело |
Производството е образувано по жалба на Е. С. М. от Г. против протоколно определение на КРС, постановено на 23.05.2012г. по гр.д.№172/2012г., с което е отхвърлена молбата й за изпращане на делото за разглеждането му в РС-Пловдив. В жалбата се сочи, че били налице условията на чл.121 от ГПК, тъй като постоянното местоживеене на ответника О. И. Х. било в община П. Г.. В подкрепа на твърденията си прилага документ – удостоверение за настоящ адрес, издаден от отдел ГРАОН при община К.. Моли съда да отмени атакуваното определение и да изпрати делото по подсъдност в РС-Пловдив. Съдът като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, съобрази следното: Пред РС-Пловдив е подадена искова молба от Е. С. М. от Г. против О. И. Х. от Г. и С. Д. Г. от Г.. С отговора си по реда на чл.131 от ГПК ответниците правят възражение за местна неподсъдност на спора, като посочват доказателство – заверено копие на лична карта на О. И. Х., видно от което постоянният му адрес е в Г.. С Определение от 28.11.2011г. по гр.д. № 15608/2011г. РС-Пловдив е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на РС-Кърджали. Против това определение е подадена жалба, и същата е разгледана от ОС-Пловдив, който с Определение №331/26.01.2012г., постановено по в.ч.гр.д.№3572/2011г. по описа на същия съд го е потвърдил. В хода на процеса, пред КРС е подадена молба с вх.№ 5535/15.05.2012г., с която Е. С. М. прави възражение за местна неподсъдност и моли делото да бъде отново изпратено на РС-Пловдив. С протоколно определение в ОСЗ, проведено на 23.05.2012г., съдът е отхвърлил тази молба с мотив, че искането е неоснователно и делото му е изпратено по компетентност именно от РС-Пловдив. Съдът намира, че молба с вх.№ 5535/15.05.2012г., с която Е. С. М. прави пред КРС възражение за местна неподсъдност и моли делото да бъде изпратено на РС-Пловдив е недопустима. Това е така, тъй като в чл.119 ГПК са предвидени изрични правила относно възражението за неподсъдност, според които възражение за родова неподсъдност на делото може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда /ал.1/; възражението за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на съдебното дирене в първата инстанция /ал.2/; във всички други случаи извън тези по ал.1 и ал.2 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба – ал.3. Очевидно е, че молбата на ищцата не попада в нито една от тези хипотези, поради което и същата се явява недопустима - за молителката не съществува процесуална възможност да прави възражение за неподсъдност, респ., да прави искане искане за промяна на подсъдността. Ето защо, произнесеният съдебен акт, с който молбата е разгледана по същество, като недопустим следва да се обезсили, вместо което следва да се постанови друг, с който молбата на Е. С. М., с която прави пред КРС възражение за местна неподсъдност следва да се остави без разглеждане като недопустима. Водим от изложеното, Окръжният съд О П Р Е Д Е Л И : ОБЕЗСИЛВА протоколно определение на КРС, постановено на 23.05.2012г. по гр.д.№172/2012г., с което е отхвърлена молбата на Е. С. М. от Г. за изпращане на гр.д.№172/2012г. по описа на КРС за разглеждането му в РС-Пловдив, вместо което постановява: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх.№ 5535/15.05.2012г., с която Е. С. М. от Г. прави възражение за местна неподсъдност и моли гр.д.№172/2012г. по описа на КРС да бъде изпратено на РС-Пловдив. Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му. Председател: Членове:1/ 2/ |