Решение по дело №419/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 260163
Дата: 28 октомври 2020 г. (в сила от 4 декември 2020 г.)
Съдия: Даниел Йорданов
Дело: 20204110200419
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ ………

гр. Вeлико Търново, 28.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Великотърновският районен съд, втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на 20.10.2020 г., в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ,

при секретаря В. Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 419/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взема предвид:

 

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "С.Е." ЕООД гр. Бургас против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0008263, издаден от ОД на МВР - Велико Търново, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр.  чл. 461, т. 1 от КЗ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Претендира се неговата отмяна оплаквания за незаконосъобразност. 

 

В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателят поддържа жалбата си.

 

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не взема становище.

 

Съдът, след преценка на приобщените по делото доказателства, намери за установено следното:

Административно наказателното производство е образувано със съставянето на Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0008263, издаден от ОД на МВР - Велико Търново, с който на жалбоподателя "С.Е." ЕООД гр. Бургас, за допуснато нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр.  чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Същият е издаден, затова, че на 04.10.2019 г., в 08:14 часа, в гр. Велико Търново, ПП І-5, км. 106+700, в посока гр. Русе, с АТСС САИРН m*SpeeDet 2D е установено и заснето управление на МПС - полуремарке "М И В Зигмар Евро 902", с рег. № А 25 56 ЕМ, за което собственикът не бил сключил застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

Видно от удостоверение от 20.02.2018 г. на БИМ, пътна радарна система тип m*SpeeDet 2D е одобрен тип, вписан под № 5133 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 20.02.2028 г.

От приложената по делото справка е видно, че под ДК № А 25 56 ЕМ не е регистрирано МПС, а пътно превозно средство – полуремарке, собственост на дружеството - жалбоподател.

Към дата 04.10.2019 г., за ППС с рег. № А 25 56 ЕМ, не е била налице действаща застраховка гражданска отговорност, видно от справката от гаранционен  фонд.

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото писмени доказателства.          

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.

Обжалваният електронен фиш е издаден в законоустановените срокове за започване и приключване на административното производство по чл. 34 и чл. 82 от ЗАНН.

Независимо от това, настоящият съдебен състав намира, че процесният ЕФ е незаконосъобразен, тъй като при издаването му е нарушен процесуалния и материалния закон.

Съдът намира, че фактическото описание на нарушението не съответства на посочената като нарушена в електронния фиш законова разпоредба - чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ която урежда задължението на собственика на МПС да сключи задължителна застраховка на автомобилистите "ГО". Несъответствието между обстоятелствената част на електронния фиш и отразената като нарушена материално-правна норма представлява съществено нарушение на процесуалните права на нарушителя, тъй като същият е в невъзможност да разбере какво административно нарушение се твърди, че е извършил и го препятства да организира адекватно и в пълен обем защита си. Ограничаването на правото на защита на нарушителя представлява съществено нарушение на процесуалните правила и води до порочност на издадения електронен фиш.

Съдът приема, че процесният ЕФ е незаконосъобразен, тъй като при издаването му е нарушен материалния закон.

В конкретния случай, при така приетата фактическа обстановка наказващият орган неправилно е приел, че извършеното деяние съставлява административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Кодекса за застраховането е предвиден специален ред за установяване на нарушения с автоматизирано техническо средство, а именно в чл. 647, ал. 3 от КЗ, съгласно който, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.

При така описаната фактическа обстановка, съдът приема, че извършеното деяние покрива съставомерните признаци на състава на административно нарушение чл. 638, ал. 4 от КЗ, а именно, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство, се налага глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 1 от КЗ.

Като не се е съобразил с изложеното, и като е квалифицирал извършеното деяние като административно нарушение на разпоредбите на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. с чл. 638, ал. 4 от КЗ, наказващият орган е издал незаконосъобразен електронен фиш, който следва да бъде отменен изцяло. В този смисъл е и трайната практика на касационната инстанция систематизираща решаването на идентични казуси, и с която въззивният съд е необходимо да се съобрази. 

Отделно от това, разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ предвижда санкция когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Видно е, че волята на законодателя е насочена към това да се санкционират нарушения, при които са установени и заснети моторни превозни, а не - пътни превозни средства. Според § 6 т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП – "моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства”, а според т. 17, „ремарке” е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство; посочено е, че към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата. В настоящият случай се касае за заснето полуремарке, собственост на жалбоподателя, а не за индивидуализирано посредством регистрационния си номер моторно превозно средство. Следва извода, че липсва задължителен законов реквизит на ЕФ и че е приложен санкционен ред извън предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП случаи, като при това отново съществено са нарушени процесуалните правила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото.

            Съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемата страна за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и неговото намаляване. Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са в размер от 360.00 лв., което се явява договорено и платено в размер ненадвишаващ този, посочен в чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на фактическата и права сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът         

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0008263, издаден от ОД на МВР - Велико Търново, с който на жалбоподателя "С.Е." ЕООД гр. Бургас, за допуснато нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр.  чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, като незаконосъобразен.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР - Велико Търново да заплати на "С.Е." ЕООД гр. Бургас направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева.   

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския Административен съд, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.            

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: