Решение по дело №1089/2020 на Административен съд - Пловдив

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№1261/17.7.2020г.

 

гр. Пловдив 17.07.2020год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни 2020г., в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  СТОИЛ БОТЕВ

                                                                               ГЕОРГИ ПАСКОВ

 при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора  МАРИЯ ТОДОРОВА,  като  разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 1089  по описа на Административен съд – Пловдив за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Производството по делото е образувано по повод касационни жалби от «АЛФА КЕР» ЕООД и ЦУ на НАП, гр. София, против Решение № 19 от 10.02.2020г. постановено по АНД № 933/2019г. по описа на Асеновградски районен съд, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ №472809-F507730/25.10.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив в Централно управление на Национална Агенция за приходите,  с което на «АЛФА КЕР» ЕООД на основание чл. 53, вр. чл. 27, /чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл.185, ал.1 от ЗДДС, е била наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева, за нарушение на чл. 7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4,т.1 от ЗДДС, като е намален размера на наложената имуществена санкция от 700 лева на 500 лева.

Прокурорът счита касационните жалби за неоснователни.

Касационната инстанция, след като провери правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбите касационни основания и въз основа на доказателствата по делото, счита жалбите за процесуално допустими.

Относно основателността на касационната жалба на «АЛФА КЕР» ЕООД настоящият съдебен състав намира за установено следното:

Твърдението на касатора е, че въззивният съд не е преценил, че обектът се намира в населено място с население под 300 души, във високопланински и труднодостъпен район, поради което въпреки наличното ФУ, то не са налице предпоставките на чл.7, ал.2 вр. ал.1 от Н-18/13.12.2006г. на МФ . Твърди се и, че поради местонахождението на обекта не е възможно да се осигури дистанционна връзка от страна на мобилен оператор поради липса на покритие, т.е в случая е налице  хипотезата на чл.4, ал.11 от  наредбата.

Настоящият съдебен състав не кредитира тези доводи поради следното:

Въззивният съд правилно е посочил, че за да отпадне задължението на търговеца по чл.7, ал.2 от Наредбата, то следва всички предпоставки визирани в ал.9 на чл.4 да са кумулативно изпълнени.

Не е спорно, че обектът се намира в населено място с брой на лицата с постоянен адрес под 300 души, както и, че същият е разположен във високопланинско място.

В случая обаче не е налице третата предпоставка, обектът да се намира на труднодостъпно място, тъй като съобразно легалната дефиниция  в § 1.т.4 в ДР на наледбата “труднодостъпни населени места” са населени места с труднопроходими пътища и без регулярен транспорт, а до конкретното населено място е осигурен автобусен транспорт.

Ето защо законосъобразно въззивният съд е приел, че изключението по чл.9, на ал.4 от Наредбата не е приложимо.

Отделно от това съдът правилно е преценил, че след като в рекламната брошура на обекта са дадени три мобилни телефона за връзка и имейл, то не може да се приеме, че в обекта не е възможно да се осигури дистанционна връзка от страна на мобилен оператор.

Предвид горното съдът намира касационната жалба за неоснователна.

Не е основателна и касационната жалба на на ЦУ на НАП порид следното:

За да измени размера на наложеното административно наказание първоинстанционният съд е приел, че административнонаказващият орган не е отчел, че  хода на проверката дружеството е оказалопълно съдействие, както и факта, че нарушението е първо.

Трайна практика на настоящият съдебен състав е, че когато размерът на наложената санкция не е фиксиран и е над минималния определен в закона, то административният орган винаги  е длъжен да изложи мотиви в тази връзка.

В случая липсват каквито и да е мотиви относно тежестта на нарушението, смекчаващите или отегчаващите обстоятелства.

Ето защо обжалваното решение е правилно и законосъобразно и същото следва да се остави в сила.

Предвид изхода на правния спор на страните не следва да се присъдят разноски.

Предвид горното  Съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19 от 10.02.2020г. постановено по АНД № 933/2019г. по описа на Асеновградски районен съд.

Решението е окончателно.                                                                                                                                                                                                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :