№ 7333
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:.............
при участието на секретаря .......
като разгледа докладваното от ............. Гражданско дело № 20241110104500
по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 124 , ал. 1, от ГПК, като счита, че не е налице
облигационно отношение, при условията на евентуалност, твърди да са погасени по давност.
Иска се от съда да признае за установено, че ищцата Р. Д. М. с ЕГН: ********** не дължи
на .......... с ЕИК ........ сумата в размер на 662.73лв. , която сума е начислена за топлинен
период от м.02.2010г. до м. 02.2011г. по инсталационен номер № ......... з имот, находящ
се в .........
Подадени са отговори на исковата молба в срок. Признава, че претендирата от дружеството
сума е погасена по давност към момента на подаване на исковата молба, моли за решение с
което да се уважи ищцовата претенция. Счита, че ищецът няма право да предявява
настоящия иск, доколкото тези вземания не са претендирани по принудителен ред от него.
С доклада по делото, приет от страните без възражение е разпределена доказателствената
тежест, като предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен
иск в тежест на ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца
вземания съществуват, а именно: да докаже: възникналото облигационно отношение между
страните и изпълнение на задълженията му по това правоотношение в обем, съответен на
претендираната цена, както и изискуемост на вземането, а в тежест на ищеца е да докаже:
изпълнение, както и всички правоизключващи и правопогасяващи възражения.С оглед
наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумите ответникът следва да
установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване
на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
1
Указано е още на ищеца че, не сочи доказателства да е отправял извънсъдебно възражение
за настъпила погасителна давност, както и че вземанията се претендират по принудителен
ред да бъдат събрани. Указано е още на ответника, че не сочи доказателства възникнало
облигационно отношение между страните и изпълнение на задълженията му по това
правоотношение в обем, съответен на претендираната цена, както и изискуемост на
вземането, че ищецът е собственик на имота.
По делото не са постъпили изисканите от съда доказателства, като ответникът не проведе
пълно и главно доказване, за наличие на облигационно отношение, че ищецът е собственик
на процесния имот, наличие на доставка в претендирания обем и цена.
С оглед горното, съдът приема, че искът следва да бъде уважен, доколкото по делото не се
доказа основание на ответника да претендира сумите.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че действително задължението е погасено
по давност, което не се оспорва и от ответника. Търсените суми, представляват задължение
за периодични задължения и като такива се погасяват с кратка тригодишна давност, поради
което за последните се е погасило правото на принудително събиране към 02.2014г.
Въпросът за това, че не са представени доказателства за това, че ответникът е претендирал
по принудителен ред за плащане на погасени по давност суми, касае въпросът за разноските,
доколкото съдът следва да прецени дали ответникът е дал повод за образуване на
настоящото производство.
Доколкото обаче в конкретния случай, ищецът оспорва да е облигационно обвързан с
ответника и да има задължение като потребител, то за основателността на този иск и за
отговорността за разноските няма значение дали ответникът е отправял претенцията си с
предупреждение, че ще събере сумите по принудителен ред.
С оглед горното, искът е основателен, а ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски, доколкото не е достатъчно признанието на иска, следва и ответникът да не
е дал повод за образуване на настоящото производство, за да се произнесе съда с решение
при признание на иска и разноските да останат в тежест на ищеца. Настоящият случай не е
такъв, с отговора на искова молба ответникът оспорва да е дал повод за образуване на
производството и прави признание , че исковата претенция е погасена по давност, но не
признава искът изцяло, доколкото не е направено признание на това че не е налице
облигационно отношение,м което е главната претенция на ищеца. Доказването на
последното е разпределено в тежест на ответника, който не извърши главно и пълно
доказване на факти и обстоятелства разпределени в негова доказателствена тежест.
С оглед горното, СРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Д. М. с ЕГН: ********** не дължи на .......... с ЕИК
........ сумата в размер на 662.73лв. , представляваща главница за начислена топлинна ерегия
2
за период от м.02.2010г. до м. 02.2011г. по инсталационен номер № ......... за имот,
находящ се в .........
ОСЪЖДА .......... с ЕИК ........ да заплати на Р. Д. М. с ЕГН: ********** сумата в размер на
50 лв. - разноски държавна такса по настощяото производство.
ОСЪЖДА .......... с ЕИК ........ да заплати на адв. Н. И. И. сумата в размер на 480 лв. -
възнаграждение за предсотавена безплатна правна помощ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3