№ 1838
гр. Варна, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100502629 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 от ГПК. Образувано е възоснова на:
1.Жалба с вх. Рег. № 13219 от 05.07.2021 г., /идентична с жалба вх. Рег. № 13767 от
09.07.2021 г. по опис на ВОС/, от длъжника ЕООД „Рибарника“ с ЕИК ********* срещу
Постановление на ЧСИ № 718 от 17.06.2021 г. с което е определено задължение за
заплащане на разноски, дължими по изпълнително дело № 20217180400344.
Жалбоподателят чрез представляващ адв. М. И., оспорва определените с постаноновлението
задължения за разноски като твърди, че паричният дълг към кредитора е внесен като
гаранция и веднага след отпадане на предпоставките за задържане, сумата е преведена от
ВКС по сметка на кредитора. Излага, че изпълнителното производство е образувано след
плащане на дълга, т.е. при липсата на предпоставки за образуване, поради което разноски не
е следвало до се определят. Излага, че не е получавал ПДИ, за да бъде задължавано
дружеството с разноски, които следват от „незаплатен в срок паричен дълг“ и на последно
място оспорва паричното задължение към задължението към издателя на постановлението.
Взискателят „СТАТ“ ООД с ЕИК ********* , оспорва жалбата като недопустима, а
в условията на евентуалност като неоснователна. Излага становището, че разноски се
дължат и се излага хронологията на тяхното извършване.
1
2. Жалба с вх. Рег. № 1305 от 12.08.2021 г от длъжника ЕООД „Рибарника“ с ЕИК
********* срещу Призовка за принудително изпълнение от 27.07.2021 г. по изпълнително
дело № 20217180400344.
Жалбоподателят излага, че на 05.08.2021 г. е получил призовка за принудително
изпълнение от 27.07.2021 г. за суми, които не дължи. Твърди, че от призовката за
принудително изпълнение не става ясно, какъв е размера на задължението и основанието на
което се дължи. Твърди, че всички съдебно признати и изискуеми задължения са били
заплатени. Твърди, че разноски не се дължат дори и да са направени такива в период, в
който изпълнителното дело е било спряно. Моли за отмяна на обжалваното действие.
Претендира за присъждане на разноски.
В писмено становище взискателят „СТАТ“ ООД с ЕИК ********* изразява
становище за неоснователност на жалбата и преповтаря съдържанието на предходното
възражение, чрез излагане на списък на направените в изпълнителното производство
разноски.
ЧСИ № 718 в писмено изложение излага, че изпълнителното производство
първоначално е образувано пред ЧСИ № 892 и на 21.04.2021 г. и в последствие препратено
за продължаване на производствените действия. Пред ЧСИ № 892 изпълнителното
производство било образувано възоснова на изпълнителен лист издаден по въззивно
търговско дело № 1100 по опис на ВОС за 2019 г. , за сумата от 22 557.82 лева с ДДС
дължими по договор за изработка и фактура № 11018 от 29.12.2017 г. ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба 08.05.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението както и сумата от 589.01 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане за периода от 08.01.2018 г. до 11.04.2018 г. При образуване на изпълнителното
дело, кредиторът е представил доказателство за платено адв. Възнаграждение в размер на
974.64 лева. Излага, че ПДИ е връчена на длъжника на 31.07.2020 г. С изложената подробно
хронология, ЧСИ мотивира постановлението за разноски в частта относно извършения
разход и размер, а с нормите на чл. 79 и чл. 433 от ГПК мотивира тяхната дължимост в
тежест на длъжника.
Настоящият въззивен съд, след като се запозна със становищата на страните и
съдържанието на изпълнителното дело, приема за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно и от представените с жалбата доказателства се установява, че между
ЕООД „Рибарника“ с ЕИК ********* и Взискателят „СТАТ“ ООД с ЕИК *********, е
воден съдебен спор завършил с влязло в законна сила въззивно осъдително решение по т.д.
№ 1100/2019 г. , с което след отмяна на първоинстанционно решение въззивният съд е
осъдил ЕООД „Рибарника“ с ЕИК ********* да заплати на „СТАТ“ ООД с ЕИК *********
сумата от 22 557.82 лева с ДДС главница, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 08.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и 589.01 лева
обезщетение за периода от 08.01.2018 г. до 11.04.2018 г.
2
На 06.03.2020 г., преди лизане в законно сила на осъдителното решение, на
основание чл. 404, ал.1 т. 1 пр. второ ГПК е издаден изпълнителен лист от въззивния съд. На
07.03.2020 г. е образувано изпълнително дело.
С Определение на ВКС от 07.08.2020 г. по гр.д. № 643 по опис на ВКС за 2020 г. е
спряно изпълнението на въззивното решение, възоснова на което е издаден изпълнителен
лист.
С определение № 14 от 15.01.2021г. по т.д. № 643/2020 г. е оставена без разглеждане
касационната жалба на „Рибарника„ ЕООД против решение № 1010/15.11.2019 г. по т.д.№
1100/2019 г. на Варненски окръжен съд, с което, след отмяна на решение № 1370/03.04.2019
г по гр.д.№ 6472/2018 г. на Варненски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от
„Рибарника„ ЕООД против „Стат“ насрещен иск за сумата от 5 000 лева, с правно
основание чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД. Със същото определение не е допуснато до касационно
обжалване на решение № 1010/15.11.2019 г. по т.д. № 1100/2019 г. на Варненски окръжен
съд в останалата му част. Със същото определение в полза на „Стат“ ООД са присъдени
разноски в размер на 1488 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
На 13.03.2021 г. ВКС е освободил от сметката за обезпечения на Върховен
касационен съд сумата 23 146,83 лева /двадесет и три хиляди сто четиридесет и шест лева и
осемдесет и три стотинки/, внесена като обезпечение по чл. 282, ал. 2 ГПК от „Рибарника“
ЕООД, и е разпоредил същата се преведе по сметката на „Стат” ООД, в конкретно посочена
банкова сметка.
Възоснова на тези факти, съдът извежда следните правни изводи: По първата от
постъпилите жалби, поставеният пред съда въпрос е дължи ли длъжника разноски в
изпълнителното дело в случаите, при които изпълнението на решението е спряно, за
периода от спиране до влизане в сила на обжалваното решение и /или в периода до
превеждане на дадената като гаранция сума по сметката на кредитора. По този въпрос
настоящият съд приема, че извършването на разходи по спрени изпълнения на невлезли в
законно сила съдебни актове, които подлежат на предварителни изпълнения не се дължи,
защото сумите, които са обективирани като задължение в издадения изпълнителен лист са
дадени като гаранция за изпълнение и изпълнение се дължи, независимо от волята на
длъжника, тъй като сумата се превежда от сметка на съда в сметката на взискателя без
посредничество на съдебния изпълнител. Т.е. не се налага какъвто и за е разход за
установяване на актив, неговото трансформиране в пари, налагането на обезпечителни
мерки и др. действия свързани с удовлетворяване на вземането. Конкретно, длъжникът не
дължи връщане на разноски извършени от кредитора по изпълнителното дело за периода от
07.08.2020 г. до 13.03.2021 г. , защото в този период вземането му е обезпечено с гаранция, а
изпълнението спряно. След 13.03.2021 г. също не дължи пропорционална такса на съдебния
3
изпълнител, тъй като плащането не е извършено по реда на принудителното изпълнение, а
чрез директен превод от сметка на ВКС по сметка на кредитора.
Видно от обжалваното постановление съдебният изпълнител е начислявал разноски
извън този период, включително и за действия, което макар и да не подлежат на обжалване
не е следвало да предприема, както в периода на спряното предварително изпълнение на
навлязло в законна сила съдебно решение, така и след него като е начислявало суми като
разходи на базата на удовлетвореното вземане, което не е събрано чрез способите на
изпълнителното производство.
Вярно е, че разноски се дължат и в случаите на доброволно изпълнение, ако преди
това е образувано изпълнително производство, но принципите заложени в ТР №
2/26.06.2015 г. по т.д № 2/2013 г. имат предвид, плащане в изпълнителното производство, а
не плащане от парична гаранция внесена по сметка на ВКС по спряно изпълнение на
невлязло в законна сила съдебно решение. Касае се за изключение, при което
изпълнителната сила на съдебно решение настъпва по силата на закона преди влизане в сила
на съдебния акт и възможността, тази изпълнителна сила да бъде спряна за определен
период, чрез представяне на гаранция в размера на цялото присъдено парично вземане.
В това изключение, не е налице плащане след ПДИ, а плащане след отпадане
пречка постановена със съдебно определение на касационната инстанция. В тези случаи,
правилата на задълженията за разноски ще се прилагат само за частта на законна лихва,
която ще следва да бъде събрана доброволно или принудително в изпълнителното
производство, след отпадане на пречката за неговото движение, а разходите за разноски в
полза на кредитора и съдебния изпълнител следва да се изчисляват на базата на дължимите
суми извън платените чрез директен превод от сметката на ВКС по сметката на кредитора.
Всички разходи извършени от кредитора, в периода в който изпълнението на
навлязлото в законна сила съдебно решение е спряно от ВКС не подлежат на връщане, тъй
като са извършени без основание. Без основание са, защото сумата от съдебно признатото
вземане е обезпечена с паричната гаранция в пълен обем. Не се дължат разноски и за
извършени от ЧСИ действия, ако тези действия са по повод изпълнително основание,
изпълнението на което е спряно с акт на ВКС.
Като не е съобразил тези обстоятелства ЧСИ е постановил незаконосъобразен акт, в
който е включил неоснователно извършени разходи и е начислил недължими такси
независимо, че е приложил принципа на чл. 79 от ГПК. ЧСИ няма основание да начислява
пропорционални такси върху размер на задължение, което е платено без негово
посредничество, нито да начислява законна лихва по спряно изпълнение. Авансово
неплатените разходи, също следва да бъдат прецезирани съобразно действително
необходимите действия, които ЧСИ следва да извършва, като съобразява размера на дълга.
Постановлението съдържа начислени разноски за прекратяване на изпълнителното дело,
като същевременно производството по него продължава с Призовка за принудително
изпълнение.
4
Втората жалба се отнася до призовка за принудително изпълнение, като
жалбоподателя длъжник, представя доказателства за платени задължения произтичащи от
изпълнителното основание, с което ЧСИ е сезиран. Съобразно разпоредбата на чл. 435 ал.2
от ГПК, която определя подлежащите на обжалвани действия, ППИ не е между тях. На
длъжника е признато правото да иска прекратяване на изпълнителното производство, когато
твърди, че дългът е погасен и съответно да обжалва отказа на съдебния изпълнител да
прекрати производството. В настоящото производство, съдът не е овластен да решава
въпроса, дължи ли изпълнение длъжника към определен момент, в случая към момента на
връчване на призовка за принудително изпълнение. В случай, че длъжникът поиска
прекратяване на изпълнителното дело, поради плащане и съдебния изпълнител откаже да
спре, може да сезира съда с нова жалба. В кориците на изпълнителното дело,
настоящият съд констатира наличието на Жалба с вх. Рег. № 16006 от 04.10.1021 г. до ВОС,
която обективира искане за прекратяване на изпълнителното производство, по която липсва
произнасяне и от служебно извършената справка в съда, не се установява, образуване на
производство по жалба срещу отказ на ЧСИ да прекрати производството по делото. Тази
жалба е извън предмета на настоящото производство и частният съдеен изпълнител следва
да се произнесе по искането, която инкорпорира – прекратяване на изпълнителното
производство като го прекрати или откаже. Отказът подлежи на самостоятелна съдебна
проверка за законосъобразност.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за разноски по изпълнително дело № 20217180400334 от
17.06.2021 г. в частта, в която са определени разноски както следва:
1.В полза на „СТАТ“ ООД
-144 лева, по фактура № 4376/13.08.2020 г. издадена от ЧСИ Хр. Георгиев;
-180 лева, внесени по сметка на ЧСИ Хр.Георгиев на 10.09.2020 г;
-132 лева, внесени по фактура № 5899 от 14.04.2021 г.;
-100 лева, внесени на 14.04.2021 г.;
-19.50 лева, внесени на 14.04.2021г.
5
2. В полза на ЧСИ Станимира Данова
-6 лева с ДДС извършване на справка за длъжника;
-18 лева с ДДС налагане на запор без извършване на опис включително и върху дял от
търговското дружество;;
-9.90 лева – куриерска услуга.
3. Бъдещи разноски за прекратяване на производството дължими в полза на
ЧСИ Станимира Данова
- 12 лева с ДДС – изпращане на призовка по пощата на уведомление за вдигане на ноложен
запор;
- 48 лева с ДДС изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов служител на
съобщение за прекратено дело;
- 18 лева с ДДС – искане до съдията по вписване за вдигане на възбрана.
4. Пропорционално определени задължения за платени задължения в полза на
ЧСИ / без конкретизация по сметка на кой ЧСИ е определено задължението/
- сумата от 2 433.71 лева, пропорционална такса върху вземането на взикателя изчислена
върху сумата от 31 891 лева, съм дата 03.06.2021 г. , от които дължими за 23 146.83 лева са
1726.27 лева,
и в частта, в която е разпоредено сумите да бъдат заплатени по сметка на ЧСИ
Станимира Данова в Банка „Алианц – България“
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за разноски по изпълнително дело №
20217180400334 от 17.06.2021 г. в частта, в която са определени разноски В ПОЛЗА на
„СТАТ“ ООД, както следва – сумата от 126 лева, по фактура 3972 от 17.03.2020 г.
издадена от ЧСИ Хр. Данов и 100 лева, внесени по сметка на ЧСИ хр. Георгиев на
17.03.2020 г. , на основание чл. 79 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба с вх. Рег. № 1305 от 12.08.2021 г от
длъжника ЕООД „Рибарника“ с ЕИК ********* срещу Призовка за принудително
изпълнение от 27.07.2021 г. по изпълнително дело № 20217180400344 и ПРЕКРАТЯВА
производството като недопустимо в тази част.
Решението не подлежи на обжалване в частта в която съдът се произнесъл по
Жалба с вх. Рег. № 13219 от 05.07.2021 г., /идентична с жалба вх. Рег. № 13767 от
09.07.2021 г. по опис на ВОС/ а в частта, в която производството по делото е прекратено
като недопустимо, съдебният акт има характер на определение и може да се обжалва пред
Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7