Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при участието на
секретаря Христина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№447/2020г.,
по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.259 ГПК.
Производството
е образувано по ВЖ на КУЛ ООД, ЕИК *********, чрез адв.Н.Ж. ***,
срещу решение 174/13.01.2020г., постановено по гр.дело №3754/2019г.,
24 състав на ВРС, с което е отхвърлен
предявеният от дружеството иск срещу ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ
АД, за заплащане от застрахователя сумата
от 6 123.11 лева, представляващи неизплатено застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Пълно каско – Валутна клауза“,
обективиран в застрахователна полица №17-0300/039/0005076/20.09.2017г. със срок
на действие от 25.09.2017г. до 24.09.2018г., в резултат на настъпило на
02.06.2018г. застрахователно събитие на платен охраняем паркинг в гр.Варна,
Фестивален комплекс, когато противозаконно е отнета камера за нощно виждане,
вградена в л.а.М, модел S 400,рег******,
собственост на лизингодателя Алианц Лизинг България АД, клон Варна,
предоставена за ползване на лизингополучателя – ищец
КУЛ ООД по силата на договор за оперативен лизинг №8629/13.09.2017г., на основание чл.405 КЗ.
С жалбата
се твърди, че решението е неправилно. Претендира се отмяната му и вместо това
уважаване на иска ведно с присъждане на разноските.
Въззивникът излага, че съдът неправилно приел, че ищецът не е
материалноправно легитимиран да получи застрахователно обезщетение по договор
за застраховка от 20.09.2017г., сключен между Алианц Лизинг
България, ЗАД Алианц България и КУЛ ООД. Твърди се, че
положения в договора за застраховка под формата на полица подпис за
лизингополучателя удостоверява не само ползването на застрахованата вещ, но и
качеството страна по договора на лизингополучателя КУЛ ООД. Изводът на съда, че
за част от подписалите договора страни същия има качество на договор за
застраховка, а за други – единствено на декларация за ползването на вещта, е
неправилен. Твърди се, че лизингополучателят не напразно е посочен едновременно
с Алианц Лизинг България, макар да не е посочен като „застрахован“. Поддържа
се, че въззивното дружество /ищец/ следва да се разглежда именно като застрахован
или като трето ползващо се лице по сключения договор за застраховка. Този извод
според въззивника следва от подписаните „Допълнения“ към договора за
застраховка, които касаят покрит риск „Помощ при пътуване – Автоасистанс за
България“, които имат значение именно за разходи при ползването на вещта –
неотложна мед.помощ, за хотел, техн. помощ, за транспорт и др. Доколкото КУЛ
ООД е ползвател на МПС, то е и легитимиран да получи обезщетение за събитие,
настъпило при ползването на МПС. Според въззивника, именно така следва да се
тълкува обстоятелството, че застрахователят не оспорва легитимацията на ищеца
както и наличието на валидно правоотношение, настъпилото събитие и
своевременното му уведомяване, вкл. при наличие на частично
плащане на обезщетение. Оспорва се единствено наличието на покрит риск по
смисъла на т.16.1 от Общите условия и съответствието на размера на
застрахователното обезщетение с действителната стойност на претърпените вреди.
В жалбата се поддържа довод, че съгласно разпределената от съда
доказателствена тежест между страните, на ищеца не е
указано, че не сочи доказателства за правоотношението
със застрахователя. Страната е поискала и при разпределяне на спорното от
безспорното съдът да приеме това обстоятелство за ненуждаещо се от доказване,
което съдът е бил длъжен да направи. Очертан е бил съответно и предметът на
доказване, посочен в жалбата по-горе, съотв. страните следвало да събират
доказателства в тази връзка – допуснати били писмени доказателства и СТЕ.
Твърди се, че чрез последните са установени вредите и обстоятелството, че
събитието представлява кражба и покрит риск по ОУ на застрахователя. Камерата за
нощно виждане не е демонтирана, а открадната. Според въззивника ответникът е
бил длъжен да покрие този риск. Размерът на настъпилите вреди също е установен
от доверен сервиз на застрахователя /по изд.фактури/, така също и
от заключението на вещото лице по СТЕ. Поради това се претендира отмяна на
обжалваното съд.решение, уважаване на иска и присъждане на
разноските.
В срока по
чл.263 ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД, чрез адв.И.М. ***, за
неоснователност на жалбата. Претендира се потвърждаване на съдебното решение
като правилно и законосъобразно. Твърди се, че
изтъкнатото в жалбата оплакване е несъстоятелно. Твърди се, че първоинстанционния съд е достигнал до правилни фактически и правни изводи.
Въззиваемото дружество поддържа, че
договорът за застраховка „Каско -валутна клауза“ е сключен с лизингодателя
Алианц Лизинг България и по него дружеството лизингополучател няма качество
застрахован. Последното е ползувател на вещта за определен в
договора за оперативен лизинг срок от 4 години като дължи връщане на вещта на
лизингодателя след изтичане на срока, а покупката на автомобила е опция, за
която е необходимо сключването на нов договор. Същевременно, застраховката се
сключва с лицето, чиито са имуществените блага, предмет на застрахователното покритие. Както при оперативния, така и при финансовия
лизинг, лизингополучателят има задължения на
наемател на вещта съгласно чл.232 и чл.233, ал.2 ЗЗД. Тъй като лизинговия
договор няма транслативен характер, то и собствеността върху вещта е на
лизингодателя. Разпоредбата на чл.384, ал.2 от КЗ ясно посочва в кои случаи
лизингополучателят има правата на застрахован, вкл. да
получи обезщетение за лизинговото имущество.
Поддържа
се, че в случая не е налице една от материалните предпоставки за уважаване на
иска – не е налице сключен договор за застраховане, по който ищецът да има
качеството застрахован или ползващо се лице. Не е налице основание за прилагане
на процесуална субституция съгласно цит.по-горе чл.384 от КЗ, тъй като няма сключен договор за финансов лизинг, а договор за оперативен
лизинг съгласно чл.342 от ТЗ. Подписване на договора и от страна на
лизингополучателя не променя страните и характера му.
Поради това се твърди, че ищецът няма основание да претендира заплащане на
застрахователното обезщетение и това право принадлежи единствено на
лизингодателя.
На второ
място се твърди, че съдът е нямал основание да приеме липса на правоотношение
между страните, тъй като не е имало признаване от ответника на това
обстоятелство по реда начл.146, ал.1, т.3 ГПК. Не отговаря на истината
оплакването, че ответника не е оспорвал мат.легитимация на ищеца. Твърди се, че
ответникът не е оспорвал проц.легитимация за водене на иска, но не е изразявал
становище относно материалната легитимация на ищеца по конкретното
правоотношение. Процесуалното поведение на ответника не може да доведе до
обосноваване материалното право на ищеца по договора за застраховка, а
съдът достига до извод за наличие или липса на такова въз
основа съвкупен анализ на доказателствата по делото.
Неоснователно
се сочи, че е оплакването във ВЖ за допуснато проц.нарушение, изразяващо се в пропуск
на съда по чл.146, ал.2 ГПК да укаже на ищеца, че не сочи доказателства за
установяване наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка.
Такива указания се дължат ако страната твърди даден факт и не сочи никакви
доказателства за установяването, какъвто не е настоящия случай. Преценката на
представените доказателства, т.е. дали същите разкриват обстоятелството пълно и
главно, е по същество и не касае проц.нарушение на съда. Поддържа се, че съдът правилно е разпределил док.тежест като е
указал на ищеца, че следва да установи наличие на валидно мат.правоотношение.
Никоя от страните не е възразила срещу изготвения от съда проектодоклад.
Обстоятелството, че от събраните доказателства не се установява пълно и главно
релевантното за спора обстоятелство, представлява част от решаващите
изводи на съда по същество на спора, функция на събраните и обсъдени
доказателства. Твърди се за очевидно, че съдът е коментирал
представеното от ищеца доказателство в установяване на правоотношение, а
именно договор за застраховка Каско – Валутна клауза, който не установява
качеството на лизингополучателя на страна по него.
Твърди се
като неоснователно оплакването в жалбата, че спорът се отнасял единствено до
покрития риск и представлява ли камерата част от фабричното оборудване на
автомобила. Поддържа се, че първоинстанционния съд е
постановил решение съобразно изискванията на чл.236, ал.2 от ГПК като е изложил
мотиви за твърденията и възраженията на страните, преценката на доказателства,
фактическите констатации и най-сетне правните изводи. Съобразно спорът между
страните, който е концентриран основно в покрития риск, съдът е достигнал до
извод, че се дължи застрахователно обезщетение доколкото камерата е фабрично
вградена в оборудването на автомобила към датата на сключване на застраховката
и към датата на събитието. Преценката за това, че ищецът не
е страна в правоотношението е довел до съответен правен извод за липса на
мат.легитимация и застрахователен интерес, тъй като ищецът не е собственик на
автомобила. Поради това въззиваемият поддържа, че правилно искът е бил
отхвърлен от РС, който извод съвпада с този на ответното застрахователно
дружество. Претендира се потвърждаване на съдебното решение ведно с разноски
съобразно чл.78 ГПК, вкл.адв.хонорар.
В съдебно заседание пред ВОС въззивникът адв.Ж., пълномощник на страната,
поддържа жалбата. Не прави доказателствени искания.
Насрещната страна, представлявана от адв.М., поддържа отговора и оспорва
жалбата по изложените съображения.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че Производството по
делото е образувано по предявен от “КУЛ” ООД, ЕИК *********, гр. Варна срещу ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК *********, гр. София иск с правно основание чл. 405, ал. 1 за заплащане
на сумата от 6 123, 11, претендирана като неизплатено застрахователно
обезщетение по договор за застраховка “Пълно Каско – Валутна клауза”,
обективиран в застрахователна полица № 17 – 0300/039/0005076/20.09.2017г., със
срок на действие от 25.09.2017г. до 24.09.2018г., в резултат на настъпило на
02.06.2018г. застрахователно събитие на платен охраняем паркинг в гр. Варна,
“Фестивален компелкс”, при което е противозаконно отнета камера за нощно
виждане, вградена в лек автомобил марка “М”, модел “S 400“, рег. № ***,
собственост на лизингодателя „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ АД, клон Варна и
предоставена за ползване на лизингополучателя “КУЛ” ООД по силата на договор за оперативен лизинг № 8629/13.09.2017г.
Претендират се и направените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата
молба ищецът “КУЛ” ООД твърди, че по силата на сключен договор за
оперативен лизинг № 8629/13.09.2017г., в качеството на лизингополучател ползва
лек автомобил марка “М”, модел “S 400“, рег. № ***, собственост на
лизингодателя „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ АД, клон Варна, застрахован по договор за застраховка “Пълно Каско – Валутна клауза”, обективиран в
застрахователна полица № 17 – 0300/039/0005076/20.09.2017г., със срок на
действие от 25.09.2017г. до 24.09.2018г., сключен между страните по делото.
Поддържа се, че в срока на действие на застрахователния договор, на
02.06.2018г. е реализирано застрахователно събитие – “кражба”, настъпила на
платен охраняем паркинг в гр. Варна, “Фестивален компелкс”, при което
противозаконно е отнета камера за
нощно виждане, вградена в предоставения за ползване и застраховн лек
автомобил марка М”, модел “S 400“, рег. № ***. За
настъпилото застрахователно събитие застрахованият – лизингополучател “КУЛ” ООД,
е уведомил застрахователя на 04.06.2018г., а последния е образувал
преписка по щета № 0300/18/777/503942, по която е постановен
отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. В отказа,
застрахователят се е позовал на изключение на чл. 15.1 от Общите условия,
неразделна част от застрахователния договор. Посочената разпоредба предвижда,
че ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД има право да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение в случай на щети от кражба на колела /вкл. джанти,
гуми и тасове/ както и на други отделящи се /демонтируеми/ части, възли, детайли
и агрегати на ППС, вкл., но не само катализатори, стелки, щори и др. подобни,
както и части от изпускателната уредба на ППС. Застрахованият счита, че не е
налице соченото основание, даващо право на застрахователя да откаже плащането,
тъй като камерата за нощно виждане е вградена в застрахования автомобил и
защитена от отделяне, чрез специална стойка. Въпрки отказа на застрахователя,
застрахованият е заплатил сумата от 6 123, 11 лв., представляваща
стойността на противозаконно отнетата вещ и в съответствие с чл. 96 от ОУ,
следва да му бъде възстановена под формата на застрахователно обезщетение.
В срока по
чл. 131 ГПК, ответникът ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД
признава, че е сключил с „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ АД, клон Варна
договор за имуществена застраховка, явяващ се собственик и лизингодател на л.а.“М”, модел “S 400“, рег. № ***, че в срока на действието
му, е настъпило застрахователно събитие – кражба на дистроник, камера за нощно
виждане, увреждане на предна декоративна решетка и стойка на дистроника, за
което застрахователят е уведомен и е извършил оглед на вещта. Застрахователят
е отказал изплащане стойността на камерата за нощно виждане, позовавайки се на
изключението, предвидено в чл. 16.1 от Раздел V, „Общи изключения“ от Общите
условия, предвиждащо, че застраховката не покрива кражба или липса на колела /вкл. джанти, гуми и тасове/, както и на други отделящи се /демонтируеми/
части, възли, детайли и агрегати на ППС /вкл., но не само катализатори, стелки,
щори и др. подобни, както и части от изпускателната уредба на ППС/. Поддържа
се, че камерата за нощно виждане е детайл, допълнително монтиран като
опционално оборудане, близо до стойката на регистрационния номер, който не е
част от фабричното оборудване на застрахования автомобил и може да бъде
отстранена без използване на специални технически средства, без проникване в
купето и без липсата да се отразява на нормалното му функциониране. Въз основа
на изложеното се настоява за отхвърляне на претенцията, евентуално за
присъждане на обезщетение в размер на стойността срещу която вместо
застрахованото имущество се закупи друго от същия вид и качество, но по средни
пазарни цени към момента на реализиране на застрахователното събитие.
Въззивният съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните,
събраните доказателства, оплакванията във въззивната жалба, намира за
установено следното:
Съдът
прецени, че постъпилата ВЖ вх.№8822/31.01.2020г.
на КУЛ ООД както и отговора към същата отговарят на
изискванията на редовност - подадени са от надлежна страна, чрез редовно
упълномощени проц. представители на страните, в преклузивния срок, при спазване
на останалите разпоредби на чл.260 и сл. ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната част. При тази преценка съдът заключава, че обжалваното решение
е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда.
Допустимостта на иска е в предметните предели на въззивното обжалване. По
отношение правилността на съдебното решение, съобразно чл.269, ал.1, изр.второ
от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които се
изразяват в твърдения за неправилност и противоречие с материалния закон,
необоснованост.
Решението се обжалва изцяло като основния поставен пред въззивния съд
въпрос е относно материалната легитимация на ищеца като страна по договора за
имуществено застраховане. В предварителното докладване на спора, въззивният съд
е намерил, че не са налице обосновани твърдения за допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения. Съдът отхвърлил иска като приел за
установена липсата на правоотношение между страните, основавайки се на
изложеното от ищеца и въпреки липсата на изрично оспорване в отговора на
исковата молба. Съобразно оплакване в жалбата, съдът не дал указания
на ищеца, че не сочи доказателства за установяване на този факт, но и не е приел това обстоятелство за безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване като лимитира спора до действително
оспорваните факти и обстоятелства.
С определение от 29.04.2020г. съставът е намерил евентуално обективираното
в жалбата оплакване за допуснати процесуални нарушения, за неоснователно. Въззивният
състав, след преценка и на постановеното от ВРС определение по чл.140 ГПК констатира,
че не са налице допуснати от съда проц.нарушения при изготвяне на доклада.
Съдът е разпределил док.тежест между страните, произнесъл се е по док.искания
съгласно чл.146 ГПК. В съдебно заседание първ.съд е отграничил спорното от
безспорното и с прот.определение по чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК. Допуснал и
събрал е допустими и относими доказателства. Страните не са възразили срещу
проектодоклада. Оплакванията касаят правните изводи на съда, поради което не
изискват намесата на въззивния съд, който дължи
самостоятелно преценка на фактите по спора.
От събраните доказателства се установява, че ищецът КУЛ ООД има
качеството лизингополучател, ползващ срещу
възнаграждение процесния л.а.“М”, модел “S 400“,
рег. № ***, за срок от 4 години, въз основа на Договор за оперативен лизинг №
8629/13.09.2017г., сключен с „Алианц лизинг България” АД, клон Варна /л. 20/.
Със сключване на договора, лизингополучателят е поел задължение наред с
лизинговите вноски, да заплаща и разходите за застраховки „Каско” и „Гражданска
отговорност” за целия срок на договора /чл. 3.6/. Уговорено
е връщане на вещта да се извърши в срок от два работни дни от изтичане на
лизинговия срок, респ. прекратяването или развалянето му /чл. 16/.
По делото е представен и Договор за застраховка „Каско – Валутна
клауза”, обективиран в застрахователна полица №17 –
0300/039/0005076/20.09.2017г., със срок на действие от 25.09.2017г. до
24.09.2018г. относно предоставения за ползване автомобил.
Не се спори, че на 02.06.2018г. е настъпило застрахователно събитие –
“кражба” на платен охраняем паркинг в гр. Варна, “Фестивален компелкс”, при
което противозаконно е отнета камера за нощно виждане. Страните не спорят, че
на посочената дата на платен паркин до Фестивалния комплекс Варна, застрахованият
автомобил е открит с липса на дисктроник, камера за нощно виждане, дюза за
миене на камерата, увредена термо камера, декоративна решетка, маркуч за
умивателя и стойка за дистроника, увредена броня и облицовка предна /л. 26, л.
41/. Не се спори, че застрахователят е уведомен от лизингополучателя на
04.06.2018г. за понесените вреди.
Не се спори, че ответникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение
за липсващия детайл “камера за нощно виждане”, позовавайки се на т. 16.1 “Общи
изключения” от Общите условия, според която застрахователят не изплаща
обезщетение за щети в случай на кражба на колела /вкл. джанти, гуми и тасове/,
както и на други отделящи се /демонтируеми/ части, възли, детайли и агрегати на
ППС /вкл., но не само катализатори, стелки, щори и др. подобни, както и части
от изпускателната уредба на ППС/.
Пред ВРС е изслушано заключение на СТЕ, кредитирано от съда и от настоящия
състав, с която се установява, че камерата за нощно виждане представлява фабрично вградено от производителя на автомобила
оборудване, монтирано в предната
част на МПС. Камерата е отнета без помощта на инструменти, чрез разбиване на
пластмасовата стойка, към която камерата е прикрепена, разрушвавайки и
декоративната решетка на автомобила. Стойността, необходима за закупуване на
същата камера към деня на отнемането възлиза на 6 123, 11 лв., каквато е и
цената, на която лизингополучателят е закупил посоченото оборудване като го е
предоставил на доверения сервиз за вграждане в автомобила. /на л.29 по делото е
приложена фактура №********** от 21.01.2019г. за закупуване на повредения
елемент “камера за нощно виждане/
От доказателствата по делото се установява, че повредения автомобил е бил
отремонтиран в доверен сервиз на марката Силвър Стар Ритейл ЕАД като на сервиза
е изплатена сумата от 5 570.93 лева, с изключение на процесната камера.
Поставеният пред съда спор е относно въпроса съставлява ли покрит от
застрахователя риск кражбата на камера за нощно виждане, която е фабрично
вградена в застрахования автомобил, с оглед цитираната в отказа на ответника
клауза на т.16.1 от ОУ.
Процесният липсващ детайл от автомобила /камерата за нощно виждане/ е
фабрично вградено оборудване в застрахованата вещ от производителя на
автомобила, което означава, че същата е била налична към сключване на
застрахователния договор, не е сред изрично изброените в цит. клауза изключения
от застрахователно покритие по смисъла на т.16.1 ОУ. Този факт се установява и
от приложението към договора за покупко-продажба на автомобила на л.66-67 по
делото.
Пред РС спорният според страните въпрос, е касаел качеството на
откраднатата вещ на демонтируема или не част от МПС както и наличието на
основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение поради изключен
риск по Общите условия на застрахователя. /т.16.1 от същите/ Пред ВОС, с оглед
постановеното отхвърлително решение, предмет на спора е качеството на
застраховано лице или трето ползващо се лице на ищеца – лизингополучател.
Въззивният съд не обсъжда подробно останалите изложени по делото факти и
обстоятелства доколкото от оплакванията в жалбата е очевидно, че същите не са
предмет на оспорване. Съдът не е сезиран с насрещна въззивна жалба от
застрахователя. С оглед на горното и като препраща към мотивите на ВРС в тази
част, съдът приема, че са установени наличието на застрахователно
правоотношение за процесния автомобил, но между други страни, настъпилото
застрахователно събитие в срока на действие на застраховката; обективните
признаци на покрития риск по полицата и ОУ на застрахователя; наличието на
основание за ангажиране отговорността на застрахователя.
Спорът е относно материалната легитимация на ищеца да претендира директно
от застрахователя обезщетение по договора за имуществено застраховане по чл.405 КЗ.
Съгласно сочената разпоредба, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да заплати обезщетение в уговорения срок. Съгласно
пар.1, т.1 от ДР на КЗ застрахован е лицето, чиито имуществени и/или
неимуществени блага са предмет на застрахователна защита по договора. Застраховащ
е лицето, което е подписало застрахователния договор. В случая, поради
характера на договора и поетите с него уговорки, застрахован и застраховащ е
лизингодателя. Доколкото в полицата не е посочено изрично, ищецът –
лизингополучател не се явява и трето ползващо се лице. /арг.чл.398, ал.2 КЗ/ В раздел
XX от Общите условия за застраховане на сухопътни
превозни средства, без релсови превозни средства, неразделна част от
имуществената застраховка, е посочено, че застрахован (застраховано лице) е
лицето, чиито имуществени блага са предмет на застрахователна защита по
застрахователен договор, а застраховащ е лицето, което е страна по
застрахователния договор. Застраховащият може при условията на застрахователния
договор, да бъде и застрахован или трето ползващо се лице като има
всички задължения по договора за застраховка, а правото да получи
застрахователното обезщетение принадлежи на застрахованото лице, посочено в
застрахователната полица.
Ищецът основава легитимацията си на застраховано лице, в който смисъл са
изричните уточняващи исковата молба негови изявления, по договора за оперативен
лизинг и сключения към същия договор за застраховка “Пълно Каско – Валутна
клауза”. Въз основа на указанията на съда изрично ищецът е посочил, че основава
исковата си претенция на качеството си на застрахован, че упражнява свое
самостоятелно право, а не това на лизингодателя си.
Договорът
за лизинг представлява договор, по силата на който едната страна -
лизингодател, се задължава да предостави за ползване вещ на другата страна -лизингополучател,
срещу възнаграждение. С договора за финансов лизинг, уреден в чл.342, ал.2 ТЗ, лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето
лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за
ползване срещу възнаграждение. За разлика от оперативния лизинг /чл.342, ал.1 ТЗ/, финансовият лизинг съчетава мандатния
елемент - поръчката на лизингополучателя с финансово-кредитния елемент -
придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й
изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползване -
лизингови вноски. По своята същност финансовият лизинг представлява специфична
финансова операция по кредитиране във веществена форма по избор на
лизингополучателя. С него лизингодателят, финансирайки със свои средства
покупката на съответната вещ по поръчка на лизингополучателя, на практика
отпуска кредит на лизингополучателя в размер на покупната цена, като си
осигурява възстановяване на инвестицията чрез заплащане на лизингово възнаграждение,
плащано чрез отделни лизингови вноски на определени интервали от време.
В случая
съдът както въз основа на изричните изявления на страните, така и въз основа
анализ на събраните доказателства, конкретно договора
за лизинг, приема, че е налице договор за оперативен лизинг,
поради което спрямо него не се прилага чл.343 ТЗ. Съгласно сочената разпоредба, рискът от случайното погиване или повреждане
на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя, поради това и съдебната
практика му признава правото на носител на деликтното право, респ.материална
легитимация по пряк иск срещу деликвента. /в този смисъл и решение
294/20.04.2010г. по т.дело №670/2009г. на IV г.о. ГК на ВКС; решение №170/2012г. по т.дело №806/2010г. на Второ т.о. ВКС/
По отношение на финансовия лизинг е налице изрична разпоредба, която не
намира приложение към договора за оперативен лизинг. Съгласно чл.384 КЗ, преди
сключването на застрахователен договор по т.3 – 12, раздел II от приложение №
1, между лизингодател и застраховател по повод лизингово имущество, в случаите
на финансов лизинг и когато премията е дължима и платима от лизингополучател,
включително в случаите, когато застрахователната премия е включена в
лизинговата цена, лизингодателят е длъжен да получи изричното предварително
писмено съгласие на лизингополучателя по условията на застрахователния договор. В този случай съгласно ал.2, по повод плащане на обезщетение по
застраховка по ал.1 лизингополучателят има права на застрахован, като /по т.1/ при
частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е
договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се
заплащат непосредствено на външния изпълнител.
В случая не се спори относно вида и характера на договора за лизинг, а и
след тълкуване на клаузите му, въззивният състав намира, че същия разкрива
белезите на договор за оперативен лизинг, в който случай приложение не намира
разпоредбата на чл.343 ТЗ, която касае както впрочем и разпоредбата на чл.384 КЗ, финансовия лизинг. Така че от една страна не е налице договор за финансов
лизинг, а от друга страна съгласно застрахователната полица, претенциите за
обезщетяване на частични щети на увреденото имущество се уреждат чрез
възстановяването им в доверен сервиз на застрахователя съгласно т.7 от Условия
към застрахователния договор. Тези твърдения на ищеца не се оспорват от
насрещната страна. Вредите са отстранени именно в доверен сервиз на
застрахователя, посочен изрично и в договора за лизинг, в т.16.1 от същия. В
този смисъл е и изричното изявление на лизингополучателя в Уведомление за щета
по МПС /на л.26/ Поради това, съдът намира, че независимо от характера на
договора, не е налице и предвидената в т.1 на чл.384, ал.2 КЗ предпоставка за
легитимация на лизингополучателя по иска с правно основание чл.405 КЗ.
Доколкото същия твърди, че сам е заплатил на сервиза процесната увредена вещ –
камера за нощно виждане, при наличие и на останалите предпоставки по чл.384,
ал.1 КЗ, ищецът би бил легитимиран да претендира обезщетението директно от застрахователя.
Застрахован
и застраховащ се явява лизингодателя, който е страна по застрахователното
правоотношение и собственик на лизинговата вещ. Обстоятелството,
че застрахователната премия се заплаща от лицето, което ползва лизинговата вещ както и подписването на договора за застраховане от страна на
лизингополучателя, не променя този извод на
съда. Тези условия не са налице, поради което въззивният съд
споделя крайните изводи по същество на първата инстанция за липса на материална
легитимация по спора за лизингополучателя. Обжалваното решение в този смисъл
следва да бъде потвърдено.
Изходът на спора обуславя присъждане на сторените във
въззивното производство разноски на застрахователното дружество. Същите
съгласно приложения списък по чл.80 ГПК възлизат на сумата от 736 лева, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №174/13.01.2020г., постановено по ГД №3754/2019г. на ВРС, XXIV състав.
ОСЪЖДА КУЛ ООД, ЕИК *********, Варна да заплати на ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК
*********, София, сторените във въззивното производство разноски в размер на
736 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: