№ 4215
гр. ....., 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:....
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20231110138084 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С исковата молба (уточнена с молба от 27.07.2023 г.) ищецът В. А. Й.,
чрез адв. П. Х., е предявил срещу „....“ ЕАД отрицателен установителен иск за
признаване за установено, че не дължи на ответника следните суми: главница
за топлинна енергия за периода м.05.2008 г. до м.04.2013 г. в размер на
3183,97 лв., лихва за ТЕ за периода от 1.05.2008 г. до 29.06.2023г. в размер на
2944,84 лв. или общо сумата в размер на 6128,81 лв.; главница за ДР за
периода м.05.2008г. до м.04.2013г. в размер на 153 лв., лихва за ДР за периода
от 1.05.2008г. до 29.06.2023 г. в размер на 152,39 лв. или общо сумата в
размер на 305,39 лв.; главница за топлинна енергия за периода м.05.2022 г. до
м.05.2023 г. в размер на 1108,29 лв., лихва за топлинна енергия за периода от
1.05.2022 г. до 29.06.2023 г. в размер на 1,43 лв. или общо сумата в размер на
1109,72 лв.
Ищецът твърди, че получил от ответното дружество фактура № .... от
31.05.2023 г. за номер на инсталация № .... и бизнес партньор ..... Във
фактурата изрично било отбелязано, че към 11.06.2023г. имал сума за
плащане на обща стойност 7652,39 лв. След получаване на фактурата посетил
офис на ответното дружество, за да се сдобие с повече информация относно
сумите по фактурата, съответно била издадена официална подробна справка
за задължения към 29.06.2023г., като в справката отново било посочено, че
има неплатени задължения за топлинна енергия и услуга дялово
разпределение към „....“ ЕАД. В извлечението от сметки бил отбелязан номер
на инсталация .... и номер на бизнес партньор ..... Отделно от това, служители
на ответника многократно се обаждали по телефона, като уведомявали ищеца,
че при неплащане на претендираните от дружеството задължения, ще
1
образуват срещу него съдебно дело, в резултат на което според тях за него
щели възникнат допълнителни разходи за заплащане на разноски в съдебното
производство. Съгласно извлечението от сметки общо начислената от
ответното дружество сума за топлинна енергия, дялово разпределение и
лихви е в размер на 7654,60 лв. към датата на изготвяне на извлечението
(29.06.2023г.), като сумата била начислена за периода от м.05.2008г. до
м.05.2023г. за имот, находящ се в гр. ..... Твърди, че фактурите са издавани за
следния недвижим имот, а именно апартамент, находящ се в гр. ...., на който е
даден номер на инсталация № .... и номер на бизнес партньор ...., на който
ищецът не е бил нито собственик, нито ползвател. В тази връзка твърди, че
независимо от това, че фактурите са били издавани на негово име, липсвало
облигационно правоотношение между него и ответното дружество, тъй като
не бил нито собственик, нито ползвател на имота и в тази връзка не бил
обвързан от общите условия на ответника. С оглед на горното счита, че
претендираните от ответното дружество суми за потребена топлинна енергия
са недължими, тъй като липсвало облигационно правоотношение между
страните по делото. При условията на евентуалност претендира, че правото на
принудително изпълнение върху сумите, посочени в официалното извлечение
от сметки за .... и номер на бизнес партньор .... и фактурите за топлинна
енергия, е погасено по давност.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника „....“ ЕАД, в
който намира предявения иск за неоснователен. Твърди, че част от сумите,
претендирани от него са погасени по давност, но не уточнява коя част.
Същевременно твърди, че ищецът, като ползвател на посочения топлоснабден
имот, отговаря за доставяната от дружеството топлинна енергия през
процесния период и към настоящия момент не е заплатил задължението си.
Представя нотариален акт за дарение на недвижим имот, по силата на който
ищецът и съпругата му били дарили на дъщерите си процесния топлоснабден
имот, като дарителят си запазил правото на ползване пожизнено върху целия
имот. Прави искане да бъде отхвърлен предявения иск. Претендира разноски.
Третото лице подпомагаща страна не взема становище по делото.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.
124, ал. 1, предл. 3 ГПК.
По този иск в тежест на ответника е да докаже, че разполага с вземания
в претендирания размер, като установи следните обстоятелства в условията на
пълно и главно доказване: 1) че ищецът е клиент на топлинна енергия за
битови нужди за процесния период; 2) че до процесния топлоснабден имот е
доставяна топлинна енергия и е извършвана услугата дялово разпределение
през процесния период на претендираната от ответника стойност; 3) че
ищецът е изпаднал в забава; 4) че ответникът е предприел действия, довели до
спиране или прекъсване на давността.
С доклада по делото, обявен за окончателен в открито съдебно
заседание от 13.11.2023 г., са обявени за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът е претендирал
извънсъдебно от ищеца сумите по фактура № .... от 31.05.2023 г., както и че
до процесния топлоснабден имот е доставяно твърдяното от ищеца
количество енергия, чиято стойност се равнява на претендираните от ищеца
2
суми за периода м.05.2008 г. – м.05.2023 г. (вж. л. 45-46 от делото).
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. На основание
чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. Редакцията на закона в тази част не е
търпяла съществени изменения в целия процесен период.
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот №
..../2008 г. по описа на нотариус .... в Нотариалната камара, от който се
установява, че ищецът е бил собственик на процесния топлоснабден имот с
адрес гр. ...., като въз основа на сключения договор за дарение ищецът е
прехвърлил собствеността върху имота на дъщерите си ...., като си е запазил
вещното право на пожизнено, безвъзмездно и необезпокоявано ползване
върху целия даряван имот.
Следователно се установява качеството на ищеца на клиент на топлинна
енергия за процесния период – същият е бил собственик на имота до
6.03.2008 г., а след като е дарил същия, има качеството вещен ползвател по
отношение на имота, поради което на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ има и
качеството клиент на топлинна енергия за процесния период. Ето защо не се
установяват твърденията на ищеца, че липсва облигационно отношение
между него и ответника по повод доставката на топлинна енергия за
процесния топлоснабден имот – напротив, такова облигационно
правоотношение е налице.
По делото е отделено като безспорно между страните обстоятелството,
че за процесния период ответникът е доставял до топлоснабдения имот
количества топлинна енергия, чиято стойност се равнява на претендираните
от ищеца суми за периода м.05.2008 г. – м.05.2023 г.
От представената фактура № .... от 31.05.2023 г. се установява, че
същата е издадена за сумата от 90,95 лв., но в нея са описани и стари
задължения на ищеца в общ размер от 7561,44 лв. към 11.06.2023 г.
Именно тези суми са описани в представеното по делото уведомително
писмо, изпратено от ответника до ищеца, с което ответникът кани ищеца да
изпълни задълженията си в 7-дневен срок от получаване на писмото.
Като основание на иска си ищецът е посочил и погасяване на
претендираните от ответника суми по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
3
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава.
В конкретния случай приложими са общите условия на ответника,
действали в периода м.05.2008 г. – м.05.2023 г., а именно Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „....“ АД на потребители от
град ..... от 2008 г., публикувани във вестник „...“ от 14.01.2008 г., влезли в
сила на 14.02.2008 г., които са относими за част от исковия период – 2008 –
2013 г., както и Общите условия от 2016 г., публикувани на 11.07.2016 г. във
в. „Монитор“, влезли в сила на 11. 08. 2016 г. и относими към периода 2022 –
2023 г. Общите условия на ответника са служебно известни на съда.
По отношение на процесните вземания съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В
конкретния случай, доколкото по делото не са наведени твърдения,
включително и не са ангажирани доказателства от страна на ответника,
същият да е предприел действия по събиране на вземането си или да са се
осъществили факти, които да попадат в хипотезата на чл. 116 и на чл. 115 от
ЗЗД до приключване на устните състезания, то съдът счита, че по делото е
установено, че ответникът не е предявил вземанията си по съдебен ред, не е
предприел и действия по събиране на същите.
Предвид настъпване изискуемостта на вземанията и падежа за плащане
на задълженията, погасени по давност се явяват всички вземания на
ответника, възникнали в периода 1.05.2008 г. до 30.04.2013 г. и
представляващи главница за топлинна енергия, подробно описани в
представената справка към уведомителното писмо. Давността за тези
вземания е изтекла най-късно към 1.06.2016 г. При съобразяване с
направеното искане, предявеният иск следва да бъде уважен, като бъде
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3183,97 лв.,
представляваща главница за топлинна енергия за периода 1.05.2008 г. до
30.04.2013 г.
Недължими са и всички лихви, начислени от ответника върху
погасените по давност вземания за главница за топлинна енергия, като
конкретните суми са подробно описани в представената по делото справка,
включена в уведомителното писмо. При съобразяване с направеното искане,
предявеният иск следва да бъде уважен, като бъде установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 2944,84 лв., представляваща лихва за забава за
периода 1.05.2008 г. до 29.06.2023 г., начислена върху главницата за топлинна
енергия за периода м.05.2008 г. до м.04.2013 г.
Погасени по давност се явяват и вземанията за главница за дялово
разпределение, възникнали в периода 1.05.2008 г. до 30.04.2013 г. Същите са
в общ размер от 153,00 лв., поради което предявеният иск следва да бъде
уважен в тази част.
Недължими са и всички лихви, начислени от ответника върху
погасените по давност вземания за главница за дялово разпределение,
подробно описани в представената по делото справка, включена в
уведомителното писмо от ответника. При съобразяване с направеното искане,
предявеният иск следва да бъде уважен, като бъде установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 152,39 лв., представляваща главница за
4
топлинна енергия за периода 1.05.2008 г. до 29.06.2023 г.
Ищецът твърди, че не дължи и сумите, начислени за ползваната от него
топлинна енергия за периода 1.05.2022 г. – 30.05.2023 г.
Установи се, че същият има качеството клиент на топлинна енергия,
съответно е налице облигационно отношение между него и ответника с
предмет доставката на топлинна енергия до топлоснабдения имот за
процесния период. Не е спорно, че ответникът е изпълнявал задълженията си
по договора през този период. Същевременно към този период са приложими
общите условия на „....“ ЕАД на клиенти в гр. ....., одобрени с решение № ОУ-
1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, в сила от 2016 г., клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
От това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на
цената на топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията
стават изискуеми. От този момент започва да тече и давността за тях съгласно
чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съобразявайки горното, съдът приема, че вземанията на
ответника за периода 1.05.2022 г. – 1.05.2023 г. не се явяват погасени по
давност – не е изтекъл предвиденият в закона тригодишен срок за
погасяването им.
При това положение предявеният отрицателен установителен иск е
основателен в частта, с която се претендира признаване за установено, че
ищецът не дължи начислените от ответника суми за главница периода
1.05.2008 г. – 30.04.2013 г., както и всички начислени върху тези суми
мораторни лихви за забава за периода от 1.05.2008 г. до 29.06.2023 г. Искът е
неоснователен в частта, с която се претендира признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумите, начислени за ползваната от него
топлинна енергия за периода 1.05.2022 г. – 1.05.2023 г., както и сумите,
представляващи лихва за забава, начислени върху дължимата главница за
периода 1.05.2022 г. – 29.06.2023 г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира такива. Представен е списък по чл. 80 от ГПК,
съгласно който направените от ищеца разноски са в размер от 1100 лв. –
адвокатско възнаграждение и 305,98 лв., от които – 301,74 лв. държавна такса
и 4,24 лв. – такси за банков превод. Последната сума не следва да бъде
вземана предвид при определяне размера на разноските, доколкото не е в
причинна връзка с водене на производството по настоящото дело. Съобразно
уважената част от иска, дължимите от ответника разноски за платената
държавна такса са в размер от 257,35 лв.
Реалното заплащане на адвокатското възнаграждение се установява от
представения договор за правна защита и съдействие, съдържащ и разписка за
платената в брой сума.
От ответника е направено възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
5
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая
този минимален размер, съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение, е 1054,39 лв. – чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22, чл. 101, §
1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение
на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; чл. 101, § 1
ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение
не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че
посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
Предвид посоченото решение на СЕС, съдът намира, че не е обвързан от
минималния размер на адвокатските възнаграждения, посочен в Наредба № 1
от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, при произнасяне по възражението за
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Отговорността за разноски по делото е специална безвиновна деликтна
отговорност – в този смисъл вж. Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г.
по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС и Решение № 67 от 3.04.2014 г. по гр.
д. № 2944/2013 г. на ВКС. В тази връзка съдът намира, че възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е средство за защита на
ответника, който цели да ограничи отговорността си само до онези вреди,
които са в пряка причинна връзка с воденото производство.
Съдът намира, че при определяне на размера на дължимата сума за
адвокатско възнаграждение, което следва да бъде присъдено в полза на
ищеца, следва да вземе предвид действителната правна и фактическа
сложност на делото, извършените от процесуалния представител действия
във връзка с производството по делото, както и цената на иска. Като съобрази,
че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, вида и обема на
осъществяваната защита, както и цената на предявения иск, съдът намира, че
възражението за прекомерност е основателно и справедливият размер на
адвокатското възнаграждение в конкретния случай е за сумата от 800 лв.
Съобразно уважената част от иска, на ищеца следва да се присъди сумата в
размер от 682,31 лв. за заплатеното от него адвокатско възнаграждение.
Ответникът също претендира разноски – възнаграждение за
6
юрисконсулт, което съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл.
37 ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ – за сумата от 100 лв. Съобразно отхвърлената част от иска, на
ответника следва да се присъди сумата в размер от 14,71 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. А. Й., ЕГН:
**********, със съдебен адрес гр. ....., ж.к. „...., срещу ответника „....” ЕАД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. ....., район ....., ул. „....,
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи на
ответника следните суми като погасени по давност: сумата от 3183,87 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент ...., находящ се в гр. ....., ж.к. „...., за периода
от 1.05.2008 г. до 30.04.2013 г, както и сумата от 2944,84 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена за периода 1.05.2008 г. – 29.06.2023 г. върху
главницата за топлинна енергия, както и сумата от 153,00 лв.,
представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от
1.05.2008 г. до 30.04.2013 г., както и сумата от 152,39 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена за периода 1.05.2008 г. – 29.06.2023 г. върху
главницата за услугата дялово разпределение, като ОТХВЪРЛЯ иска за
недължимост на вземането за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за сумата от 1108,29 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент ....,
находящ се в гр. ....., ж.к. „...., за периода от 1.05.2022 г. до 30.05.2023 г, както
и за сумата от 1,43 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за
периода 1.05.2022 г. – 29.06.2023 г. върху главницата за топлинна енергия,
дължима за периода 1.05.2022 г. – 30.05.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „....” ЕАД, ЕИК ....,
седалище и адрес на управление гр. ....., район ....., ул. „...., да заплати на В. А.
Й., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. ....., ж.к. „...., съдебни разноски за
производството по гр.д. № 38084/2023 г. на Софийски районен съд, 182
състав, в размер на 939,66 лв., съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В. А. Й., ЕГН: **********,
със съдебен адрес гр. ....., ж.к. „...., да заплати на „....” ЕАД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление гр. ....., район ....., ул. „...., съдебни разноски
за производството по гр.д. № 38084/2023 г. на Софийски районен съд, 182
състав, в размер на 14,71 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на третото лице „....“ ЕООД,
ЕИК ...., конституирано като подпомагаща ответника „....“ ЕАД страна.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8