Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 01 март 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 23 февруари 2021 год. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №21…… по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП(Закон за движение по
пътищата) във вр. с
чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от К.Г.С.,*** срещу заповед №
20-1085-001288 от 22.12.2020г., издадена от началник Сектор ПП към ОД на МВР
Русе. Със заповедта на жалбоподателя, в качеството му на физическо лице и водач
на МПС е наложена ПАМ(принудителна административна мярка) по реда на чл.171,
т.1, б. „б“ от Закон за движение по пътищата(ЗДвП)- временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач : „ който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца“. В случая според е бил налице
отказ за проверка с техническо средство DRUG TEST-5000 за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за допуснати в административното
производство съществени нарушения на административно-производствените правила,
противоречие на акта с материално-правните разпоредби – основания за незаконосъобразност,
разписани в чл.146, т.3 и т.4 от АПК.
Твърди се, че установената от АО фактическа обстановка не отговаря на
действителната такава и обективната истина, включително и че жалбоподателят не
е имал качеството на водач на лекия автомобил. Всичко това е довело до
погрешния извод на началника на Сектор ПП при ОД на МВР Русе за налагане на
предвидената в чл.171, т.1, б. „Б“ от ЗДвП принудителна административна мярка
спрямо К. С.. Тези доводи се поддържат от адвоката на оспорващата страна и в съдебна
зала.
Иска се обжалваната заповед да бъде отменена. Не се претендират разноски.
Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва
жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 лева, на основание Наредбата за плащането на правната
помощ.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства-писмени и гласни, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и
след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима.
Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта,
имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по
чл.149, ал.1 от АПК.
От фактическа и правна страна съдът прие следното:
Със заповед №
20-1085-001288 от 22.12.2020г. началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Русе е наложил принудителна административна мярка на К.Г.С., в качеството
му на водач на МПС-Ауди А8, рег. №РР 7883 ВС, изразяваща се във временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
„който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца“. Правното основание за издаването
й, административният орган намерил в разпоредбата на чл.171, т.1, б. „Б“ от
Закон за движение по пътищата, а причината за налагането й – отказът на С. да бъде
проверен с техническо средство DRUG TEST-5000 за установяване употреба на
наркотични вещества или техни аналози
За да стигне до
налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил следното:
На 22.12.2020 г.,
около 02.15 часа, в гр. Русе, на ул. „Деветнадесети февруари“, срещу №9, служители
на Първо РУ при ОД на МВР Русе решили да извършат проверка на л.а. Ауди А8,
рег. №РР 7883 ВС с водач К.Г.С., тъй като автомобилът идвайки към тях, спрял на
средата на пътя. Поведението на водача ги усъмнило и те му извършили проверка.
Извикали и колегите си от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе.
Последните изпробвали
водача за концентрацията на алкохол. Пробата била отрицателна. Поискали да
извършат и проба за наркотични вещества или техни аналози, но С. отказал. На водача
бил даден и талон за изследване и за вземане на биологична проба за установяване
употребата на наркотични вещества или аналози, под номер №0038637(л.4 от адм.
преписка). В него е записано, че трябва да се яви в УМБАЛ Канев до 45 мин от връчване на талона, което
станало в 02.55 часа. Такова изследване обаче К.С. не извършил.
За деянието, представляващо
административно нарушение бил съставен и Акт за установяване на административно
нарушение, бланков №АА791451 от същата дата (л.3 от преписката). В графата за обяснения/възражения,
приетото за нарушител лице не е записало такива.
Въз основа на АУАН,
и при липсата на възражения срещу него, е издадено и наказателно постановление НП
№20-1085-004033 от 05.01.2021г.(л.8 от адм. преписка), с което за нарушението,
на основание чл.174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП на оспорващия са му наложени
административни наказания – „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца“.
Описаната фактическа
обстановка мотивирала началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе на
22.12.2020г. да издаде и оспорената в настоящото съдебно производство заповед №
20-1085-001288 от 22.12.2020г., с която наложил на К.Г.С. ПАМ по чл.171, т.1,
б. „Б“ от Закон за движение по пътищата-„временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач „който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца“.
Недоволен от
заповедта, К. С. я оспорва с жалба, подготвена от адвоката-пълномощник И. Д.,***,
по повод на която е образувано настоящото дело пред Административен съд Русе.
Във връзка със случая, за изясняване на обективната истина и най-вече
твърдението, че К. С. в процесната нощ не е има качеството на водач на л.а.
Ауди А8, рег. №РР 7883 ВС, по делото са разпитани като свидетели актосъставителят
- мл. автоконтрольор П. А. и служителите на 1-во РУ при ОД на МВР Русе,
извършили първоначалната проверка на автомобила. Като доказателство е приобщен
и доклада за установен факт и предприети действия(л.38 от делото), съставен от
служителите на 1-во РУ при ОД на МВР
Русе, свидетели по делото. Техните показания, ведно със докладната записка,
неоспорена от адвоката на жалбоподателя водят към неоспоримия извод, че К.Г.С.
на процесната дата и час е именно водача на л.а. Ауди А8, рег. №РР 7883 ВС.
Всъщност това е и единствения спорен в съдебното производство въпрос-дали К.Г.С.
е имал качеството на водач на Ауди А8, рег. №РР 7883 ВС.
Доказването, че това е така, при липса и на възражения относно отказа за
проверка с техническо средство DRUG TEST-5000 за установяване
употреба на наркотични вещества или техни аналози водят на несъмнения и
безспорен извод, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна.
Още през 1999г. от законодателя е прието за наказуемо поведението на „Водач
на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол/ наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му“, като наказанието е
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за определен срок и
съответната глоба. Която от двете хипотези/за
отказ/ да е налице, е основание за АО да наложи ПАМ.
Установените по делото факти безспорно съставляват предвидените в закона
материални предпоставки за осъществяване правомощието на компетентния орган за
налагане на процесната ПАМ по чл. 171,
т. 1, б. "б" ЗДвП и по друга причина, а именно-в самата норма е
предвидено налагането на тази мярка по причина, че водачът „откаже да бъде
проверен с техническо средство или с тест“. Следователно, достатъчно за
налагане на ПАМ по този текст е отказът за проверка с Дрегер/ DRUG TEST.
Ето защо, жалбата се явява неоснователна.
Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, б „б“, се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните
работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
На съдът са служебно известни заповед №336з-1120/23.06.2017г., с която са очертани правомощията на длъжностните
лица, включително и това на началникът на Сектор „ПП“ и тези на районни управления
да налагат ПАМ по ЗДвП, както и заповед №336з-571/2018г. за изменение на
цитираната от 2017г. и заповед №336з-334/2020г. Те са представени и по
делото(л.25-27).
Оспореният административен акт - заповед № 20-1085-001288 от 22.12.2020г. е
издадена от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе, т.е. от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.
От гледна точка на процесуалните правила и норми:
Съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се
съдържат и в съставената писмени документи в административната преписка, които
изрично са цитирани в обстоятелствената част на административния акт. В
производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила.
За съответствието и спазване на материално-правните
норми:
Административният акт е в съответствие с материалния закон.
В преценката на
материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 171
от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки,
като една от тези мерки според т.1 , б. "б" е процесната: „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
„който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.
ПАМ е с
превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг.
от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за
отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При
осъществяване на административната отговорност на водача или след изтичане на
нормативно определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед
настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.
За да е приложима цитираната норма на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП,
е необходимо да са налице в своята съвкупност следните предпоставки, а именно:
лицето да е правоспособен водач, и да бъде установено, че управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, съответно
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест или да откаже
проверка с техническо средство или кръвна проба.
Доказателствата, събрани в проведеното административно производство, сочат
точно на наличието на условията, при които следва да бъде наложена такава ПАМ
спрямо жалбоподателя П. Божанов Г..
Не е решен и въпроса за отговорността на К.Г.С. за това му деяние, което
пък предполага, че мярката следва да съществува в правния мир, след като съдът
я намира за правилна и законосъобразна, до осъществяване на този факт.
При така изложеното по-горе, АС Русе приема, че не са налице основанията,
сочени в жалбата, с която бе сезиран. Заповед № 20-1085-001288 от 22.12.2020г. се
явява законосъобразен административен акт и не страда от пороци, водещи до неговата
отмяна.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК
жалбоподателят дължи направените от административния орган и ответник по спора
разноски в съдебното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Те са поискани в размер на 200 лева, съгласно списък на разноските, която
сума е и максималния такъв, разписан в чл.24 от Наредбата за плащането на
правната помощ. Съдът приема, че те следва да се присъдят в поискания размер, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на К.Г.С., срещу заповед №
20-1085-001288 от 22.12.2020г., издадена от
началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по реда на чл.171, т.1, б. „б“ от Закон за движение по
пътищата „ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач „който управлява моторно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични
проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца“.
Осъжда К.Г.С. *** да
заплати на ОД на МВР Русе сумата от 200 (Двеста) лева разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Съдия: